РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Смолян, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20215440100998 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „****“
ЕООД срещу ответниците Туристическо дружество „***“ Сдружение, и „***“
ЕООД, с предявени искове с правното основание на чл.124, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.440 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на
ищеца„***“ ЕООД и ответника „***“ ЕООД, че ответното Сдружение с
нестопанска цел в обществена полза ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО „***“
/длъжникът по изп. дело №20189160400052/2018г. по описа на ЧСИ З. Т. с
район на действие ОС- Смолян/ не е собственик на следните недвижими
имоти:
А. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор *** (**) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Смолян, община
Смолян, област Смолян, одобрени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 година
на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 61.20
(шестдесет и едно цяло и двадесет стотни) кв.м., с предназначение: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: * (*), находящ се на административен адрес:
***, п.к. *** (**), к.к. П., к.я. **, ет.* (*), ап.* („*“ *) от сграда № * (*),
построена в поземлен имот с идентификатор ** (**) по кадастралната карта и
1
кадастралните регистри на гр. Смолян, община Смолян, област Смолян,
одобрени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 година на Изпълнителния
директор на АГКК, при граници и съседи на самостоятелния обект, съгласно
схема № 15-39368-21.01.2019 година на СГКК-гр. Смолян: на същия етаж -
обект № **.*.*, обект № **.*.*, под обекта - обект № **.*.*, над обекта-обект
№ **.*.*, ведно с 2.051 % (две цяло нула петдесет и една хилядни процента)
идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от
правото на строеж върху описания поземлен имот, в който е построена
сградата.
Б. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор **.*.* (**, **) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Смолян, община
Смолян, област Смолян, одобрени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 година
на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ АТЕЛИЕ № ** („*“
**), със застроена площ от 63 (шестдесет и три) кв.м., с предназначение:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: * (*), находящ се на
административен адрес: гр. **, п.к. *0 (**), к.к. П., к.я. **, ет.* (*), ап. Ателие
№ ** („*“ **) от сграда №* (*), построена в поземлен имот с идентификатор
** (**) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Смолян,
община Смолян, област Смолян, одобрени със Заповед № РД-18-
14/10.05.2005 година на Изпълнителния директор на АГКК, при граници и
съседи на самостоятелния обект, съгласно схема № 15-39366-21.01.2019
година на СГКК-гр. Смолян: на същия етаж - обект № **.*.**, под обекта —
обект № **.*.*, над обекта — обект № **.*.*, ведно с 2.112 % (две цяло сто и
дванадесет хилядни процента) идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху описания поземлен
имот, в който е построена сградата, както и да бъде отменен нотариален акт
за собственост на недвижим имот, съставен въз основа на писмени
доказателства №*, том *, дело №*г. на нотариус №* на НК-А.Ш., вписан в
Служба по вписвания-Смолян на 06.02.2019г. с дв.вх.№ *, вх. per. №*, акт №
*, том *, дело №*г. на основание чл. 537, ал.2 от ГПК.
Твърденията в исковата молба са, че ищецът притежава процесните
недвижими имоти по силата на придобивна сделка, обективирана в
нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том *, дело №*/2008
година по описа на нотариус № *на НК-А.с..
Установили, че собствените на дружеството „***“ ЕООД имоти,
описани по-горе, са предмет на принудително изпълнение, като същите в
2
обявление на ЧСИ № ** **, с район на действие Окръжен съд - гр. Смолян по
изпълнително дело № 20189160400052 са посочени като собственост на
Туристическо дружество „***“, което сдружение е длъжник в
изпълнителното дело.
Изпълнителното производство е образувано по искане на взискателя
„****“ ЕООД. вписано в Търговския регистър с ЕИК ****.
След проверка при съдебния изпълнител, както и в Служба по
вписвания-Смолян установили, че за така описаните недвижими имоти
действително е налице издаден Нотариален акт за собственост на недвижим
имот, съставен въз основа на писмени доказателства № *, том *, дело № *
година на нотариус № * на НК-***, вписан в Служба по вписвания-Смолян на
06.02.2019 година.
Същевременно, ищцовото дружество разполага с документ за
собственост за описаните имоти, като още през 2008 година същите са
закупени с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том *, дело
№ * година по описа на нотариус № * на НК-** и по никакъв начин ищецът не
се е разпореждал с него.
Собствеността на „***“ ЕООД е надлежно вписана и в Регистъра към
кадастралната карта, като са издадени схеми № 15-39368-21.01.2019г. и №
1539366-21.01.2019г.
Въпреки това вписване на собствеността и наличието на надлежен акт
за собственост, на последваща дата - 06.02.2019 година Туристическо
дружество „***“ е признато за собственик въз основа на документи, на
същите недвижими имоти, без наличието на каквото и да е правоотношение
между „***“ ЕООД и Туристическо дружество „***“.
Впоследствие за задължения на туристическото дружество по
предходно образувано изпълнително дело, принудителното изпълнение е
насочено именно към описаните недвижими имоти.
Налице са два самостоятелни титула за право на собственост, които
категорично сочат за наличието на спор за материално право върху
посочените недвижими имоти, който може да бъде разрешен единствено и
само по съдебен ред.
От представени от ищеца схеми за два имота е видно, че като
3
собственици на посочените имоти именно с посочените два идентификатора
са посочени както ТД „***“, така и „****“ ЕООД, като очевидно за тези
имоти са налице два самостоятелни титула относно правото на собственост.
Правопораждащият факт за ищеца е сключената от него в
предвидената от закона форма на нотариален акт сделка за придобиване на
правото на собственост на правото на строеж върху обекти, които са
реализирани и понастоящем са нанесени в кадастралната карта с посочените
идентификатори.
За ТД „***“ е налице издаден констативен нотариален акт за
собственост, съставен въз основа на писмени документи.
