№ 98
гр. гр.Несебър, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20222150100545 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба на З. Ц.
Ц. с ЕГН **********, с адрес гр. Н., кв.К. ***, ет.4, ап.**, чрез адв. Д. М., АК
гр. Пловдив, със съдебен адрес: гр.П., бул. П.Ш.**, ет.*, ап.* против „М."
АД с ЕИК 201127****, гр. София, ул. „Г.С.Р." №***, АП.**. Ищцата сочи, че
е страна по сключен между нея и дружеството Договор за потребителски
кредит № 110569 от 02.09.2020г. и Приложение № 1 към него. Съгласно
същия договор ищцата трябвало да върне сумата по кредита в размер на
1083.71 лева, при сума на получаване 1000 лева, при ГПР 49.65 % и годишен
лихвен процент 32.89 %. Съгласно чл. 10 от Договора, ищцата трябвало да
заплати описана в Приложение № 1 към Договора неустойка в размер на
349.50 лева, като по този начин общото задължение по договора за кредит
било в размер на 1433.21 лева.
Твърди се, че на 29.12.2020г. между ищцата и ответното дружество е
сключен Договор за потребителски кредит № 119246. Съгласно чл. 3 от
същия ищцата е получила под формата на кредит сумата в размер на 1000
лева, с която на 29.12.2020г. е погасила предсрочно Договор за потребителски
кредит № 110569, поради което от сумата в размер на 1000 лева била
удържана сумата в размер на 163.62 лева. Ц. счита, че уговорената неустойка
1
в чл. 10 от Договор за потребителски кредит № 110569 е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, сключена в нарушение на чл. 11 и чл. 19 от
ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.
Сочи, че с договора се накърнява принципът на „добрите нрави" по
смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД. Намира, че с процесния договор се стига
до значителна нееквивалентност на насрещните престации, до злепоставяне
на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Твърди се, че оспорената клауза от Договор за потребителски кредит №
110569 от 02.09.2020г., е нищожна като противоречаща на добрите нрави и
неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Според ищцата е засегнато
правилото на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, като са нарушени и заобиколени
съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/Е0 на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски
кредити, съотв. чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Сочи се, че с процесната клауза в полза
на ответника е уговорено допълнително обезщетение за неизпълнението на
акцесорно задължение. Тази неустойка по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за ответника, което
увеличава стойността на договора. Това според ищцата води до
неоснователно обогатяване за ответната страна. Твърди се, че клаузата е
нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Сочи се, че процесната клауза
не е уговорена индивидуално по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. Позовава се
на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори.
Излагат се съображения, че е нарушено правилото на чл. 19, ал. 4 вр. ал.
1 от ЗПК, като така се нарушава въведеното изискване за размера на ГПР.
Посоченият в договора ГПР не е действително прилагания размер, което
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и
ал. 2 от ЗЗП.
Сочи се, че с оглед нищожността на регламентираната неустойка,
ищцата не е следвало да заплаща претендираните суми за неустойка и
заплатената сума в размер на 209.70 лева следва да бъде върната като
получена без правно основание съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Претендира се да се постанови решение, с което да се приеме, че
клаузата на чл. 10 от Договор за потребителски кредит № 110569 от
2
02.09.2020г., сключен между нея и ответната страна, е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на
нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, както и по чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр.
чл. 22 от ЗПК. Моли се на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ответната
страна да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата в размер на 209.70 лева,
недължимо платена по недействителната клауза за неустойка по чл. 10 от
Договора, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба, ответникът
„М." АД с ЕИК 201127****, гр. София, ул. „Г. С. Р." № ***, ЕТ.*, АП.**,
депозира писмен отговор, с който ответното дружество признава иска за
прогласяване на нищожността на клаузата за неустойка от Договора за
основателен. Изтъква, че ответната страна не е дала повод за завеждане на
настоящото производство, с оглед на което моли на основание чл. 78, ал. 2 от
ГПК, разноските по делото да бъдат възложени изцяло на ищцата. Моли, в
случай, че бъде присъдено адвокатско възнаграждение, същото да бъде в
минимален размер. Моли да бъде постановено решение по признание на иска
досежно претендираната неустойка.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по
делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представеният по делото Договор за потребителски кредит № 110569
от 02.09.2020г. и погасителен план към него, сключен между страните, е
видно, че на ищцата е предоставен кредит в размер на 1000 лв., при ГПР-
49.65%, годишен лихвен процент- 41 %, както и неустойка в размер на 349,50
лева, подробно описани в погасителния план към договора, или общото
задължение по договора възлизало на сумата от общо 1433,221 лева. От
страна на „М.“ се представя справка, съгласно която цялата сума е била
заплатена от ищцата.
Съгласно чл.10 от договора, кредитополучателят дължи неустойка с
обезщетителен характер в случай, че не представи обезпечение при условията
на чл.20. Последният сочи, че вземането се обезпечава с поръчителство за
пълния размер на кредита, като ищеца се е задължил в срок от 3 работни дни
от сключването на договора, да обезпечи кредитора с поръчителството на
3
едно физическо лице, одобрено от кредитора, което лице да отговаря на
определени условия.
Ищецът, макар и заплатил сумата, счита така уговорената клауза за
нищожна на посочените по-горе основания. Ответникът признава като
основателни наведените твърдения досежно нищожността на клаузата за
неустойка, като извод съдът споделя този извод. В случая неустойката е
начислена поради неизпълнение на задължение за обезпечаване на кредита с
поръчителство. В практиката на ВКС последователно е застъпено
разбирането, че съгласно чл. 143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП нищожна е
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, съдържаща всякакви
уговорки в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена
индивидуално (Решение № 67 от 12.09.2019г. по търг. дело № 1392/2018г. по
описа на I търг. отделение на ВКС и др.). Съобразно константната практика
на ВКС не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В
случая става въпрос за клауза от типов договор за кредит, тъй като същата
представлява част от стандартни, изготвени предварително и типови условия
на кредитора, и очевидно е, че кредитополучателят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието й. Евентуално възпроизвеждане на текста на
клаузата, като част от сключения договор с ищеца, не я прави индивидуално
договорена, включително и при изготвен индивидуален погасителен план,
защото клаузата е съставена предварително и следователно потребителят не е
имал възможност да влияе на нейното съдържание, нито пък е имал
възможност да договори друг план за погасяване на кредита си.
В чл. 143, ал. 2 от ЗЗП е предвиден и неизчерпателен списък на
неравноправните клаузи. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП неравноправна е
клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, а в
чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП, като неравноправни са предвидени клаузи, които
поставят други подобни условия.
В случая с неустойката не се обезпечава вземането на кредитора и по-
4
специално вредите от неизпълнението, каквато е основната й функция (арг. от
чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). В т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по
т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС е предвидено, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент,
като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени
критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-
поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението-
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В случая самият характер на неустойката е извън
посочените нейни функции. Както беше посочено по-горе, с процесната
неустойка не се обезпечава вземането на кредитора и целта не е да се
обезщетят предвидимите вреди от неизпълнението на договора, а да се
компенсира една възможна бъдеща неплатежоспособност на
кредитополучателя и то чрез поръчителство. Т.е. с уговарянето на тази
неустойка кредиторът получава освен обезщетение за очакваните вреди от
неизпълнението на задължението за връщане на кредита, и допълнително
обезщетение за вреди, несвързани с неизпълнението на това задължение.
Налага се извод, че присъждането на такава неустойка би довело до
несправедлив резултат, несъвместим с добрите нрави и водещ до прекомерно
обезщетяване за кредитора, извън нормалното при подобни случаи
(предвидено в чл. 33 от ЗПК). Следователно клаузата на чл. 13 от Договора
следва да се приеме за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл. 143,
ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 20 от ЗЗП.
Нищожността на клаузата за неустойка прави заплатената на това
основание сума недължимо платена. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1,
5
предложение първо от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да
го върне. Както бе посочено по- горе даденото въз основа на клаузата на чл.10
от договора е недължимо платено поради нищожността на клаузата. Фактът
на заплащане на сумата от 209,70 лв. е безспорен между страните. Доколкото
е налице необосновано разместване в имуществената сфера на ищцата за
сметка на ответника, последният дължи връщане на заплатената от Ц. сума в
сочения размер.
Предвид на това, че исковата молба има характер на покана за плащане,
дължи се от ответника и законната лихва върху сумата, считано от подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане.
По разноските:
При този изход на спора на ищцата следва да се присъдят направените
по делото разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. Видно
от същия, ищцата претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в
общ размер на 800 лв., както и 100 лв. за заплатена държавна такса.
Видно от договора за правна защита и съдействие (на л. 45 гръб от
делото) ищцата е била представлявана в процеса безвъзмездно - на основание
чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата - по иска за нищожност и
иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в случаите по ал. 1,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от
ЗАдв. препраща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. По арг. от чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата
(съгласно редакцията, действаща към датата на сключване на договора за
правна защита и съдействие) за всеки от исковете следва да се определи
възнаграждение от по 300 лв. (общо 600 лв.). Т.е. ответникът следва да
заплати на адвоката възнаграждение в размер на 600 лв.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит №
6
110569 от 02.09.2020г., сключен между З. Ц. Ц. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Несебър, кв. К., № ***, ет. *, АП.**, и „М.“ АД с ЕИК 201127****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г.С.Р.“ №***, АП.**, в
частта относно предвидената за заплащане от страна на ищцата
неустойка, обективирана в чл. 10 от договора, на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА „М.“ АД с ЕИК 201127****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Г.С.Р.“ №***, АП.**, да заплати на З. Ц. Ц. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Несебър, кв. К., № ***, ет. *, АП.**, сумата от 209.70
лв. (двеста и девет лева и седемдесет стотинки), представляваща платена без
основание неустойка съгласно чл.10 от Договор за потребителски кредит №
110569 от 02.09.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
19.05.2022 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „М.“ АД с ЕИК 201127****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Г.С.Р.“ №***, АП.**, да заплати на З. Ц. Ц., ЕГН
**********, с настоящ адрес в гр. Несебър, кв. „К." № ***, ет. *, АП.**,
сумата от 100 лв., представляваща направени по делото разноски за платена
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „М.“ АД с ЕИК 201127****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Г.С.Р.“ №***, АП.**, представлявано от В.Г.С.,
да заплати на адвокат Д. В. М. от АК- Пловдив, с адрес на кантората гр.
Пловдив, бул. П.Ш., №**, ЕТ.*, АП.*, сумата от 600 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2
от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Бургас в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7