Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.10.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в публичното заседание на двадесет и пети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА
СЛАВЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО Г.
ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа
докладваното от съдията СЛАВЧЕВА гр.дело № 588 по описа за 2019 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 17 и сл. от Закона за
защита срещу домашното насилие.
Производството пред РС-К.е било
образувано въз основа на молба от Е.В. Д.от гр. К.против А.Г.М. ***, с правно
основание чл. 4, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие. В молбата
са изложени твърдения, че ответникът й е бивш съпруг, като на 26.02.2019 год. същият
изпратил съобщения по „Вайбър“ на общата им дъщеря К.,
съдържащи непосредствени заплахи към живота и здравето на молителката: „Ще я
пречукам“, „Ще я побъркам“ и др., както и заплахи към имуществото й – че ще
запали къщата и заведението, което държи.
Моли съда да издаде заповед за
защита от домашно насилие, с която да наложи подходящи мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН срещу ответника.
Ответникът оспорва молбата като
неоснователна. Поддържа, че изложените в нея твърдения не отговарят на
действителното фактическо положение.
С решение № 182/03.07.2019 год. по
гр.д. № 170/2019 г. по описа на РС-К.ответникът е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие срещу молителката и му е наложена глоба в размер
на 200 лв., на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.
Решението е обжалвано от ответника
като неправилно, с искане за отмяната му и за отхвърляне на молбата за съдебна
защита. Оспорва твърденията в молбата за извършен акт на домашно насилие.
Въззиваемата
оспорва жалбата.
Софийският окръжен съд, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
В представената пред районния съд
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН Е. Д.поддържа посочените по-горе обстоятелства
във връзка с твърдяното домашно насилие, изложени в молбата за съдебна защита.
Според показанията на свидетелката
Раденкова в края на м. април 2019 год. на молителката се наложило да пътува в
чужбина и оставила детето К. на грижите на свидетелката. Късно вечерта около 23
ч. на телефона на детето били получени съобщения от ответника със заплахи по
адрес на майката. Според свидетелката страните нямат никаква връзка помежду си,
не комуникират от години по какъвто и да било начин, а вземането и предаването
на детето ставало чрез свидетелката.
По делото е приложено извлечение
на хартиен носител от „Вайбър“, от което не се установява
авторството на изпратените съобщения. В същите се коментира лице на име „Е.“ и
е написано „А това същество. Наречена майка ти. Ще си изяде пердаха. Да ми спиш
ти по чуждите хора.“
При така установените
обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Молбата е подадена от легитимирано лице по смисъла на чл. 3 ЗЗДН.
Молбата е депозирана в рамките на установения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН
едномесечен преклузивен срок, което обуславя и извод
за процесуалната допустимост на същата.
Разгледана по същество, молбата
се явява неоснователна, по следните съображения:
За квалифицирането на даден акт на насилие като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.
Анализът на представените по делото доказателствата опровергава
изнесеното в декларацията, че на посочената в нея дата е налице извършен акт на
упражнено насилие от страна на ответника спрямо молителката.
Съдът споделя извода на районния съд за това, че представеното писмено
доказателство – извлечение на хартиен носител от „Вайбър“
не може да се цени като доказателство за авторството и съдържанието на
изпратените съобщения, тъй като съгласно Закона за електронните документи и
електронен подпис данни за идентифициране на потребителите могат да се разкриват
само във връзка с националната сигурност, по искане на МО, МВР и Държавна
агенция „Съобщения“, като в настоящото производство единствено титулярът на мобилния телефон би могъл да ги предостави по
делото – нещо, което не е направено.
Действително, извършен акт на домашно насилие може да се установява дори и единствено и само от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН същата съставлява достатъчно доказателство за основателност на
молбата за защита, освен ако изнесеното в декларацията се опровергава от
събраните по делото доказателства. В случая декларацията е опровергана от
събраните по делото гласни доказателства, тъй като в показанията си св.
Раденкова говори за случай от края на месец април 2019
год., когато детето й било оставено от молителката и когато били получени
съобщения на телефона на детето. Същите са възпроизведени от свидетелката и нямат
нищо общо със съобщенията според представеното по делото извлечение от „Вайбър“ и с изнесеното в декларацията, т.е. не може да се
направи извод, че на посочената в декларацията дата са отправени твърдяните от молителката заплахи. В извлечението от „Вайбър“, което е представено по делото в подкрепа на
декларацията, се говори за лице с различно име от това на молителката и липсват
данни за отправени заплахи по отношение на нея и то именно от ответника по
делото. Установи се освен това от показанията на същата свидетелка, че страните
нямат никаква връзка помежду си и не комуникират от години по какъвто и да било
начин.
В трайната практика на съдилищата се
приема, че "насилие" е такова
поведение, което представлява антихуманен акт, проявяващ се с висока
интензивност и засягане на физическия и психическия интегритет на човешката
личност. Това е травматично събитие, което намира и конкретно обективно
отражение върху психиката на пострадалото лице – психическо или физическо
страдание, като в случая такива обстоятелства по делото не са установени.
Напротив - и писмените, и гласните доказателства, установяват само, че страните
са минали през бракоразводен процес и са във влошени отношения, породени от
установилата се между бившите членове на едно семейство нетърпимост един спрямо
друг, довела с течение на времето до пълна липса на комуникация.
В конкретният случай в хода на съдебното дирене са събрани както писмени,
така и гласни доказателства, които изключват приложението на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН.
По изложените съображения съдът
намира за изцяло неоснователна молбата за налагане на мерки по чл. 5 от ЗЗДН.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция не съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да
бъде отменено, а молбата за защита – отхвърлена като неоснователна. Това налага
да бъде обезсилена и издадената заповед за защита.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение
№ 182/03.07.2019 год. по гр.д. № 170/2019 г. по описа на РС-Костинброд, като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Е.В.
Д.от гр. К.против А.Г.М. ***, с правно основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН срещу
домашното насилие, осъществено на 26.02.2019 год., чрез налагане
на мерки по чл. 5 от ЗЗДН, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОБЕЗСИЛВА заповедта за защита по ЗЗДН, издадена въз основа на решение № 182/03.07.2019 год. по гр.д. № 170/2019 г. по описа на РС-Костинброд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.