Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 3278 Година 25.09.2017 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски
Районен съд ХІІІ граждански състав
На четиринадесети
септември две хиляди и седемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 4720 по описа за 2017 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по иск с правно основание член 49 във връзка с член 51 ЗЗД и по член 86 ЗЗД.
Ищецът В.С.К. ЕГН **********,***, чрез
адв. Н.С., иска от съда, да осъди ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - гр. Пловдив, ул. ”Княз
Богориди” № 7, представлявано към
момента на постановяване на решението от д... А... Т...И..., чрез ю... И.П., да
му заплати сума в размер на 18 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от него
имуществени вреди, изразяващи се в разликата между възнаграждението, което би
получавал като п.....и
получената от него пенсия за
инвалидност за периода от 01.12.2014 г. до
01.01.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от завеждането на ИМ до окончателното изплащане на
главницата, както и сумата от 1 800 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.01.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда. Претендира направени по делото разноски.
По искане на ищеца и след становище на
ответника, съдът на основание чл.214 от ГПК е изменил предявените искови
претенции, като размера на претенцията за обезщетение за
претърпени от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в разликата между възнаграждението, което би
получавал като п... и
получената от него пенсия за
инвалидност за периода от 01.12.2014 г. до
01.01.2017 г. следва да се счита
предявен в размер на 18 462,22 лева,
а размера на претенцията представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 01.01.2015
г. до 30.03.2017 г. - датата на
завеждане на исковата молба в съда,
следва да се счита предявена в общ размер на 2 320,61 лева.
Твърди,
че че през м. м...
г. работил като г...
с... към ОД на
МВР гр. Пловдив бил изпратен на о...
в П....ш... на ... в гр. П... По същото време в
същата ш... бил изпратен
на о... и Г... К... А..., с...също към ОД на МВР
Пловдив. Твърди, че на ....
по време на обучението в П...
ш...бил п.... по н..............в г.... от Г... А..., за което А...бил признат за виновен
по чл.389 и чл. 134 ал 1 т.2 от НК и осъден с присъда по ............
Твърди, че в
резултат на п...
му били причинени няколко средни телесни повреди - нараняване, проникващо в
черепната кухина, разстройство на здравето временно опасно за живота и
постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Претърпял две операции и
продължително лечение, след което бил инвалидизиран с трета група инвалидност
пожизнено. Твърди, че бил инвалидизиран и до сега.
Със
Заповед от ...
бил уволнен от ОД на МВР по здравословни причини, след което бил пенсиониран по
болест.
В резултат на
причиненото му на ...
увреждане изгубил възможността да работи избраната от него професия – п..., както и възможността
да работи друга подходяща работа.
През
... завел в ОС
Пловдив гр. д. № 2926/1997 г, с решението по което се установила причинната
връзка между п....
и настъпилата в последствие
нетрудоспособност.
Твърди, че от
уволнението му през ...
до сега търпял имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваната
от него пенсия за инвалидност и възнаграждението, което щял да получава като п....с.... в системата на МВР ако
не бил претърпял посоченото прострелване и уврежданията от него.
Твърди,
че до сега бил водил четири граждански дела за присъждане обезщетения в размер
на разликата между получаваната от него пенсия и възнаграждението което би
получил като п....
Това били гр.д. № 2627/2000 г по описа на ОС Пловдив, гр.д. № 9632/2010 г по описа
на РС Пловдив, гр.д. № 18675/2012 г по описа на РС Пловдив и гр. д. №
17273/2014 г по описа на РС Пловдив. По четирите дела му били присъдени
съответните суми, като сумите присъдени му по последното гр.д № 17273/2014 г
били за периода от 01.07.2012 г до 30.11.2014 г.
Твърди, че
след този период продължавал да търпи имуществени вреди, изразяващи се в
разликата между получаваната от него пенсия за инвалидност и възнаграждението,
което би получавал като п...с....в системата на МВР, тъй
като продължавал
да е инвалидизиран и да получава инвалидна пенсия, както и продължавал да не може да работи и
да получава други доходи. През последната - ....
година здравословното му състояние се влошило значително и бил три пъти на
лечение в болнични заведения, което намалило още повече възможността му за
работа.
ОТВЕТНИКЪТ ОД
на МВР гр. Пловдив, чрез ю... И.П., с отговора на исковата молба заявява, че предявения иск е
недопустим по следните причини:
Твърди,
че отговорността на ОДМВР - Пловдив се обосновавала
от ищецът, с оглед разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, съгласно която възложителя на
работата отговорял за вредите, причинени от друго лице при или по повод
изпълнение на тази работа. В конкретния случай се претендирало обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от престъпление, извършено от д... с... в МВР. Съгласно чл.235,
ал.3 от ЗМВР/отм./, сегашен чл.216 ал.З от ЗМВР, за вреди, причинени в резултат
на престъпление отговорността на д...
с... се определя
в съответствие е гражданските закони. При внимателен прочит на разпоредбите на
чл.235 и чл.236 от ЗМВР/отм./, сегашни чл,216 и чл.217 от ЗМВР, се установявало, че от страна на
законодателя е направено разграничение в кои случаи отговорност за вреди носи
държавата, в кои само д...
с... както и
възможността държавата и д...
с... да не
отговарят за причинени вреди приопределени условия. Докато за вреди, причинени
на граждани по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните
задължения, държавните служители не носят отговорност, то за вреди, причинени,
в резултат на престъпление е предвидена отговорност само за държавните
служители. Тоест със ЗМВР била изключена отговорността на възложителя, когато
вредите са причинени умишлено или в резултат от престъпление или причинени не
при или по повод изпълнение на служебните задължения. Съдържанието на самата
разпоредба на чл.235, ал.З от ЗМВР/отм./, сегашен чл.216, ал.3 от ЗМВР,
говорила за изключване на отговорността, като са посочени три хипотези, напълно
равно поставени, при които отговорност се носи само от д... с...- когато вредите са
причинени умишлено, когато са в резултат на престъпление или когато са
причинени не при или по повод на изпълнение на служебните задължения. Наличието
на специална правна норма изключвало приложението на общия закон, какъвто в
случая се явявал ЗЗД. В този смисъл претенцията спрямо ОДМВР - Пловдив за
заплащане на обезщетение за вреди, вследствие на престъпление била недопустима.
Отговорността следвало да се реализира спрямо прекия причинител на вредите.
Заявява, че счита иска
за неоснователен и недоказан и оспорва същия изцяло, както по основание, така и
по размер, поради което като такъв моли съда да бъде отхвърлен.
Твърди, че от
ищеца се претендирали
имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваната от него пенсия
за инвалидност и възнаграждението, което би получавал като п.... с.... в системата на МВР, ако
не бе претърпял п....
и уврежданията от него. До сега К. бил водил четири граждански дела, като по
всичките му били присъждани претендираните обезщетения в размер на разликата
между получаваната от него пенсия за инвалидност и възнаграждението, което би
получавал като п...
с.....в системата
на МВР, с квалификация и стаж, които би имал, ако не е претърпял злополука.
Всички решения се базирали на силата на пресъдено нещо, съгласно решението по
гр. дело 2926/1997 г. на ПОС, с което била установена причинната връзка между п.... на К. н настъпилата
последствие нетрудоспособност, но причинната връзка между настъпилата
нетрудоспособност и вредата, за която се искало
обезщетение не била установена със сила на пресъдено нещо и следвало да се
доказва във всяко дело. Поради това, оспорва наличието на причинна връзка между
настъпилата нетрудоспособност и вредата, чието обезщетение се иска.
Твърди, че на
първо място, ищецът базирал претенцията си на презумпцията, че ако не бе
претърпял п.....
и увреждането е щял да продължи да бъде с.....
в ОДМВР- Пловдив. Твърди,
че дори увреждането да не беше настъпило, В.С.К., нямаше да е служител в
ОДМВР-Пловдив, поради следните съображения:
От
.... досега са се
случили множество промени по щата на МВР, като много щатни бройки били
съкратени, а служебните правоотношения на служителите били прекратени. Това се
отнасяло и за длъжността, която В.С.К. е заемал - “п........... Представя
доказателства за това твърдение.
На второ
място, счита, че в тежест на ищеца било да докаже невъзможността да си намери
работа. В тази насока твърди, че ОДМВР - Пловдив поканило ищеца през .... да бъде назначен в
ОДМВР гр.Пловдив на длъжността “п....”.
К. депозирал молба с вх. № ...„
но след като му били изискани с...
за с... и
удостоверение от Районна и Окръжна прокуратура за липса на водени досъдебни
производства, г-н К. не се явил повече в С...
“Ч..... р....” за продължаване на
процедурата по назначение. В заведеното от него гр. дело 18675/2012г. по описа
на ПРС, била извършена съдебно-медицинска експертиза, която показала, че същият
не може да покрие изискванията за длъжността, съгласно длъжностната
характеристика. Щатът за тази длъжност бил специално разкрит за г-н К., като се
имало предвид факта, че ищецът работил като такъв през периода .... за което представя
молбите му за назначаване и трудови договори, както и протокол за запознаване с
длъжностната характеристика. Служебно о....за
длъжността п......
не му било зачислено.
Твърди,
че през .....
направили два опита да предложат на г-н К. работа. С писмо № ....му било предложено да
започне работа на длъжността “ч....”.
След неуспешни опити на служители на П....
РУ-П... писмото да
бъде връчено, последното било върното с писмо №....
на н... на П... РУ, ведно е докладна
записка от трима служители на районното управление, които удостоверявали, че
г-н К. категорично е отказал да получи писмото, след като е разговарял с а....си. Изготвена била
нотариална покана № ....
до ищеца, с идентично на горното писмо съдържание, чието връчване било
удостоверено от н.......
- при отказ на В.К. да получи поканата. След като г-н К. не се явил, било взето
решение да му се предложи друга длъжност - “с...
о....”. Изготвена
била нова нотариална покана № ...,
в която изрично било посочено работното време и упоменато, че няма да му бъде
зачислявано о...
и задълженията по посочената длъжност ще бъдат изцяло съобразени със
здравословното състояние на ищеца. На ...поканата
била редовно връчена. Видно от нотариалната покана, ищецът не е желаел да
получава каквито и да е документи, разговарял е с а..., който го е посъветвал
да не подписва нищо, с а....
е разговарял и п...-н... Мъжът, който се
редставил като В.К. е отказал да покаже л...
си к.... на п...-н... и не е дал възможност
да бъде удостоверена самоличността му.
Твърди,
че всичко посочено по-горе било доказателство за желанието на ОДМВР-Пловдив да
назначи ищеца на работа, подходяща за здравословното му състояние. От страна на
последния имало явно нежелание да приеме представените му възможности. Твърди,
че ищецът с поведението си бил допринесъл за оставането му без работа, като
никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение. Моли съда, исковете за периода от 07.07.2016 г. до края
на 2016 г. да бъдат отхвърлени като недоказани или алтернативно обезщетението
да бъде намалено, като се вземе предвид възнаграждението, което ищецът би
получавал, ако беше заел предложените му длъжности.
Прави
възражение, при евентуално уважаване на иска, за намаление разноските в
настоящото производство до размера на минималното възнаграждение за защита по
граждански дела, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
От събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Представени са в заверени преписи П......, З...за уволнение на с.... Експертно решение №.... издадено от Т... П..., Разпореждане №.... издадено от РУ
“Социално осигуряване“ Пловдив, Решение по гр.д. № 2926/1997 г по описа на ОС
Пловдив Решение по гр.д. №9632/2010 г. по описа на РС Пловдив Решение по гр.д.
№ 18675/2012 г по описа на РС Пловдив Решение по гр. д. № 17273/2014 г по описа
на РС Пловдив, като от същите се установява, че ответника е бир осъждан
многократно да заплати обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания и
обезщетение за имуществени вреди – тъй като вследствие здравословните
увреждания от злополуката ищеца е бил в
невъзможност да започне работа, изразяващи се в разликата между възнаграждението което би
получавал като п... с... и реално получаваната
от ищеца пенсия инвалидност.
С представените и приети като
доказателства съдебни решения със сила на пресъдено нещо са разрешени въпросите за основанието за
възникване на отговорност на ответника.
Представени
са в заверени преписи У-ние изх ....
г, издадено от НОИ Пловдив и У-ние изх....издадено от НАП ТД
Пловдив, за сумите получени от ищеца за периода м.декември 2014 г. до м. януари
2017 г. като пенсии и добавки.
Представени са Експертно
решение № ...... издадено от Специализирана Т...
“П....“ П... за срок от три години,
както и Епикриза, издадена съответно от УМБАЛ“Св. Георги“ Пловдив и два броя Епикризи,
издадени от МБАЛ“Ескулап“ООД П...
от които се установява, че ищеца е със 72% трайно намалена работоспособност и
през 2016 г. ищеца е постъпвал в болница три пъти, като първия е изписан с
предписания за щадящ режим на п....-ф... а....
Представени
са доказателства, с които се твърди, че ако ищеца е работил на длъжността която
е заемал от назначаването си през 1995 г., още от 2002 г. нямаше да е с.... на ОД МВР.
Представени
са доказателства, за това че ответника ОД на МВР – Пловдив е направило опити
през ... да предложи
на ищеца работа подходяща за здравословното му състояние, но същия не пожелалда
приеме предоставените му възможности.
От показанията на свидетеля С... Л... К., б.... на ищеца по делото, се
установява, че според него състоянието на сина му се влошава с всяка година.
Твърди, че пред него е припадал няколко пъти, агресивен и отчаян. Твърди, че
няколко пъти излизайки от къщи забравял къде се намира. Твърди, че си търсел
работа, но не го наемали. Имал главоболие заради което се налагало да влиза в
болница. Знаел, че от МВР му предлагали работа, но синът му казвал че не е в
състояние да работи.
По делото е прието заключение на
вещото лице М.М., от което се установява, че разликата между брутната заплата,
която ищеца би получавал на длъжността "П......"
при ответника със съответната квалификация и трудов стаж, ако не бе лишен от
възможноетта да работи и получаваната пенсия за инвалидност по отделни месеци
за процесния период от 01.12.2014 г. до 01.01.2017 г. е общо за периода 18
462,22 лв.
Размерът на мораторната лихва върху
всяка от месечните разлики за периода, изчислена съгласно ПМС 426/2014 г. по
ОЛП на БНБ плюс 10 пункта, считано от падежа на плащане на работната заплата
при ответника-първо число на месеца следващ месеца на заработване до завеждане
на исковата молба в съда - 30.03.2017 г./до 29.03.2017 г. вкл./ е в размер на
2 320,61 лева.
Размерът на брутната
заплата, която ищеца би получавал на длъжността "Ч... при ответника със съответния трудов стаж, по отделни месеци
за периода от 15.07.2016 г. до 31.12.2016 г. е 3 298,43 лв.
Останалите
представени писмени доказателства не променят изводите на съда.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна
страна следното:
По
допустимостта:
Исковата
претенция на ищцовата страна е за вреди причинени от ищеца възникнали от възложена
работа, при която отговорността на възложителя и на прекия извършител спрямо
увредения е солидарна. Пострадалия може да предяви едновременно претенции както
срещу прекия причинител на вредите, така и срещу възложителя на работата, но е
допустимо искът да се предяви и само срещу единия от тях.
В този
смисъл така предявения иск срeщу ответното
дружество е допустим.
По
основателността:
Деликтната отговорност е отговорност, произтичаща от общото законово
задължение да не се вреди другиму. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите причинени от
него, при или по повод изпълнение на тази работа. Тази отговорност се поражда
при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите вреди.
Възложителят на работа отговаря по
чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод
на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди. Достатъчно е да се касае за дейност, която се
осъществява по възлагане на този работодател и при или по повод изпълнението й
да са причинени вредите, без да е необходимо се персонифицира прекия причинител
на увреждането – р... или с... на работодателя. Отговорността по чл. 49 ЗЗД
съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания
или подлежащите правила за извършване на възложената работа – от значение е, че
е действал при или по повод възложената работа, има вина на работника, а вина
на възложителя не се изисква.
В конкретния случай ищеца е предявила иска за вреди
настъпили от противоправно поведение на служител на ОД на МВР – Пловдив, в
резултат на което е бил п..... ищеца в настоящото производство.
Ответника оспорва предявениите искове с твърдението, че дори увреждането да не
беше настъпило, В.С.К., нямаше да е служител в ОДМВР-Пловдив поради съкращение
в длъжността която е заемал към момента инцидента, както и поради
обстоятелството, че ищеца през 2016 г. бил поканен да заеме длъжността „ч......”
в ОД на МВР – Пловдив, но същия отказвал.
Видно от представените по делото доказателства, беше
установено със сила на пресъдено нещо, че е налице причинна връзка между
прострелването на ищеца от друг служител на ОД на МВР – Пловдив и настъпилата
нетрудоспособност.
Представеното последно Експертно решение на Т........ е посочило
като противопоказни условия на труд п...-ф...н....
Ищеца е представил доказателства, за това че е предложил работа
на ищеца като „ч....” но същия е отаказл да заеме същата.
Представени са и три епикризи за лечение на ищеца в
периода от м. май 2016 г. до м. септември 2016 г..
С оглед на приетите доказателства, съдът намира, че не
разполага с необходимите познания, за да извърши преценка дали здравословното
състояние на ищеца би му позволило да извършва дейностите необходими за заемане
на длъжността „ч....”. Ответника не представи доказателства в тази насока с
оглед направеното оспорване на предявените искове.
От друга страна, по повод другото наведено възражение, че
дори увреждането да не беше настъпило, В.С.К., нямаше да е служител в ОД на МВР
- Пловдив поради съкращение в длъжността, която е заемал към момента инцидента,
съдът намира същото за несъстоятелно. Не би могло да се твърди, че след като
ищеца би бил съкратен като с... на П.... от определена длъжност, то същия като
физически здрав човек не би имал възможност да заеме друга такава при същия
работодател, или да работи на друго място по трудово правоотношение.
С
оглед всички представени писмени и гласни доказателства, съдът намира, че за
претендирания период 01.12.2014 г. до 01.01.2017 г., ищеца е претърпял имуществени
вреди поради невъзможност да осъществява трудова дейност вследствие на
здравословни увреждания от инцидент, при който е бил прострелян в главата от
друг служител на ОД на МВР – Пловдив.
Размерът на имуществените вреди следва да се определи
като разликата между възнаграждението което би получавал като служител на ОД на
МВР – полицай и получената пенсия за
инвалидност.
Видно от заключението по приетата съдебно-счетоводна
експертиза, тази разлика възлиза на 18 462,22 лева за периода
от 01.12.2014 г. до 01.01.2017 г.
В този размер следва да бъде уважена
и главната искова претенция с оглед направеното изменение на исковете.
Сумата следва да се присъди ведно
със законна лихва, считано от предявяване на исковата молба – 30.03.2017 г. до
окончателното ѝ изплащане.
С оглед уважаване на главния иск,
следва да бъде уважена и акцесорната претенция за мораторна лихва за забава за
периода от падежа на всяко едно задължение до предявяване на исковата молба -
30.03.2017 г., която съгласно заключението на вещото лице е в общ размер на
2 320,61 лева.
С
оглед изхода на спора, следва да бъде осъден ответника ОД на МВР, да заплати на
ищеца минималното възнаграждение за един адвокат в размер на 1 153,00 лева и 150,00 лева за възнаграждение
на вещо лице, или общо сумата от 1 303,00 лева.
Ответникът
ОД на МВР, с оглед изхода на спора следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ПРС в полза на бюджета на съдебната власт и държавна такса за производството
в размер на 831,31 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - гр. Пловдив, ул. ”Княз Богориди” № 7,
представлявано към момента на постановяване на решението от д.....А....Т..... И....,
чрез ю... И.П., да заплати на В.С.К. ЕГН **********,***,
чрез адв. Н.С., сумата от 18 462,22(осемнадесет
хиляди четиристотин шестдесет и два лева и 22 ст.) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в
разликата между възнаграждението, което би получавал като полицай и получената
пенсия за инвалидност, за периода 01.12.2014 г. до 01.01.2017 г., ведно със законна
лихва считано от 30.03.2017 г. – датата на подаване на исковата молба пред
съда до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 2 320,61(две
хиляди триста и двадесет лева и 61 ст.) лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от падежа на всяко едно задължение до
предявяване на исковата молба - 30.03.2017 г.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - гр. Пловдив, ул. ”Княз Богориди” № 7, представлявано към момента на постановяване на
решението от д.... А... Т.... И..., чрез ю... И.П., да заплати на В.С.К.
ЕГН **********,***, чрез адв. Н.С., сумата от 1 303,00(хиляда триста
и три) лева разноски.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - гр. Пловдив, ул. ”Княз Богориди” № 7, представлявано към момента на постановяване на
решението от д... А... Т....И..., чрез ю... И.П., да заплати по сметка на ПРС,
в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 831,31(осемстотин тридесет и един лева и 31 ст.)лева разноски за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.
Вярно с оригинала.
М.Х.