М О Т И В И към Присъда № 44/04.03.2019
г. по НОХД № 53/2020 г. по описа на РС Сливен, изготвени на 19.03.2019 год.
РП-Сливен
е внесла обвинителен акт против подсъдимия Г.С.Г. за извършено от него
престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК..
В
насроченото разпоредително заседание РП Сливен изпраща свой представител, който
дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, като изразява
становище, че не се противопоставя делото да се гледа по реда на глава 27 от
НПК.
В разпоредително
заседание подсъдимият Г. се явява лично и със защитника си адв. Мънев от АК
Сливен, като дават отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимият признава
изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и моли делото да се разгледа по реда на особените правила, а
именно по т.2 на чл.371
от НПК-
съкратено съдебно следствие.
Съдът след като изслуша
страните в разпоредително заседание счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени. Прие, че
искането за разглеждане на делото по глава 27
от НПК
е основателно, следва да се уважи и след приключване на разпоредителното
заседание премина към предварително изслушване на страните.
При предварителното
изслушване на страните съдът разясни на подсъдимия правата по чл.371
от НПК
и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направеното от него самопризнание по чл.371, т.2
от НПК
ще се ползват при постановяване на присъдата, след което обяви, че ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на РП- Сливен в съдебно
заседание поддържа обвинението така, както е повдигнато, предлага на подсъдимия
да бъде наложено наказание „Глоба”,
в размер на 200.00 лева.
Упълномощеният
от подсъдимия защитник пледира за прилагане спрямо извършеното от Г. разпоредбата
на чл. 9, ал.2 от НК, като подзащитният му да бъде оправдан, поради
малозначителност на извършеното от него деяняие
Подсъдимият
Г. в съдебно заседание моли за оправдателна присъда, а относно наказанието при
евентуална осъдителна – предоставя на съда.
От събраните по делото
доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г.С.Г. е роден на ***г***.
Същият е български гражданин, българин, неженен, работи като офис администратор
във фирма „Спиди“ – Сливен.
С Решение № 541/24.11.2017г. по АНД № 1400/2017г. на
PC Сливен, в сила от 12.12.2017г. подсъдимият е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.343б, ал.З от НК, като е освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК и му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 1000.00 лева.
На 22.10.2019г., около 21.30 ч. подсъдимия Г. ***. Носел
в джоба на якето си в кутия от цигари наркотични вещества - метамфетамин, поставен
в 1 бр. полиетиленов плик. По същото време, свидетелите Христо Господинов
Стоянов, Стефан Живков Райчев и Красимир Валентинов Киров всички на на длъжност
„старши полицай към групата за охрана на обществения ред“ в РУ Сливен били на
работа - за времето от 19.00 ч. на 22.10.2019г. до 07.00 ч. на 23.10.2019г. Във
връзка със служебните си задължения, около 21.30 ч. на 22.10.2019г. те
извършвали патрулно постава дейност в гр. Сливен, кв. „Даме Груев" до блок
№ 5. Забелязали подсъдимия Г.Г., който вървял пеша до блока и го спрели за
проверка. Г. първоначално заявил на служителите на МВР, че не държи забранени
от закона вещества. Свидетелите Стоянов, Райчев и Киров му разяснили, че ще му
бъде извършен личен обиск по реда на чл.80 от ЗМВР. Тогава Г. признал, че в
джоба на якето си, в кутия от цигари държи полиетиленово пликче, съдържащо
„метамфетамин“. С протокол за доброволно предаване подсъдимия предал на
свидетелят Стоянов намиращия се в джоба на якето му един брой полиетиленов плик
с размери 4x5 см, съдържащ бяло кристалообразно вещество, като посочил в
протокола, че пликчето е с метамфетамин и е за негова лична употреба. следното:
„Пликчето с метамфетамин е мое за лична употреба“. Предаденото от подсъдимия на
свой ред св. Стоянов предал на водещия разследването по образуваното досъдебно
производство. Бил извършен оглед на вещественото доказателство, при който бил
извършен полеви тест на съдържанието на предаденото пликче, при който
установената реакция отговаряла на метамфетамин. По делото била изготвена
химическа експертиза № 1052/2019г., от заключението на която е установено, че
държаното от подс. Г. вещество, представлява метамфетамин с нето тегло 0,125 грама с концентрация
на активен компонент „метамфетамин” 21.40 %. Стойността на така описаното
наркотично вещество е 3.13 лв., определена съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998г за определяне на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството
- Приложение № 2.
В хода на досъдебното производство Горгиев е дал
обяснения, като е признал вината си и е изразил съжаление за стореното.
Наркотичните вещества са били предадени на основание
чл.91 от ЗКНВП на Централно митническо управление, отдел „НОП” гр. София, за
съхранение до приключване на наказателното производство.
