№ 40
гр. Ямбол, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
при участието на секретаря И.П.З.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Гражданско дело №
20222300100136 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на А. И. А. с ЕГН
********** от гр.* против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, с която е
поискано осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 80 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на 03.12.2021 г.,
причинено от автомобил, управляван от водач, застрахован при ответника по застраховка
"ГО", ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ - 03.05.2022 г. до
окончателното плащане на сумите, както и направените по делото разноски.
Исковата си претенция ищеца основава на следните обстоятелства: На 03.12.2021 г.,
около 07:07 часа, на автомагистрала "Тракия", км.345, настъпило пътнотранспортно
произшествие, при което л.а. марка „Киа", модел „Соренто", с рег. № У 8737 АС, управляван
от И. А. И., самокатастрофирал извън пътното платно, по вина на водача, който загубил
управлението на автомобила, вследствие на което автомобила е увреден и деформиран
цялостно, както и 5 бетонови колове и 20 метра оградна мрежа. При произшествието
сериозно пострадал пътникът в лекия автомобил - ищеца А. И. А.. Настъпилото
произшествие било удостоверено с Констативен протокол за ПТП №12581/03.12.2021 г.,
като и било образувано и досъдебно производство по описа на РУ на МВР-Камено,
общ.Камено.
В следствие настъпилото произшествие, на ищеца била причинена тежка увреда,
изразяваща се във фрактура на лява ръка; контузия на дясна ръка, с пропадане на същата в
рамото; раптура на акромио-клав. капсула с луксация на ставата и симдром на клавиша на
дясната ръка; открита рана на окосмената част на главата; мозъчно сътресение, загуба на
съзнание. След инцидента същия бил откаран в „УМБАЛ- Бургас" АД и хоспитализиран за
периода от 03.12.2021 г. до 10.12.2021 г. В болницата бил приет в тежко състояние, в
безсъзнание и със силна кръвозагуба от раната на главата. Извършени били редица
изследвания, рентгенографии и ехографии на цялото тяло и главата, лявата ръка била
обездвижена с гипсова имобилизация, поради наличната фрактура. На 03.12.2021 г. е
извършена операция под местна анастезия, като е извършена промивка, опреснени са
1
ръбовете на разкъсно-контузната скалпова рана, хемостаза и послоен шев на меките тъкани.
Лявата ръка е обездвижена с шина, а на дясната ръка е препоръчано извършване на
операция, която не е предприета от пострадалия поради неговото влошено здравословно
състояние, тъй като е лице, страдащо от онкологично заболяване. В периода на болничен
престой ищецът търпял интензивни и продължителни болки и страдания, каквито
продължавал да търпи и ще търпи и в бъдеще - изпитвал болки и страдания от извършената
операция и свързаните със същата манипулации (смяна на превръзки, отстраняване на
конци, пред и следоперативна медикаментозна терапия и контролни прегледи); изпитвал
силни болки по цялото тяло и в областта на главата и корема вследствие на настъпилия удар
и получените от това натъртвания, отоци и посиняване; изпитвал и силно главоболие,
световъртеж, водещи до отпадналост и дискомфорт. След изписване от болничното
заведение, ищецът постоянно лежал вкъщи, изпитвайки болки по цялото тяло, имал
затруднение в движението и на двете ръце и не можел да се обслужва самостоятелно, а за
него полагала грижи неговата майка. Освен това ищецът изпитвал силен стрес и страх,
вследствие на преживения инцидент, чувствал се тревожен и изнервен, не можел да спи.
Към датата на настъпване на ПТП отговорността на виновния за процесното ПТП
водач е застрахована в ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве" АД, със застрахователна полица
„Гражданска отговорност" №BG/30/121001392639, валидна до 30.05.2022 г. На 23.12.2021 г.
ищеца отправил до ответното дружество молба за изплащане на обезщетение за
причинените му от процесното ПТП неимуществени вреди, но до настоящия момент
ответника не е изплатил застрахователно обезщетение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който заявил
становище по предявените искове, като оспорва същите изцяло, като неоснователни и
недоказани и моли да бъдат отхвърлени изцяло. В случай, че съда намери исковете на ищеца
за основателни, моли да бъде намален размера на претендираното обезщетение, тъй като
претендираните суми с исковата молба са прекомерно завишени и не съответстват от една
страна на практиката на съдилищата по аналогични случаи с оглед критериите, запълващи
със съдържание понятието „справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД, а от друга страна - на
характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на
интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищеца и от трета
страна, с оглед приноса на ищеца за настъпване на вредоносните последици от ПТП.
Ответника признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение
по отношение собствеността и ползването на л.а. „Киа", модел „Соренто" с peг. № У 8737
АС по силата на Застрахователна полица №BG/30/121001392639, валидна от 31.05.2021 г. до
30.05.2022 г., сключена със „ЗАД ДаллБогпЖивот и Здраве" АД.
Оспорени са всички твърдения на ищеца в исковата молба, както по основанието на
предявената претенция, така и по нейния размер, за който се твърди, че е завишен и
несъответстващ на принципа за справедливост. Оспорен е механизма на настъпване на
процесното ПТП, описан в исковата молба, като е посочено, че в констативния протокол за
ПТП с пострадали лица, съставен на 03.12.2021 г. няма описание на обстоятелствата и
причините, довели до настъпване на процесното ПТП, няма и взето отношение към каквито
и да било участници в ПТП. По делото към момента нямало и представени документи, които
да свидетелстват за това при какви обстоятелства е настъпило ПТП-то и дали изключителна
вина за настъпването му има единствено и само водача И. А. И., чиято отговорност е
застрахована в „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД. Оспорено е наличието на пряка
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените телесни увреждания на
ищеца, както и техния медико-биологичен характер, твърденията относно
продължителността на лечението. Заявено е, че не са изяснени обстоятелствата, причините и
механизма, довели до настъпване на ПТП.
Заявено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна и на
2
ищеца, тъй като е пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан, в нарушение на
чл.137а от ЗДвП, с оглед на което е допринесъл за настъпилия вредоносен резултат. Твърди
се съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и поради това, че не е спазил
препоръките на лекарите, дадени му с епикризата на УМБАЛ Бургас, а именно - за
проследяване и продължаване на лечението му в амбулаторни условия при необходимост,
както и терапия за дома.
Оспорен е размера на предявения иск, с твърдение, че е прекомерен и не
кореспондира с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД, с вида на описаните
увреждания и техния медико-биологичен характер, като в тази връзка е оспорена
продължителността на претендирания от ищеца възстановителен период на травматичното
увреждане, както и твърдението му за силен стрес и страх, причинени от процесното ПТП.
Оспорена е и претенцията на ищеца за лихва, както и началния момент, от който
такава се претендира.
Поради изложените съображения ответникът моли предявените искове, като
неоснователни, да бъдат отхвърлени изцяло.
В о.с.з. по същество ищецът не се явява, но чрез процесуалния си представител –
адвокат поддържа иска и моли за уважаването му в пълен размер, като основателен и
доказан. Счита възражението на ответника за съпричиняване, поради това, че ищецът е
пътувал без колан за неоснователно и моли ЯОС да не кредитира заключението на вещото
лице по АТЕ в тази му част. Изтъква, че изводът за това, че ищецът е паднал от колата,
защото не е бил с поставен предпазен колан, не се основава на обективни данни, събрани в
хода на ДП и съдебното производство, а се основава на свидетелски показания, събрани в
хода на ДП. Претендира за присъждане в полза на адв.М. на адвокатски хонорар по реда на
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, тъй като оказва безплатна правна помощ на ищеца. Допълнителни
съображения са изложени в писмени бележки.
В о.с.з. по същество ответникът не изпраща законен представител, но чрез
процесуалния си представител – адвокат, заявява становище за неоснователност и
недоказаност на исковите претенции, като моли да бъдат отхвърлени изцяло с присъждане
на сторените в настоящото производство разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение. В случай, че ЯОС намери исковете за основателни, моли съдът да намали
размера на претендираните обезщетения, поради прекомерност на същите и като
несъответстващи на критериите за справедливост. Изтъква, че приетото заключение по АТЕ
установява, че ищецът е бил без поставен предпазен колан, поради което са получени
описаните травми, предвид на което счита, че при условията на главно доказване в
настоящия процес се е доказало, че е налице съществен принос от страна на ищеца – поне
50%, за настъпване на вредоносния резултат от ПТП. Моли за съразмерно присъждане на
направените по делото разноски, съобразно резултата от делото и представения списък по
чл.80 ГПК. Допълнителни съображения са изложени в писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Установено е по делото, че ищеца е пострадал при ПТП настъпило на 03.12.2021 г.,
около 07:07 часа на автомагистрала "Тракия", км.345. За пътния инцидент е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, видно от съдържанието на който на
03.12.2021 г. около 07:07 часа на автомагистрала „Тракия“, км.345 е настъпило ПТП, в което
единствен участник е л.а. марка „КИА“, модел „Соренто“ с рег. № У 8737 АС, собственост
на ищеца А. И. А., но управляван от И. А. И. (негов баща). Като видими щети по ППС е
отбелязано, че лекия автомобил е бил цялостно деформиран; отразено е, че са настъпили и
други материални щети – 5 бетонови колове и 20 м. оградна мрежа. В протокола е отразено
също така, че в резултат на ПТП са пострадали А. И. А. и И. А. И..
3
Във връзка с процесното ПТП е образувано ДП №196/2021 г. по описа на РУ на
МВР-Камено, което е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК.
По делото са изслушани заключенията на вещите лица по назначените и изготвени
по делото експертизи – съдебна автотехническа експертиза, съдебномедицинска експериза и
съдебно-психологична експертиза.
Видно от изготвеното заключение по назначената по делото съдебна
автотехническа експертиза, механизмът на ПТП е следният: На 03.12.2021 година, около
07:07 часа, непосредствено преди произшествието, инцидентният лек автомобил КИА
Соренто с peг. № У 8737 АС се е движил по автомагистрала „Тракия" в посока към град
Бургас. Южното платно е с две ленти за движение и аварийна лента вдясно от тях. Вдясно
от аварийната лента има склон надолу, отводнителен канал, затревена площ, тЕ. ограда и
крайпътни площи. Автомобилът е реализирал движение със скорост около 136,60 км/час по
прав хоризонтален пътен участък със сухо асфалтово покритие. В определен момент на
движението си, преди км 345, автомобилът се е насочил внезапно косо наляво към
затревената разделителна ивица между двете платна и прилежащата й мантинела, след което
е завил рязко надясно. С тази си насоченост автомобилът е напуснал платното за движение
отдясно, след като е преминал косо през дясната активна лента, аварийната лента и е
продължил движението си по наклонения скат. По този начин се е ударил със задните си
състави в отводнителния канал и се е преобърнал няколкократно около надлъжната си ос. В
процеса на това движение е съборил бетонните стълбове и самата предпазна мрежа,
извършвайки сложни пространствени движения. Автомобилът е преустановил окончателно
движението си в позицията, посочена върху мащабната скица, заставайки върху гумите си.
По време на безконтролното аварийно движение, водачът и пътникът са изпаднали от
автомобила върху терена. В резултат на произшествието са причинени материални щети на
автомобила и телесни увреждания на пътуващите в него.
От техническа гледна точка, непосредствена причина за настъпване на
произшествието е загубата на контрол над управлението на автомобила от страна на водача,
в резултат на което автомобилът се е насочил аварийно безконтролно косо надясно и е
напуснал платното за движение с последващо преобръщане в крайпътните площи.
Лекият автомобил „Киа Соренто“ бил произведен през 2004 г., същият има
конструирани 5 места - едно за водача и четири за пътници, като всички места са оборудвани
с предпазни колани инерционен тип, които сработват при рязко опъване от тялото на
пътника/водача в резултат на възникналите инерционни сили.
Вещото лице е посочило, че скоростта на движение на лекия автомобил преди ПТП
е била около 136,60 km/h, която е и скорост на настъпване на произшествието, т.е. това е
скоростта на движение на автомобила към момента на контакт с лявата мантинела и
изпадане в аварийно безконтролно движение. По въпроса относно опасната зона за спиране,
в.л. сочи, че в случая пресмятането на такава има само теоретичен характер, тъй като няма
реализирано аварийно спиране.
По отношение ефективността на предпазните колани и били ли са поставени такива,
вещото лице след като изяснява смисъла и значението на ползването на предпазни колани
сочи, че предпазният колан е предназначен за предотвратяване на линейно преместване на
тялото на пътника в автомобила - отзад напред, като е налице в известна степен възпиращо
действие за линейно преместване и в странично направление. Според вещото лице, оглед
механизма на ПТП и движението на автомобила след настъпилата загуба на управление и
последващо преобръщане, предпазният копан не би допринесъп за намаляване на травмите
на пострадалия пътник. Контактът между вътрешните състави на автомобила и пътника се
дължи на взаимното им преместване в резултат на преобръщането на автомобила, предвид
обстоятелството, че при преобръщане и страничен удар в платното за движение,
задържащото действие на колана /и при поставен такъв/ не е така ефикасно. Правилно
4
поставеният предпазен колан не позволява отделяне на пътника от седалката и изпадането
му извън автомобила. След произшествието и окончателно преустановяване на движението
на автомобила, водачът и пострадалия пътник А. са били намерени зад автомобила.
Следователно, те са изпаднали от автомобила през задна врата, респ. задно стъкло, което би
било възможно, ако те са пътували без поставени предпазни колани. Според в.л. правилно
поставения предпазен колан не не позволява отделяне на пътника от седалката и изпадането
му извън автомобила, което е в унисон с извода, че пострадалия пътник е бил без поставен
предпазен колан.
Експертът е изтъкнал, че по време на аварийното безконтролно движение на
автомобила са настъпили два удара - един в задните състави на автомобила, по-ясно изразен
отдясно и един отпред, при съприкосновението на същия с терена.
В о.с.з вещото лице поддържа заключението, като допълнително разяснява, че
извода му, че водачът и пострадалият пътник са пътували без поставени предпазни колани
се основава на това, че са били намерени зад автомобила, след окончателното
преустановяване на движението му, т.е. те са изпаднали от автомобила. Основно
предпазните колани имат най-ефективно действие, за да предпазят пътниците, също и
водача от линейно изместване при внезапно спиране. Второто преназначение е да задържи
пътниците върху седалката и да предотврати тяхното изпадане. И третото предназначение
на колана е да предпази донякъде от контакт със странично преместване на тялото и по-
скоро на главата. Но като има предвид, че предназначението на колана е да задържи пътника
върху седалката обстоятелството, че той не е намерен на седалката му дава повод да
прецени, че специално за пътника от дясно е бил без поставен предпазен колан, за да
изпадне пътникът зад колата значи е бил без колан.
В заключение по назначената и изслушана съдебномедицинска експериза, вещото
лице е отразило, че в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие ищецът А.
И. А. е получил автомобилна травма, изразяваща се в следните телесни увреждания:
контузия на главата с данни от медицинските документи за наличие на разкъсно-контузна
рана в челната окосмена част на главата и сътресение на мозъка, по повод на които ищецът
е бил хоспитализиран в Невро-хирургично отделение при УМБАЛ - Бургас за лечение и
наблюдение; контузия на гръдния кош без клинични и от образните изследвания данни за
фрактури на костни структури, участващи в изграждането му и контузия на белите дробове
с парциален плеврален излив в ляво; контузия на коремната област, палпаторна (при натиск
с ръка) болезненост в епигастриума (горна трета по средата на коремната стена), без
клинични и от образните изследвания данни за увреждане на коремни органи и наличие на
свободна течност в коремната кухина; контузия на лявата ръка с данни от образните
изследвания за счупване на ладиевидната кост (os scaphoideum) на гривнената й става;
контузия в дясна раменна област с клинични и от образните изследвания данни за луксация
(изкълчване) на „акромио-клавикуларната става (ставата между външния край на ключицата
и раменния израстък на лопатката - acromion scapulae) с разкъсване на ставната капсула.
Ищецът е бил хоспитализиран в Невро-хирургично отделение при УМБАЛ - Бургас
за периода от 03.12.2021 г. до 10.12.2021 г. По време на болничния му престой му е била
извършена хирургична обработка на скалповата разкъсно-контузната рана на главата с
налагане на хирургичен шев, после лечението е продължило консервативно, с прилагане на
различни медикаменти. Счупването на ладиевидната кост от гривнената става на лявата
ръка е лекувано консервативно чрез налагане на гипсова имобилизираща превръзка. По
повод луксацията на дясната акромио-клавикуларна става с разкъсване на капсулата й на
ищецът е било предложено оперативно лечение. Вещото лице е заключило, че е налице
причинно-следствена връзка между причинените на ищеца телесни увреждания и
настъпилото ПТП.
По болките и страданията е посочил, че те са най-силни в началните периоди след
5
получаването на уврежданията, като постепенно с напредване на оздравителните процеси
тези болки прогресивно намаляват до пълното им изчезване при нормален ход на
оздравителните процеси. Според в.л. уврежданията в областта на главата и корема са от
характер, който предполага пълно възстановяване от тях, без търпене на болка, в зависимост
от сроковете за възстановяване. Разкъсно-контузната рана на главата заздравява в рамките
на 20-25-30 дни при нормален ход на оздравителните процеси. Последиците от сътресението
на мозъка отзвучават в рамките на 3-4-5 седмици при нормален ход на оздравителните
процеси и стриктно спазване на предписаните медикаментозен и най-вече хигиенно-
диетичен режими. Счупването на ладиевидната кост от гривнената става на лявата ръка е
довело до затрудняване движенията на ръката, което се установява и по време на
извършения личен преглед на ищеца. Луксацията на дясната акромио-клавикуларна става
обикновено води до затруднения в движенията на едноименната ръка за срок от около 2-3
месеца при нормален ход на оздравителните процеси, като много често тези затруднения и
ограничения в движенията на ръката остават трайно и завинаги.
Получената от ищеца масивна скалпова разкъсно-контузна рана в десните половини
на челната и теменна области е хирургически обработена и е зараснала с масивен белег в
дясната половина на челната област, като белегът на лицето е разположен по-ниско от
околната кожа, ясно видим е и води до загрозяване на лицето. В заключението се сочи, че
повечето увреждания, получени от ищеца в резултат на ПТП са от такъв характер, който не
предполага извършването на оперативни интервенции, като единствено луксацията на
дясната акромио-клавикуларна става (ставата между външния край на ключицата и
раменния израстък на лопатката - acromion scapulae), с разкъсване на ставната капсула
подлежи на оперативно лечение.
По отношение на оздравителния процес се сочи, че не се откриват обективни данни
за възникнали обстоятелства или усложнения по време на оздравителния процес при ищеца,
които да са го компрометирали и да са станали причина за удължаването му, повече от
необходимото за това време.
Според вещото лице описаните увреждания на ищеца добре отговарят да са се
получили в резултат на удари с или върху твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети вътре в
автомобилния салон и при изпадането на тялото на ищеца А. от него. В същото време
отбелязва, че уврежданията са с такива локализации, характеристики и механизъм на
получаване, които позволяват получаването им и при правилно поставен и изправен
триточков предпазен колан по време на сложните движения, извършвани от лекия
автомобил, породили травмиращи сили с различни и непредвидими за някои от тях
характеристики.
В заключението се сочи, че в материалите по делото не се откриват данни за
проведени от страна на ищеца контролни прегледи, като значението на контролните
прегледи преди всичко е да се следи и контролира възстановителния процес и при нужда да
се промени терапевтичното поведение. Не се откриват и документи, удостоверяващи
закупуването на медикаменти и/или консумативи от страна на ищеца А. И. А..
По отношение изкълчването на акромио-клавикуларната става в.л. сочи, че се
получава най-често по директен механизъм - падане или удар върху раменната става и
област, като е възможен и индиректен механизъм, при който травмиращата сила е
транспонирана по оста на ръката. По време на процесното пътно-транспортно произшествие
са били налице условия за действие и на двата механизма. Възможно е ищецът да е получил
това увреждане по всяко време в периода между 10.12.2021 г. и 21.12.2021 г. Посочва, че в
епикриза към ИЗ №22772 от 03.12.2021 г., издадена от НХО при УМБАЛ - Бургас АД не се
открива информация за увреждането на дясната акромио-клавикуларна става, което е
констатирано при прегледа от ортопед-травматолог, извършен на 21.12.2021 г. В
заключението в.л. сочи, че при извършения личен преглед е установило общо увредено
6
състояния на ищеца, свързано с основното му заболяване. В резултат на процесното пътно-
транспортно произшествие към момента на прегледа са били установени вече описаните
увреждания.
В с.з вещото лице поддържа изготвеното заключение, като допълнително пояснява
данните и документите, дали му основание да приеме наличие на описаните в заключението,
получени от ищеца, телесни увреждания в резултат на ПТП.
По делото е изслушано и заключение на съдебно-психологична експертиза, вещото
лице по която сочи, че ищецът се е формирал като преимуществено екстровертна активна
личност, със самоувереност във възможностите си и амбиция да постигне добро качество и
стандарт на живот и да е удовлетворен от това в значителна степен. Но по време на
процесното ПТП, същият вече е пациент с онкологично заболяване, което повлиява
негативно имунната му система и създава база за по-лабилна нервна система и психика. Ако
преди заболяването си е имал по-висок праг на стресоустойчивост, бил е самоуверен в
уменията си и житейските си компетенции, при развитие на животозастрашаващо
заболяване, същият е по-податлив на вредното влияние на стресогенни събития и по-трудно
овладява и мобилизира психиката и тялото си за справяне е последиците от тях. По време на
катастрофата, същият твърди, че няма цялостен спомен, т.к. е бил в лошо здравословно
състояние и психическа нестабилност поради натравяне с лекарства и защото е заспал в
колата. Но описанието на откъслечните му спомени, фрагментарни като кадри от филм, са
признак на т.нар. стеснение на съзнанието - психичен шок, който е продължил почти две
денонощия - до максималния срок на обичайното, поради откритата травмата на главата и
загубата на зрение за няколко дни, заради отоците на главата. Последното е довело до силна
фрустрация, когато ищецът е преживял чувство на безпомощност и глад заради това, че не е
можел да се храни защото не виждал и никой не обърнал внимание на това негово
състояние.
Според в.л. може да се направи извод, че той сравнително бързо се е възстановил и
се е взел в ръце, мотивиран от необходимостта да провежда животоспасяващите терапии на
онкологичното му заболяване. Непосредствено след катастрофата, както и девет месеца след
това досега, ищецът продължава да изпитва фрустрация и раздразнителност, че не може да
ползва ръцете си пълноценно, че има болки и не смее да предприеме операция, за да не
изпадне в ситуация на пълна безпомощност и зависимост от другите, и почти невъзможност
да се самообслужва. От претърпените травми на ръцете и невъзможността да седи
продължително време или да лежи, въпреки завишените нива на невротични реакции,
обследваният не дава данни извън нормата за проява на тревожни реакции нито като
моментно състояние, нито като личностна черта. При него се откроява лека форма на
депресивност, свързана с чувство за безпомощност да промени обстоятелствата и
необходимостта да се съобразява и примирява с тях. Вещото лице изтъква, че не всички
психически травми на ищеца са пряко свързани с процесното ПТП, но те се развиват на
фона на една вече травмирана от тежестта и стреса на онкологичното заболяване психика.
При катастрофата ищецът е изпитал шок, протекъл с нарушение на вниманието и
дезориентация, поява на частична амнезия по време на епизода. Последвало е чувство за
безпомощност и фрустрация. Стресът от болестта временно е придобил деструктивните
характеристики на дистрес. Все още могат да се открият прояви на бягство /отдръпване/ от
стресовата ситуация, признак за посттравматични стресови реакции. Има данни за
преобладаващи невротични реакции, но липса на тревожност извън нормата за пола и
възрастта. Ищецът се е изолирал от предходния си живот под натиск на обстоятелствата, но
не е прекъснал връзките с околните, нито е напълно загубил интерес към професията или
общуването с приятели - преди всичко няма достатъчно сили за това. Откроява се
депресивно състояние в лека степен. Декларирано е примирение с вероятен фатален изход
от заболяването, но преживяването на фрустрация от болките и затрудненията при
самообслужването в ежедневието имат пряка връзка с травмите от ПТП. Няма други
7
значими прояви на психически и физиологични промени извън нарушения в съня. Сочи се
от процесното ПТП са минали над десет месеца, в който период психичните травми от
катастрофата почти са отшумели и преработени. Причината по която на моменти същите се
активират - фрустрация, раздразнение, чувство, че е в тежест за майка си, се дължат на
нарушеното физическо ежедневно функциониране на ищеца (болки и непълноценно
функциониране на ръцете, болки в гърба и кръста). Вещото лице заявява, че прогнозата за
пълно възстановяване от травмите от ПТП неизбежно записи от общото здравословно
състояние на ищеца. Ако същият е обезверен в очакванията и надеждите са за ремисия и
възстановяване от заболяването си, то травмите катастрофата ще се афишират често и ще
повлияват негативно живота му. И обратно - към десетия месец от катастрофата психичните
травми от същата почти са отшумели и преработени.
В с.з вещото лице поддържа изготвеното заключение. В допълнение разяснява, че
стресът е ежедневно състояние, което по принцип има и позитивна страна, т.к. поддържа
организма жив и активен, но в ситуацията, в която е бил ищецът по време и близко след
инцидента - да кажем два-три месеца, той е имал дистрес, при което е станало едно
наслагване на стреса от ПТП-то върху стреса, който той по принцип има заради
онкологичното си заболяване. Към настоящия момент, според в.л. самият стрес от ПТП-то
при ищеца вече се е преработил.
По искане на ищеца за установяване на претърпените от него неимуществени вреди
в резултат на процесното ПТП по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелката Е. Т. И. – майка на ищеца, която в показанията си заявява, че синът й е с
онкологично заболяване и живее при нея. А. и баща му тръгнали за гр.Бургас, за да го заведе
за влИ.ия. След като тръгнали, никой не отговарял на телефона, а вечерта в деня на
катастрофата, свидетелката била уведомена за случилото се от полицай. Двама приятели на
сина тръгнали към Бургас и като видели пострадалия им станало лошо. Завели
свидетелката при сина на следващия ден и при вида му от нанесените травми, тя се
разтреперила. Св. И. сочи, че А. бил в болница десет или повече дни, като след изписването
му го гледала като бебе – обслужвала всички битови нужди на сина си в продължение на
между четири и шест месеца. А. имал стресово състояние и болки, за които приемал
изписани му лекарства. Започнал да излиза и да се вижда с приятели чак през лятото, но не
можел да върви дълго поради силните болки в краката, а лявата му ръка, която била
гипсирана, сега отслабвала, тъй като поради онкологичното заболяване не можело да се
направи операция. В заключение свидетелката твърди, че синът ѝ вече не е същия човек. Той
бил инвалидизиран на 100% с решение на ТЕЛК от три години, пиел много хапчета, като
след катастрофата западнал изцяло и казвал, че ще се нагълта с хапчета.
Свидетелят И. И. - водач на инцидентния лек автомобил и баща на ищеца заявява,
че пътували със сина си за гр. Бургас и не помни нищо от това какво се е случило при
катастрофата. Сочи, че се събудил в реанимация в гр.Бургас, като бил петнадесет дена в
кома. Твърди, че когато тръгнали за гр.Бургас времето било хубаво, нормално се движили,
но след като му станало лошо вероятно е натиснал педала на газта и това било всичко.
Обяснява, че никой нямало на пътя и не разговаряли със сина си. Твърди, че не си спомня
дали А. е бил с колан или не, но трябвало да е бил с колан.
По делото ищеца е представил медицински документи, установяващи извършено
лечение на получените травми от ПТП. Приложена е и ИЗ №22772 от 03.12.2021 г., издадена
от НХО при УМБАЛ - Бургас АД.
Към доказателствата по делото е приобщено и заверено копие от ДП №196/2021 г.
по описа на РУ на МВР - Камено. В същото се съдържат два броя протоколи от извършен
оглед на местопроизшествието (л.20-22 от ДП). В посочените протоколи не се установява да
се съдържат данни относно положението на предпазните колани на водача и пътника.
По делото не е спорен между страните и съдът приема за установен факта на
8
наличие на договор за застраховка „Гражданска отговорност” на инцидентния лек
автомобил „Киа Соренто", с рег. № У 8737 АС при ответника ЗАД „ДаллБоггЖивот и
Здраве" АД по застрахователна полица № BG/30/121001392639 със срок на валидност от
31.05.2021 г. до 30.05.2022 г., т.е. действала към датата на ПТП – 03.12.2021година. Не е
спорно и че съгласно изискванията на чл.380 от КЗ ищецът с молба, вх.№5474/23.12.2021 г.
заявил извънсъдебна претенция пред ЗАД „ДаллБоггЖивот и Здраве" АД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, въз основа на която е заведена щета №0801-
000060/2022-01, по която обезщетение не е определено и изплатено.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният в производството иск се квалифицира като такъв с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД. Направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца е с правно основание чл.51, ал.2
ЗЗД.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. Съгласно чл.380, ал.1
КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като е длъжно с предявяването на
претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в
натура.
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, а според ал.2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане вината
се предполага до доказване на противното. Непозволеното увреждане е сложен юридически
състав, чиито елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността, както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на
обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина,
независимо от нейната форма - умисъл или непредпазливост. Следователно,
основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага установяване в съдебното производство
на тези елементи, съотнесени към конкретната, твърдяна от ищеца фактическа обстановка.
Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, което правило задължава съда да изследва
наличието на пряка причинна връзка между увреждането и вредоносния резултат. Относима
още към правилното решаване на конкретния спор е и ал.2 на сочения законов текст по
силата на която, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Възражение в тази насока е направил ответника.
В настоящия случай първия спорен между страните въпрос е налице ли е
непозволено увреждане на ищеца, което да е причинено от водача на инцидентния
автомобил "Киа Соренто". От събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението на
изслушаната автотехническа експертиза, безспорно се установява следния механизъм на
процесното ПТП, при което е пострадал ищеца: На 03.12.2021 година, около 07:07 часа,
непосредствено преди произшествието, инцидентният лек автомобил КИА Соренто с peг. №
У 8737 АС се е движил по автомагистрала „Тракия" в посока към град Бургас, със скорост
около 136,60 км/час по прав хоризонтален пътен участък със сухо асфалтово покритие. В
определен момент на движението си, преди км 345, автомобилът се е насочил внезапно косо
наляво към затревената разделителна ивица между двете платна и прилежащата й
мантинела, след което е завил рязко надясно. С тази си насоченост автомобилът е напуснал
платното за движение отдясно, след като преминал косо през дясната активна лента,
9
аварийната лента и е продължил движението си по наклонения скат. По този начин се е
ударил със задните си състави в отводнителния канал и се е преобърнал няколкократно
около надлъжната си ос. В процеса на това движение е съборил бетонните стълбове и самата
предпазна мрежа, извършвайки сложни пространствени движения, след което преустановил
окончателно движението си, заставайки върху гумите си. По време на безконтролното
аварийно движение, водачът и пътникът са изпаднали от автомобила върху терена. Според
вещото лице - автоексперт основната техническа причина, довела до възникване на ПТП е
загубата на контрол над управлението на автомобила от страна на водача, в резултат на
което автомобилът се е насочил аварийно безконтролно косо надясно и е напуснал платното
за движение с последващо преобръщане в крайпътните площи.
При изложеното до тук, настоящия съд прие за безспорно установено, че на
03.12.2021 г., около 07:07 часа на автомагистрала "Тракия", км.345, И. А. И. при управление
на л.а. марка „Киа", модел „Соренто", с рег. № У 8737 АС загубил управлението на
автомобила, вследствие на което самокатастрофирал извън пътното платно, в резултат което
са причинени телесни увреждания на ищеца, возещ се на предната дясна седалка в
автомобила, което обстоятелство също е установено от заключението на експертизата.
Съгласно чл.20, ал.1 ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, а в ал.2 на нормата е предвидена, че водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. Като е допуснал нарушение на тези правила
за движение, водачът на лекия автомобил "Киа Соренто" е причинил процесното
пътнотранспортно произшествие.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД вината на деликвента се предполага до
доказване на противното, което в настоящото производство не е сторено - от страна на
ответника не бяха ангажирани доказателства за оборване на описаната законова презумпция.
Безспорно е доказана по делото и причинно-следствена връзка с ПТП на твърдяните
травми и причинените, като последица от тях, неимуществени вреди. В Решение
№9/02.02.2018 г. на ВКС по гр.д.№1144/2017 г., III г.о. е посочено, че причинната връзка е
зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие
на конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е
единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от съвкупното
въздействие на множество явления / събития, едно от които е соченото в процеса за
вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния
обем. При тези разяснения и при съобразяване на механизма на процесното ПТП, следва
обоснован извод, че причинно-следствена връзка с ПТП на твърдяните травми и
причинените вреди на ищеца безспорно е налице.
Установени са по делото и останалите елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане: претърпените неимуществени вреди, довели до влошаване
здравословното състояние на ищеца, техния вид, степен на увреждане, които се установяват
от приложените по делото медицински документи. Вредите, като вид, характер, интензитет
и че са настъпили в причинна връзка от процесното ПТП, се установяват и от заключенията
на изслушаните съдебно-медицинска експертиза, съдебно-психологична експертиза, а и от
свидетелските показания.
Според заключението на вещото лице по СМЕ ищеца е получил автомобилна
травма, изразяваща се в следните телесни увреждания, които са в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП, а именно: контузия на главата с данни от медицинските
10
документи за наличие на разкъсно-контузна рана в челната окосмена част на главата и
сътресение на мозъка, по повод на които ищецът е бил хоспитализиран в Невро-хирургично
отделение при УМБАЛ - Бургас за лечение и наблюдение; контузия на гръдния кош без
клинични и от образните изследвания данни за фрактури на костни структури, участващи в
изграждането му и контузия на белите дробове с парциален плеврален излив в ляво;
контузия на коремната област, палпаторна (при натиск с ръка) болезненост в епигастриума
(горна трета по средата на коремната стена), без клинични и от образните изследвания
данни за увреждане на коремни органи и наличие на свободна течност в коремната кухина;
контузия на лявата ръка с данни от образните изследвания за счупване на ладиевидната кост
(os scaphoideum) на гривнената й става; контузия в дясна раменна област с клинични и от
образните изследвания данни за луксация (изкълчване) на „акромио-клавикуларната става
(ставата между външния край на ключицата и раменния израстък на лопатката - acromion
scapulae) с разкъсване на ставната капсула. Ищецът е бил хоспитализиран за периода от
03.12.2021 г. до 10.12.2021 г., по което време му е била извършена хирургична обработка на
скалповата разкъсно-контузната рана на главата с налагане на хирургичен шев, после
лечението е продължило консервативно, с прилагане на различни медикаменти. Счупването
на ладиевидната кост от гривнената става на лявата ръка е лекувано консервативно чрез
налагане на гипсова имобилизираща превръзка. По повод луксацията на дясната акромио-
клавикуларна става с разкъсване на капсулата й на ищецът е било предложено оперативно
лечение, което не е проведено с оглед основното му онкологично заболяване. Вещото лице е
посочило, че уврежданията в областта на главата и корема са от характер, който предполага
пълно възстановяване от тях. Разкъсно-контузната рана на главата заздравява в рамките на
20-25-30 дни при нормален ход на оздравителните процеси, като при ищеца тя е зараснала с
масивен белег в дясната половина на челната област, като белегът на лицето е разположен
по-ниско от околната кожа, ясно видим е и води до загрозяване на лицето. Последиците от
сътресението на мозъка отзвучават в рамките на 3-4-5 седмици при нормален ход на
оздравителните процеси и стриктно спазване на предписаните медикаментозен и най-вече
хигиенно-диетичен режими. Счупването на ладиевидната кост от гривнената става на лявата
ръка е довело до затрудняване движенията на ръката, което се установява и по време на
извършения личен преглед на ищеца. Луксацията на дясната акромио-клавикуларна става
обикновено води до затруднения в движенията на едноименната ръка за срок от около 2-3
месеца при нормален ход на оздравителните процеси, като според в.л. много често тези
затруднения и ограничения в движенията на ръката остават трайно и завинаги.
От заключението на съдебно-психологична експертиза се установява, че
непосредствено след ПТП ищеца е изпитал психичен шок, протекъл с нарушение на
вниманието и дезориентация, поява на частична амнезия по време на епизода, последвани от
чувство за безпомощност и фрустрация. Стресът временно е придобил деструктивните
характеристики на дистрес, т.к. е станало едно наслагване на стреса от ПТП-то върху стреса,
който ищеца по принцип има заради онкологичното си заболяване. Той обаче сравнително
бързо се е възстановил и се е взел в ръце, мотивиран от необходимостта да провежда
животоспасяващите терапии на онкологичното му заболяване, като към настоящия момент,
стреса от ПТП-то вече се е преработил. Според вещото лице не всички психически травми
на ищеца са пряко свързани с процесното ПТП, но те се развиват на фона на една вече
травмирана от тежестта и стреса на онкологичното заболяване психика. Откроява се при
ищеца депресивно състояние в лека степен.
В чл.52 ЗЗД е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
11
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер
на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от
развитие на обществото в държавата.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящия съд съобрази характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищеца към датата на деликта и след това болки и страдания. В тази връзка от
съществено значение е и следва да бъде взето предвид, че раната на главата на ищеца е
зараснала с масивен белег, който е ясно видим и води до загрозяване на лицето. Вещото
лице - лекар установява и че счупването на ладиевидната кост от гривнената става на лявата
ръка е довело до затрудняване движенията на ръката, което се установява и по време на
извършения личен преглед на ищеца, а луксацията на дясната акромио-клавикуларна става
води до затруднения в движенията на едноименната ръка, които много често остават трайно
и завинаги. Възстановителния процес при ищеца не е приключил към настоящия момент, а
същия е утежнен и от наличното му онкологично заболяване. От показанията на св. И. –
майка на ищеца, се установява, че непосредствено след ПТП А. бил много зле, бил в
болница, като след изписването му го гледала като бебе – обслужвала всички негови битови
нужди в продължение на между четири и шест месеца, през което време бил в стрес и
изпитвал болки.
В Решение №177/27.10.2009 г. по т.д.№14/2009 г., т.к., ІІ т.о. на ВКС е прието, че
обезщетението е онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени
от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически
и психически сътресения, които съпътстват същите. Според ВКС понятието "неимуществени
вреди" обхваща всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и
създаващи социален дискомфорт за определен период от време.
След съобразяване с посочените разяснения на ВКС и с оглед установената по
делото конкретика относно преживяното от ищеца непосредствено след ПТП, преживените
болки и страдания по време на лечението и след това, преживения стрес и
продължителността на страданията, обществено-икономическите условия в страната към
момента на настъпване и проявление на неимуществените вреди, доколкото болките и
страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то според настоящия съд
справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди за ищеца се
явява сума в размер 60 000 лв.
Ответникът е въвел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат страна
на пострадалия - ищец, тъй като пътувал в л.а. "Киа Соренто" без поставен предпазен колан.
Съпричиняване, по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице, когато вредата е настъпила
и от действията на пострадалото лице. В този случай, виновно действалото лице следва да
отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за
последиците от поведението на увредения. С отчитането на съпричиняването се цели да се
определи действителния обем на отговорността на виновния причинител на вредите. В
ППВС №17/63 г., т.7 е указано, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В мотивите на т.7 на
ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС е разяснено, че в случая е от значение наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не
12
и на вина. При направеното разграничение между допринасяне на пострадалия за
възникване на ПТП и приноса му за настъпване на вредата, ОСТК на ВКС е посочило, че
принос за настъпване на вредата е налице, когато пострадалият не е допринесъл на
настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане.
Като рисково е определено поведение, което е проява на съзнателен и свободно формиран
избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за определен факт или
възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Поемането на
предвидим и очакван риск, или неговото неоправдано игнориране съставляват обективен
принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат,
последица от реализираното ПТП. Тежестта на доказване е върху позоваващата се на
съпричиняването страна в процеса. (в т.см. и Решение №31/04.04.2019 г. на ВКС по т.д.
№1267/2018 г., I т.о.). В конкретиката на процесния случай, следва да се отбележи, че само
нарушенията на ЗДвП, които се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпването
на вредоносните последици имат релевантно значение от гледна точка на чл.51, ал.2 ЗЗД
при преценката за приноса на пострадалия.
В настоящия случай по делото е установено, че процесния автомобил "Киа Соренто"
е оборудван заводски с предпазен копан на всяка седалка. По делото обаче не е установено
по категоричен и несъмнен начин, че пътника и водача са пътували без поставени предпазни
колани, т.е. в нарушение на изискването по чл.137а, ал.1 ЗДвП. Според заключението на
изслушаната автотехническа експертиза и обясненията, дадени от вещото лице при
изслушването му в о.с.з. извода, че водачът и пострадалият пътник са пътували без
поставени предпазни колани, е направен тъй като са били намерени зад автомобила, след
окончателното преустановяване на движението му, т.е. те са изпаднали от автомобила.
Вещото лице - автоексперт е разяснил, че като има предвид, че предназначението на колана
е да задържи пътника върху седалката обстоятелството, че той не е намерен на седалката
дава повод да се прецени, че специално за пътника от дясно е бил без поставен предпазен
колан - "за да изпадне пътникът зад колата значи е бил без колан". Посочил е обаче, че в
протокола за оглед, приложен по ДПП, не е описано положението на коланите по време на
огледа след произшествието, поради което извода е косвен, защото при наличие на
предпазен колан пътникът не би следвало да изпадне от автомобила.
Освен посоченото, от заключението на СМЕ се установява, че уврежданията на
ищеца добре отговарят да са се получили в резултат на удари с или върху твърди тъпи и/или
тъпоръбести предмети вътре в автомобилния салон и при изпадането на тялото на ищеца А.
от него. В същото време вещото лице - лекар заключава, че уврежданията са с такива
локализации, характеристики и механизъм на получаване, които позволяват получаването
им и при правилно поставен и изправен триточков предпазен колан по време на сложните
движения, извършвани от лекия автомобил, породили травмиращи сили с различни и
непредвидими за някои от тях характеристики.
В Решение №27/15.04.2015 г. на ВКС по т.д.№457/2014 г., II т.о. е разяснено, че
приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е
направила възражение за съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД,
когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване,
а е само предполагаем. Освен това само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е
пътувал в лек автомобил без поставен предпазен колан, не е достатъчно, за да се приеме за
доказано наличието на съпричиняване на увреждането. В тези случаи намаляване на
обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем,
ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. В същия смисъл
са и Решение №144/27.12.2016 г. на ВКС по т.д.№1000/2015 г., II т.о.; Решение
№19/08.02.2017 г. на ВКС по т.д.№50177/2016 г., IV г.о. и др.
13
При съобразяване на описаните и установени по делото факти и цитираната
практика на касационната инстанция, настоящия съд приема, че не е доказан принос на
пострадалия ищец за настъпване на вредоносния резултат. И това е така, т.к. по делото не се
установи по категоричен и несъмнен начин, че ищеца действително е пътувал без поставен
предпазен колан, както и не се събраха доказателства установяващи, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е
ползвал предпазен колан. Т.е. ответното застрахователно дружество не доказа, при
условията на пълно главно доказване, приноса на ищеца за настъпване на вредоносния
резултат, а той е само предполагаем, поради което приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е
недопустимо и възражението в тази насока следва да се остави без уважение, поради което и
не са налице предпоставките за намаляване на определеното обезщетение.
Ответника е направил и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца и поради това, че не е спазил препоръките на лекарите, дадени му с
епикризата на УМБАЛ Бургас, а именно - за проследяване и продължаване на лечението му
в амбулаторни условия при необходимост, както и терапия за дома. Твърденията на
ответника не се установиха в хода на процеса, т.к. по делото липсват подкрепящи ги
доказателства - според вещото лице по СМЕ - ищеца е провел такова лечение, каквато му е
било предписано.
Установено е по делото, а и не е спорно мужду страните, че инцидентния лек
автомобил „Киа Соренто", с рег. № У 8737 АС е имал сключена застраховка „ГО" на
автомобилистите при ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД по застрахователна
полица № BG/30/121001392639 със срок на валидност от 31.05.2021 г. до 30.05.2022 г., т.е.
действала към датата на ПТП – 03.12.2021година. Установено е също така и че съгласно
изискванията на чл.380 от КЗ ищецът с молба, вх.№5474/23.12.2021 г. заявил извънсъдебна
претенция пред ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, въз основа на която е заведена щета №0801-000060/2022-01, по която
обезщетение не е определено и изплатено.
При наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
“Гражданска отговорност” за лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, в
съответствие с чл.432, ал.1 от КЗ е налице и основание за ангажиране на пряката
отговорност на застрахователя спрямо увредения ищец. Поради тази причина и предявения
от него иск за обезщетение за неимуществени вреди е основателен и следва да се уважи за
сума в размер 60 000 лв., а за горницата над посочената сума до предявения размер от 80 000
лв. - иска за неимуществените вреди следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото, основателна се явява и претенцията на ищеца за
присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение, каквато е поискана, считано
от датата на предявяване на иска в съда - 03.05.2022 г.
Съгласно чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, застрахователят покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този случай той покрива, наред с
другото и лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 КЗ. В
чл.429, ал.3 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от
застрахования само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на
уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл.430,
ал.1, т.2 от КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от
пострадалото лице, която от датите е най-ранна. (в т.см. Решение №128/04.02.2020 г. по т.д.
№2466/2018 г. на ВКС, 1-во т.о.).
В случая от представените по делото доказателства се установява, а и не е спорно
между страните, че ищеца е предявил претенцията си пред застрахователя на 23.12.2021 г. и
именно от тази дата му се дължи лихвата за забава върху присъдените суми. Независимо от
14
това обаче, лихвата за забава следва да бъде присъдена считано от датата на предявяване на
иска в съда - 03.05.2022 г., т.к. такова е искането на ищеца в исковата молба и
присъждането на лихва от по-ранна дата би било недопустимо произнасяне плюс
петитум.
И двете страни по делото са направили искане да им бъдат присъдени сторените
разноски, като са представили и списък по чл.80 ГПК. С оглед изхода на делото право на
разноски имат и двете страни, като разноските следва да се присъдят в съответствие с
правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
В производството пред настоящата инстанция ищеца не е направил разноски, т.к. е
освободен от заплащане на такива на осн. чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
С оглед изхода на делото, направеното в тази насока искане и нормата на чл.78, ал.3
от ГПК, на ответната страна следва да бъдат присъдени сторените от нея съдебно-деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от иска. Ответника е сторил разноски в общ размер
на 720 лв. - за възнаграждение на вещи лица. Съразмерно с отхвърлената част от иска, по
правилото на чл.78, ал.3 ГПК, на ответника следва да бъде присъдена сума за разноски в
размер на 180 лв. В производството ответника е защитаван от юрисконсулт и от адвокат.
Тъй като е направено искане за присъждане само на възнаграждение за юрисконсулт съдът
счита, че на основание чл.78, ал.8 ГПК и след съобразяване с крайния изход на делото на
ответника следва да бъде присъдено такова в размер на 360 лв.
При изхода на делото в настоящата инстанция, съдът прие за основателна заявената
от ищеца претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния
му представител, на осн. чл.38, ал.2 ЗА, тъй като същия е защитаван от адв.Н. М. от САК
безплатно, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, видно от представения по делото Договор за
правна защита и съдействие. При това положение и на основание чл.38, ал.2 ЗА на адвоката
за осъществената защита в настоящата инстанция, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, определено в съответствие изхода на производството (частично уважаване
на предявения иск) или да му се присъди сума в размер 5450 лв., опредЕ. съобразно чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г., която сума ответника да бъде осъден да заплати.
Тъй като ищеца е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски на
основание чл.83, ал.2 ГПК, дължимата ДТ върху присъдения размер обезщетение и
сторените от бюджета на съда разноски, на основание чл.78, ал.6 ГПК, следва да се възложат
върху ответника или той да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметката на Окръжен съд - Ямбол сумата от 2400 лв. - ДТ върху уважения размер на иска
и сумата 880 лв. - разноски за експертизи.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. "Г.М.Димитров" №1 да заплати на А. И. А. с ЕГН
********** от гр.*, ул.**** на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 60 000 лв. (шестдесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП,
настъпило на 03.12.2021 г., причинено от И. А. И. при управление на автомобил „Киа
Соренто", с рег. № У 8737 АС, застрахован при ответника по застраховка "ГО", ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ - 03.05.2022 г. до
окончателното плащане на сумата, като иска за неимуществени вреди за горницата над 60
000 лв. до предявения размер от 80 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ********* да заплати, на
осн. чл.38, ал.2 ЗА, на адв.Н. А. М. от САК, с адрес на дейността: гр.София, ул."Веслец" №6,
15
ет.3, ап.8 сумата 5 450 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено
съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ********* да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд-Ямбол, сумата от 2 400
лв., представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер на иска и разноски
по делото в размер на 880 лв., както и 5 лв. - държавна такса при служебното издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А. И. А. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК ********* разноски по делото в размер на 180 лв. и на основание чл.78,
ал.8 ГПК възнаграждение за юрисконсулт в размер на 360 лв.
Решението подлежи на обжалване пред АС гр.Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
16