№ 10558
гр. София, 20.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20211110127376 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на ответниците, с която се иска изменение на
постановеното по делото решение в частта му за разноските.
Съдът намира подадената молба за основателна. Съдът не се е произнесъл
изцяло по искането на ответниците за разноски – не са присъдени извършените от
тях разноски при отхвърляне на установителните претенции по чл.422 от ГПК.
В заповедното производство са представени доказателства за извършени от
ответниците разноски – заплатено адвокатско възнаграждение в размер по 200
лева от всеки от тях. Тава възнаграждение е прекомерно и следва да бъде
намалено, предвид основателното възражение в тази насока, заявено още с ИМ.
Въпросът с минималното адвокатско възнаграждение в заповедното
производство е разгледан от Съда на ЕС по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16
СЕС, като с Решение от 23.11.2017г. той се е произнесъл по преюдициално
запитване и е приел, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация
на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право
да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би
могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на
член 101, параграф 1 ДФЕС. Предвид това и с оглед разяснението, че съдилищата
1
във всеки конкретен случай следва да преценяват приложимостта на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения при определянето му,
настоящият състав приема, че в заповедното производство, разноските за
адвокатско възнаграждение, заплатено от длъжника следва да се определят с оглед
извършената работа.
С възражението по чл. 414 от ГПК длъжниците са представили пълномощно
и договор за правна защита и съдействие, които са за процесуално
представителство и защита в заповедното производство. В заповедното
производство пълномощникът на длъжниците е извършил едно процесуално
действие - подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, което налага извода, че за
процесуалното действие по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК на всеки от
длъжниците се дължи възнаграждение в размер от 50 лв.
Решението следва да бъде допълнено, като се присъди адвокатско
възнаграждение в посочения размер.
Така мотивиран, съдът, на основание чл.248, ал.3 от ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение № 1934 от 09.02.2023г., постановено по гр.д.№
27376/2021г. на СРС, ІІІ ГО, 138 състав, в частта му за разноските, като
ОСЪЖДА фирма СОФИЯ ЕАД, ЕИК хххх, с адрес ГР.СОФИЯ,
УЛ.ЯСТРЕБЕЦ, №23Б, да заплати на С. Д. К., ЕГН **********, Н. Д. К., ЕГН
**********, и Е. С. К., ЕГН **********, всички с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.ХРИСТО
МАКСИМОВ, №55-59, ВХ.Б, НА ПЕТИ И МАНСАРДЕН ЕТАЖ, АТЕЛИЕ № 8
НА ДВЕ НИВА, по 50.00 лева на всеки от тях – разноски в заповедното
производство.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните и ТЛП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2