Решение по дело №133/2020 на Административен съд - Кърджали

 Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер				година	02.12.2020			град	Кърджали
В   ИМЕТО   НА   НАРОДА
Кърджалийският				административен  съд					състав
На	04.11.2020			година
В   публично   заседание   и   следния   състав:
Председател:								ВИКТОР  АТАНАСОВ
Членове:								АЙГЮЛ  ШЕФКИ  МАРИЯ  БОЖКОВА
								и  при  участието  на
Секретар			Павлина  Петрова
Прокурор			Димитрина  Делчева  от  Окръжна  прокуратура  -  Кърджали
като  разгледа   докладваното  от					съдията  Виктор  Атанасов
Кас.  Адм.  Нак.  Дело				номер		133	по описа за		2020	година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от ЕТ „Мутлу – Н. М.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:******, представляван от Н. Н. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, подадена чрез С.Ф.М. от АК-***, със съдебен адрес ***, ***, против Решение №244 от 07.08.2020 год., постановено по АНД №626/2020 год. по описа на Районен съд -  Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №466455-F500643 от 03.10.2019 год., издадено от директор Офис за обслужване - Кърджали в ТД на НАП – Пловдив.

Касаторът счита в жалбата, че обжалваното Решение №244 от 07.08.2020 год., постановено по АНД №626/2020 год. по описа на Районен съд – Кърджали, е незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че от доказателствата по делото не се установява да е осъществил административното нарушение, за което е издадено наказателно постановление №466455-F500643 от 03.10.2019 год., издадено от директор Офис - Кърджали при ТД на НАП - Пловдив. Твърди също, че като не е обсъдил всички тези обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, съдът е формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК и по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановения съдебен акт. С оглед на изложеното, с жалбата моли настоящата инстанция да отмени обжалваното Решение №244 от 07.08.2020 год., постановено по АНД №626/2020 год. по описа на Районен съд - Кърджали.

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът – ЕТ „Мутлу – Н. М.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:******, представляван от Н. Н. М., не се явява и не се представлява. От пълномощника на същия – адв.С.М. от АК-***, преди съдебното заседание е постъпила молба, в която заявява, че поддържа жалбата и в която излага кратки съображения в нейна подкрепа. Отново моли съда да отмени обжалваното Решение №244 от 07.08.2020 год. на Районен съд – Кърджали, постановено по АНД №626/2020 година.

Ответникът по касация – директорът на Офис за обслужване – Кърджали при ТД на НАП - Пловдив, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен  процесуален представител - гл.юрк.Д. Д., който заявява, че счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като правилно и законосъобразно, постановено съгласно изискванията на материалния и процесуалния закон. Счита, че нарушението е доказано по безспорен начин и имайки предвид, че е за пръв път, административният орган е наложил минимума на действащата към момента санкция. При благоприятен изход на делото за ответника по касация, моля да бъде присъдено в негова полза и юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита за доказано по несъмнен начин, че касаторът е осъществил нарушение на разпоредбата на чл.125, ал.3 и ал.5 от ЗДДС, като за трите данъчни периода не е представил отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС. Счита също, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което предлага настоящата инстанция да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на Районен съд – Кърджали.

Кърджалийският административният съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание всъщност е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на закона.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №244 от 07.08.2020 год., постановено по АНД №626/2020 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил, като законосъобразно, наказателно постановление №466455-F500643 от 03.10.2019 год., издадено от директор Офис - Кърджали при ТД на НАП - Пловдив, с което наказателно постановление, на ЕТ „Мутлу – Н. М.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:******, представляван от Н. Н. М., с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.1, предл.ІІІ/трето/ от ЗДДС, са наложени три административни наказания „имуществена санкция”, за извършени три нарушения на чл.125, ал.3 и ал.5 от ЗДДС, както следва: по т.1. имуществена санкция, в размер на 500 лева, за неподадена информация от отчетните регистри за м.04.2019 год.; по т.2. имуществена санкция, в размер на 500 лева, за неподадена информация от отчетните регистри за м.05.2019 год. и по т.3. имуществена санкция в размер на 500 лева, за неподадена информация от отчетните регистри за м.06.2019 година. Със същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил ЕТ „Мутлу - Н. М.”, със седалище и адрес на управление *** и ЕИК ***, да заплати на Национална агенция за приходите, със седалище ***, сумата от 80 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си, от фактическия страна районният съд е приел за установено, че на 18.07.2019 год., свидетелите Л. Е. и П. П. - работещи в ТД на НАП - Пловдив Офис - Кърджали, извършили справка в програмния продукт на НАП, за неподадена информация от отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС в срок, за отчетните периоди месец април 2019 год., месец май 2019 год. и месец юни 2019 год. по отношение на ЕТ „Мутлу - Н. М.“ ***.  При нея установили, че и към датата на проверката тази информация не била подадена от едноличния търговец. Поради това на датата 18.07.2019г. свидетелят Л. Е. съставила акт за установяване на административно нарушение в присъствието на свидетеля П. П. и в отсъствие на нарушителя, който не бил намерен. Той бил предявен на едноличния търговец на 06.08.2019 год. и бил подписан без възражения. Въз осснова на така съставения АУАН за три нарушения, било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което били наложени три имуществени санкции, в размер на по 500 лева всяка, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС.

Тази фактическа обстановка районният съд е установил от показанията на свидетелите Л. Е. и П. П., на които е дал вяра изцяло, като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства и от писмените доказателства - Справки от Търговския регистър; Резолюция за извършване на проверка №***/*** год. на орган по приходите; Съобщение изх.№1952/15.05.2019 год., ведно с обратна разписка, която е непотърсена; Съобщение изх.№2873/16.07.2019 год., ведно с обратна разписка, която е непотърсена; Съобщение изх.№2505/17.06.2019 год., ведно с обратна разписка, която е получена на 24.06.2019 год.; Акт за дерегистрация по ЗДДС от 29.07.2019 год.; Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 год. на НАП; Акт за установяване на административно нарушение от 18.07.2019 год., както и другите приети по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, от правна страна районният съд е приел най-напред, че е спазен е 7-дневния срок за обжалване на наказателно постановление, тъй като същото е връчено на 08.05.2020 год., а жалбата е подадена до административнонаказващият орган на 15.05.2020 год., видно от пощенското клеймо на плика, поради което същата следва да се разгледа по същество. На следващо място е отбелязъл, че както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление, са надлежно връчени по реда на ЗАНН.

Районният съд е посочил, че на основание чл.125 ал.3 и ал.5 от Закона за данък върху добавената стойност, заедно със справка-декларацията по ал.1, регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период до 14- то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Приел е, че от изложената по-горе фактическа обстановка безспорно се доказва, че жалбодателят не е подал тази информация от отчетните регистри заедно със справка-декларация за отчетните периоди, както следва: – за месец април 2019 год. - до датата 14.05.2019 год.; за месец май 2019 год. - до датата 14.06.2019 год. и за месец юни 2019 год. - до 15.07.2019 год., тъй като 14.07.2019 год. е бил почивен ден. Съдът е приел също, че по този начин, установената фактология от обективна и от субективна страна съставлява нарушение на чл.179, ал.1 от ЗДДС, според който, изпълнителното деяние представлява неподаване в срок на информация от отчетните регистри, заедно със справка-декларация за съответния данъчен период, в случая за месеците април 2019 год., май 2019 год. и юни 2019 год. и поради това, правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбодателя, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС, за извършени три нарушения по чл.125, ал.3 и ал.5 от ЗДДС. Решаващият състав на районния съд е посочил, че доколкото се касае за нарушение, извършено от юридическо лице (?!? – нарушенията всъщност са 3/три/ на брой и са извършени от жалбодателя в качеството му едноличен търговец, а на настоящия касационен състав не е известно, към момента в българското законодателство на едноличните търговци да е придадено и качеството на юридически лица/ЮЛ), чиято отговорност, по аргумент от чл.83 от ЗАНН, била обективна и безвиновна, деянието не следвало да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва, знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Съдът е отбелязъл също, че наложените в случая наказания са в минимален размер и съдът няма правомощия да ги намали, предвид нормата на чл.27 ал.5 от ЗАНН.

При извършената от районния съд служебна проверка не са били констатирани допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Съдът е приел, че както АУАН, така и атакуваното постановление, са съставени от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а описанието на констатираните нарушения и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма чл.125, ал.3 и ал.5 от ЗДДС, както и на санкционната норма на чл.179 ал.1 от ЗДДС. Приел е също, че от изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства става ясно какво деяние е осъществено от жалбодателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация и че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. На следващо съдът е приел, че процесното деяние/деянията всъщност са три отделни/ не представлява маловажен случай, обуславящ прилагането на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената разпоредба и че освен това, деянието е формално, на просто извършване и за съставомерността му вредни последици не са необходими, а и конкретното извършеното не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Предвид изложеното, районният съд е извел и окончателния си издвод, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, съдът е приел, че следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ, като е посочил, че съгласно този текст, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП и че по силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Посочил е, че в случая по делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на двама свидетели, на което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, поради което следва да му се присъди минимално възнаграждение в размер от 80 лева и мече доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Национална агенция за приходите, със седалище ***, именно в полза на същата, в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.2, ал.2 от Закона за Национална агенция за приходите, следва да бъдат присъдени разноските по делото.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Според настоящия състав, атакуваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия се процесуален ред. Касационната инстанция намира, освен това, за правилен и обоснован крайния извод на Кърджалийския районния съд и респективно, крайния резултат, постановен с обжалваното решение.

В случая не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването, движението и приключването на административната процедура по реализиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, които да водят до незаконосъобразност на процесното наказателно постановление. Актът, както и наказателното постановление, са съставени в съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. Както в АУАН, така и в наказателно постановление, е направено достатъчно подробно и ясно описание на установените нарушения и фактическите обстоятелства, при които те са извършени, поради което липсва неяснота относно вмененото противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

В случая, след като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е направил законосъобразни правни изводи. Посочените в АУАН и в процесното НП като нарушени разпоредби – на чл.125, ал.3 и ал.5 от ЗДДС регламентират, че заедно със справка-декларацията по ал.1, регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период/ал.3/, като декларациите по ал.1 и 2 и отчетните регистри по ал.3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят/ал.5/.

Видно е същевременно от санкционната разпоредба на чл.179, ал.1 от ЗДДС, че нарушението е формално - неподаването на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за съответния данъчен период, в определения от закона срок, е самостоятелно и независимо основание за налагане на санкция на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС. В случая, както е приел и районният съд, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че едноличният търговец, като регистрирано по ЗДДС лице, не е подало отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за описаните три данъчни периода: от 01.04.2019 год. до 30.04.2019 год., до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася - в случая до 14.05.2019 год./вкл./; от 01.05.2019 год. до 31.05.2019 год., до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася - в случая до 14.06.2019 год./вкл./ и от 01.06.2019 год. до 30.06.2019 год., до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася - в случая до 15.07.2019 год./вкл. – 14.07.2019 год. е неприсъствен ден - неделя/.

Предвид горното, правилно районният съд приема, че нарушенията са извършени от обективна страна и че в тази връзка, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на едноличния търговец, като наложената имуществена санкция е определена в предвидените от закона граници, в минимален размер и е съответна на характера и тежестта на нарушението, в каквато насока са и изводите на районния съд. Обосновани са и изводите на районният съд относно липса на предпоставки за отмяна на наказателното постановление, поради маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Същите са правилни, съответстват изцяло на трайната практика на касационната инстанция по дела от този вид и доколкото изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, то не е необходимо и да се преповтарят.

Касационните оплаквания, инвокирани в жалбата, не намират никаква опора в доказателствата по делото и се явяват неоснователни. Основното твърдение в жалбата, а именно - че от доказателствата по делото не се установявало касаторът да е осъществил административните нарушения, за което е издадено процесното наказателно постановление, е абсолютно несъстоятелно и голословно, като всички приобщени по делото доказателства от районния съд – и писмени, и гласни, абсолютно непроворечиво и еднозначно сочат и доказват извършването на деянията, които осъществяват състава на нарушения по чл.125, ал.3 и ал.5 от ЗДДС и за извършването на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС.

Несъстоятелно е и твърдението, че районният съд не е обсъдил всички тези обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото и че така формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК и по този начин допуснал съществено процесуално нарушение, което било основание за отмяна на постановения съдебен акт. В жалбата никъде не се сочи, кои са тези обстоятелства, които районният съд не е обсъдил или кои са тези доказателства, които не е преценил правилно, като в тази връзка следва единствено да се посочи, че нито в хода на производството пред районния съд, нито пред настоящата инстанция, от касатора не е представено каквото и да е доказателство и не е направено каквото и да е доказателствено искане за събиране на такова, което да опровергава или дори да разколебава по някакъв начин констатациите, описани в съставения АУАН и съответно в процесното наказателно постановление, за извършените от касатора три нарушения на чл.125, ал.3 и ал.5 от ЗДДС.

Предвид изложените съображения настоящият касационен състав намира, че жалбата, подадена от ЕТ „Мутлу – Н. М.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:******, представляван от Н. Н. М., се явява неоснователна и недоказана, а атакуваното решение на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено процесното наказателно постановление №466455-F500643 от 03.10.2019 год., издадено от директор Офис за обслужване - Кърджали при ТД на НАП Пловдив, се явява правилно и законосъобразно, постановено при правилна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и при правилно приложение на материалния закон, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и като такова, следва същото, с решението по настоящото дело, да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, във връзка с искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касация, съдът намира следното:

Искането за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт е поискано своевременно в съдебно заседание, в хода по същество, от осъществилия процесуално представителство по делото редовно упълномощен юрисконсулт. Съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, на юридически лица, каквито се явяват учреждението или организацията, в чиято структура се намира органът, издал наказателното постановление, се присъжда и възнаграждение за юрисконсулт в размер, определен от съда до максималния размер за съответния вид дело, предвиден в чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно чл.27е от Наредбата за правната помощ, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 лева до 120 лева. Като се има предвид, че имуществената санкция в чл.179, ал.1 от ЗДДС е определена в минимален размер от 500 лева, при предвиден максимален до 10000 лева и че се касае до формално административно нарушение, чието установяване е по документи и без фактическа и правна сложност, се налага извод, че размерът на възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определен в минималния размер от 80 лева, който следва да бъде присъден в полза на Национална агенция за приходите/НАП/.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във вр. с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд

 

                                                                                                             

                                                    Р      Е      Ш     И :

                  

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №244 от 07.08.2020 год., постановено по АНД №626/2020 год. по описа на Районен съд -  Кърджали.

ОСЪЖДА ЕТ„Мутлу - Н. М.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:******, представляван от Н. Н. М., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите/НАП/, със седалище и адрес ***, с ЕИК ***, сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляваща направени разноски в производството пред касационната инстанция, за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

             

 

 

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

          

 

                                           

                                                                                                         2.