Решение по дело №25/2019 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 27
Дата: 14 март 2019 г. (в сила от 6 април 2019 г.)
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20192180200025
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№:                                         14.03.2019 год.                     Град Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд,                                           наказателен състав

На пети март                                   две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание, в следния състав:     Председател: Минчо Танев

Секретар: Антония Д.

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД № 25 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

 

 

Съдебното производство е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания и е образувано по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, срещу наказателно постановление № ***г. на директора на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол в ГД “Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, оправомощен от председателя на същата комисия, с което на основание чл. 222 от Закон за защита на потребителите, на „***“ ЕООД, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 127, ал 2 от ЗЗП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди се също, че не са налице нарушенията, за които е санкциониран жалбоподателя. Иска се цялостната му отмяна като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, не изпращат представител.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитани са актосъставителя.

Царевският районен съд, като съобрази събраните доказателствата по делото и становищата на страните, прие за установено следното:

На 02.08.2018 г. актосъставителят, служител на КЗП РД-Бургас, съвместно със свой колега, посетили търговски обект– кафе „***“ находящ се в *** и стопанисвано от дружеството жалбоподател. При извършената проверка установили, че в обекта се извършва търговска дейност- ресторантьорство- но не са спазени всички изисквания на Закова за защита на потребителите, а именно, не се поддържа регистър за предявените рекламации.

По време на проверката контролните органи съставили констативен протокол. С констативния протокол на търговеца било наредено да се яви лично или да изпрати представител в КЗП, РД- Бургас и да представи документи за стопанисвания от него обект. Жалбоподателят изпълнил указанията, като обаче не представил регистър за рекламации.

За приетите за установени от актосъставителя нарушения, бил издаден акт за установяване на административно нарушение № ***г. против жалбоподателя, който бил връчен на упълномощено лице.

В качеството си на наказващ орган, на 03.11.2018 г. директорът на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол в ГД “Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, оправомощен от председателя на същата комисия със заповед като счел, че е налице осъществен състав на административно нарушение, издал обжалваното наказателно постановление. Деянието е квалифицирано по чл. 127, ал 2 от ЗЗП и санкционирано по чл. 222 от същия закон.

Постановлението е връчено надлежно по пощата на жалбоподателя срещу подпис, видно от обратната разписка.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля- служител на КЗП- които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.

          При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на КЗП РД-Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от директора на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол в ГД “Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Жалбоподателя, в жалбата си не оспорва фактическите констатации по акта, но твърди, че не е извършил вмененото му нарушение. Твърди, че са допуснати и нарушения при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП.

Настоящия състав споделя изложеното, че са допуснати и нарушения при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП. Видно от протокола за проверката, АУАН и НП, на жалбоподателя е вменено нарушение, което да е извършено в ***, ***. При извършена справка от съда се установи, че такава улица в с. Синеморец не съществува. В селото има улица „Преображение“ а ул. „Преображенска“ се намира в гр. Царево, обл. Бургаска. Отделно от това, видно и от приложения по делото касов бон, обекта на проверка, стопанисван от жалбоподателя е бил на ул. „Бутамя“ в с. Синеморец. При това положение, за съда не става ясно, кой точно обект е бил проверяван и къде се е намирал той.

Горното според съда представлява съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на атакуваното НП.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ***г. на директора на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол в ГД “Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, оправомощен от председателя на същата комисия, с което на основание чл. 222 от Закон за защита на потребителите, на „***“ ЕООД, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 127, ал 2 от ЗЗП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Бургаски административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ :