Р Е Ш Е Н И Е
Номер
190 22.07.2020 г. гр.Стара
Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ
състав
На четиринадесети юли 2020 г.
в публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар : Катерина Маджова
като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ
въззивно гражданско дело № 1313 по описа за 2020
година,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е на
основание чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с
чл.225 от КТ и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по постъпила в законния 2- седмичен
срок по чл.259, ал.2 от ГПК въззивна жалба от работника- ищец Д.Н.М. от ***против изцяло негативното
за него първоинстанционно Решение № 33/20.03.2020г., постановено
по гр.д.№ 816/2019г. по описа на РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска, с което са
били изцяло отхвърлени предявените искове против работодателя му за признаване
уволнението за незаконосъобразно и за неговата отмяна, за възстановяване на
предишната работа и за присъждане на обезщетение по чл. 225 от КТ в размер на 7
482, 92 лв. за времето, през което е останал без работа. Счита, че така
постановеното решение се явява незаконосъобразно и неправилно, като излага
подробни фактически и правни съображения в тази насока. Основните му оплаквания
са, че той не бил запознат с вътрешните нормативни актове, касаещи уволнението
му/Заповед № 84/12.04.2006г. на управителя на Рудник „Трояново- север”, Заповед
№ РД-09-1057/30.09.2010г. на изпълнителния директор на „Мини Марица-изток”- ЕАД
и Правилник за вътрешния трудов ред в „Мини Марица-изток”- ЕАД/в сила от
25.07.2019г./ предвид изискването на чл.127, ал.1, т.5 от КТ, съгласно които
действията му представлявали злоупотреба с доверието на работодателя,
неизпълнение на законните нареждания на работодателя и неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, че в мотиви на
обжалваното Решение РС изобщо не бил обсъдил и не се бил произнесъл по доводите
му за незаконосъобразност на атакуваната Заповед за уволнение, а само се бил
позовал, че ищецът бил извършил престъпление и поради това законосъобразно бил
дисциплинарно уволнен, игнорирайки изцяло изискванията на чл.195, ал.1 от КТ относно съдържанието на заповедта за уволнение,
като РС неправилно бил приел, че не било необходимо изобщо да бъде посочен
вътрешен акт на работодателя, който е бил нарушен, тъй като извършеното от него
съставлявало престъпление. Дори било прието от РС, че в конкретния случай не е
било необходимо изобщо работникът да е запознат с вътрешните актове на
дружеството/за които се твърди, че бил нарушил/, тъй като това било означавало
да се даде възможност на работниците „безпрепятствено да извършват
престъпления, докато ги запознаят с точните заповеди за това.” И че не било
доказано, че намерената червена течност в двете бутилки в багажа му бил
индикиран бензин, собственост на работодателя му, при който нямало липси, а
излишък на гориво. С оглед на изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, изр.1,
пр.2 от ГПК, моли настоящия въззивен съд да постанови решение, с което да отмените изцяло атакуваното от него
Решение на РС- Раднево, и вместо него да постановите друго, с което да признаете уволнението му за незаконосъобразно и да го
отмени, да го възстановите на предишната работа, да му присъди паричните
обезщетение по чл.225 от КТ в размер па 7 482, 92 лв. за времето, през което бил останал без работа, считано
от 27.11.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на исковата молба в РС/10.12.2019г./ до окончателното й изплащане.
Има едно ново представено и прието официално писмено доказателство пред настоящата въззивна инстанция-
Удостоверение с приложена справка от НАП- Ст.Загора. Претендира
заплащането на направените по делото съдебни и деловодни разноски пред двете
съдебни инстанции. В този
смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат пред въззивната
инстанция, както и представената от него писмена защита.
В законния 2- седмичен срок
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от
работодателя- ответник Рудник „Трояново- север”- с.Ковачево, общ.Раднево,
обл.Старозагорска- клон на „Мини Марица- изток”-ЕАД, гр.Раднево,
обл.Старозагорска заявява, че в.жалба се явява изцяло неоснователна и
недоказана, тъй като по първоинстанционното дело било доказано, че на
ищеца/въззивник/ Д.Н.М. от ***са
били връчени Правилник за вътрешния трудов ред
в „Мини Марица- Изток“- ЕАД- видно от подписаната от него Декларация във връзка с това от
24.07.2014г./стр.139 от Личното му трудово досие при постъпването си на работа
в Рудник „Трояново- север“, с. Ковачево/, с което се е задължил да го изпълнява,
и съгласно буква в., т.8 от Правилника
дисциплинарно наказание „уволнение“ се налага при системни нарушения на
трудовата дисциплина, а той е бил наказван за две предишни нарушения на
трудовата дисциплина с дисциплинарни наказания „Забележка“ и „Предупреждение за
уволнение“, за които не е изтекла погасителната давност- видно от Заповед № 108/23.11.2018г./стр.
17 от Личното му трудово досие/- връчена му на 04.12.2018г., и Заповед № 106/22.11.2018г.
/стр.57 от Личното му трудово досие/- връчена му на 04.12.2018г. И, че съгласно
събраните от РС гласни доказателства, съдържанието на двете бутилки от по 10
л., намерени от охраната в раницата на въззивника, а било гориво, оцветено в
червен цвят. А наличието на излишъци от гориво в участъка по местоработата на
въззивника не оправдавало нерегламентираното изнасяне от него на гориво на
работодателя му, което само по себе си представлявало злоупотреба с доверието
на работодателя му. Поради което
моли въззивния ОС да постанови въззивно решение, с което да потвърди изцяло обжалвания съдебен акт и отхвърли
подадената въззивна жалба, като изцяло неоснователна и недоказана. Няма
свои нови доказателствени искания пред въззивния съд. Претендира разноските си
за възнаграждение на един процесуален представител- юрисконсулт пред настоящата
въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му
представител- юрисконсулт.
Настоящият въззивен съд, като обсъди доводите на всяка
от страните по делото, атакуваното първоинстанционно съдебно Решение, събраните
по делото пред РС писмени и гласни доказателства и събраното пред ОС едно ново официално
писмено доказателство, поотделно и в тяхната съвкупност, и приложимите по
казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по
несъмнен и безспорен начин следното :
Видно от мотивите на атакуваното изцяло негативно за
въззивника- ищец/работника/ първоинстанционно Решение на РС- гр.Раднево
обл.Старозагорска, първоинстанционният съд при цялостната преценка на събраните
от него писмени и гласни доказателства правилно е преценил, че безспорно между
Рудник „Трояново - север", с.Ковачево - клон на „Мини Марица Изток”- ЕАД, гр.Раднево/като
работодател/ и жалбоподателя Д.Н.М.- ЕГН:********** от ***/като работник/ е бил сключен Трудов договор №
185/24.07.2014г. за длъжността „машинен оператор вулканизация каучукови изделия-ГТЛ.”
с шифър по НКПД-81412006- 0000. РС- Раднево е мотивирал
Решението си, като е приел, че видно от докладна записка вх.№11511/28.10.2019г. в р-к „Трояново-север“-с.Ковачево
от „Експерта- сигурност“ О.А.и Докладна записка вх.№21632/28.10.2019г. от П.И.П.-
организатор охрана от ВИП„Секюрити“ в р-к „Трояново-север“- с.Ковачево, на 26.10.2019г. около 20, 00 ч. при извършена проверка на личния багаж на работниците в извозващите ги
автобуси от работните им места на КПП на р-к „Трояново- север“- с.Ковачево, в
раницата до седалката на въззивника Д.Н.М. намерили около 20 л. течност/2 бр. бутилки от по 10 л. всяка/, индикирана с червен цвят
и с мирис на бензин.
Не се доказа защитната теза на жалбоподателя Д.Н.М.,
че работодателя не бил отговорил на изискването по чл.127, ал.1, т.5 от КТ, тъй
като със заповедта, касаеща забраната за нерегламентираното и без надлежно
разрешително от Работодателя изнасяне на какъвто и да е инвентар, горива и др.
от работниците и служителите на рудника, изрично е било записано, че неизпълнението на забраната ще се счита за тежко нарушение на трудовата
дисциплина и на нарушителите ще
бъде налагано дисциплинарно наказание „уволнение“,
като в края на заповедта е разпоредено
от Работодателя с нея да се запознаят всички работници и служители на рудника,
като по този начин Работодателят е изпълнил изискването на чл.127, ал.1, т.5 от КТ, и в която няма изрично записано изискване, че запознаването става
единствено и само срещу подпис и трите имена на работника или служителя.
Предвид което пред настоящата въззивна инстанция не се доказана въззивното
оплакване, че въззивникът не бил запознат с вътрешните нормативни актове,
касаещи уволнението му/Заповед № 84/12.04.2006г. на управителя на Рудник
„Трояново- север”, Заповед № РД-09-1057/30.09.2010г. на изпълнителния директор
на „Мини Марица-изток”- ЕАД и Правилник за вътрешния трудов ред в „Мини
Марица-изток”- ЕАД/в сила от 25.07.2019г./ предвид изискването на чл.127, ал.1,
т.5 от КТ. Също така работодателят- въззиваем е спазил и разпоредбите на
чл.195, ал.1 и чл.189, ал.1 от КТ, като е издал мотивирана заповед, в която е
посочил нарушителя, нарушението и кога е било извършено то, както и наложеното
дисциплинарно наказанието и законният текст, въз основа на който се налага то.
