№ 28
гр. гр. Д., 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Деница Кр. П.а
Милена Ив. Хараламбиева
при участието на секретаря Детелина Вл. Михова
в присъствието на прокурора З. В. Т.
като разгледа докладваното от Деница Кр. П.а Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20243200600014 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
С присъда №36/09.10.2023г. по н.о.х.д.№1160/2022г. Районен съд- Д. е
признал подсъдимата Д. М. Д. за виновна в това, че на 04.09.2016г., в гр. М.
Ф.Р.Г., пред полицейски служител, съзнателно се ползвала от официален
документ с преправено съдържание – свидетелство за управление на моторно
превозно средство с № *********, издаден от ОД на МВР - Х., в който са
били заличени личните данни и снимката на титуляра Б.Д.Б. и са отпечатани
личните данни и снимката на Д. М. Д., като от нея за самото преправяне не
може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание
чл.316 вр. чл. 308 ал.2, вр. ал. 1 от НК вр. с чл.54 ал.1 от НК й наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение на
основание чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от три години. Съдът
се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от защитника на
подсъдимата с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание и
искане за изменение на присъдата с преквалификация по чл.316 вр. чл.308
ал.4 т.2 от НК и прилагане на чл.78а от НК.
1
В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника, който пледира,
че обективния елемент от състава на престъплението не е доказан, а
алтернативно поддържа искането си за преквалификация на деянието като
маловажен случай с приложение на чл.78а от НК или прилагане на чл.55 от
НК.
Представителят на Д.ка окръжна прокуратура пледира за потвърждаване
на присъдата като правилна и законосъбразна.
Подсъдимата, редовно уведомена по телефона не се явява в съдебно
заседание, като не посочва уважителни причини, поради което въззивното
заседание е проведено задочно на основание чл.269 ал.3 т.4 б „в“ от НПК.
Д.кият окръжен съд, като прецени жалбата, наведените в нея доводи,
доказателствата по делото, взе предвид становищата на страните в съдебно
заседание, и след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.313 и чл.314 от
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок.
Независимо от сочените в нея основания, съдът при служебната проверка
на присъдата установи допуснато особено съществено процесуално
нарушение – а именно производството пред районният съд е протекло
задочно, без обаче да са били налице предпоставките за това.
Още в досъдебна фаза е било установено, че подсъдимата, макар и
българска гражданска живее трайно в чужбина – а именно в Г., където
всъщност е и извършено престъплението, за което е привлечена да отговаря
по наказателното дело, като поради тези причини и досъдебното
производство е било спирано. Още тогава, когато подсъдимата е била търсена
за призоваване на адреса в България –в гр.Д. /т.е. още през 2017г.-вж. л.22 от
д.п./ е било установено, че имотът в гр.Д. е необитаем и подсъдимата живее и
работи в Г.. Досъдебното производство е завършило присъствено за
подсъдимата, като при разпита й като обвиняем, тя изрично е посочила адрес
в Г. за призоваване /настоящ адрес/ и телефон.
Във внесения обвинителен акт прокурорът е посочил като адрес за
призоваване на подсъдимата именно адреса, на който тя живее в Г.. Въпреки
това подсъдимата не е търсена на този адрес, а на адреса в гр.Д., за който още
през 2017г. е било установено, че е необитаем. За насроченото
2
разпоредително заседание подсъдимата е била очевидно нередовно призована
- на адреса в гр.Д. призовката е върната в цялост с отбелязване, че имотът е
необитаем и разрушен, а лицето живее в чужбина, а на адреса в Г. изобщо не
е бил правен опит да бъде търсена /призовавана/. Съдът обаче е приел, че
може да проведе задочно съдебното производство срещу подсъдимата с
мотиви, че видно от върнатата за подсъдимата призовка, тя живее в чужбина,
а съгласно изявленията на защитника й адресът й в чужбина е неизвестен и е
уведомена за процесното съдебно заседание. Доколкото е било неясно на кое
основание по чл.269 ал.3 т.4 от НПК съдът се е позовал, за да разгледа делото
в отсъствие на подсъдимата в мотивите към присъдата е визирано
основанието по чл.269 ал.3 т.4 б „а“ от НПК. Очевидно обаче това основание
не е било налице, доколкото местоживеенето в чужбина на подсъдимата е
било известно – конкретен адрес в Г., посочен дори в обвинителния акт.
Окръжният съд намира, че никое от основанията по чл.269 ал.3 т.4 от НПК,
даващи възможност за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия не е
било налице – подсъдимата действително е в чужбина, но с известен адрес,
посочен дори в обвинителния акт, включително и посочен телефон – на този
известен адрес дори не е правен опит да бъде призована –или казано другояче
местоживеенето й в чужбина е било известно, не е бил правен изобщо опит да
бъде призована на това местоживеене и е била нередовно призована – не е
налице нито хипотезата на б.“а“, нито на б “б“, нито на б“в“ на чл.269 ал.3 т.4
от НПК. Въпреки липсата на основания за провеждане на задочно
производство е даден ход на разпоредителното заседание при нередовно
призоваване на подсъдимата и без да е направен какъвто и да е опит тя да
бъде призована, респ. уведомена за това заседание. За следващите заседания
при разглеждане на делото по общия ред, съдът е посочил, че подсъдимата
следва да се счита за редовно уведомена чрез защитника си, без обаче изобщо
да е посочено, че защитникът е дал съгласие за това и че е поел задължение да
уведоми подсъдимата и при несъобразяване, че призоваване, респ.
уведомяване чрез защитник е възможно единствено при наличие на
хипотезата на чл.180 ал.3 от НПК.
Правото на подсъдимия да участва лично в съдебното производство е
основен елемент от справедливия процес, като задочното производство е
допустимо само при доброволен и недвусмислен отказ на подсъдимия да
участва лично в съдебния процес. Всички хипотези на допустимо задочно
3
производство по чл.269 ал.3 от НПК всъщност видно и от самите тях са израз
на именно такъв отказ, който обаче не може да се приеме, че е налице в
конкретния случай. След като местоживеенето на подсъдимата в чужбина е
било известно с посочен конкретен адрес за призоваване/ всъщност това е и
посочения адрес за призоваване в обвинителния акт/, а подсъдимата изобщо
не е била призовавана на този адрес, като дори не е правен опит да бъде
уведомена и по посочения от нея телефон, то очевидно не са били налице
предпоставките за провеждане на задочно съдебно производство пред първата
инстанция, при което е било нарушено правото на лично участие в процеса на
подсъдимата.
Предвид изложеното по-горе и обстоятелството, че посоченото
съществено процесуално нарушение не може да бъде отстранено от
въззивната инстанция /още повече, че на първа инстанция е било направено и
изменение на обвинението от прокурора по чл.287 от НПК/, а е отстранимо,
присъдата следва да бъде отменена и делото върнато на Районен съд-Д. за
ново разглеждане от друг състав.
Водим от горното и на основание чл.335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 от
НПК, Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №36/09.10.2023г. по н.о.х.д.№1160/2022г. на Районен
съд - Д. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4