От престъплението няма причинени имуществени вреди.
В хода на съдебното произвдоство е установено, че
наложеното на Г. административно наказание „глоба” не е заплатено от последния.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от
събраните в хода на разследването доказателства и доказателствени средства, а
именно самопризнанията на подсъдимия, показанията на
свидетелите показанията на свидетелите Христо Господинов Стоянов, Стефан Живков
Райчев, Красимир Валентинов Киров, протокол за оценка на наркотични вещества, протокол
за доброволно предаване, протокол за оглед на ВД, ведно с фотоалбум,
приемателно-предавателен протокол, справка съдимост,
характеристична справка, справка от ДСИ при РС Сливен и НАП Бургас, офис Сливен,
физикохимична експертиза, чието заключение съдът кредитира като
изготвено от компетентно лице, в чиято безпристрастност съдът няма основание да
се съмнява.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
С деянието от описаната фактическа
обстановка подсъдимият Г. е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, тъй като на
22.10.2019г. в гр. Сливен, без надлежно разрешително по ЗКНВП, държал
високорискови наркотични вещества, а именно 0,125 грама нето тегло
метамфетамин с процентно съдържание на активно наркотично действащ компонент
метамфетамин 21,40% на стойност 3,13лв. /съгласно Приложение № 2 от
Постановление на Министерски съвет № 23/29.01.1998г./, като случаят е
маловажен.
От обективна страна е безспорно установено, че
подсъдимият е държал в себе си високорисково наркотично вещество –
метамфетамин, като не е имал разрешително за това
Метамфетаминът е наркотично вещество и подлежи на
контрол съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсурите.
Метамфетаминът е включен в Списък 1 към чл.З, ал.2 от Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсурите, включващ „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“. Поради това
метамфетаминът представлява високорисково наркотично вещество.
Съдът намира, че случаят е маловажен
предвид факта, че се касае до
наркотично вещество, което е в количество малко над 0.1 грам, на ниска парична
стойност. Освен това, при тази преценка е съобразена и личността на дееца, а
именно касае се до млад човек, с изразено съжаление за извършеното и желание да
води съобразен със закона начин на живот, предвид заявлението, че деянието няма
да се повтори повече.
Независимо
от по-ниската степен на обществена опасност на деянието, съдът намира, че в
конкретния казус все пак се касае за престъпление, което поради характера на
засегнатите обществени отношения и начина на засягането им, широкото му
разпространение и обществената нетърпимост към същото, е принципно със завишена
степен на обществена опасност и поради това съдът счита за неприложима нормата
на чл.9, ал.2 от НК, както се предлага от защитата на подсъдимия. Наведените съображения от защитника на подсъдимия
/за количество и стойност на инкриминирания предмет/ са взети предвид при правната квалификация на
извършеното от подсъдимия деяние и именно те очертават деянието като маловажен
случай. Преценката
за наличието на изключващ престъпния характер на деянието признак, какъвто е
обществената му опасност, а оттам и на противоправността, е фактическа. Тя
включва оценката на два самостоятелно съществуващи критерия, изразени в липсата
на обществена опасност на деянието или в нейната явна незначителност и липсата
на обществена опасност на самия деец. Според настоящия състав, не би могла
да се изключи изобщо обществената опасност на това деяние и това произтича от
самия му характер. Касае се до деяние, което засяга изключително важни
обществени отношения, свързани с охраняване на общественото здраве. В тази
насока, независимо от обстоятелството, че конкретната проява е свързана с
данните за вредна употреба на наркотични вещества от самия подсъдим, във връзка
с отразеното от него в протокола за доброволно предаване, че метамфетамина е за
негова лична употреба, то евентуално черпените от това доводи, че със същото
деяние той засяга основно собственото си здраве, съдът счита, че не могат да
бъдат възприети, защото подсъдимият е член на обществото, поради което и на
практика с действията си, които осъществяват състав на престъпление, засяга
съществено особените обществени отношения, които са обект на този тип
престъпления. Като се има предвид, че обществената опасност на едно
престъпление се преценя не като нещо неизменно, а е обществено- исторически
обусловена, както е имал възможност да посочи ВКС в множество от решенията си
по приложението на чл.9, ал.2 от НК, съдът намира, че такова по вид
престъпление не може да се определи като обществено неопасно, тъй като
разпространението му е твърде широко и значителна част от обществото е
засегната пряко или косвено от неговите неблагоприятни последици, включително и
тези, които не съставляват преки такива, съставляващи част от състава на
престъплението, но са неизменно свързани с него. Касае се до вид престъпления,
спрямо които настроенията в обществото са изострени и обществената търпимост е
силно снижена. Предвид постановеното спрямо подсъдимия решение по реда на чл. 78а от НК, с което, макар и освободен отнаказателна отговорност, същият е признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал.
3 от НК,
свързано с употреба на наркотични вешества съдът намира, че не са налице
обстоятелства, които да изключват обществената опасност на деянието и дееца, респективно
да сочат, че деянието е с явно незначителна обществена опасност. За този
си извод съдът взема предвид, че се касае до осъществен състав на престъпление,
при което на практика подсъдимият е държал високорисково наркотично вещество със
съдържание на активно вещество в него над 20 тегловни процента, съобразно с
предвидените забрани в ЗКНВП. Деянието е извършено на обществено място. Затова
и младата възраст на обвиняемия, изразеното съжаление, желанието му да води
един съобразен със закона начин на живот, предвид заявлението, че деянието няма
да се повтори повече, ниската стойност и малко количество на наркотичното
вещество са все обстоятелства, които са налични, но са преценени веднъж при
определянето на престъплението като маловажен случай по смисъла на ал.5 на
чл.354а от НК, като тяхното значение не е толкова решаващо, че да даде повод и
тук, при преценка наличието на основанията по чл.9, ал.2 от НК, отново да бъдат
обсъждани. В крайна сметка, на базата на всички доказателства по делото, съдът
намери, че така извършеното от страна на подсъдимия престъпление е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други престъпления от същия вид,
както бе посочено, но в никакъв случай обществената му опасност не е явно
незначителна, което да доведе до отпадане на престъпния характер на деянието.
Затова и съдът отказа приложението на чл.9, ал.2 от НК, както се предложи от
подсъдимия и неговия защитник. От
субективна страна, подсъдимият е извършил инкриминираното деяние
с пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния му характер, всички елементи от
състава на престъпленията, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици от него. Умисълът на дееца е
обхващал както обстоятелствата, че упражнява фактическа власт върху наркотично
вещество, от вид и със съдържание, описани по-горе, така и че същите действия
извършва по отношение на високорисково наркотично вещество и без надлежно
разрешение за това. Като смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства съдът прецени съдействието му в хода на наказателното производство,
добрите характеристични данни, факта, че полага труд и има изградени трайни
трудови навици, факта че не е осъждан, както и сравнително дългия изминат
период от време от извършване на престъплението по чл.343, ал.3 от НК, за което
му е наложено административно наказание, обстоятелствата, при които е извършено
самото инкриминирано деяние, както и че държането и било с цел лична употреба. Съдът
не отчете отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Не на последно място
съдът се съобрази и със специалната процедура, по която протича съдебното
производство и при която подсъдимия призна всички факти и обстоятелства,
изложени в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях.
Още повече, че към наказанието, предвидено за извършеното престъпление, няма
законова възможност да се приложат разпоредбите за редуциране на определеното
наказание, предвидени в разпоредбите на чл. 58а от НК. Въпреки че са налице
многобройни смекчаващи обстоятелства, предвид факта, че за наказанието
предвидено в чл. 354а, ал.5 от НК няма определен мимумим, то съдът намери, а и
видно от съдебната практика /решение № 505 от 26.06.1996 Г. по н.д. №
337/96 год., II Н. О. на ВС / разпоредбата на чл. 55, ал.2 от НК
за неприложима в настоящия случай. В
настоящия случай не би могла да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй
като спрямо подсъдимия тя вече веднъж е прилагана -решението на РС Сливен по АНД 1400/2017 год.
е влязло в сила на 12.12.2017 год. и видно от приложената справка от ДСИ при РС
Сливен по образуваното изпълнително производство, постановеното административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева не е заплатена от подсъдимия. Вземането
не е погасено по давност, а и не е изтекъл едногодишния срок по чл. 86, ал.1,
т.3 от НК. Предвид
изложеното, съдът наложи на подсъдимия Г. за извършеното от него деяние по чл.354а,
ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК
наказание „глоба”, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, в минимален размер от 100.00 лева. Така определеното
наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и отговарящи в
пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи на целите и
значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще
допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства
възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на
обществото. Веществени
доказателства – опаковки в хартен плик с мокър мастилен печат, съдът счете, че
следва да се съхраняват по делото до изтичане срока на съхранение на самото
дело. По
отношение на вещественото доказателство – наркотичното вещество, съдът счете,
че следва са отнеме и унищожи след влизане в сила на присъдата. По
делото са направени разноски за експертиза в размер на 71.62 лева и за
изготвянето на фотоалбум в размер на 5.25 лева, поради което и с оглед
признаването на подсъдимия за виновен в извършване на вмененото му
престъпление, същият бе осъден да ги заплати съответно по сметка на ОДМВР
Бургас и на ОДМВР Сливен, като органи направили разноските.
Ръководен от изложеното
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: