№ 128
гр. Пловдив, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Стефани Костадинова Черешарова (АП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600562 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 424 от НПК.
Образувано е по депозирано чрез изрично упълномощената от осъдения М. Г. М. адв.
Г.Г. искане за възобновяване на ВНОХД № 1075/2021 г. по описа на ОС-Пловдив, с влязлото
в сила по което решение е потвърдена присъдата № 260020/18.12.20 г. по н.о.х.д. № 472/19
г. на РС-Харманли, с която за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК на осъдения е наложено
наказание десет месеца лишаване от свобода при „строг“ първоначален режим.
Оплакването е за нарушение на материалния закон. Според молителя обсъдените от
решаващите съдилища доказателства не водели до извод за изпълнение на обективните и
субективни признаци от състава на инкриминираното престъпление. Формулираното искане
е за отмяна на присъдата и за оправдаване на М.М., на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, а
алтернативно – за ново разглеждане на делото от първата инстанция.
Представителят на АП-Пловдив изрази при пренията становище, че искането за
възобновяване не е основателно и предложи да бъде оставено без уважение.
Контрааргументира по отношение виждането за пороци в изложения от инстанционните
съдилища доказателствен анализ.
1
При пренията адв. Г. повтори своите доводи за незаконосъобразно процедиране от
страна на районния и окръжния съд, които не били положили усилия за изясняване на
действителната фактическа обстановка. Посочи доказателства и експертни становища, чието
съдържание било игнорирано и доводи, които били оставени без отговор. Изрази и съмнение
за безпристрастност на решаващите съдебни състави. Наблегна на искането за ново
разглеждане на делото.
Осъденият не присъства при разглеждането на делото по свое изрично желание.
Апелативният съд гр. Пловдив, след като се запозна с данните по делото, обсъди
доводите на страните и извърши проверка на атакуваните съдебни актове, намери следното:
В искането за възобновяване се изтъква касационното основание по чл. 348, ал. 2, т. 1
от НПК (нарушаване на закона), но подкрепящата го аргументация всъщност покрива
оплакването за необоснованост на присъдата и на потвърждаващото я въззивно решение.
Както е известно, необосноваността не е самостоятелно основание за касационна
проверка и не може да доведе до претендираната отмяна на решението на СтОС. В случая
несъгласието на защитата с възприетите от инстанцонните съдилища фактически
констатации не следва да бъде обсъждано, доколкото е насочено срещу аргументацията на
оформения извод за доказаност на повдигнатото по отношение на осъдения М. обвинение.
В правомощията на ПАС е единствено проверката дали възприетата фактология е
била предхождана от спазване на правилата на формално-логически анализ на
доказателствата по делото.
Съответната проверка доведе до констатацията, че извършеният от окръжния и
районния съд доказателствен анализ не е свързан с игнориране, изопачаване или превратно
тълкуване на доказателствените източници, които са от съществено значение за изясняване
на спорните въпроси. Що се отнася до преценката за правдивост на тези източници, тя не се
е отклонила от обективната логика. Не е и голословна при положение че решаващите
инстанции са се постарали да очертаят пътя, който са изминали за изграждане на своето
вътрешно убеждение.
Не се споделя виждането за недопустима заинтересованост на проверяваните
инстанции от неблагоприятен за осъдения изход на делото. Не се основава на проверяеми
данни твърдението, че първоинстанционният съд и прокурорът допуснали
непрофесионална настойчивост за сключване на споразумение по реда на Глава 29-та НПК,
а сетне (когато не постигнали целта си) проявили отявлен реваншизъм, в резултат от който
М. бил осъден. Касационният съд не констатира приложен избирателен подход и неясно
предпочитание на едни доказателствени материали за сметка на други.
Правилно е акцентирано на най-важното доказателство в подкрепа на обвинителната
теза – на неутралния източник на информация, какъвто представлява записът на случката,
снет от камерата за видеонаблюдение в ресторанта, в който се е разиграла процесната
случка. Записът е приобщен към доказателствената съвкупност по съответния надлежен ред,
експертиран е (при което не са открити манипулации и нередности в поредността на
2
отразените събития), а после и огледан в съдебно заседание. Бидейки с високо качество, той
представлява нагледна панорама на изследваното събитие. С други думи, дава максимално
достоверни сведения за неговите основни моменти – изпълнени от М., идентифициран от
експерта при преглеждане на записа, два удара в лицето на пострадалия, също
идентифициран от експерта, и последвало блъскане на тялото му, предизвикало
съприкосновението му със съседни столове.
Открито е съответствието с показанията на очевидци на събитието, които са могли да
възпроизведат всички или част от изредените събития – свидетелите С. Й., Й. И., И. И., Г.
К., В. С. и С. С.. Спазен е предвиденият в процесуалния закон ред за приобщаване на
досъдебните показания на свидетелите И. и С., последвани от изискуемите преценки за
истинност.
Съдът не е подминал твърденията на друга част от разпитаните свидетели – Д. Ж.,
Ж. Д., Т. С., Ж. Ж., П. Т., Г. Д., М. В., Б. Р. и В. В.. Напротив, интерпретирал ги е и е открил
данни за неправдивост поради заинтересованост в полза каузата на защитата от страна на
някои от тях. Тази констатация е приемливо аргументирана и ПАС няма мотив за критика
към районния и окръжния съд. В тази връзка е взел логично решение да се кредитира
единствено онези техни части, които са намерили експертна подкрепа.
Инстанционните съдилища са укорени от искателя, че са игнорирали заключението
на СМЕ за причиняване на телесните повреди с четири отделни физически въздействия, т.е.
с повече от визуализираните на записа два удара в лицето и оттласкване тялото на
пострадалия, довело до блъскането му в стол. Всъщност РС-Харманли е отчел
противоречието. Вярно е, че впоследствие е допуснал противоречие в мотивите, като е
обявил, от една страна, че кредитира експертизата, а от друга страна, е приел, че ударите
може да са били по-малко от броя на уврежданията, при това без да сподели обективните
данни, на които основава отхвърлянето на категоричния експертен извод за равенство в
техния брой. Не се касае обаче за особено съществено процесуално нарушение – нарушение,
което налага отмяна на присъдата. Това е така, тъй като отнапред е ясно, че процесуалният
резултат от евентуалното ново разглеждане на делото не би бил същностно различен. Иначе
казано, в последна сметка противоречието не се е отразило на законосъобразността на
присъдата. ПАС има предвид, че и записът, и кредитираните показания на очевидците
свидетелстват за нанесени от страна на М. два удара в лицето на пострадалия, а също за
залитане и удряне на тялото му вследствие тласък с ръце, резултат от каквито въздействия е
възприет от прегледалия го няколко часа по-късно съдебен лекар. В съответствие с тези
доказателства е констатацията на СМЕ за травми в областта на лицето и контузия в лявата
хълбочна област, изложена в базираната на прегледа СМЕ на д-р Е.. Въпросните увреди
покриват медико-биологичния белег на леки телесни повреди с разстройство на здравето. В
тази връзка е коректна и предложената от прокурора и споделена от проверяваните
съдилища правна квалификация.
В обобщение: решаващите съдилища са събирали, а сетне с необходимия
професионализъм са анализирали всички съществени гласни, писмени и веществени
3
доказателства. Посредством тях са изяснили фактите от предмета на доказване, като са
изпълнили точно задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на предмета
на делото. Сетне са подвели тези факти под вярната правна норма, като са съобразили
изпълнението и на изискването по чл. 287, ал. 5 НПК.
*
Възражението по отношение индивидуализирането на наказанията се оказа
основателно. Инстанционните съдилища от първата инстанция не са успели да постигнат
съответствието по чл. 35, ал. 3 НК между престъпление и наказание. Това се е получило
поради неправилен анализ на съвкупното смекчаващо-отегчаващо действие на наличните по
делото индивидуализиращи обстоятелства.
ПАС е съгласен с мнението на СтОС и на РС-Харманли, че предходните осъждания
на М. за сериозни престъпления (по чл. 234 НК, чл. 144, ал.3, чл. 214, ал.2 НК) следва да се
третират като обстоятелства със съществен отегчаващ потенциал. От една страна, те са
многобройни, а ефективното изтърпяване на наложените му за тях наказания лишаване от
свобода очевидно не е било достатъчно за поправяне и превъзпитание, а от друга страна, са
преобладаващо против личността, което показва склонност да се накърняват този вид
обществени отношения.
Коректно е преценена високата степен на засягане на телесната неприкосновеност на
св. Р., който два пъти е травмиран в областта на лицето и веднъж в тялото, при това на
публично място. Оказва се, че деянието разкрива по-висока тежест в сравнение с типичното
престъпление от този вид.
Изводът за лоши характеристични данни обаче е голословен. Ако инстанционните
съдилища са имали предвид характеристичната справка на л. 101 ДП, значи са отчели два
пъти едно и също отегчаващо обстоятелство, след като в справката става дума единствено за
съдебното минало на М..
Инстанционните съдилища са придали незначителен смекчаващ потенциал на
поведението на пострадалия. Всъщност неговото поведение е изиграло ролята на
виктимологичен негатив, доколкото е стоял в основата на агресията на осъдения. Видно от
възприетата фактология, именно Р. е търсел изясняване на (предходен) проблем с М., при
това е продължавал да го посещава на масата му в заведението въпреки ясно показаното
нежелание на последния за контакт. Вярно е, че в един момент неговото нежелание е взело
формата на насилие (чрез което са били причинени инкриминираните телесни повреди), но
това не отнема сериозните смекчаващи свойства на дразнещото поведение на телесно
увредения.
Вижда се, че смекчаващата способност на коментираното обстоятелство почти
изравнява противоположната способност на обстоятелствата с обратен знак, ако и те да
надделяват като брой. Така че оптималното наказание се оказва наказание от избрания по-
тежък вид, но за по-малък срок. Според касационната инстанция лишаване от свобода за
срок от пет месеца би била санкцията, годна да постигне необходимият поправително-
4
превъзпитателен и принудително-възспиращ ефект, визирани в нормата на чл. 36 НК.
В този смисъл оплакването за несправедливост на присъдата се явява коректно и води
до изменение (в полза на осъдения) на въззивното решение и потвърдената с него присъда.
По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 НПК Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ по реда на възобновяването решение № 260079/23.07.2021 г. по в.н.о.х.д.
№ 1075/21 г. на ОС-Стара Загора, с което е потвърдена присъдата № 260020/ 18.12.2020 г. по
н.о.х.д. № 472/19 г. на РС-Харманли, като НАМАЛЯВА срока на наложеното на
осъдения М. Г. М. наказание лишаване от свобода от десет месеца на ПЕТ МЕСЕЦА
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване в останалата му част
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5