Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Казанлък, 01.12.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки
районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на първи декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Р.А. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1825 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск за развод и има правното си основание в чл.49 от СК.
В исковата си молба ищцата сочи, че на г. с ответника сключили граждански брак, втори
за нея и първи за него. От брака си съпрузите нямат родени деца.
Ищцата твърди, че с ответника се запознали през г. по повод взаимните им интереси
към духовна общност, която и двамата харесвали и имали увлечение. Сочи, че в
периода г. работела в Ш. като болногледачка. В края на г. С. я помолил да му
изпрати 200 евро за ремонт на къщата му в с.Е.. Ищцата проявила разбиране и му
изпратила сумата. Впоследствие, по негова молба и настояване с мотива да
подпомогне него и духовния му наставник М.
Б. ищцата започнала да изпраща ежемесечно все по-големи суми - в порядъка на около
800евро. Сочи, че през г. на нейни разноски ответника я посетил в Ш. с
намерение да започне работа. С. престоял два месеца на издръжка на ищцата в
града, където тя живеела и работила, но тъй като не успял да си намери работа
се прибрал в Б. Твърди, че след прибирането му в Б. контактите им продължили
предимно чрез Интернет и по телефон, като продължила ежемесечно да го
финансира. През месец г. ответникът предложил на ищцата да заживеят заедно в Б.
Убедил я да си построи пристройка от 28-30 кв.м. в двора на наследствената му
къща в с.Е. и в тази връзка Н. изтеглила всичките си налични спестявания от
около 9000лв., които предоставила на ответника с цел осъществяване на
строителството. Наред с това ищцата му оставила и ключ от апартамента си в гр.
К. с цел да намери купувачи на жилището. Твърди, че през месец г. имала
отпуск и се върнала в Б. Констатирала, че всички мебели и цялото обзавеждане на
апартамента й липсвали. Когато посетила къщата на ответника в с.Е., ищцата
разбрала, че мебелите от апартамента й се намират там, а пристройката, за която
била предоставила суми не била довършена. С оглед създалата се ситуация ищцата
временно се установила да живее в дома на родителите си. Същия месец ответника
я помолил да сключат граждански брак. Ищцата се съгласила, защото била уверена
от С., че изпитва чувства към нея такива, каквито и тя тогава изпитвала към
него. Сочи, че след сключване на граждански брак, в края на месец г. двамата
със съпруга си заминали за Ш.. Тъй като ответника нямал право да живее
съвместно с ищцата в дома, в който работела като болногледачка, се наложило Н.
да му наеме квартира, както и да поеме издръжката му. В края на м. г. жената,
за която ищцата се грижела починала и договора с агенцията й бил прекратен. Н.
се завърнала в Бя. Ищцата установила, че в имота на ответника в с. Е. живеел
т.н. „духовен наставник" на съпруга й М. Б.. Още с пристигането й той
започнал да иска пари за издръжката си на Н., но последната отказала, тъй като
вече била безработна и средствата й били ограничени. Това го озлобило и той
започнал да я нарича с всевъзможни обидни думи и да я заплашва с физическа саморазправа.
Отказът на ищцата да предоставя средства на Б. рефлектирало на отношението на
съпруга й към нея. Ответникът също започнал да я заплашва и обижда. Сочи, че
поведението му я убедило, че С. я заблуждавал през цялото време в чувствата си,
като се е водил от користни цели за финансови облаги. Твърди, че от края на
месец г. и до настоящия момент съпрузите живеят в трайна фактическа раздала без
да се интересуват един от друг, по време на която не били правили опити за
помирение. Счита брака си с ответника за дълбоко и непоправимо разстроен,
съществуващ формално, лишен от смисъл и съдържание и запазването му не е в
интерес на съпрузите и обществото.
Моли съда да постанови решение, с което брака й да бъде прекратен поради дълбокото му и непоправимо разстройство, по вина на ответника. Ищцата не претендира ползването на семейното жилище, находящо се в с. Е., общ. К. Моли съда да постанови след прекратяване на брака ищцата да носи брачното си фамилно име Н..
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Изразява несъгласие с изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Сочи, че с ищцата сключили граждански брак по нейно настояване, като Н. го убедила, че по този начин ответника по- лесно ще си намери работа в Ш.. Не оспорва, че ищцата му помогнала да замине в чужбина, че там му помагала финансово и плащала наема на квартирата, която му намерила. Твърди, че близките на ищцата били против сключване на брака. Ответникът сочи, че никога не е принуждавал съпругата си да тегли спестяванията си за строеж на пристройка в с. Е., като това станало единствено по нейно решение и желание. Твърди, че той също вложил свои средства в строежа. Оспорва изложеното в исковата молба за отправяни от негова страна обиди и заплахи към ищцата. Посочва, че често бил обект на нападки и обиди от страна на Н., които преглъщал с мълчание. Твърди, че по никакъв начин не се целял да се облагодетелства от брака си с ищцата. Относно твърдяното от Н., че мебелите от апартамента й се намирали в имота на ответника сочи, че извършил преместването с нает от него камион, тъй като жилището било продадено от ищцата и следвало да бъде освободено от вещите й и в този смисъл счита, че е опазил имуществото й. Твърди, че ищцата упълномощила племенника си К. П С. да я представлява, като последния сключил договор за продажба на семейното жилище на съпрузите. Ответникът сочи, че С. идвал в имота му в нетрезво състояние, въоръжен с пистолет и полицейска палка, като отправял заплахи и обиди към ответника, за което последния сигнализирал полицейските органи. По повод изложеното в исковата молба за т.нар. „ духовен наставник”, ответникът посочва, че това всъщност е плод на болното въображение на ищцата и се касае за сирак на име М., на когото С. помагал.
Заявява, че уважава института на брака, не смята да се отказва от него и желае неговото запазване. Счита, че брака му с ищцата не бил формален, като посочва, че е поддържал достойно и коректно отношение към Н..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак на г. в гр. К./удост. за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № г. на Община К./, втори за ищцата и първи за ответника.
От брака си съпрузите нямат родени деца.
От показанията на свид. С. С.Н., сестра на ищцата, желае да свидетелства, е видно, че ищцата и ответника се запознали по повод членство в Бялото братство на П. Д. Твърди, че ответникът е живеел в с. Е. с някакво момче. Сочи, че сестра й, работейки в Ш., е помагала финансово на ответника, като е влагала средства и в постройка в имота на С. ***. Твърди, че след продажбата на апартамент, в който живеела ищцата, ответникът я изнудвал да даде половината от получената сума на него. С парите на ищцата в с. Е., в имота на ответника, била построена стая с баня и тоалетна. Сочи, че след сключване на брака през г. ищцата заедно с ответника заминали за Ш., като брака бил сключен единствено и само, за да има право С. да излезе и работи в чужбина. Свидетелства, че от м. г. двамата са окончателно разделени и никой от съпрузите не се интересува от другия. Категорична е, че сестра й желае да прекрати брака си с ответника.
Видно от показанията на свид. С. З. В., без родство със страните по делото, е че последния е присъствал на сключването на брака, като се е подписал в качество на свидетел, при сключване на същия. Твърди, че е закарал багаж в с. Е., където С. е имал намерение да живее с ищцата. Сочи, че не след дълго Н. му се обадила и го помолила да я откара да си прибере багажа от къщата в с. Е.. Твърди, че ищцата и И. след сключване на брака са били в Ш. и тъй като ответникът не можел да приспива при съпругата си, последната му наела и заплащала квартира. Сочи, че впоследствие Д. му е казала, че съжалява, че е сключила брак с ответника. Твърди, че ищцата е категорична за прекратяване на брака.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най- общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка- иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът прави въз основа на всички събрани по делото доказателства, които сочат, че повече от една година страните по делото са във фактическа раздяла и до този момент няма контакт между двамата съпрузи. Такъв контакт и за в бъдеще съдът счита, че няма да съществува. Фактическата раздяла е един от най- характерните признаци на дълбокото брачно разстройство и в случая същата е налице между страните по делото повече от една година. Между съпрузите е изчезнало усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е започнал свой живот, отделно от другия, със собствени цели и посока. Всичко това е довело до изпразване на брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Нещо повече- никой от тях не е направил опит за помирение по време на фактическата раздяла, която е довела до прекратяване на физическите и духовни връзки между тях. Ето защо съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните, поради което и следва да бъде прекратен.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между Д.С.Н. и И.К.С., поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
С оглед на събраните доказателства съдът намира за установено, че още месеци след сключването на брака, отношенията между съпрузите се влошили по вина единствено и само на ответника. Ищцата е желаела да създаде семейство, сключвайки брака е взела със себе си ответника в чужбина, като е смятала същия да работи, наела му е жилище и го е издържала. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, които също потвърждават, че брачни провинения от страна на ищцата не са налице, напротив- съдът прави извод, че такова провинение има от страна само на ответника.
Ответникът станал безотговорен по отношение съпружеските си задължения и именно начина на живот и поведението на съпруга е довело до настъпване на трайната фактическа раздяла.То е лишило брака от съдържание и е причина за неговото дълбоко и непоправимо разстройство.
Поради изложеното съдът намира,че бракът следва да бъде прекратен по вина на ответника.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И
РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
От брака си съпрузите нямат родени деца, от което следва, че съда не дължи произнасяне по въпроса относно местоживеенето, родителските права, издръжката и личните контакти между децата и родителите им.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
Установи се, че съпрузите са живели в жилище, находящо се в с. Е., общ. К. Ищцата не е заявила претенции след прекратяването на брака съда да й предостави ползването на семейното жилище. Ответникът от своя страна също не претендира ползването му, но тъй като семейното жилище е построено в имот, собственост на С. съдът счита, че следва да предостави ползването му на последния.
ПО
ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга- първоначален титуляр на фамилното име вече е ирелевантно. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.
В настоящото производство ищцата не е направила искане след развода да носи предбрачното си фамилно име, тъй като при сключване на граждански брак не е променила своята фамилия, поради което за в бъдеще ще следва да продължи да носи брачното си фамилно име- Н..
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените по делото разноски се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг.
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 625лв.
Следва да бъде присъдена окончателна държавна такса в размер на 40лв., която ответникът да заплати по сметка на РС- Казанлък.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на г. в гр. К. граждански брак между И.К.С., ЕГН ********** *** и Д.С.Н., ЕГН ********** ***, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на мъжа.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с. Е., общ. К. на мъжа И.К.С..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да носи
брачното си фамилно име - Н..
ОСЪЖДА И.К.С. да заплати на Д.С.Н. направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 625.00 лева.
ОСЪЖДА И.К.С. да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд окончателна държавна такса в размер на 40.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: