Р Е
Ш Е Н
И Е № 76
град
Пловдив, 16.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, наказателно
отделение, в публичното заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Миглена МАРКОВА
Атанаска АНАСТАСОВА
при секретаря Стефани
КАЛОФЕРОВА, като разгледа докладваното от съдия Станева ВНЧХД №76 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по глава ХХІ от НПК.
С
присъда №268/25.10.2019 г. Районен съд Пловдив, ХVІ наказателен състав, е
признал подсъдимия И.Г.И. за невиновен в извършване на престъпление по чл.148,
ал.2 вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК – за това, в периода от *** до
неустановена дата, на която е публикувал мнения на фейсбук страница на Община –
Стамболийски, в гр. Стамболийски да е казал както следва:
на
*** в *** пред С. Б. да е изразил мнение, че в общината се сключват сделки,
които водят до облага на кмета, свързани с измами, източване на пари от
общината;
на
*** в **** пред А.П. да е заявил, че кметът на Община - Стамболийски източва
общински пари, като сключва неизгодни сделки с консултантски фирми, има
задължения в размер около 1 000 000 лева, поради което осъществява
тъмни и неясни сделки, като по този начин влизат пари в джоба му, купува цветя
с общински пари, които се оставят да изсъхнат нарочно, за да се купуват нови и
по този начин се източват общински пари, и че от СДС взел много пари и така
стартирал бизнеса си;
на
неустановена дата в *** на фейсбук страница на Община – Стамболийски, да е
изразявал несъгласие с политиката на М., като изразил мнение, че управлява
Община – Стамболийски като собствено еднолично дружество, с което да е
разгласил позорни обстоятелства в качеството му на длъжностно лице и му е
предписал престъпление, накърняващо доброто име,
и
го е оправдал по повдигнатото му обвинение на основание чл.304 от НПК.
Срещу
постановената присъда е постъпила жалба от адв. Н.Д. – повереник на частния
тъжител Г.М., като се твърди неправилност и се иска отмяната ѝ и
уважаване на частната тъжба.
В срока по чл.320, ал.4 от НПК е депозирана допълнителна жалба, като се излагат съображения, че думите на
подсъдимия не могат да се приемат за критика, а се касае за приписване на
престъпление. Иска се отмяна на присъдата изцяло, като се уважи тъжбата, както
и в частта, в която е отхвърлен гражданския иск, като се присъдят и разноските
по делото.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция частният тъжител не се яви и не изрази становище.
Повереникът адв. Д. поддържа жалбата
и направените с нея искания, твърди, че неправилно е отхвърлен гражданския иск,
който моли да се уважи, като се присъдят и разноските по делото.
От защитника адв. М. се
излагат съображения за правилност, обоснованост и законосъобразност на съдебния
акт.
Подсъдимият И. поддържа доводите
на защитника си и моли да се потвърди първоинстанционната присъда.
Пловдивският окръжен съд,
след като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните, и
след цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от наведените
основания, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, прие за установено следното:
Жалбата
срещу постановената от РС - Пловдив присъда е процесуално допустима в частта, в
която се атакува постановената присъда – подадена е в законоустановения срок от
надлежна страна. Същата обаче съдържа и процесуално недопустимо искане – за
уважаване на гражданския иск, като в тази част не следва да се разглежда.
За да се иска произнасяне по
гражданския иск, той трябва да е предявен своевременно и да е приет за
разглеждане с наказателния процес. В конкретния случай граждански иск не е
предявен с частната тъжба, а с отделна молба /л.72 от първоинстанционното
дело/, която е депозирана в съдебно заседание на 20.06.2018 г. /видно от
съдебния протокол – л.73 - 75/, след като е даден ход на съдебното следствие,
докладвано е делото с прочитане на тъжбата и допълнението към нея и са
изслушани обясненията на подсъдимия. Съдът е приел, че при това положение
гражданският иск няма как да бъде приет за съвместно разглеждане, като е
оставил без уважение искането на М. за конституиране като граждански ищец.
Изрично е посочено, че това определение не подлежи на обжалване.
Независимо от това обаче, в
съдебно заседание на 25.10.2019 г., след като са разпитани свидетелите,
доведени от частния тъжител, повереникът е заявил, че не си спомня какво е
станало с гражданския иск, като съдът отново е оставил без уважение молбата на
частния тъжител за конституиране като граждански ищец и гражданския му иск не е
приет за съвместно разглеждане.
Тези съдебни актове не
подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата по аргумент
от разпоредбата на чл.341, ал.3 от НПК, като е възможно да се иска с жалбата
произнасяне по законосъобразността им.
В чл. 85, ал.3 от НПК е
предвиден преклузивен срок за предявяване на граждански иск, като това може да
стане при дела от частен характер, какъвто е настоящия случай, до започване на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Молбата е представена в по –
късен момент, като правилно първостепенния съд не е приел за разглеждане
гражданския иск. Постановените определения са правилни и законосъобразни, като
не са налице основания за ревизирането им.
Дори и обаче да се установи,
че неправилно е отказано приемането на гражданския иск, процесуално недопустимо
е да се иска произнасяне по същество за първи път от въззивната инстанция и да
се прескачат инстанции по същество. Ето защо искането за произнасяне – и в
частност – за уважаване на иск, който не е приет за разглеждане, се явява
процесуално недопустимо и следва да се остави без разглеждане.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Въз основа на събраните от
състава на районния съд доказателства е приета за установена следната
фактическа обстановка:
На *** подс. И. отишъл при *** на Общинския съвет на *** - св. С.Б., тъй
като се интересувал от работата на Общината и често задавал въпроси в тази
насока. И. и Б. разговаряли по теми за дейността на общинския съвет. Когато дошло
време да си тръгва, на излизане, на вратата подсъдимият казал на Б., че в общината се
сключват сделки, които водят до облага на кмета, свързани с измами, източване
на пари от общината. Б. възприел думите на И. като опит да се дискредитира кметът.
На *** И. трябвало да получи АУАН за
извършено нарушение и бил при *** - св. А. П. На нея заявил, че *** на Община -
Стамболийски източва общински пари, като сключва неизгодни сделки с
консултантски фирми, има задължения в размер около 1 000 000 лева
поради поети неизгодни сделки, купува цветя с общински пари, които се оставят да
изсъхнат нарочно, и че от СДС взел много пари и така стартирал бизнеса си. П.
възприела думите на И. като внушение, че г-н М. сключва умишлено неизгодни
сделки.
На неустановена дата след ***, видно
от приложените писмени доказателства към тъжбата, И. е писал във фейсбук
страницата на Община – Стамболийски съобщения, изразявал несъгласие с
политиката на М., като изразил мнение, че той *** Община – Стамболийски като
собствено еднолично дружество.
Установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно възприета, подкрепя се
от събраните по делото доказателства. Пред настоящата инстанция не се събраха
нови, като се възприеха именно така приетите факти.
Правилно, за да приеме фактическата обстановка, съдът се е
позовал частично на обясненията на подс. И., на показанията на свидетелите П.и
Б., а и на писмените доказателства. От състава на първоинстанционния съд са
изложени подробни, логични и обосновани съображения защо се дава вяра на
свидетелите, защо и в кои части се ползват с доверие обясненията на подсъдимия,
като тези доводи напълно се споделят и не следва да се преповтарят.
Основен
принцип в правото, залегнал както в Конституцията на Република България, така и
в чл. 16 от НПК е, че обвиняемият /респективно – подсъдимият/ се смята за
невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. В този смисъл
тежестта на доказване има ли извършено престъпление /виновно извършено деяние,
което осъществява състава на престъпление/, какво е то /като описание на факти,
обуславящи съставомерността, а не посочване на правна квалификация/ и автор ли
е подсъдимият, е възложено в тежест на обвинението, в конкретния случай – на
частния тъжител. Следва да се отбележи и това, че предметът на делото пред
първата инстанция е определен от изложените в тъжбата факти, като именно те
подлежат и на доказване.
Правилно
при установените факти е прието от състава на районния съд, че от обективна и
субективна страна от подсъдимия не е осъществен състава на престъплението, за
което е повдигнато обвинение. От първоинстанционния съд са изложени подробни,
логични и обосновани съображения, които се споделят от въззивната инстанция и
не следва да се преповтарят.
По
никакъв начин не може да се приеме, че думите на подсъдимия са разгласяване на
позорна информация за частния тъжител. Съставът на районния съд е разгледал
подробно всеки от изразите, като доводите му са правилни и законосъобразни и не
следва да се преповтарят.
Правилно е
отбелязано, че според съдебната практика предмет на клевета могат да бъдат
твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено
обстоятелство, време, място, лице. Това обстоятелство следва да бъде позорно,
т. е. недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания, и да
предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото, или в частност - да
представлява приписване на престъпление. Тези факти трябва обективно да бъдат съобщени,
а не - да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други
форми на субективна психическа дейност. Начинът на мислене не може да се
криминализира, тъй като резултатите от него са нееднозначни и не подлежат на
доказване. Субективната оценка не се поддава на методите и подходите, чрез
които се изследва и установява обективната действителност. Мнението, ако не е
неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява престъпния състав
на обидата, а представлява упражняване на гарантирано от Конституцията на РБ
право /чл. 39, ал. 1 - всеки има право да изразява мнение и да го
разпространява чрез слово/. Това право не е абсолютно - то не може да се
използва за накърняване на доброто име на другиго. В този смисъл е и цитираната
от първостепенния съд богата съдебна практика.
Основателни са
доводите в атакуваната присъда, че твърденията в тъжбата не са позорящи. Нещо
повече – свидетелите са категорични, че те са възприели думите на подсъдимия
като внушение. Тъжителят инкриминира субективния си прочит, собственото си
възприятие и тълкувание на думите на подсъдимия, опосредено от възприятията на
свидетелите. Както е посочено в константната съдебна практика на ВКС, начинът
на мислене не може да се криминализира, тъй като резултатите от него са
нееднозначни и не подлежат на доказване (Р-80-98-II). Същественото в случая е,
че изразите не съдържат никакви конкретни или поддаващи се на конкретизация
факти, които биха могли да изпълнят съдържанието на обективните признаци на
което и да е престъпление.
Касае се за
лично субективно преживяване от страна на частния тъжител, като всеки, до
когото е достигнала посочената информация, би могъл да направи от твърдения
факт собствени изводи чрез размисли, жизнен опит, образование, култура, знание
и информация.
Правилно е и
позоваването на константната практика на съдилищата, а и
тази на Европейския съд, която приема, че публичните личности, заемайки
отговорни постове, са изложени на по-засилено обществено внимание и медиен
интерес и границите на критиката по отношение на тях следва да са по-широки,
отколкото по отношение на частните лица. Нещо повече – свободата на изразяване
е приложима не само към информация и идеи, които се възприемат благосклонно,
считат се за безобидни или се гледа на тях с безразличие, а и към тези, които
обиждат, шокират или смущават. Държавният служител безспорно има право на
защита на репутацията, но изискванията за тази защита трябва да бъдат оценени
спрямо интересите на открито обсъждане на политически и социални въпроси, тъй като
изключенията от свободата на изразяване трябва да се тълкуват тясно /в този
смисъл –Я. срещу Полша, Н. срещу Финландия, Х. срещу Швейцария, К. срещу
България, цитираното от първата инстанция Л.срещу Австрия, Т. срещу Исландия и
много други/. С оглед длъжността на частния тъжител – *** – той се явява
публична политическа личност, като за него важат по – широки граници на
критиката. Налице са твърдения във фейсбук страницата на Община Стамболийски,
написани от подсъдимия, който не ги и отрича. Тези действия обаче са насочени
да се създаде дебат от значителен обществен интерес – по – доброто управление
на общината, а не – разпространяване на неверни твърдения.
След
като не е доказано, че разгласените обстоятелства са позорни за частния
тъжител, не е необходимо да се установява истински ли са. Дори и да не са
истински, деянието е несъставомерно по основния текст за клеветата, тъй като
липсва елемент от състава – обстоятелствата да са позорни или да се приписва
извършване на престъпление – за което, както се посочи, липсва конкретизация. В
този смисъл, и тъй като се касае за мнение, още повече, че не е и непристойно
отнасяне към частния тъжител, правилно е прието, че подс. И. не е осъществил
състава на престъплението по чл. 148, ал.2,
във вр. с чл.147, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като е оправдан по
повдигнатото обвинение.
Разноски
са поискани пред въззивната инстанция от повереника, но не следва да се
присъждат с оглед оправдаването на подсъдимия.
Тъй
като не е внесена дължимата държавна такса за обжалване на делото пред
въззивния съд, частният тъжител следва да заплати и същата в размер на 6 лв.
Съобразно
правомощията си по чл.313 НПК и чл.314 от НПК
въззивният съд намира, че не са налице основания за изменяване или
отмяна на съдебния акт, поради което и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от
НПК първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за
уважаване на гражданския иск.
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№268/25.10.2019 г., постановена по НЧХД
№6572/2017 година на Пловдивски районен съд, 16 наказателен състав.
ОСЪЖДА Г.Р.М. *** да заплати държавна
такса по сметка на Пловдивски окръжен съд в размер на 6 /шест/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Да се изпрати съобщение по
чл. 340, ал.2 от НПК на страните за изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: