Присъда по дело №2021/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260042
Дата: 8 март 2021 г. (в сила от 24 март 2021 г.)
Съдия: Велизар Тодоров Бойчев
Дело: 20204520202021
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 18 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА

гр.Русе, 8.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският районен съд, V-ти наказателен състав, на осми март през две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание в следния състав:

Председател: Велизар Бойчев

при секретаря Веселина Георгиева, разгледа докладваното от председателя наказателно частен характер дело 2021 по описа за 2020г.

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.С.Г., роден на ***г. в гр.Шумен, български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН********** за

ВИНОВЕН в това, че на 24.10.2020 г. в гр. Русе казал нещо унизително за честа и достойнството на Х.Й.Г.-„некадърник", „палячо", „дати еба майката", „да те еба в професора", в негово присъствие и извършил нещо унизително за честа и достойнството му- заплюл го в лицето, като деянието е извършено публично и по отношение на представител на обществеността при и по повод изпълнение на служебните му задължения като футболен съдия, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1 и 3 вр. чл. 146, ал. 1 и чл.78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1000лв.

ОСЪЖДА Г.С.Г. да заплати на Х.Й.Г. сумата 1000лв., представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди.

ОТХВЪРЛЯ иска на Х.Й.Г. против Г.С.Г. за причинени неимуществени вреди за сумата над 1000лв. до 3000лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА Г.С.Г. да заплати на Х.Й.Г. сумата 952лв. за разноски, направени от тъжителя в производството.

ОСЪЖДА Г.С.Г. да заплати в полза на РРС сумата 50лв. за държавна такса върху уважения граждански иск.

Присъдата подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

Районен съдия :

Съдържание на мотивите

                                мотиви към присъда № 260042, постановена по НЧХД №2021/2020г. по описа на Русенски районен съд, V-ти наказателен състав

 

               Х.Й.Г. е обвинил Г.С.Г. â това, че на 24.10.2020 г. в гр. Русе казал нещо унизително за честа и достойнството му- „некадърник”, „палячо”, „дати еба майката”, „да те еба в професора”, в негово присъствие и извършил нещо унизително за честа и достойнството му- заплюл го в лицето, като деянието е извършено публично и по отношение на представител на обществеността при и по повод изпълнение на служебните му задължения като футболен съдия- престъпление по 148, ал.1, т.1 и 3 във вр. чл.146, ал.1  от НК.   

                 Х.Й.Г. е предявил граждански иск против Г.С.Г. за сумата 3000лв., представляващо обезщетение за нанесените му неимуществени вреди.                  

                   Тъжителят поддържа обвинението.

                   Подсъдимият не се признава за виновен и дава обяснения по делото.

                     Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост , счете за установено следното:

                     Подсъдимият Г.С.Г. e ðîäåí íà ***г. â гр.Шумен, български гражданин, с висше образование, женен, работи,  неосъждан, ЕГН: **********.

          Тъжителят бил футболен съдия и бил назначен от ОС на БФС- гр.Русе да ръководи в това му качество футболната среща от РФГ „Изток” между отборите на ФК”Сокол”- с.Червена вода, обл.Русе и ФК”Приста 2000”- кв.Средна Кула, гр.Русе. За асистенти били определени свидетелите И.С.и Д.В., а за делегат на БФС- свид.Р. М.. Срещата се провела на 24.10.2020г. от 15.00 часа на стадион „Дунав” в гр.Русе. В състава на ФК”Сокол”- с.Червена вода, обл.Русе, участвал в срещата, бил и подс.Г., регистриран под №4. Около тридесет минути след началото на мача Г. отсъдил нарушение в полза на ФК”Приста 2000”- кв.Средна Кула пред пеналта около вратата на ФК”Сокол”- с.Червена вода, обл.Русе. Това решение на главния съдия подразнило подс.Г., който имал претенции, че преди това не бил отсъден фал в полза на отбора, за който се състезавал. Г. поискал обяснение от главния съдия, като оспорил отсъждането му и изразил вербално несъгласие с него. Г. наказал Г. с „предупреждение жълт картон”. Тогава подсъдимият се разгневил и казал на тъжителя „некадърник”, „палячо”, „да ти еба майката”, „да те еба в професора” и го заплюл в лицето. Играчите на двата отбора се скупчили около главния съдия и Г., който бил изтикан от свой съотборник извън терена, с което конкретната ситуация била потушена. Впоследствие Г. се разположил на трибуните на стадиона, сред зрителите, и продължил да изразява бурното се негодувание от начина, по който Г. ръководел срещата. Когато мачът приключил и отборите се прибирали към съблекалните на стадиона, водени от съдиите на срещата, Г. отново отправил ругатни по адрес на тъжителя. Поведението на подсъдимия било отразено в рапорт на главния съдия на срещата и доклади на съдиите и делегата на мача до председателя на ДК при ОС на БФС- гр.Русе, което довело до наказание за Г. „лишаване от състезателни права” за осем срещи.

                    Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства- обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, справка за съдимост, доклади, рапорт. При изграждането на дадената фактическа обстановка съдът не дава вяра на обясненията и показанията на свидетелите С., С. и В. в частта им, в която заявяват вербална провокация на тъжителя към подсъдимия, довела до обидните изрази от страна на последния. В тази част обсъжданите доказателствени средства се опровергават от показанията на свидетелите Г., М., В.,  С. и Н.  последните четирима от които пряко възприели главните факти на доказване, пресъздаващи ги във всички фази на процеса идентично, детайлно и последователно, характеристики, сочещи на достоверност на заявеното. Косвено показанията на свидетелите С., С. и В. се опровергават и от показанията на свид.Г., на която веднага след извършване на престъплението по делото е предадено случилото се, като действията на подсъдимия косвено се потвърждават и от пресъздаденото от тази свидетелка психическо състояние на тъжителя, а именно силно безпокойство и притеснение. Достоверността на показанията на свидетелите С., С. и В. е компрометирана и дълбоките връзки на взаимопомощ и солидарност, изградени между подсъдимия и тези свидетели, които са негови съотборници и това е формирало и съдържанието на тези показания. Свид.С. е и колега на Г., което на отделно основание го е водело при даване на показания в подкрепа на тезата на подсъдимия в производството.

                     Горната фактическа обстановка и изложеното във връзка с установяването й налагат правния извод, че с описаното в нея деяние подсъдимият е осъществила от обективна и субективна страна състава и на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и 3  във  вр. чë.146, àë.1 îò ÍÊ, тъй като на 24.10.2020 г. в гр. Русе казал нещо унизително за честа и достойнството на Х.Й.Г.- „некадърник”, „палячо”, „дати еба майката”, „да те еба в професора”, в негово присъствие и извършил нещо унизително за честа и достойнството му- заплюл го в лицето, като деянието е извършено публично и по отношение на представител на обществеността при и по повод изпълнение на служебните му задължения като футболен съдия. Казаното от подсъдимия било унизително за достойнството и честта на тъжителя, тъй като то драстично не съответства със самооценката му и разбирането му за личното му положение в обществото. Освен това изразите били цинични, поради което и напълно годни за предизвикат  дадената субективна реакция у пострадалия, тъй като са неприемливи от гледна точна на господстващия в обществото морал. Обидата е нанесена публично, тъй като била отправена на обществено място- на игрището на стадион пред публика от около 100 човека/видно от доклада за мача/ и по отношение на представител на обществеността при и по повод изпълнение на служебните му задължения, каквато се явява  фигурата на футболен съдия, ръководещ официална футболна среща.  От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл- той съзнавал обидния характер на казаното от него, съзнавал е, че то ще засегне тъжителя и именно това искал, като съзнавал, че отправя обиди на публично място и по отношение на представител на обществеността.  

                   Анализа на всички доказателства налага приложението на чл.78а от НК по отношение на подсъдимия, предвид наличието на предпоставките на тази разпоредба за него и деянието- за извършеното е предвидено наказание глоба или обществено порицание, той не е осъждан за престъпление от общ характер, не освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава 8 от НК и с деянието не са причинени имуществени вреди. Предвид изложеното подсъдимия следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание. При индивидуализацията  на последното следва да бъдат отчетени като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало и липсата на данни за други предишни подобни прояви. Отегчаващо вината обстоятелство се явява нанасянето на обидата с множество изрази и действия. Представените индивидуализиращи обстоятелства, превес сред които имат смекчаващите, налагат наказание към минимума, поради което на подсъдимия следва да бъде наложено административно наказание в размер на 1000лв.

               С установените по представения от съда начин действия подсъдимият е увредил по недопустим начин чувството за достойнство и самооценката на пострадалия за нейната обществена значимост, поради което и на основание чл.45 от ЗЗД следва да понесе деликтна отговорност. На репариране в конкретния случай подлежат преживените душевни страдания, които са били със сравнително невисок интензитет, поради често случващи се подобни действия по време на футболни срещи. Предвид тези обстоятелства и при съблюдаване на критерия за справедливост на чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че описаните неимуществени вреди най- пълно биха се възмездили с размер на обезщетението от 1000лв. В останалата част иска до 3000лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

           Подсъдимият следва да заплати по сметка на Районен съд - гр.Русе сумата 50лв. за държавна такса съобразно уважената част от гражданския иск.

          Подсъдимият следва да заплати на тъжителя сумата 952лв. за направени разноски по делото. 

           Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                             Районен съдия: