Р Е Ш
Е Н И Е
№ 105
Гр.Д. 30.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното
заседание на ШЕСТИ МАРТ 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ:
ЕВА ИВАНОВА
Мл.с.Г.ПАШАЛИЕВ
При
участието на секретаря Билсер
Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.гр.д.№
4/2020г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по подадена от ЕООД „ ***“,гр.Д.,ЕИК ***,представлявано от Й. Б.,чрез
пълномощника му-адв.В.К.,въззивна жалба срещу постановеното по гр.д.№
1651/2019г.по описа на ДРС Решение № 1193/07.11.2019г.,с което е отхвърлен
изцяло предявения отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК за
недължимост на сумата от 6 602.39 лв.,като ищецът е осъден да заплати на
ответника сторените по делото разноски,в размер на 860.12 лв.Като твърди,че
обжалваното решение е неправилно,постановено в противоречие на събраните по
делото гласни и писмени
доказателства,въззивникът претендира за отмяната му и постановяване на друго,с
което исковата претенция да бъде изцяло
уважена,ведно с присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебни разноски.
В депозиран по делото писмен отговор на
въззивната жалба въззиваемата страна- АД „ Енерго-Про Продажби“,гр.В.,чрез
процесуалния си представител-адв.В.К.,оспорва жалбата като неоснователна,моли първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено,като на страната
бъдат присъдени сторените от нея разноски,вкл.такива за адвокатско
възнаграждение.Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивника
адвокатско възнаграждение.
Д.кият окръжен съд,като взе предвид постъпилата въззивна жалба и прецени събраните по делото
доказателства,намира,че като подадена от надлежна страна,в законовия срок по
чл.259,ал.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,отговаряща на
изискванията на чл.260 и чл.262 от ГПК,жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,същата е основателна.
Предявеният по гр.д.№ 1651/2019г.по описа на
ДРС отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК има за
предмет установяване недължимост на сума,начислена от ответника за
електроенергия,след едностранно коригиране сметката на ищеца.По общото правило
на чл.154,ал.1 от ГПК,в тежест на ответника е да докаже основанието,от което
произлиза вземането му,т.е основанието,поради което е коригирал сумата,дължима
от ищеца за доставената му през процесния период електроенергия.Подобно
доказване не е проведено от ответната страна.
В изготвената справка № 51900
АА4В/02.04.2019г.,въз основа на която е издадена фактура №
**********/03.04.2019г. за сумата от 6 602.39 лв.,е посочено,че се
извършва корекция на количеството електрическа енергия за периода
29.12.2018г.-28.03.2019г.,т.е за 90 дни,но не е посочено основанието на
приложената корекционна процедура.
В отговора на исковата молба ответникът
оспорва иска като неоснователен,като твърди,че ищецът дължи заплащане на
процесната сума на основание чл.50 от ПИКЕЕ,във вр. с чл.200,ал.1,пр.1 от ЗЗД,във вр. с чл.38,ал.3,т.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ и чл.24 от ОУ на ДПЕЕ.
Съгласно приетото заключение на назначената
по делото СТЕ,периодът на корекцията е определен в съответствие с чл.48,ал.1 от
ПИКЕЕ,като е приложена максимално
допустимата продължителност от 90 дни и извършените в справката изчисления са
математически верни.
В случая,както правилно е отбелязал и
първоинстанционния съд в атакувания съдебен акт,ПИКЕЕ/ДВ,бр.98/2013г./не
намират приложение,тъй като към датата на възникване на спорното правоотношение
същите са изцяло отменени с влязло в сила съдебно решение на ВАС.Новите
ПИКЕЕ,издадени от КЕВР,са обнародвани в ДВ на 30.04.2019г.,т.е след издаване на
03.04.2019г.на процесната фактура,поради което също не са приложим материален закон към отношенията
между страните по повод извършените действия по установяване на неточно
измерване и начисление на цена на електрическа енергия.
С оглед твърдението на ответника,че основание
за извършената корекция са разпоредбите на чл.38,ал.3,т.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ и
чл.24 от ОУ на ДПЕЕ,с определение от 02.08.2019г.,постановено по реда на чл.140
от ГПК,ДРС е задължил ответника да представи по делото действащите ОУ,на които
се позовава в отговора на исковата молба.В проведеното на 07.10.2019г.открито
съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество заявява,че
въпреки вмененото му задължение не представя изисканите от съда ОУ.При това
положение,липсва опора за извод,че корекционната процедура е извършена на
основание ОУ,при спазване на изискванията,регламентирани
в цитираните от ответника разпоредби от тези ОУ.
Освен това,твърдението на ответника е,че съгласно
уредената в ОУ корекционна процедура той няма задължение,когато извършва
корекцията,да издирва действителния период на неотчитане или неправилно
отчитане на средството за търговско измерване,а има право да извърши корекция
за предходните 90 дни от деня на констатираното неотчитане или неправилно
отчитане,ако не намери данни за точния период на грешното измерване или
неизмерване.В случая,по делото не е установено,че ответното дружество е правило
опити,но не е успяло да намери данни за точния период на неизмерване на потребената
от ищеца електроенергия,за да има право да извършва корекция за предходни 90 дни.От
показанията на разпитания като свидетел ***К. С. К.,съставил констативния
протокол от 28.03.2019г.,става ясно,че негови колеги проверяват дали данните,отчетени
от електромерите на дистанционен отчет,какъвто е този,измерващ потребяваната от
ищеца електроенергия,са логични,като проверката на 28.03.2019г. е инициирана и извършена
именно по повод на сигнал на колега от В.,че има нещо нередно в данните на процесния
електромер.От обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание на 07.10.2019г.също
става ясно,че при добър анализ на данните от отчитането от системата за
дистанционен отчет би могло да се прецени от кой момент е възникнала грешката в
измерването.В случая липсват доказателства за извършен подобен анализ от страна
на ответното дружество,поради което експертът не може да отговори на какво
основание ответникът извършва корекция за предходни 90 дни и дали
неизправността в схемата на измерване е възникнала преди 90 дни,а не в по-късен
период.
При прилагане на общата норма на чл.183 от ЗЗД,потребителят дължи да заплати реално
потребената електроенергия,ако доставчикът докаже наличието на
потребление и действителния му размер.
В случая е безспорно установено единствено,че
в резултат на промяна на схемата на свързване на СТИ е налице непълно
измерване,т.е не е измерена цялата потребена от ищеца електроенергия.Липсват
доказателства обаче,които да обосновават категоричен и несъмнен извод,че
начислената за периода на корекцията ел.енергия е действително потребена от
абоната,доколкото ответникът не е удостоверил твърдението си,че размерът на
корекцията е определен при спазване на цитираните от него разпоредби.Изрично в
определението си по чл.140 от ГПК ДРС е указал на ответната страна,че носи
изцяло тежестта да докаже в процеса приложимата корекционна процедура и
спазването й при определяне размера на корекцията,за да се приеме,че сумата от
6 602.39 лв. се дължи като стойност на реално доставена на ищеца
ел.енергия.При липса на ангажирани от ответника,в съответствие с вменената му
доказателствена тежест доказателства,удостоверяващи наличие на посочените от
него нормативни правила за корекция на сметката на ищеца при констатирано
неизмерване на цялата потребена от последния енергия,липсва основание за
прилагане на период на корекция с продължителност от 90 дни,съответно опора за
извод,че служебно начислените през този период количества електроенергия са
действителния размер на реално потребана от ищеца енергия,поради което същият
дължи заплащането й.
Гореизложените мотиви обосновават извода на
настоящата инстанция за недължимост на сумата от 6 602.39 лв.,начислена по
корекционна процедура за периода от 29.12.2018г.,до 28.03.2019г. по фактура №
**********/03.04.2019г.,за обект,находящ се в с.О.,общ.Д.ка- „***“,с кл.№ ***и
аб.№ ***.Като е приел обратното,първоинстанционният съд е постановил неправилно
решение,което следва да се отмени изцяло и вместо него да се постанови друго,с
което предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1
от ГПК да бъде уважен,ведно с произтичащите от това последици,а
именно-присъждане на ищеца на сторените за настоящата инстанция разноски,в
размер на 132.05 лв.-заплатена държавна такса за въззивно обжалване,650.00
лв.-заплатено в брой адвокатско възнаграждение.Направеното от въззиваемата
страна възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно,доколкото минималният размер на дължимото
адвокатско възнаграждение,изчислено по реда на чл.7,ал.2,т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,възлиза на 660.11 лв.,т.е договореното и
платено в случая възнаграждение е под този минимум.
Воден от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение
1193/07.11.2019г.,постановено по гр.д.№ 1651/2019г.по описа на Д.ки районен
съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АД „
Енерго-Про Продажби“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.В.,***,***,че
ЕООД „ ***“,гр.Д.,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Д.,***,представлявано
от Й. Д. Б.,ЕГН:**********,НЕ ДЪЛЖИ на
АД „ Енерго-Про Продажби“,ЕИК ***,гр.В.,сумата от 6 602.39 лв./шест хиляди
шестстотин и два лева тридесет и девет стотинки/,представляваща начислена сума
по корекционна процедура за периода от 29.12.2018г.,до 28.03.2019г. по фактура
№ **********/03.04.2019г.,за обект,находящ се в с.О.,общ.Д.ка- „***“,с кл.№ ***и
аб.№ ***.
ОСЪЖДА АД „ Енерго-Про Продажби“,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление:гр.В.,***,***,да заплати на ЕООД „ ***“,гр.Д.,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление:гр.Д.,***,представлявано от Й. Д. Б.,сторените
за настоящата инстанция разноски,в общ размер от 782.05 лв./седемстотин
осемдесет и два лева и пет стотинки/,от които:132.05 лв.-заплатена държавна
такса за въззивно обжалване,650.00 лв.-заплатено в брой адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.