Първият акт е конститутивен по своята същност и сам по себе си
поражда права още от 2008 година.
Вторият акт е констативен такъв и би следвало да констатира
възникнали въз основа на друг юридически факт права, издаден през 2019
година и цитиращ в приложените си документи съдебно решение №
196/6.VI.2012 година по гр.д.№ 109/2011 година на Смолянски окръжен съд,
което било влезнало в сила на 19.11.2013 година.
На ищеца това съдебно решение не е ноторно известно, като той не е
участвал в посоченото съдебно производство и не е бил конституиран или
привличан като страна в това производство.
Съгласно субективните предели на силата на присъдено нещо, които
определят кръга от лицата, които са обвързани от констатациите в съдебното
решение относно съществуването или несъществуването на спорното право,
„****“ ЕООД не е обвързано от това съдебно решение. Третите лица не са
обвързани от силата на присъдено нещо на съдебното решение, освен в
изрично предвидените от закона случаи: например чл.298, ал.2 ГПК, съгласно
който влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните,
както и за техните правоприемници и чл.298, ал.3 ГПК, съгласно който
решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително по
брачни искове, има действие по отношение на всички.
Очевидно е, че „****“ ЕООД не попада в този кръг от лица.
От друга страна съществува разпоредбата на чл.88 ал.2 от ЗЗД, която
сочи, че развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга
4
правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба.
В случая искова молба по така развилото се съдебно производство от
2011 година е вписана след изповядването на Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № *, том*, дело № * година по описа на нотариус № * на НК-
*** на 04.12.2008 година.
При това положение „****“ ЕООД, което е придобило права на
04.12.2008 година очевидно е трето лице, чийто права не следва да се засягат
от развилото се съдебно производство за разваляне на договор по вписана
искова молба от 01.06.2011 година (за което се прилага справка от отдалечен
достъп до Агенция вписвания).
В съдебно заседание за ищеца „***“ ЕООД процесуалният
представител адв.Р. поддържа исковете. Представя писмена защита.
За ответника Туристическо дружество „***“, Сдружение, исковете се
оспорват чрез процесуалния представител адв.К. Представя се писмена
защита.
С отговора на Сдружение Туристическо дружество „***“ се правят
възражения за недопустимост на предявения иск, поради липса на активна
процесуална легитимация на ищеца, тъй като не представя доказателства за
собственост или доказателства за реализирано от него право на строеж върху
процесните самостоятелни обекти с идентификатори **.*.* и **.*.*. Пак в
тази връзка се излагат доводи, че с представения нот.акт за продажба на
недвижим имот №*** от 2008г. ищецът не се легитимира като собственик на
процесните самостоятелни обекти, доколкото същият касае придобиване на
вещно право на строеж, а липсват надлежни писмени доказателства за
реализиране на това право в срока по чл.7 от ЗС. Ищецът твърди, че е
придобил правото на строеж върху обектите от праводателя си „***“ ЕООД
гр.С., който не е собственик на поземлен имот с идентификатор **, а
първоначален суперфициар. Поради виновно неизпълнение на договора , с
който Тд „***“ гр.Смолян е учредил в полза на „**“ ЕООД правото на
строеж върху недвижим имот с идентификатор ** по КККР на гр.Смолян,
същият е развален с обратна сила с Решение №196/06.06.2012г. по гр.дело
№109/2011г. по описа на Окръжен съд- Смолян, влязло в сила на 19.11.2013г.
С развалянето на договора ограниченото вещо право се връща в
патримониума на учредителя, а между страните остават за уреждане
облигационните отношения във връзка със стойността на построеното като
подобрение на имота. В Решението по гр.дело 0109/2011г. на СОС е прието,
че разпоредителните сделки с вещни права върху конкретни обекти с трети
лица не са пречка за разваляне на договора , доколкото те са извършени
преди вписване на исковата молба, според чл.88, ал.2 от ЗЗД. Правото на
строеж не е реализирано в петгодишния давностен срок по чл.67, ал.1 от ЗС и
е собственост на ответника ТД „***". Частните правоприемници не могат да
имат повече права от праводателя си, т.е., правото на строеж трябва да бъде
осъществено така, както е придобито- в петгодишен срок.
Отделно от горното, в отговора се изтъква и че след проведена
публична продан с Постановление за възлагане от 12.10.2021г. на ЧСИ ***
рег.№*** на КЧСИ по изп.дело №52/2018г. самостоятелен обект с
идентификатор **.*.* по КККР на гр.Смолян е възложен в полза на трето
лице, поради което иска е недопустим, тъй като липсва правен интерес за
имота с посочения идентификатор.
По същество с отговора на отговора на Сдружение Туристическо
дружество „***“ исковете по чл.124, ал.1 във вр. с чл.440 от ГПК и чл.537,
ал.2 от ГПК се оспорват изцяло. Оспорва се твърдението, че ищецът е
5
собственик на процесните имоти на основание посочения нот.акт за
продажба на недвижим имот №***г.придобитото право на строеж на
04.12.2008г. е реализирано от ищеца, както и че е реализирано преди
19.11.2013г.- датата на влизане в сила на съдебното Решение п по гр.дело
№109/2011г. на Окръжен съд- Смолян. Прехвърленото право на строеж е
погасено по давност, поради неупражняването му в 5-годишния давностен
срок от учредяването. Ищецът не се легитимира като собственик на
процесните самостоятелни обекти. Приложение следва да намери
Тълкувателно Решение №1 от 04.05.2012г. по т.д. №182011г. на ОСГК на
ВКС- т.1 и т.2, според което правото на строеж, учредено за цяла сграда в
полза на един правен субект се счита упражнено с изграждането й в груб
строеж, като началото на петгодишния срок спрямо суперфициаря- строител
обвързва и частния му правоприемник. СНЦОП Туристическо дружество „***“ е
собственик на самостоятелните обекти **.*.* и **.*.* по КККР на гр.Смолян на
основание извършено строителство и влязлото в сила Решение по търг.дело
№109/2011г. на Смолянски окръжен съд.
На 02.04.2008 г. между ТД „***“ и “**” ЕООД, ЕИК **** под формата на
Нотариален акт № *, том * per. № *, дело № *г. по общия регистър на *** - нотариус с
№ ** по РНК е сключен договор за учредяване на право на строеж върху недвижим
имот с идентификатор ** по кадастрална карта на град Смолян, находящ се в
местността хижа **, к.к.П.. Като насрещна престация ответникът се е задължил да
построи и извърши изцяло преустройство, пристрояване и надстрояване на
съществуващата триетажна сграда хижа „***” и обектите в нея, съгласно одобрен
инвестиционен проект, със свои средства, инвестиции, труд и материали, сам или с
подизпълнители в срок до 20.12.2008 г. Издадено е Разрешение за строеж
№68/10.04.2008г., като на 04.06.2008г. с подписване на Протокол обр. № 2 за откриване
на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа е
започнало строителството на обекта. С нотариален акт № *, том *, per. № *, дело № * г.
по общия регистър на същия нотариус срока на договора е удължен до 08.12.2009г.
Посочените нотариални актове са част от доказателствата към представения с исковата
молба нотариален акт за продажба на
недвижим имот №*, том *, рег.№*, дело №* г. на нотариус А. С. - рег.№**на НК.
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот №*, том *, рег.№*, дело №** г.
на нотариус ** - рег.№** ищецът е закупил от суперфициара „**“ ЕООД гр.С.правото
на строеж на следните обекти - апартамент № *, апартамент № *и апартамент № * от
тяло „А“, представляващо пететажна със сутерен сграда, строяща се съгласно
Разрешение за строеж № 68/10.04.2008 г. на Главния архитект на община Смолян, в
поземлен имот с идентификатор ***. „****" ЕООД гр. Пловдив, ЕИК **** не е
допълнен като възложител в издаденото Разрешение за строеж № 68/10.04.2008 г.
Придобитите вещни права не са вписани и в регистъра към кадастралната карта,
одобрена със Заповед РД-18- 14/10.05.2005 г. на Изпълнителен Директор на АГКК.
С Решение № 196/06.06.2012 г. по гр.д. 109/2011 г. по описа на Окръжен съд
Смолян, влязло в сила на 19.11.2013 г., поради виновното му неизпълнение договорът
за суперфиция между ТД „***“ гр.Смолян и „**“ ЕООД гр .С. е развален с обратна
сила. Със Заповед №24 от 05.10.2016 г. е допълнено Разрешение за строеж
№68/10.04.2008 г. и „**“ ЕООД е заличен като възложител. Тези доказателства са
приложени към нотариален акт №*, том *, рег.№ * дело №*. на нотариус № * на НК -
**.
Решението по гр.д.109/2011 г. по описа на Окръжен съд Смолян е
непротивопоставимо на ищеца, тъй като исковата молба е вписана след изповядване на
6
сделката по нот.дело №** г. на нотариус А. С. но до 02.04.2013 г., когато е изтекъл
петгодишният давностей срок по чл. 67, ал. 1 ЗС, грубият строеж на сградата не е
изпълнен. Състоянието на строежа е установено с писмо изх.№ УТ 000730/25.04.2016
г. на община Смолян.
Поради това с Договор за строителство от 31.07.2017г. ТД „***" е възложил на
"***" ЕООД да изпълни възмездно, с негови средства, материали, механизация и други
ресурси, качествено и в срок, по представени одобрени работни проекти, строително -
монтажни работи в степен на завършеност „груб строеж” на обект: „Надстройка,
преустройство и пристройка на съществуваща сграда - хижа „**” в ПИ **, к.к. П., к.т.я
„**”- Втори етап тяло „*” (буква *”) — строеж трета категория, съгласно одобреният
инвестиционен проект на обекта и Разрешене за строеж №68/10.04.2008 г. (допълнено
на
2010. г., 28.10.2011 г. и 05.10.2016 г.) на Главен архитект при Община Смолян.
Уговорената по договора цена е заплатена от Възложителя чрез учредяване в
полза на Изпълнителя, на вещно право на строеж за изграждане на конкретно
посочени САМОСТОЯТЕЛНИ ОБЕКТИ В СГРАДА, находящи се в тяло ,*”
(буква „*”).
След изпълнение на СМР от община Смолян е издаден констативен протокол по
чл.181, ал.2 от ЗУТ №663/02.11.2018 г.,
който ТД „***" е внесъл искане до СГКК Смолян за нанасяне на самостоятелни обекти
в сграда с идентификатор **.*. Видно от извадка от кадастрален регистър на
недвижимите имоти от 21.11.2018 г. за ПИ с идентификатор ** и сграда с
идентификатор **.* ищецът не вписан като собственик или носител на други вещни
права върху поземления имот или самостоятелните обекти от тяло „*“.
Впоследствие е издаден Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
съставен въз основа на писмени доказателства №*, том *, рег.№ * дело №* г. на
нотариус № * на НК - * и самостоятелните обекти са декларирани от ТД „***“ в
Община Смолян, отдел “МДТ“.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г.,
ОСГК, давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от момента, в който договорът за
учредяването му породи действие, независимо от всякакви последващи прехвърляния.
Смисълът на понятието "упражняване на правото на строеж", употребено в чл. 67 ЗС,
когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от
множество самостоятелни обекти включително и при последващо прехвърляне на
правото на строеж на други лица, е изграждането на грубия строеж на сградата или
съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж. В мотивите към Решение
№ 57 от 4.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 17/2009 г., I г, о., ГК е прието, че давността за
погасяване правото на строеж започва да тече от възникване на фактическата
възможност за реализирането му, изразяваща се в осигуряване на строителни книжа и
фактическото получаване на достъп до имота за суперфициара. С прехвърляне на
правото на строеж на нов правен субект обаче от този, на когото е учредено, не започва
да тече нова петгодишна давност. В същия смисъл е и Решение № 171 от 08.07.2010г.
на ВКС по гр. д. № 5400/2008 г., IV г. о., ГК.
Изложените по - горе факти и обстоятелства доказват, че поради бездействие на
титуляра на правото на строеж, то не е реализирано в срока по чл.67, ал.1 от ЗС,
погасено е по давност, и е в патримониума на собственика на земята - ТД „***“.
7
Недопустим, алтернативно неоснователен е и искът по чл.537, ал.2 от ГПК за
отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, съставен въз основа на
писмени доказателства №*, том *, рег.№ *, дело №* г. на нотариус № * на НК — **.
Отмяната на констативния нотариален акт е последица от постановяването на
съдебно решение, с което се признават правата на третото лице. В конкретния случай с
постановяването на съдебно решение по предявения от ищеца отрицателен
установителей иск не биха се признали права на собственост върху самостоятелни
обекти с идентификатори **.*.* и **.*.**, тъй като не притежава самостоятелно право,
а само оспорва правата на ответника ТД „***“.
За ответника „***“ ЕООД исковете се оспорват чрез адв.И., като е внесена и
писмена защита.
С писмения отговор на „***“ ЕООД се правят възражения, че иска е недопустим.
Ищецът не сочи фактически твърдения и не обоснова правен интерес за завеждане на
настоящото дело и не доказва съществуващи права или фактически състояния, които да
сочат за наличие на правен интерес от предявения иск.
С оглед отпадане с обратна сила на сключения договор между Сдружение
туристическо Дружество „***“-град Смолян, ЕИК *** и „***“ ЕООД, ЕИК:***, за
учредяване на право на строеж, то и ищецът, сочещ да е придобил права от „**“ ЕООД,
ЕИК: *** не се легитимира като собственик на посочените самостоятелни обекти
/които представляват права на строеж само към 2008 г./, следователно делото е
недопустимо поради липса на правен интерес. Поради последното се поддържа искане
за прекратяване на производството по делото.
По същество исковете се оспорват. Така изложената фактическа обстановка е
невярна, непълна и неточна, а по същество исковете са неоснователни и недоказани.
Оспорват се всички фактически твърдения, изложени в исковата молба. Оспорват се
твърденията на ищеца, че е собственик на посочените 2 бр. самостоятелни обекти, а
именно: самостоятелен обект с идентификатор № **.*.* и самостоятелен обект с
идентификатор № **.*.** по КККР на град Смолян, община Смолян, одобрени със
Заповед № РД-18-14/10.05.2005 г. на ИД на АГКК-София.
Оспорва се твърдяното от ищеца придобивно основание- договор за покупко-
продажба на право на строеж върху обекти, отразено в нотариален акт № *, том *, н.д.
№ * г. по описа на нот.**, рег.№ 366 по описа на НК. Праводателят на ищеца- „**“
ЕООД, ЕИК: ***, не е бил собственик на посочените права на строеж, съответно не
може да прехвърли нещо, което не притежава, а ищецът „****“ ЕООД, ЕИК: **, след
като извежда материално-правната си легитимация от наличието на права от неговия
праводател-„**“ ЕООД, и той не е придобил права и не е станал собственик на
посочените самостоятелни обект. Същите възражение се излагат, а именно, че с влязло
в сила Решение № 196/ 6.12.2012 г. по гр. д. № 109/2011 г. по описа на Смолянски
окръжен съд, е развален по см. на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД с обратна сила договора за
учредяване на право на строеж между Сдружение туристическо Дружество „***“-град
Смолян и „***“ ЕООД, обективиран в нотариален акт № *, том * рег.№ *, н.д.№ * г. и
изменен с нот.акт № *, том *, рег.№ *, н.д.№ * от * г. на нот.рег.№ * по описа на НК.
Вследствие отпадане правата на праводателя на ищеца- „**“ ЕООД, върху посоченото
право на строеж за изграждане на конкретни самостоятелни обекти в сграда, то и
ищецът губи сочените от него права на строеж, обективирани в нотариален акт № *,
том *, н.д.№* г. по описа на нот.**, рег.№ ** по описа на НК. Доколкото третото лице-
8
ищецът по настоящото дело „****“ ЕООД, в качеството си на суперфициар черпи
права от първоначалния суперфициар- „***“ ЕООД, то не може да бъде поставени в
по-благоприятно положение от първоначалния суперфициар - прехвърлител („**“
ЕООД, ЕИК: *** на правото на строеж на конкретен обект, но в обема на
първоначално учреденото единно право на строеж от страна на собствениците по
отношение на техните права, установени от закона.
Поради това се оспорват доводите и съображенията на ищеца, че в настоящия случай
намира приложение чл. 88, ал. 2 от ЗЗД. Тази разпоредба е неприложима в настоящия
случай, тъй като се касае за първоначално учредено право на строеж, което е било
прехвърлено частично на ищеца като последващ суперфициар.
Освен посоченото, с отговора на ответника „***“ ЕООД се прави възражение по см.
на чл. 67 от ЗС, че правото на строеж на първоначалния суперфициар- „***“ ЕООД,
ЕИК: ***, както и правото на строеж на последващия суперфициар- ищеца ****“
ЕООД, са погасени по давност вследствие неупражняването му в срок от 5 години от
датата на учредяването им, евентуално от датата на издаване на разрешение за строеж.
След като правото им на строеж е погасено по давност, ищецът не се легитимира като
собственик на твърдените от него самостоятелен обект с идентификатор № **.*.* и
самостоятелен обект с идентификатор № **.*.* по КККР на град Смолян.
Първоначалният суперфициар „***“ ЕООД не е изградил сградата в груб строеж,
съответно не е упражнил правото си на строеж, надстрояване и пристрояване в
петгодишния давностен срок, съгласно указаното в нотариален акт № *, том *, рег.№ *
н.д.№* г. и изменен с нот.акт № *, том *, рег.№ *, н.д.№ * от *г. на нот.рег.№ * по
описа на НК, което е послужило като неизпълнение на поетите договорни отношения и
на осн.чл.89 от ЗЗД тези прехвърлителни сделки са били развалени с влязло в сила
съдебно решение на Окръжен съд- Смолян.
Ищецът твърди, че посочените от него самостоятелни обекти се намират в тяло
„А“. По отношение на това тяло „А“ обаче първоначалният строител-суперфициар-
„***“ ЕООД, не е изградил обекта до груб строеж, не е изградил ограждащи зидове,
нито покрив. Също така и ищецът по настоящото дело- ..****“ ЕООД, като последващ
суперфициар, не е изградил обектите в 5- годишен срок до степен груб строеж,
предмет на настоящия спор, за които му е било прехвърлено право на строеж съгласно
твърдян от него нотариален акт № *, том *, н.д.№ * г. по описа на нот. рег..№ * по
описа на НК. Правото на строеж в полза на „*“ ЕООД, ЕИК: ***, е учредено на
02.04.2008 г. и частично това право е продадено на ищеца по настоящото дело,
касателно процесиите недвижими имоти, на 04.12.2008 г. Правото на строеж е
погасено по давност поради неупражняване в 5-годишен срок, като ищецът е загубил
твърдените от него права.
След като първоначалният титуляр на правото на строеж не може да го
реализира поетапно, на приобретателя на това правото на строеж не може да се
признае правната възможност да завърши строежа в по — дълъг от петгодишния срок,
тъй като той придобива учреденото на първоначалния титуляр право на строеж и за
него не може да тече нов срок. Срокът по чл. 67 ЗС, в който следва да се упражни
правото на строеж започва да тече в един и същи момент както за първоначалния така и
за последващите титуляри, на които е прехвърлено това ограничено вещно право.
С дадените с ТР № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения се
9
приема, че правото на строеж по смисъла на чл. 67 ЗС е упражнено при изграждане на
сградата в груб строеж или завършване на съответния етап на строителството в
хипотезата на чл. 152, ал. 2 ЗУТ както при учредено право на строеж за цялата сграда
на един правен субект, така и когато той го прехвърли за отделни обекти на трети лица.
Приема се също, чче „при уважаването на иска или възражението за давност, правото
на строеж като погасено по давност ще се върне (в смисъла на иманентно притежавано
право или правомощие на собственика на терена) в патримониума на собственика на
земята, като същият ще придобие собствеността и подобренията върху нея -
изградените обекти или етажи съобразно принципа на приращението (чл. 92 ЗС),
защото правото на строеж, сключено по единен договор със собственика на земята, не
може да бъде упражнено частично.“ Ако в петгодишния срок сградата не е завършена
до покрив, правото на строеж ще се погаси по давност изцяло, а не само за
незавършените обекти.
Според Тълкувателното решение „ако договорът между строителя-предприемач
и собственика на земята бъде развален и междувременно правото на строеж е
прехвърлено на трети лица, тези от тях, които са договаряли преди предявяване на иска
и вписването на исковата молба след първоначалното учредяване на правото на строеж
не ще запазят правата си на основание чл. 88, ал. 2 ЗЗД. Доколкото третите лица в
качеството си на суперфициари черпят права от първоначалния суперфициар , то
срокът на погасителна давност не може да бъде друг и те да бъдат в по-благоприятно
положение от лицето - прехвърлител на ограниченото вещно право. Последващото
прехвърляне не обвързва собственика на земята, затова правото на строеж трябва да се
реализира в рамките на петгодишния срок от учредяването на суперфицията.“
Собственикът на терена, в случая другият ответник по настоящото дело-
Сдружение туристическо Дружество „***“-град Смолян, след настъпване последиците
на погасителнатадавност по чл. 67 ЗС , ще е придобило изградената част от сградата по
правилото на чл. 92 ЗС, а владелецът - суперфициар фактически реализирал
неприключилото до покрив строителство ще има правата по чл. 72 ЗС като
добросъвестен владелец, но не придобива собственически права. Последващите
суперфициарни собственици, който черпят вещното си право от първоначалния
суперфициар не могат да бъдат поставени по отношение на давностният срок по чл. 67
ЗС в по-благоприятно положение от първоначалния суперфициар - прехвърлител на
правото на строеж на конкретен обект, но в обема на първоначално учреденото единно
право на строеж от страна на собствениците по отношение на техните права,
установени от закона.
В този смисъл за процесиите самостоятелен обект с идентификатор **.*.* и
самостоятелен обект с идентификатор № **.*.* по КККР на град Смолян следва да се
приеме, че суперфициарните права на ищеца „****“ ЕООД, ЕИК: ***, са отпаднали,
независимо от това, че те са придобили правото на строеж преди вписване на исковата
молба по чл.87, ал.ЗЗЗД.
Разпоредбата на чл.88, ал.2 ЗЗД урежда конкуренцията на права между ищеца по
чл.87, ал.З ЗЗД и лицата, придобили собственост върху имота от приобретателя по
разваления договор, но не и последиците от уважен иск или възражение по чл.67 ЗС
между тези лица. Този обект също се връща в патримониума на собствениците на
земята /в този смисъл Решение № 74 от 16.07,2021 г. по гр. д. № 4064 / 2020 г. на
10
Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение/.
С допълнителния отговор на „***“ ЕООД се оспорва също и извършеното записване
в партидата на самостоятелните обекти със собственик „**“ ЕООД, в противоречие с
действащите разпоредби на Зкир И Наре4дба №5/2016г. за поддържането и
съдържанието на ККР, тъй като ищецът не е разполагал с годни законни за това
документи. Оспхорпва се да има издадено строително разрешение за строеж на името
на ищеца.
По изложените доводи в отговора на „***“ ЕООД се поддържа становище за
прекратяване на производството по делото, или отхвърлянето им.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и уточнението, внесените
отговори от ответниците, становищата в съдебно заседание, писмените защити, и като
обсъди събраните по делото писмени доказателства,
установи следното от фактическа и правна страна:
На първо място по възраженията на ответниците за недопустимост на претенцията на
ищеца „***“ ЕООД с правната квалификация на чл.124, ал.1 във вр. с чл.440 от ГПК,
съдът намира, че иска подлежи на разглеждане. За ищеца е налице правен интерес от
търсената защита на правото на строеж, тъй като в производството по гр.дело
№109/2011г. по описа на СОС, в което е установено наличието на основанията за
разваляне на договора между Сдружение Туристическо дружество „***“ и „**“ ЕООД
С., обективиран в нот.акт №*, том *, рег..№*г., изменен с нот. акт №**г., за
учредяване правото на строеж срещу задължението за надстрояване, преустройство и
пристрояване на сграда, ищецът не е участвал, а твърди, че се легитимира и представя
нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том *, дело №* година по описа на
нотариус № * на НК-** и го представя по делото. Поради това, за ищеца съществува
правен интерес да заяви искането си. Правният интерес за решаване на спора
произтича от конкретните обстоятелства. С ТР №8/27.11.2013г. по т.д.№8/2012г. на
ОСГТК на ВКС се приема, че правният интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно
право , което се оспорва, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни
права върху един и същ обект, както и когато се позовава на фактическо състояние
или възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Съобразно
съдебната практика – така Решение №446/06.01.2011г. по гр.дело №475/2009г. I г.о. на
ВКС за правният интерес от установителния иск, е достатъчно да се оспорва
претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право.
Разгледана по същество, претенцията на ищеца „***“ ЕООД с правната
квалификация на чл.124, ал.1 във вр. с чл.440 от ГПК се явява изцяло
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От фактическа страна безспорно е по делото, че с нотариален акт за продажба на
недвижим имот № *, том *, рег.№*, дело №* година по описа на нотариус № * на НК-
**, „*“ ЕООД продава на „*“ ЕООД правото на строеж на Апартамент №* с площ от *
кв.м., апартамент №* с площ * кв.м., апартамент №* с площ * кв.м., в поземлен имот с
идентификатор ** по кадастралната карта на гр.Смолян.
Със заключението по назначената съдебно- техническа експертиза се изяснява, че
описаните в нот.акт за продажба на недвижим имот № *, том *, рег.№* дело №* година
Апартамент №* с площ от* кв.м., на трети етаж, и Апартамент №* с площ от * кв.м.,
11
находящ се на четвърти етаж, са идентични с отразените в КККРН самостоятелни
обекти в сграда съответно с идентификатори **.*.* и **.*.*. Или, това са процесните
имоти по исковата молба.
Видно от нотариалния акт за продажба на недвижим имот № * от *г. , том *, рег.
№*, дело №* година, на който се позовава ищеца, при съставянето му е бил
представен предхождащия го нотариален акт №*, том *, рег..№*г., и нотариалния акт
№*г., за учредяване правото на строеж, обективиращи сключения договор между
Сдружение Туристическо дружество „***“ и „**“ ЕООД С.и. Всъщност, „***“ ЕООД
гр.С.и е продало на ищеца „***“ ЕООД учреденото му право на строеж от Сдружение
Туристическо дружество „***“.
С Решение №196/06.06.2012г. по гр.дело №109/2011г. по описа на Окръжен
съд- Смолян по иск на Сдружение туристическо дружество „***“- Смолян, на
оснсование чл.87, ал.3 от ЗЗДД е развален с обратна сила договора между Сдружение
Туристическо дружество „***“ и „***“ ЕООД Септември обективиран в нот.акт №*,
том *, рег..№*г., изменен с нот. акт №*г., за учредяване правото на строеж срещу
задължението за надстрояване, преустройство и пристрояване на сграда, поради
неизпълнение.
Видно, за договореното строителство е било издадено Разрешение за строеж
№68 от 10.04.2008г .
Горното съдебно Решение е влязло в сила на 19.11.2013г., видно от
отбелязването върху приложения по делото препис.
Предвид така постановеното, влязло в сила Решение по гр.дело 109/2011г. по
описа на Окръжен съд- Смолян, са отпаднали и правата на „**“ ЕООД, както и на
ищеца „***“ ЕООД, като последващ приобретател на правото на строеж за отделни
обекти от сградата, за която е било учредено правото на строеж на първоначалния
суперфициар.
Съдът намира за изцяло основателни възраженията на ответниците, че са
налице основанията на чл. 67 ЗС да се приеме, че правото на строеж за „**“ ЕООД и
„**“ ЕООД е погасено по давност.
Съгласно цитираната разпоредба, правото да се построи сграда върху чужда
земя /чл. 63, ал.1/ се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се
упражни в продължение на 5 години.
Горната разпоредба е предмет на задължителна за съдилищата съдебна
практика в Тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 г. на ОСГК на ВКС, според която
давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от момента, в който договорът за
учредяването му породи действие, независимо от всякакви последващи прехвърляния.
В случая ищецът „***“ ЕООД е придобил суперфиция за процесните самостоятелни
обекти чрез прехвърлителна сделка от първоначалния носител на правото на строеж-
****“ ЕООД, в чиято полза е било учредено същото право на строеж от собствениците
на земята- другия ответник Сдружение Туристическо дружество „***“. Независимо от
сделката, обективирана в нот.акт №**г., от който „**“ ЕООД черпи и счита, че е
придобил права, за последното дружество- приобретател давността по чл. 67 ЗС
започва да тече също от договора за учредяването му и съобразно договореното с него.
В случая, от учредителната сделка са изминали повече от 5 години, през
12
които правото на строеж не е осъществено.
За горния извод съдът изхожда отново от дадените разяснения в цитираното
Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГК, в което
се приема, че смисълът на понятието "упражняване на правото на строеж", употребено
в чл. 67 ЗС, когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща
се от множество самостоятелни обекти включително и при последващо прехвърляне на
правото на строеж на други лица, е изграждането на грубия строеж на сградата или
съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж. Законна дефиниция на
понятието "груб строеж" се съдържа в пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ, според който това е
сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в
различна степен на изпълнение на довършителните работи. Именно при наличието на
такъв етап от строителството възникват правата по отношение на обект, който може да
бъде предмет на собственост по силата на суперфицията. Видно от събраните
доказателства по делото е, че в рамките на посочения по- горе 5-годишен срок
строителството не е било реализирано по смисъла на даденото определение в
Тълкувателното решение.
Договорът, с който е било учредено правото на строеж фактически е бил
развален с влязлото в сила на 19.11.2013г. Решение по гр.дело №109/2011г. по описа на
Окръжен съд- Смолян, при което са отпаднали и правата за „***“ ЕООД. След като
договора е бил развален с обратна сила, не следва да тече нов срок за реализиране
правото на строеж за приобретателя на същото.
При погасяване правото на строеж по чл. 67 ЗС при частично изпълнено
строителство, собствениците на земята ще придобият изградената част от сградата по
силата на приращението /чл. 92 ЗС/, а суперфициарят ще има правата по чл. 72 ЗС като
добросъвестен владелец, тъй като е придобил правото на строеж на валидно правно
основание. Затова посочените права са в полза на Сдружението Туристическо
дружество „***“.
Тъй като ищецът „***“ ЕООД черпи права от учредените му такива от „****“ ЕООД
и предвид приетото по- горе, не може да бъде в по- благоприятно положение от
първоначалния суперфициар.
Правото на строеж в случая е погасено не само поради това, че не е реализирано в
срока по чл.67 от ЗС от първоначалния суперфициар, но в същия този срок не е
реализирано и от „****“ ЕООД.
В Тълкувателното решение № 1 от 4.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГК, се
сочи, че съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и
насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Принципът на приращението
се изключва само в изрично предвидените в закона случаи. Такова изключение
съдържа чл. 63, ал. 1 ЗС, който предоставя правна възможност на собственика на
земята да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху нея, както и да
придобие собствеността на постройката отделно от земята. Чл. 67 ЗС определя
петгодишен срок, в който следва да се упражни правото на строеж и постановява, че
13
при бездействие на суперфициаря то се погасява по давност. Очевидна е целта на
закона да стимулира суперфициаря да реализира своето ограничено вещно право, което
обременява имота на собственика и да не допусне то да съществува без да има
предвидимост и яснота дали ще бъде упражнено и в какъв срок, тъй като общото
правило е, че вещните права не се погасяват по давност и се изгубват съгласно чл. 99
ЗС само ако друг ги придобие или собственикът се откаже от тях.
Неоснователно ищцовата страна се позовава на разпоредбата на чл.88, ал.2 от ЗЗД,
според която развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата,
придобити от трети лица преди вписване на исковата молба. Това е така с оглед
приетото от съда за основателност на възражението по чл.67 от ЗС /В този смисъл е
цитираното в отговора на ответника „***“ ЕООД Решение №74/16.07.2021г. по гр.дело
№4064/2020г. на ВКС/.
Извън всичко изложено, видно от изисканата справка от СГКК- Смолян, постъпила с
Вх.№2790/03.06.2022г., в кадастралния регистър на недвижимите имоти за
самостоятелни обекти в сграда с идентификатори **.*.* и **.*.* „***“ ЕООД е
регистрирано като носител на право на строеж въз основа на нотариален акт за
прехвърляне право на строеж,вписан в Служба по вписванията гр.Смолян под №*, том
*, рег.№*, дело * от 04.12.2008г., както и че в СГКК- Смолян няма представени
доказателства , че правото на строеж по посочения акт е реализирано от дружеството.
Т.е., с последното се потвърждава извода, че няма налични писмени доказателства, от
които да се установи реализирането на правото на строеж в рамките на петгодишния
давностен срок по чл.67 от ЗС, на база на които да са отразени правата на ищеца „*“
ЕООД. Т., е.*, дружеството – ищец „**“ ЕООД е вписано като носител на правото на
строеж само на база на договора от 04.12.2008г., с който са прехвърлени правата от
„***“ ЕООД.
Горния извод за това, че в 5- годишния срок не е упражнено правото на строеж, което
да покрива определеното в цитираното Тълкувателно Решение по смисъла на чл.67 от
ЗС, не се опровергава и от приложения към молбата- уточнение от „***“ ЕООД Акт за
приемане на конструкция от 28.11.2008г., имайки предвид влязлото в сила Решение по
гр.дело №109/2011г. по описа на СОС, с което е констатирано наличието на
изпълнение и е постановено разваляне на договора за учредяване правото на строеж
именно поради неизпълнение. С молбата- уточнение /на л.128 от делото/ след оставяне
на исковата молба без движение, ищцовата страна конкретизира, че конструкцията на
сградата е изградена още на 28.11.2008г., видно от Акт образец 14, който прилага към
нея. Протокола за опис на недвижим имот по изп.дело, приложен към същата молба-
уточнение от ищеца също не представлява писмено доказателство за установяване
упражнено право на строеж съобразно изискването по цитираното по- горе
Тълкувателно решение. И този Протокол единствено не може да служи за
установяване на това обстоятелство. А други писмени доказателства, които по
безспорен начин да свидетелстват за упражненото право на строеж в срока по чл.67 от
ЗС не се ангажират от ищеца.
По изложените съображения, ще следва предявения от ***“ ЕООД иск с правното
основание на чл.124, ал.1 във вр. с чл. 440 от ГПК да се отхвърли.
Ответниците, чиято е доказателствената тежест по предявения отрицателен
установителен иск, изцяло доказаха възраженията, изложени във внесените отговори.
Ответната страна Сдружение Туристическо дружество „***“ по категоричен начин
установи правото си на собственост на поддържаното основание, а именно, че
предвид погасеното право за ищеца, включително и поради разваляне на договора за
учредяване правото на строеж, като собственик земята в негова полза придобива и
изградената част от сградата по силата на приращението /чл. 92 ЗС/., поради което се е
снабдил и с нот.акт за собственост № на недвижим имот , съставен въз основа на
писмени доказателства №*, том * рег.№*, дело №*г.на нотариус №* на Нот.камара с
район на действие РС- Смолян.
14
Предвид отхвърляне на иска по чл.124, ал.1 вр. с чл.440 от ГПК по изложение
съображения, че правата принадлежат на Сдружението Туристическо дружество „***“
след разваляне на договора за учредяване правото на строеж, поради неизпълнението
му и предвид констатираното за погасяването на правото, поради неупражняването му
в срока чл.67 от ЗС, подлежи на отхвърляне и иска за отмяна нотариален акт за
собственост на недвижим имот, съставен въз основа на писмени доказателства №*, том
*, дело №*г. на нотариус №* на НК-*, вписан в Служба по вписвания-Смолян на
06.02.2019г. с дв.вх.№*, вх. per. № *, акт № *, том*, дело № *г., на основание чл. 537,
ал.2 от ГПК.
С оглед изхода на делото, ще следва в полза на ответниците да се присъдят
направените по делото съдебни разноски – за „***“ ЕООД в размер на 500,00 лева
заплатено адвокатско възнаграждение и за Сдружение Туристическо дружество „***“ в
размер на 100,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „****“ ЕООД, ЕИК***, представлявано
от управителя П.М., седалище и адрес на управление *г*****, срещу
ответниците СДРУЖЕНИЕ ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО „***“, Булстат
****, представлявано от Д. К., адрес ****, и „***“ ЕООД, ЕИК****,
представлявано от управителя М. К., седалище и адрес на управление г*****,
с правното основание на чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.440 от ГПК да
бъде признато за установено по отношение на ищеца„***“ ЕООД и
ответника „***“ ЕООД, че ответното Сдружение с нестопанска цел в
обществена полза ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО „*** не е собственик на
следните недвижими имоти:
А. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор *** (**) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Смолян, община
Смолян, област Смолян, одобрени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 година
на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от * (***) кв.м., с
предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: * (*), находящ се
на административен адрес: гр. *, п.к. * (**), к.к. П., к.я. **, ет.* (*), ап.* („*“
*), съответстващ на апартамент *, от сграда № * (едно), построена в поземлен
имот с идентификатор ** (**) по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Смолян, община Смолян, област Смолян, одобрени със
15
Заповед № РД-18-14/10.05.2005 година на Изпълнителния директор на АГКК,
при граници и съседи на самостоятелния обект, съгласно схема № 15-39368-
21.01.2019 година на СГКК-гр. Смолян: на същия етаж - обект № **.*.*, обект
№ **.*.*, под обекта - обект № **.*.*, над обекта-обект № **.*.*, ведно с
2.051 % (две цяло нула петдесет и една хилядни процента) идеални части от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж
върху описания поземлен имот, в който е построена сградата.
Б. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор **.*.* (**, ***) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Смолян, община
Смолян, област Смолян, одобрени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 година
на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ АТЕЛИЕ № * („*“ **),
съотвестващ на апартамент *, със застроена площ от * (*) кв.м., с
предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: * (едно), находящ
се на административен адрес: ** (**), к.к. П., к.я. **, ет.* (*), ап. * № * („*“
двеста и две) от сграда №* (едно), построена в поземлен имот с
идентификатор ** (**) по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Смолян, община Смолян, област Смолян, одобрени със Заповед № РД-18-
14/10.05.2005 година на Изпълнителния директор на АГКК, при граници и
съседи на самостоятелния обект, съгласно схема № 15-39366-21.01.2019
година на СГКК-гр. Смолян: на същия етаж - обект № **.*.*, под обекта —
обект № **.*.*, над обекта — обект № **.*.*, ведно с 2.112 % (две цяло сто и
дванадесет хилядни процента) идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху описания поземлен
имот, в който е построена сградата, както и да бъде отменен нотариален акт
за собственост на недвижим имот, съставен въз основа на писмени
доказателства №*, том *, дело №*г. на нотариус №* на НК-***, вписан в
Служба по вписвания-Смолян на 06.02.2019г. с дв.вх.№ * вх. per. № *, акт №
*, том *, дело № *г. на основание чл. 537, ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК**, представлявано от управителя П. М.,
седалище и адрес на управление ****, да заплати на СДРУЖЕНИЕ
ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО „***“, Булстат *** представлявано от Д. К.,
адрес гр.С. к.П., х-л **, направените съдебни разноски по делото в размер на
1000,00 лева /хиляда лева/заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ ****“ ЕООД, ЕИК***, представлявано от управителя П.М.,
16
седалище и адрес на управление ****, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК***
представлявано от управителя М. К., седалище и адрес на управление ****,
направените съдебни разноски по делото в размер на 500,00 лева /петстотин
лева/ заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС- Смолян в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
17