РЕШЕНИЕ
№ 471
гр. Пловдив, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330104940 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК въз вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 240 ЗЗД за установяване на задължения на ответника в
размер на 972.49 лева - главница, дължима по Договор за потребителски кредит;
сумата от 449.37 лева– договорно възнаграждение и 744.91 лева- законна лихва ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното й заплащане.
Предявена е и осъдителна претенция за 955.53 лева- възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че вземанията му произтичат от сключен с ответника договор за
потребителски кредит за сумата от 1000 лева, за срок от 24 месеца, при ГЛП 41.17% и
ГПР 49.89%. Бил закупен и пакет допълнителни услуги, за което било сключено
отделно споразумение. Иска се уважаването на исковете и присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна страна
следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
1
изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Профи кредит България“ ООД срещу Георги
Бебелков, по което е образувано ч. гр. дело № 16875/2020 г. на ПРС. В полза на
заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните
суми за главница, договорна лихва и законната лихва, както и за разноските.
Заповедта е връчена на длъжника, като в срок е постъпило възражение и съдът е
указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението. Установителните искове са предявени в преклузивния срок
и подлежат на разглеждане по същество.
Съдът намира за безспорно установени по производството следните
обстоятелства:
Между страните е подписан договор за потребителски кредит. С посочения
договор на ответника по производството е предоставена сума в размер на 1000 лева.
Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент
по заема е 41.17 %, а годишният процент на разходите (ГПР) 49.89 %. Ответникът се е
задължил да върне сумата на 24 месечни погасителни вноски в размер на 61.82 лева
всяка, като общия размер на всички плащания е записан на 1483.68 лева. Било е
уговорено и закупуването на пакет за допълнителни услуги на стойност 999.84 лева,
във връзка с който е подписано и допълнително споразумение, като сумата е
разсрочена на равни части- по 41.66 лева към всяка вноска.
Предвид тази допълнителна уговорка, се констатира, че не е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на
дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В допълнителното споразумение за услугите е уговорено, че пакетът включва
предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги– 1.приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит; 2.възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; 3.възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4.възможност за смяна на дата на падеж и 5.улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.
Разпоредбите на чл. 10а от Закона за потребителския кредит (ЗКП) дават
възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и
2
комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с
договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения
на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане,
ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.
В настоящия случай, услугата по т. 1 представлява действие по усвояване на
кредита във времево отношение, а тези по т. 2, 3 и 4 имат за предназначение да улеснят
взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да
управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Улеснената процедура
за получаване на допълнителни парични средства, също представлява действие по
усвояване на кредит, а реално, не е предоставяна, тъй като липсва конкретно
задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на
следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.
Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на
кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това
допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР,
при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така с тази
сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички
задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посочения в
договора годишен процент на разходите от 49.89% не отговаря на действителния
такъв.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-
конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.
68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал.
4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. В този смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив
по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019
г.
ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се
изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените
в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която
превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата
на чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник дължи връщане само на чистата стойност по
кредита, но не и лихви или други разходи. От признанието на ищеца в исковата молба
3
се установява, че са извършени плащания в размер на общо 108.80 лева. С тях се
покрива част от главницата до размера от 891.20 лева. В този смисъл е и практиката
на ПОС: Решения по в.гр.д.№ 1063/20г.; в.гр.д.№ 653/2020г.; в.гр.д. № 2151/2020г.;
в.гр.д.№ 2269/2020г.; в.гр.д.№ 1389/2020г. и в.гр.д.№ 1222/2020г.
Възражението за изтекла погасителна давност, направено с подаденото в
заповедното производство възражение е неоснователно. Искът се счита предявен от
дата на подаване на заявлението, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК. До тази дата- 15.12.2020
г., 5-годичният давностен срок по чл. 110 ЗЗД не е изтекъл.
Искът за законна лихва е неоснователен, защото не се установява ответникът да
е поставен в забава. Предвид недействителността на договора, посочената в него дата
на изпълнение не удостоверява настъпването на падеж на задължението за връщане на
чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК.
Ето защо претенцията за главница е основателна за 891.20 лева и следва да бъде
отхвърлена за разликата до 972.49 лева. Исковете за договорна лихва и за законна
лихва и възнаграждение за допълнителни услуги са изцяло неоснователни.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 45.82 лева за д.т. и 42.81 лева за юрисконсултско възнаграждение по
съразмерност, или общо 88.63 лева.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да бъде присъдена сумата от 308.59 лева за адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.И. Б.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *****, сумата от 891.20 лева– представляваща
дължима главница по договор за потребителски кредит № *****, сключен на
02.02.2016 г., предоставен на 03.02.2016 г.; ведно със законната лихва върху
главницата от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 15.12.2020 г. до
окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 891.20
лева до 972.49 лева- главница и като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 449.37 лева-
договорно възнаграждение за периода от 17.04.2016г. до 17.02.2018г. и 744.91 лева-
законна лихва за периода от 17.02.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до
14.12.2020 г., за които суми е издадена Заповед № ****от 21.12.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 16875/2020 г. по описа на
ПРС.
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***** срещу Г.И. Б, ЕГН ********** иск за
осъждането на Г.И. Б., да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД, сумата от
955.53 лева- възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги към договор за
потребителски кредит от № **********, сключен на 02.02.2016 г., предоставен на
03.02.2016 г.
ОСЪЖДА Г.И. Б., ЕГН ********** да заплати на „Профи кредит България“
ЕООД с ЕИК *********, сумата от 88.63 лева- разноски за настоящото и заповедното
производство по съразмерност.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК *********, да заплати
на Г.И. Б., ЕГН **********, сумата от 308.59 лева- разноски за настоящото
производство по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5