Работодателят при налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“ се е
съобразил и е взел предвид тежестта на нарушението/изнасяне от територията на
рудник „Трояново- север“/ на индикирано в червено гориво/бензин/, обстоятелствата,
при които е било извършено то/на територията на рудника/ и през работното време
на работника- въззивник. Безспорно е било установено и доказано пред РС, че
жалбоподателят М. с гореописаното
нарушение, отразено и в Заповедта за дисциплинарното му
наказание „Уволнение“ с №05/26.11.2019г. на Управителя на рудник „Трояново- север”- с. Ковачево, е нарушил
вътрешно- нормативните актове на Работодателя си, както и разпоредби от КТ- Правилникът за вътрешния трудов ред в „Мини Марица- Изток“- ЕАД, гр.Раднево/в сила от 25.07.2019г./, Раздел
VII „Трудова дисциплина, нарушения и наказания“, в т.8 е записано изрично, че :
“Дисциплинарно уволнение може да се налага за: буква г/ злоупотреба с доверието
на Работодателя...“, буква и/ „ други тежки нарушения на трудовата дисциплина“,
като съгласно т.2 от Заповед с № 84/12.04.2006г. на Управителя на Рудник „Трояново-север“- с.Ковачево,
„неизпълнението на забраната, описана в т. 1 от настоящата заповед ще се счита
за тежко нарушение на трудовата дисциплина, а на нарушителите ще бъде налагано
дисциплинарно наказание „уволнение“. С тогавашния Правилник
за вътрешния трудов ред в „Мини Марица- Изток“- ЕАД, ищецът Д.Н.М. е бил запознат при постъпването му на
работа/видно от подписаната от него Декларация
във връзка с това от 24.07.2014г. на стр.139 от Личното му трудово досие/ в р-к
„Трояново-север“, с.Ковачево, с което се е задължил да го изпълнява. В буква в., т.8 от този Правилник за вътрешния трудов ред, е записано
изрично, че дисциплинарно наказание „уволнение“ се налага при системни
нарушения на трудовата дисциплина, а той е бил преди това наказван за две
предишни нарушения на трудовата дисциплина със „Забележка“ и „Предупреждение за
уволнение“, за които не е изтекла погасителната давност – видно от Заповедите №
108/23.11.2018г./стр. 17 от Личното му трудово досие/- връчена му на
04.12.2018г., и №106/22.11.2018г./стр.57 от Личното му трудово досие/- връчена
му на 04.12.2018г. Изрично със Заповед № 84/12.04.2006г. на Управителя на р-к „Трояново-север“, с.Ковачево е
разпоредено, че „Строго се забранява изнасянето на какъвто и да е инвентар, горива, смазочни материали,
оборудване, средства за аварийна и пожарна безопасност и други от работниците и
служителите на
рудника без да имат надлежно разрешително за това“, и че „неизпълнението на забраната, описана в т.1 от
настоящата Заповед ще се счита за тежко нарушение на
трудовата дисциплина, а на
нарушителите ще бъде налагано дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“. Във връзка с
изпълнението на тази Заповед № РД-09-1057/30.09.2010г. на ИД на „Мини Марица-
изток“- ЕАД, гр.Раднево, със Заповед № 84/12.04.2006г. на Управителя на р-к „Трояново-
север“- с.Ковачево, които касаят именно контролните механизми, реда и начина на
внасяне и изнасяне на стоковоматериални ценности/СМЦ/, собственост на „Мини
Марица- изток“- ЕАД и в частност Рудник „Трояново- север“- с.Ковачево,
общ.Раднево. Доказано е безспорно пред РС и че работникът- въззивник е бил
запознал и с Правилника за пропускателния режим/стр.27 от Приложението към отговора ИМ от
работодателя/, където се намира Списъкът с имената и подписите на работниците
от участък „вулканизации“, който съдържа името и подписа на въззивника Д.Н.М.. Безспорно
е в теорията и практиката, че едно от основните задължения на работника или
служителя е да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото
доверие и пази доброто му име, като нарушението на това задължение изрично е
определено, като тежко дисциплинарно нарушение. Достатъчно е работникът или служителят
да не е оправдал оказаното му доверие, като не е необходимо да е установено
извличане на материална облага за служителя или негов близък, поради което злоупотреба
с доверието на работодателя представлява всяко действие, което е израз на
несъблюдаване на дължимо поведение на добросъвестност. А относно съдържанието
на двете намерени от охраната бутилки у въззивника М. и двамата свидетели Ж. и Й.
са категорични, че това е било червена течност, представляващо гориво/нафта/. В
мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение РС правилно е преценил, че
съгласно показанията на свидетеля М., въззивникът М. категорично е знаел,
съдържанието на двата съда от по 10 л. всеки в раницата му не е твърдяната от
него „вода“, а намерено от него „гориво“. Поради което защитните тези на
въззивника, че в участъка му били констатирани излишъци, а не липси, че
горивото не било безспорно установено да е индикирано точно с индикатора на
рудника и не било собственост на работодателя му, не са били доказани нито пред
РС, нито пред ОС. Дори безспорно установения излишък на гориво в участък
„Вулканизация“/работното място на жалбоподателя/, и безспорно установеното, че
намерената в двете му бутилки оцветена червена течност е гориво/бензин/ на
работодателя не е опровергана, тъй като дори и без лабораторен анализ в хода на
първоинстанционното съдебно следствие с 2 бр. писмени доказателства/докладни на
охранителите/ и 3 бр. гласни доказателства/свидетелски показания/ на двамата
охранители и на колегата на въззивника е било безспорно установено, че
бутилките са съдържали оцветен в червено бензин/без да е химически изследван за
наличие на индикатор от работодателя му/, изнася след края на работното му
време от въззивника/работник/ от територията на работното му място при
работодателя му, за което липсват каквито и да са данни той да е бил легално
внесъл там в началото на работния му ден. Което правилно е преценено в мотивите
на РС, че не го оправдава за безспорно доказаното извършено от него нерегламентираното
изнасяне на индикирано гориво/бензин/ - собственост на рудника/работодател/. В
мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение, пред РС- Раднево са били
събрани достатъчно категорични писмени доказателства от работодателя/р-к
„Трояново- север”, с.Ковачево/, че в рамките на проведеното там дисциплинарното
производство и при спазване на законния 2- месечен срок по чл.194, ал.1 от КТ, предвид
нормата на чл.189, ал.1 от КТ, за извършеното на 26.10.2019г. дисциплинарно
нарушение от работника/въззивника/ Д.Н.М.,
свързано с нерегламентирано изнасяне от
територията на работодателя му на индикирано с червен индикатор гориво/бензин/,
собственост на рудника, в следствие на което в атакуваното негативно за него
Решение на РС- Раднево са отхвърлени изцяло исковете му против наложеното му най-
тежко дисциплинарно наказание по КТ „уволнение“.
А относно въззивното оплакване, че в мотиви
на обжалваното Решение РС било прието, че не било необходимо изобщо да бъде
посочен вътрешен акт на работодателя, който е бил нарушен, тъй като извършеното
от него съставлявало престъпление и че в конкретния случай не е било необходимо
изобщо работникът да е запознат с вътрешните актове на дружеството/за които се
твърди, че бил нарушил/, тъй като това било означавало да се даде възможност на
работниците „безпрепятствено да извършват престъпления, докато ги запознаят с
точните заповеди за това.”- не променя крайния извод на РС относно
законосъобразността на цялата уволнителна заповед, авторството на
дисциплинарното нарушение от работника и неговата нормативно обоснована
дисциплинарна отговорност, довела на наложеното му най- тежко дисциплинарно
наказание по КТ- „уволнение“.
В тази връзка въззивният съд счита, че атакуваното първоинстанционно
Решение е изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно, не се установиха и
доказа твърдените от въззивника нарушения в самото Решение, че процесната Заповед № 05/26.11.2019г. на Управителя на р-к
„Трояново- север“, с. Ковачево, съответства изцяло на доказаното дисциплинарно
нарушение от работника Д.Н.М. е в пълно съответствие с чл.190, ал.1, т.7 от КТ.
Поради което атакуваното първоинстанционно Решение се явява в своята цялост
мотивирано, законосъобразно и правилно, при постановяването му не са допуснати
съществени процесуални нарушения, и то следва да се потвърди напълно, ведно с
всички законни последици от това. На
основание чл.280, ал.2, т.3, пр.2 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3
от КТ, това въззивно съдебно Решение може да се обжалва в общия 1- месечен срок
от датата на връчването му на всяка от страните, чрез настоящия въззивен ОС-
Ст.Загора, пред ВКС на РБ- гр.София.
Ето защо, воден от
горните мотиви и на основание чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
и чл.225 от КТ, и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС- Ст.Загора
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 33/20.03.2020г., постановено по гр.д.№ 816/2019г. по описа на РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска.
Решението може да се обжалва по касационен ред, в 1- месечен срок от връчването му на страните, чрез ОС-
Ст.Загора пред ВКС- София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :