МОТИВИ:
След анализ на събрания и проверен в
съдебно заседание доказателствен материал по делото, съдът установи следното:
Бивш редник трети клас Н.М. *** е
завършил средно образование. На кадрова военна служба постъпил през 2007 г.
Заемал различни длъжности, като на последната длъжност „Шофьор-агрегатчик“ е
бил назначен на 01.07.2019 година. Изпълнявал поставените му задачи и не е
допускал дисциплинарни нарушения. Ползвал се с доверие и авторитет в колектива.
Не е наказван и поощряван. Считано от 05.09.2019 година, договорът му за военна
служба е бил прекратен и М. бил освободен от състава на въоръжените сили.
На 26.08.2019 година, след
отстъпване от наряд, подс. М. тръгнал заедно с ред. И. от района на
формированието към гр. Русе. Двамата се придвижвали с лек автомобил „Субару-Форестър“ с
рег. № Р 0164 КВ, собственост и управляван от подсъдимия. В автомобила си б.
ред. М. държал в малка опаковка от хартия, минимални количества марихуана и
синтетични стимуланти – съединенията амфетамин и метамфетамин, а в джоба на
униформената риза с която бил облечен държал по-голямо пликче, съдържащо коноп
(марихуана). Към 09.00 часа на същата дата, приближавайки района на бензиностанция „ОМВ“, намираща се в
гр. Русе, по бул. „Христо Ботев“, в посока изхода на града към гр. Варна, М.
влязъл с автомобила в района на бензиностанцията и паркирал в страни от
колонките за зареждане. Ред. И. излязъл от автомобила, за да закупи от свой
познат – шофьор на такси наркотични вещества, а подсъдимият останал на
шофьорското място. По същото време в района на бензиностанцията се намирали
служители на Военна полиция – Варна и на ОД на МВР – Русе, по повод на сигнал
за разпространение на наркотици. Служителите на Военна полиция задържали ред. И.,***
задържали гражданското лице, шофьор на таксиметров автомобил. М. видял
задържането на И. и предположил, че се касае за полицейска акция, като може да
бъде проверен и автомобилът му, в който се намирала малката опаковка, съдържаща
марихуана и синтетични стимуланти. Тъй успял да скрие в чорапа си малката
хартиена опаковка с наркотични вещества, но преди да укрие и второто пакетче,
намиращо се в джоба на униформената му риза, в 09.10 часа бил задържан и му
били поставени белезници. Служителите на Военна полиция уведомили за
задържането разследващия военен полицай в гр. Варна и останали да изчакат
пристигането му, за извършване на личен обиск, претърсване и изземване. Подс. М.
бил оставен седнал в служебен автомобил на Военна полиция на предна дясна
седалка, с поставени зад гърба ръце и поставени белезници, под охрана на военни
полицаи. Към 10.00 часа за нуждите на предстоящите процесуално-следствени
действия, били осигурени две поемни лица от Военен клуб – Русе, които също
останали в района на бензиностанцията до пристигането на разследващия полицай.
Бил повикан и екип на пътна полиция – Русе за проверка на подс. М. като водач
на моторно превозно средство, за употреба на алкохол и наркотични вещества.
След пристигането на разследващата група, бил извършен първо личен обиск на
ред. И. от 11.30 часа до 11.47 часа на 26.08.2019 година (л.50, т.1ДП), а след
това и личен обиск на подс. М. за времето от 12.00 часа до 12.10 часа на
26.08.2019 година. Преди започване на личния обиск, М. е бил поканен да предаде
намиращите се у него предмети от значение за делото и подсъдимият е предал
намиращото се в джоба на ризата му пакетче с коноп (марихуана). В другия джоб
на ризата му била намерена и ножица, но малката хартиена опаковка, скрита в
чорапа му, не била намерена. Съдържанието на предаденото пакетче и повърхността
на ножицата били обработени и реагирали на марихуана, като резултатите били
отразени в протокол за личен обиск на лице (л.23, т.1ДП). След това за времето
от 12.15 часа до 12.30 часа на същата дата било извършено претърсване на лек
автомобил „Субару-Форестър“ с рег. № Р 0164 КВ, при което не били намерени вещи
от значение по делото. Бил изготвен протокол за претърсване и изземване, в
който са отразени извършените действия и времето на извършване (л.30-32, т.1
ДП). Междувременно пристигнал и екип на пътна полиция – Русе, които за времето
от 12.29 часа до 12.33 часа на 26.08.2019 година извършил проверка на
подсъдимия за употреба на наркотични вещества с техническо средство. Видно от
представената заверена разпечатка от паметта на техническото средство,
проверката е показала, че М. не е под въздействие на наркотични вещества,
включително канабис, амфетамин и метамфетамин (л. 57 от НОХД № 59/2020г.). В
последствие били извършени претърсване и изземване в жилищата на ред. И. и на
подс. М., като това, в жилището на подсъдимия било извършено от 13.00 часа до
13.26 часа на 26.08.2019 година (л.39-41, т.1 ДП). По време на тези претърсвания,
подсъдимият бил оставен за кратко време без наблюдение и той успял да извади от
чорапа си и да погълне укритото книжно пакетче с наркотични вещества. На
26.08.2019 година в 19.25 часа, М. бил отведен във ВМА – МБАЛ – Варна, където
му били взети кръв и урина за изследване (л.6-8, т.2 ДП). Видно от заключението
по назначената съдебно-химическа експертиза, в кръвта и урината на М. е открито
наличие на амфетамин, метамфетамин и метаболит на тетрахидроканабинола (л.1-5,
т.2 ДП). От заключението по назначената съдебно-физикохимическа експертиза, се
установява, че предаденото от подсъдимия пакетче при извършения личен обиск,
съдържа коноп (канабис, марихуана), с нетно тегло 0.468 гр. и със съдържание на
тетрахидроканабинол от 16.50 % (л.10-13, т.2 ДП).
Описаната фактическа обстановка се доказва по
категоричен начин от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, от
показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, както и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, от заключенията на
вещите лица, от протоколите за претърсване, изземване, личен обиск и
претърсване, от протокола за вземане на кръв и урина, от допълнително
представените от ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ материали, от пробите с
техническо средство и останалите материали.
Въз основа на доказателствения материал, съдът направи
следните изводи:
Относно обвинението по чл.354а, ал.5, вр. ал.3 пр.2, т.1 пр.1 НК.
От доказателствения материал
по делото, категорично се доказва, че на 26.08.2019 г., около 09.10 часа в гр. Русе, подс. М.
без надлежно разрешително държал в дрехите си, с които бил облечен
високорисково наркотично вещество – коноп (марихуана). Установено, че нетно
тегло на наркотичното вещество е 0.468 грама, а съдържанието на активен
компонент - тетрахидроканабинол е 16.50 %, като при тези компоненти стойността
му е 2.81 (два лева и осемдесет и една стотинки) лв. Наркотичното вещество,
видно от протокола за личен обиск на лице (л.23, т.1 ДП) е било предадено
доброволно от М. преди започване на личния обиск. Съобразно критериите,
заложени в чл.93, т.9 НК случаят е „маловажен“, тъй като количеството на
наркотично вещество е много малко, а стойността му изключително ниска.
Обвиняемият не е осъждан и освобождаван от наказателна отговорност, а
характеристичните му данни са добри, като всичко това води до извода, че
извършеното представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид. Поради това, съдът призна М.
за виновен по чл.354а, ал.5, вр. ал.3
пр.2, т.1 пр.1 НК.
Относно обвинението по чл.343б, ал.3 от НК.
Прокуратурата
е повдигнала обвинение и по чл.343б,
ал.3 от НК, за това, че на 26.08.2019 г., около 09.00 часа в гр. Русе,
по бул. „Христо Ботев“, в посока изхода на града към гр. Варна, в близост до
бензиностанция „ОМВ“, подс. М. е управлявал лек автомобил „Субару-Форестър“ с
рег. № Р 0164 КВ след употреба на наркотични вещества – марихуана, амфетамин и
метамфетамин, установено по надлежния ред с протокол за съдебно-химическа
/токсикологична експертиза № Е-111/20.09.2019 година на МБАЛ – Варна към ВМА -
София. Това обвинение не беше доказано
в съдебно заседание, поради което съдът оправда подсъдимия по него. Още на
26.08.2019 година при извършване на проверката на М., като водач на МПС,
служители на „Пътна полиция“ са го проверили за употреба на наркотични вещества
с техническо средство в присъствието на военния разследващ полицай и служители
на „Военна полиция“. Пробата е била отрицателна, но тази проверка и резултатите
от нея не са отразени по никакъв начин в материалите по досъдебното
производство. Едва в съдебно заседание при разпита си, подс. М. заяви, че е
извършвана такава проверка, резултатът, от която е бил отрицателен, а
положителният резултат от кръвната проба, обяснява с погълнато в последствие
пакетче с наркотични вещества. Тази негова версия също не е била проверявана на
досъдебното производство, тъй като не е била включена в доказателствения
материал пробата с техническо средство и от там не се е поставил въпроса за
разминаването между резултатите на двете проби и „удобно“ не се е налагало да
се доказва на какво се дължи това разминаване. Заявеното от подсъдимия, наложи
съдът да отложи разглеждането на делото, да изиска материалите от проверката с
техническо средство и да разпита свидетели и поемни лица, относно възможността
подсъдимият да укрие в чорапа си наркотично вещество и в последствие да го
погълне. В предоставените от ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ материали, се
съдържат категорични данни, че за времето от 12.29 часа до 12.33 часа на
26.08.2019 година е била извършена проверка на подсъдимия за употреба на
наркотични вещества с техническо средство. Представена е и заверена разпечатка
от паметта на техническото средство, съгласно която проверката е показала, че М.
не е под въздействие на наркотични вещества, включително канабис, амфетамин и
метамфетамин (л.57 от НОХД № 59/2020 г.). Това доказва, че и към 09.00 часа на
същата дата, когато М. е управлявал лек автомобил „Субару-Форестър“ с рег. № Р
0164 КВ, не е бил под въздействие на наркотични вещества.
За да обясни
наличието на такива вещества в кръвната му проба, взета в 19.25 часа на
26.08.2019 година, М. без да е длъжен да доказва своята невинност, обясни, че е
използвал момент, когато не бил наблюдаван от охраняващите го полицаи в периода
между изпробването му с техническо средство и вземането на кръвната проба, и е
погълнал топче с наркотични вещества. За проверка на тази версия, съдът призова
за разпит присъствалите на личния обиск и последвалите претърсвания свидетели -
служители на Военна полиция и поемните лица. От своя страна, за да докаже
невъзможност М. да погълне наркотични вещества по описания от него начин,
прокуратурата поиска допускането до разпит като свидетели на двама военни
полицаи, които са охранявали двамата задържани военнослужещи, което искане беше
уважено. При проведените разпити, заявеното от М. не беше опровергано.
За да даде
вяра на казаното от подсъдимия по това обвинение, съдът съобрази многобройни
детайли от разпитите, протоколите и хронологията на случилото се. По
достоверността на заявеното от св. В., съдът взе предвид, че при разпита си той
заяви, че наркотичното вещество в дрехите на М. е било намерено, а не предадено
от него. Това не съответства на отразеното в протокола на л.23, т.1 от
досъдебното производство, както и на показанията на поемното лице Р.. Другото
поемно лице – И., заяви че не си спомня подробности, но не отрече вписаното в
протокола и подписа си в него. Военните полицаи Петров и Х. подкрепят версията
на техния колега В., в противоречие на протокола. В. твърди, че при личния
обиск, подсъдимият е бил съблечен по бельо, а обувките и чорапите му били
свалени, като след това „…дрехите му били върнати.“ Същият свидетел твърди, че
през цялото време ръцете на М. са били закопчани с белезници зад гърба му и не
са сваляни до момента на вземане на кръв в 19.25 часа. Свидетелят обаче не можа
да уточни как са свалени дрехите му при заключени зад гърба ръце и как се е
облякъл и обул, след като дрехите му били върнати, а ръцете все още заключени
зад гърба му. Другите двама военни полицаи заявиха, че подсъдимият не е бил
събличан, а само са били разкопчани дрехите му, крачолите на панталона
вдигнати, чорапите и обувките не са били сваляни, при което експертът е опипал
дрехите му, като през цялото време ръцете на М. са били закопчани зад гърба му
с белезници. Поемното лице Р. заяви, че подсъдимият не е бил събличан, че са го
накарали да събуе само обувките, но не и чорапите, и че по време на
претърсването е бил без белезници. Поемното лице И. заяви, че доколкото си
спомня, М. е бил с белезници, вързан за волана на автомобила, но не помни дали
е бил събличан. Св. В. заяви, че ключовете за белезниците са били през цялото
време у него на връзката му с ключове, не ги е давал на никого, като по този
начин през цялото време след задържането му и до вземане на кръвна проба М. не
е бил оставян без белезници, от което да се направи извод, че не би могъл да
извади от чорапа си пакетчето с наркотици и да го погълне. Св. Петров, който
лично е охранявал М. също твърди, че белезниците на подсъдимия не са били
сваляни, но заяви, че по време на пътуването с различни автомобили, В. му е
предал ключовете за белезниците. Поемните лица Р. и И. заявиха, че М. сам е
отключил жилището си при извършване на претърсването, което не би могъл да
направи, ако ръцете му са били зад гърба с белезници, а Р. изрично посочи, че
при претърсване на жилището на подсъдимия, той е бил без белезници. Военният
полицай Петров твърди, че подсъдимият не е отключвал жилището си, а това е
направил разследващият полицай или експертът с ключовете, намерени у М. при
личния обиск. Данни за намиране и изземване на ключове не се съдържат нито в
протокола за личен обиск, нито в показанията на останалите свидетели. От всичко
това съдът направи извода, че твърдението на М. за укритото от него в чорапа
топче с наркотични вещества и поглъщането му преди вземане на кръвната проба,
не се опровергава от събрания доказателствен материал. В протокола за личен
обиск не е посочено, какви точно действия по обискирането на подсъдимия са
предприети и с оглед противоречивите показания на свидетелите, не може да се
отхвърли твърдението на М.. Противоречиви са и твърденията на свидетелите,
относно това, дали белезниците на М. са били сваляни за определени периоди от
време, когато той би могъл да погълне наркотичното вещество. Описаните действия
със събличането на М. не биха могли да се извършат без сваляне на белезниците.
Поемните лица твърдят, че той е отключил жилището си, което също налага сваляне
на белезниците, а Р. изрично заяви, че в дома си, М. е бил без белезници.
Противоречиви са показанията на В. и Петров за това, у кого са били ключовете
за белезници. Подсъдимият е подписал протоколите за личен обиск, претърсване и
изземване в автомобилите и дома му, което очевидно не би могъл да направи с
ръце, заключени зад гърба му. Житейски нормално е през периода от 09.00 часа до
19.25 часа М. да е имал естествени нужди, които не би могъл да осъществи без да
се разкопчаят белезниците му. В пледоарията си в съдебно заседание, прокурорът
изобщо не коментира това твърдение на М. и не се ангажира с разминаването в
резултатите между изследването с апарат и кръвната проба. По тези съображения,
съдът прие, че при изпробването на М. с техническо средство в 12.33 часа на
26.08.2019 година, той не е бил под въздействие на наркотични вещества,
респективно не е доказано по надлежния ред, че към 09.00 часа на същия ден е
управлявал лек автомобил „Субару-Форестър“ с рег. № Р 0164 КВ след употреба на
наркотични вещества – марихуана, амфетамин и метамфетамин.
Съдът
констатира, че не е спазен и надлежния ред, съгласно формулировката на чл.343б,
ал.3 НК. Този ред е определен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, като е указано в какви случаи се взема кръвна проба
за установяване употреба на наркотични вещества и в какъв срок става това. В
чл.3а от Наредбата е указано в кои случаи се взема кръв за анализ за употребата
на наркотични вещества или техни аналози, а именно когато: лицето откаже
извършване на проверка с техническо средство или тест; лицето не приема
показанията на техническото средство или теста и когато физическото състояние
на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. В
инкриминирания случай не е било налице нито едно от тези три условия. Съгласно чл.6, ал.6 и 7 от Наредбата, срока на
явяване за вземане на кръвна проба е до 45 минути, когато нарушението е
извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за
вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване, и до 120 минути в останалите случаи, като крайният срок за явяване
на лицето се определя от контролния орган в зависимост от отдалечеността на
мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и възможността за
ползване на обществен или друг превоз за отиване до него. Макар, че обвинението
е за нарушение, извършено в гр. Русе, където има здравни заведения, в които
може да се направи медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, това не е направено
в рамките на 45 минути, нито в рамките на 120 минути. Нещо повече, подсъдимият
е бил задържан и е била отнета възможността му за свободно придвижване в тези
срокове. Неясно защо и на какво правно основание е взета кръв и урина десет и
половина часа по-късно и защо само въз основа на нея се прави извод, че десет и
половина часа по-рано подсъдимият е управлявал лек автомобил „Субару-Форестър“
с рег. № Р 0164 КВ след употреба на наркотични вещества – марихуана, амфетамин
и метамфетамин, като се игнорира и дори се укрива резултата от изследването с
техническо средство от 12.33 часа същия ден. Въз основа на всичко това съдът
оправда подс. М. за обвинението му по чл.343б, ал.3 НК.
Тъй като за
престъплението по чл.354а, ал.5, вр.
ал.3 пр.2, т.1 пр.1 НК, законодателят е предвидил наказание „Глоба“ в размер до
1 000 лева, подсъдимият не е осъждан и освобождаван от наказателна
отговорност, в резултат на извършеното не са настъпили имуществени вреди, а
предвид оправдателния диспозитив за обвинението по чл.343б, ал.3 НК, отпада
ограничението по чл.78а, ал.7 НК за множество престъпления, е налице хипотезата
на чл.78а, ал.1 НК и съдът освободи М. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „Глоба“.
При определяне размера на наказанието, съдът съобрази разпоредбата на чл.78а,
ал.5 НК, съгласно която
когато за извършеното престъпление е предвидено наказание само „Глоба“,
административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. В
случая максималният възможен размер на единствено предвиденото в чл.354а, ал.5,
вр. ал.3 НК наказание „Глоба“ е 1 000 лева, а минималният възможен размер
на административното наказание „Глоба“ по чл.78а НК, също е 1 000 лева. От
това следва, че единственият възможен размер на административното наказание
„Глоба“ може да бъде в размер на 1 000 лева, каквото наказание съдът
наложи на М..
Останалото
неизразходвано след експертните анализи количество наркотично вещество, под
формата на суха зелена растителна маса, представляваща коноп, според протокол №
71410/22.06.2020 година се намира на съхранение в Централно митническо
управление, отдел „МРР-НОП“ София. Съгласно разпоредбата на чл.354а, ал.6 НК, съдът
отне в полза на държавата това наркотично вещество.
При анализ
на направените на досъдебното производство и в съдебно заседание разноски,
съдът стигна до извода, че единствено разноските за извършената химическа
експертиза, касаеща предаденото от подсъдимия наркотично вещество, имаща
отношение към обвинението по чл.354а,
ал.5, вр. ал.3 пр.2, т.1 пр.1 НК следва да бъдат заплатени от М.,
съгласно чл.189, ал.4 НПК. По тази причина, съдът го осъди, да заплати по
сметката на Регионална служба „Военна полиция“ - Варна сумата от 59.62
(петдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки) деловодни разноски. Останалите
разноски са направени за експертиза и разпити на свидетели, касаещи обвинението по чл.343б, ал.3 НК, за което М. е
признат за невинен и е оправдан, и съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 НПК,
те остават за сметка на държавата.
Към делото е
описано, като веществено доказателство суха зелена растителна маса – коноп,
която е била оставена на съхранение в Централно митническо управление, отдел
„МРР-НОП“ София, съгласно протокол № 71410/22.06.2020 г. Същата представлява неизразходвано
количество наркотично вещество и беше отнето в полза на държавата. Тъй като
същото е забранено за свободна употреба и е с неясен произход, след влизане на
присъдата в сила, следва да се унищожи. При вземането на кръв и изследването
ѝ, са оставени на отговорно пазене в лабораторията по
химико-токсикологични изследвания в МБАЛ – Варна 6 броя контролни проби от кръв,
които след влизане на присъдата в сила, следва също да се унищожат, тъй като не
са необходими по делото. Приложените веществени доказателства - опаковки от
наркотични вещества; полеви тест и картонена кутия, поради липса на практическо
приложение и стойност, следва да се унищожат след като присъдата влезе в сила.
Иззетите от подсъдимия и приложени като веществени доказателства ножица и
мобилен телефон „Нокиа“, със СИМ карта № 087051853055, след влизане на
присъдата в сила следва да му бъдат върнати, тъй като нямат отношение към
обвинението, за което е признат за виновен. Предоставените от ОД на МВР – Русе,
сектор „Пътна полиция“ оригинален протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества № 0000346 за проверка на
подсъдимия на 26.08.2019 година, с начало на проверката 12.29 часа и край на
проверката 12.33 часа, в едно с тестова касета в опаковка, следва да се върнат след
влизане на присъдата в сила.
Воден от
тези мотиви съдът постанови своя акт.
Мотивите се
написаха на 16.11.2020 година.
ВОЕНЕН СЪДИЯ:полк.