М О Т И В И
по Присъда № 24 от 21.02.2019 г., постановена по НОХД № 369/2018 г. по описа на
ОС-Ямбол:
Окръжна прокуратура-Я. е предявила обвинение против
подсъдимия А.К. /A. K./, роден на *** г. в Р. Т., персонален № ***********,
паспорт № * ********, с т. г., за престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.3, буква „Б”,
вр.ал.1, буква „В” вр.чл.342 ал.1 от НК, за това, че на **.**.**** г. на път
I-7, км.301, около 17,10 часа, в посока гр. Е., ГКПП- Л., област Я., при
управление на товарна композиция – влекач марка М. А. 1844, рег. № ** ***** и
прикачено полуремарке Т. с рег. № ********, е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.21,ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП – управлявал товарна композиция –
влекач, марка М. А. 1844, рег. № ** ***** и прикачено полуремарке Т. с рег. №
******** със скорост около 80 км/ч при наличие на забранителен пътен знак В26
„Забранено е движението със скорост по-висока от 50 км/ч“, в резултат на което
е предизвикал ПТП – полуремаркето е навлязло в лентата за насрещно движение,
заемайки целия габарит на платното за движение и е последвал удар с лек
автомобил марка С. К. П. с рег. № * **** **, управляван от К. Й. К. ***, собственост
на Г.Й.Д. *** и е причинил по непредпазливост смъртта на повече от едно лице –
на К. Й. К., ЕГН ********** и на Г. Й.Д.,
ЕГН **********, настъпила на **.**.**** г. и средни телесни повреди по смисъла
на чл.129 от НК на А.К.К. на * години, ЕГН **********, изразяващи се в трайно
затрудняване движенията на левия долен крайник и разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
И.К.К. - син и наследник на починалия
К. Й. К., както и А.К.К. - син и наследник на починалите К. Й. К. и Г. Й.Д., по
реда на чл.76 и сл. от НПК се конституираха
в качеството на частни обвинители в наказателното производство и встъпиха
в същото, упражнявайки своите процесуални права.
По искане на подсъдимия А.К. и на
неговия защитник - адв.Д. ***, съдът постанови определение, с което на
осн.чл.370 ал.1 НПК взе решение за предварително изслушване на страните. На основание
чл.372, ал.4 във вр.чл.371, т.2 от НПК съдът обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията на подс.К., без да събира доказателства
за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор от
Окръжна прокуратура- Я. поддържа обвинението така както е предявено като счита,
че същото е доказано от обективна и от субективна страна. Прави искане на подсъдимия да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
но без приложение на института на условното осъждане. Държавният обвинител
претендира на основание чл.343г от НК подс.К. да бъде лишен и от право да
управлява МПС, без да посочва конкретен срок за това.
Частните обвинители И.К.К. и А.К.К.
участват в съдебно заседание чрез своя повереник - адвокат от АК-*. Повереникът
поддържа обвинението, предявено от ОП-Я. срещу подс.А.К. и споделя изцяло
изложеното в пледоарията на представителя на държавното обвинение по отношение
доказаността на обвинението. Счита за справедливо, за извършеното от подсъдимия
престъпление да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 10
години, което да бъде изтърпяно ефективно. Аргументите на повереникът в тази
посока са, че смъртта на двамата починали и средните телесни повреди на
малолетното дете А.К. действително са причинени при изключително грубо
нарушаване на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващо се в
това, че подсъдимият при извършване на деянието е пренебрегнал пет
последователни предупредителни и забранителни знаци, включително и този за
наличието на опасен завой. Едновременно с това същият се движил с превишена
скорост, пренебрегнал е атмосферните условия и пътната обстановка и буквално е „помлял”
лекия автомобил. В резултат на това грубо незачитане на законовите разпоредби,
подсъдимият е причинил смъртта на двама души и няколко средни телесни повреди
на тригодишното дете, което до момента заради това е претърпяло две тежки
операции и му предстояли още такива. Тоест, последиците от извършеното от
подсъдимия деяние за малолетното дете продължавали и до момента и според
повереника ще продължават и занапред, включително и тежката психическа и
психологическа травма, нанесена на това дете, което е останало без родители и
която травма отделно е с непредвидими за в бъдеще последици. Повереникът сочи
още, че от деянието, извършено от подсъдимия са причинени и имуществени вреди,
които в сравнение с причинените неимуществени
такива са пренебрежими. Подчертава, че по делото е доказано по категоричен
начин, че вина за настъпилото ПТП има единствено и само подсъдимият. В тази
връзка се претендира постановяване на
присъда, с която да бъде наложено на К. посоченото по-горе наказание, както и
направените по делото разноски от частните обвинители.
Подсъдимият А.К. участва в съдебно
заседание лично и с упълномощен защитник - адвокат Д. ***, чрез който пледира,
че фактическата обстановка е безспорна и е правилно описана в обстоятелствената
част на обвинителния акт. По отношение определянето на наказанието се прави
искане същото да бъде определено при условията на чл.54, ал.1 от НК и при
превес на смекчаващите вината обстоятелства,
като след редукцията му с 1/3 да бъде определено в размер около три или
под три години, което да бъде отложено от изтърпяване на основание чл.66, ал.1 НК за максимален изпитателен срок. Относно размера на наказанието по чл. 343г
от НК, защитникът предоставя преценката на съда. Защитникът посочва като
налични смекчаващи вината на подс.К. обстоятелства - ниската степен на
обществена опасност на личността му с оглед чистото му съдебно минало,
признаване на вината и оказаното от него съдействие още в хода на досъдебното
производство за разкриване на обективната истина, липса на наложени на
подсъдимия на територията на Р. Б. наказания за нарушения по ЗДвП, действията
му след настъпилото ПТП, изразяващи се в това, че веднага е спрял управляваното
от него МПС и е отишъл до лекият автомобил, трудовата му ангажираност, това, че
е семеен с * малолетни деца, като той е единствен член от семейството му, който
се труди и се грижи за издръжката, това, че не притежава
недвижими имоти и живеят под наем в Р. Т.. Според защитника, подс.К. искрено
съжалява за стореното, като много добре разбира каква е грижата за това дете, а
именно за А., който е на * години и което е оставил без родители. Пледира в
посока, че направеното самопризнание от подсъдимия в хода на досъдебното
производство е допълнително смекчаващо вината обстоятелство, което се
препокрива с направеното самопризнание в хода на съдебното производство по реда
на чл.371, т. 2 от НПК, като то трябва да бъде отчетено и е предпоставка за
налагане на едно по-леко наказание. В хода да досъдебното производство
подсъдимият е оспорвал единствено обвинението в частта относно употребата на
наркотик преди управляване на МПС-то, като в останалата част е признал вината
си по обвинението. Тъй като подс.К. разбира какво е направил, съжалява и се
разкайва за същото, защитникът счита, че същия вече е започнал своето
поправяне, поради което и с оглед указанията в ТР № 2/2016 г. на общото
събрание на ВКС, според които при преценка за изтърпяване на наказанието
приоритет има специалната пред генералната превенция, счита, че за постигане
целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК не е задължително подс.К. да
изтърпи ефективно наказание.
В дадената му от съда последна дума
подсъдимият К. изразява искрено съжаление за случилото се и отправя молба за
условно осъждане.
Съдът, за да
постанови присъдата си приема за установена фактическата обстановка изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
На **.**.**** г. около 17,10 часа, на
път I-7 в посока гр.Е. - ГКПП - Л.,
подс.А.К. /A. K./ управлявал
товарна композиция – влекач М. А. 1844, рег. № ** *** ** и прикачено
полуремарке Т. с рег. № ******** със скорост от около 80 км/ч, в условията на
дневна светлина и мокра асфалтова настилка. В същото време в обратна посока от
ГКПП – Л. към гр. Е. се движил лек автомобил С. К. П. с рег. № * **** **,
управляван от К. К., собственост на Г. Д., със скорост от около 50 км/ч. В лекия
автомобил, заедно с К. пътували Г. Д., с която същият живеел на съпружески
начала и роденото от съвместното им съжителство дете – А. на * години, както и
тяхна позната – К. М. ***. М. стояла на предната дясна седалка до водача на
автомобила, а Д. – на задната седалка, зад К., заедно с малолетния А..
Разположени двустранно /отляво и
отдясно/ на пътното платно имало поставени последователно пътни знаци –
предупредителен пътен знак А40 - „Внимание! Участък с концентрация на ПТП“,
след него забранителен знак В26 - „Забранено е движението със скорост по-висока
от 70 км/ч“; предупредителен пътен знак А1 - „Опасен завой надясно“,
забранителен пътен знак В24 - „Забранено изпреварването на МПС“ и забранителен
пътен знак В26 - „Забранено е движението със скорост по-висока от 50 км/ч“,
като знаците А40 и В26 били с жълт контур, указващ концентрация на пътнотранспортни
произшествия /ПТП/.
В процеса на движение по път I-7,
км.301, подсъдимият К. следвало в посоката си на движение да премине през десен
завой, при ограничение на максимално допустимата скорост до 50 км/ч. Товарната
композиция навлязла в завоя със скорост от около 80 км/ч. В процеса на
преодоляване на десния завой, поради високата скорост на движение и занижено
сцепление, поради мократа настилка, във втората половина на завоя ремаркето на
товарната композиция напуснало дясната лента за движение и навлязло в лявата му
такава, достигнало лявата мантинела и заело/преградило и двете пътни ленти.
Лекият автомобил “С.“ се движил в лентата си за движение, при което в неговата
лента последвал удар между двете превозни средства, като ударът бил странично-кос,
съсредоточен в левите състави на полуремаркето - за товарната композиция, а за
лекия автомобил - ударът бил челно-кос, обхващащ фронталните му състави. В
резултат на удара, лекият автомобил бил изблъскан и изхвърлен на 19,7 метра от
мястото, където се намирал и извън платното за движение. След удара, товарната
композиция продължила движението си напред, като постепенно се прибрала в
дясната пътна лента, като окончателно спряла на около 150 м. след мястото на
сблъсъка.
Видно от заключението по назначената
по делото съдебномедицинска експертиза на труп №***/**** г., в резултат на ПТП,
водачът на автомобила К. К. получил тежка несъвместима с живота съчетана травма
с обхващане на главата, гърдите, корема и крайниците. Причина за настъпването
на смъртта на К. е тежката несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, с
множествени разкъсно-контузни наранявания в областта на лицето и главата, със
счупвания на основата на черепа, множествени контузионни огнища на мозъка на
двете големи мозъчни хемисфери, както по изпъкналите повърхности, така и по
базалните им участъци и тежък оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с
вклиняване на малкомозъчните тонзили и мозъчния ствол в големия тилен отвор.
Непосредствено след произшествието, К. е изпаднал в състояние на дълбока кома и
остро шоково състояние, вследствие множествените травми в областта на главата,
гръдния кош, белите дробове, корема и коремните органи, както и значителните
травматични увреждания на горните и долните крайници. Настъпването на смъртта е
било неизбежно и неминуемо и в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
Видно от заключението по назначената
по делото съдебномедицинска експертиза на труп №***/**** г., в резултат на ПТП,
Г. Д. е получила тежка черепно-мозъчна травма. Била приета по спешност в ОАИЛ
при МБАЛ „С.П.“ АД – гр.Я., в състояние на тежка церебрална кома и тежък
травматичен шок. Независимо от проведеното й лечение, на **.**.**** г. Г. Д.
починала, като причина за смъртта й било изпадането на Д. в състояние на тежка
церебрална кома вследствие тежката черепно-мозъчна травма и в състояние на
тежък травматичен и хеморагичен шок, вследствие множествените контузионни
кръвоизливи на белите дробове, мезентериума и мезоколона, както и масивните
ретроперитониални кръвоизливи. Смъртта на пострадалата Д. е била неизбежна и
неминуема и е в пряка причинна връзка с нараняванията, получени при ПТП.
Видно от заключението по назначената
по делото съдебномедицинска експертиза №**/**** г., в резултат на ПТП, на
малолетния А.К. са причинени счупване на лявата бедрена кост, довела до трайно
затруднение движението на левия долен крайник, което при правилно протичане на
оздравителните процеси е с продължителност 8-10 месеца, както и разстройство на
здравето временно опасно за живота - в резултат на контузията на главата,
сътресението на мозъка, което е протекло с изпадане в състояние на пълно
безсъзнание до степен на кома, както и контузия на гръдния кош с контузия на
десния бял дроб. Експертът е категоричен, че причинените увреждания на А.К. са
пряка и непосредствена последица от претърпяното ПТП и представляват две средни
телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК. От същото заключение се установява
и, че в резултат на ПТП-то, на пострадалия А.К. са причинени и повърхностни
травматични увреждания в областта на лицето и крайниците, които са му причинил „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота”, т.е. разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Посочено е, че установените
травматични увреждания на А.К. са вследствие действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне по травмираните
области на тялото на детето с такива предмети или притискане на тези области на
тялото между такива предмети, респ. вследствие удряне и притискане на
травмираните области на тялото от деформиралите се части на катастрофиралия лек
автомобил.
От заключението по назначената по
делото съдебномедицинска експертиза №**/**** г. се установява, че на К. М. са
причинени контузия на главата с болки в областта на челото, както и контузия на
гръдния кош, които представляват „временно разстройство на здравето, неопасно
за живота“, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От заключението по назначената по
делото оценителна автотехническа експертиза се установява, че в резултат на ПТП-то,
на лекия автомобил „С. К. П.“ е причинена щета на стойност 3 350 лева,
като пазарната стойност на същия автомобил е 3 700 лева. От същото
заключение се установя и, че пазарната стойност на товарната композиция е 89
000лв., а приблизителната стойност на щетата, причинена при настъпилото ПТП е
3019 лв.
От заключението по назначената по
делото токсикологична експертиза е видно, че в пробите кръв и урина дадени от
подс.К., не се установява наличие на наркотични вещества, респ. на
инкриминираните дата и час същият не е управлявал товарната композиция след употреба на наркотични вещества.
От заключението по назначената по
делото химическа експертиза Протокол № ***/**.**.****г. се установява, че в
предоставената за изследване проба кръв, иззета от трупа на пострадалия К. Й. К.
***, не се доказва наличие на етилов алкохол.
Видно от назначената по делото тройна
автотехническа експертиза, мерки за недопускане на ПТП е следвало да се
предприемат единствено от подс.А.К. като водач на товарната композиция, който
следвало да я управлява със скорост до 50 км/ч, съобразявайки се с конкретните атмосферни и
пътни условия. Експертите са категорични, че пострадалият К. К. като водач на
лекия автомобил е бил в позиция на невъзможност да осъществи каквото и да е
действие в посока избягване на произшествието, като на практика не е имал нито
време, нито възможност да избегне сблъсъка, тъй като товарната композиция е
преградила и двете пътни ленти.
От приложената по делото Справка за
съдимост рег.№ ***/**.**.**** г. на БС при РС-Е., издадена въз основа на
направена в ЦБС при Министерството на правосъдието на Р. Б., се установява, че
подс.К. е с чисто съдебно минало.
От приложените от защитата по делото
писмени доказателства - Препис-извлечение от регистър по гражданско състояние
/Удостоверение за семейно положение/- 4 листа, в оригинал и в превод от т. на
български език; Удостоверение от Дирекция социално осигуряване - 3 листа, в
оригинал и в превод от т. на български език ; Удостоверение от Дирекция по
имотен регистър -3 листа, в оригинал и в превод от т. на български език, е
видно, че подс.К. не притежава в собственост недвижими имоти на територията на Р.
Т., семеен е, има три деца, две от които малолетни и едно непълнолетно, а
съпругата му няма осигурителна регистрация на територията на Р. Т. и не
получава редовна пенсия от Институцията за социална сигурност в Р. Т.. От
представеното по делото от защитата Писмо рег. №******-**** от **.**.**** г. на
Районно Управление-Е. се установява, че освен АУАН, съставен по повод
конкретния процесен случай, на подс.К. не са съставяни други АУАН за извършени
нарушения на правилата за движение на територията на община Е..
Съдът не прие като годни
доказателства по делото и изключи същите от доказателствената маса представените
от защитата Трудов договор на А.К. и Свидетелство
за съдимост издадено от Т. Р. прокуратура, т.к. трудовият договор е представен в
незаверен по надлежен ред препис и на т. език, а Свидетелството за съдимост е представено
без доказателства за неговата автентичност/достоверност.
Производството е по реда на глава
ХХVІІ от НПК. За да приеме за установени изложените фактически обстоятелства
съдът в съответствие с разпоредбата на ал.3 на чл.373 от НПК взе предвид
направените от подсъдимият самопризнания и събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, които потвърждават тези самопризнания, при изразено
от подсъдимия съгласие да не се събират доказателства относно фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. По-конкретно, събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, които подкрепят самопризнанията на
подсъдимия са следните: обясненията на подс.К., показанията на разпитаните
свидетели П. К., К. М., Х.Н., Й.В.,Щ.В., И.К., заключенията по назначените по
делото 2 броя съдебномедицинска експертиза на труп с № ***/**** г. и №***/****
г., 2 броя съдебномедицински експертизи с №**/**** г. и №**/**** г., оценителна
автотехническа експертиза, тройна автотехническа експертиза, токсикологична и
химическа експертизи; приложените по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им на осн.чл.283 от НПК писмени доказателства: в том
1 - Протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум – л.2-л.17; справка за
съдимост – л.33; Заповеди на Директора на „Социално подпомагане“ – Я. за
временно настаняване и за определяне на настойник – л.52-л.53; удостоверение от
Органа по настойничеството – л.54; протокол за доброволно предаване на карта за
електронен тахограф – л.64; свидетелство за правоуправление – оригинал на К.,
намиращо се в плик на л.65; протокол за доброволно предаване на комплект
ключове и документи на товарната композиция – л.66; разписка за връщане ключове
и документи на товарната композиция – л. 67; протокол за доброволно предаване
на запечатан бял плик, съдържащ дрегер – л.69-л.70; протокол за оглед на
веществени доказателства – л.73-л.75; разпечатка от тахограф – л.76; фотоалбум
за оглед на веществени доказателства – л.77-л.79; протокол за оглед на
веществени доказателства и фотоалбум – л.80-л.90; приемо-предавателен протокол
за веществени доказателства – л.91; препис-извлечение от акт за смърт – л.94;
препис-извлечение от акт за смърт – л.97; справка от РУ – Е. – л.100; справка
КАТ – л.103; удостоверение за наследници – л.106; удостоверение за раждане – л.
109; справка от ОПУ – Я. – л.111-л.113; фиш за спешна медицинска помощ – 2 броя
– л.116-л.117; препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници
– л.127-л.128; фиш за спешна медицинска помощ – л.131; копие от паспорт,
свидетелство за управление и документи на товарната композиция – л. 142-л.149;
в том 2 - Медицинска документация от УМБАЛ
- С. З. – л.2-л.40; епикриза на Г. Д., А.К. и лист за преглед на К. М. –
л.43-л.53; тройна автотехническа експертиза – л.55-л.76; оценителна
автотехническа експертиза – л. 88-л.94; съдебномедицинска експертиза на К. К. –
л.104-л.108; съдебномедицинска експертиза на Г. Д. – л.113-л.116;
съдебномедицинска експертиза на А.К. – л.121-л.124; съдебномедицинска
експертиза на К. М. – л.129-л.131; фиш за спешна медицинска помощ –
л.135-л.136; токсикологична експертиза - л.139-л.142; протокол за предаване и
приемане на проби – л.147-л.148; талон за изследване и медицинско изследване –
л.149-л.151; химическа експертиза – л.153-л.154, както и веществените
доказателства - 2 броя носачи и отломък от носач с поставени стикери на номера
на досъдебното производство, оставени на съхранение в РУ – Е. и 1 брой дрегер в
запечатан бял плик – л.70, т.1 от досъдебното производство.
Съдът кредитира обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелят П. К., дадени от тях в хода на
досъдебното производство, т.к. същите са логични, последователни и безпротиворечиви
както вътрешно, така и с останалите събрани по делото доказателства, преценени
в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Съдът кредитира показанията на свидетелите
Х.Н., Й.В.,Щ.В., И.К., които макар да са в близки родствени отношения -
родители, сестра и син на пострадалия К. К., свидетелстват обективно, като техните
показания са логични и не противоречат на останалите събрани по делото писмени
и гласни доказателства. Съдът кредитира и показанията на св.К. М., т.к. нейните
показания макар да са на пострадал, са логични, последователни и
непротиворечиви, не стоят изолирано от останалия събран по делото
доказателствен материал и като такива спомагат за изясняване на обективната
истина.
Съдът кредитира заключенията по
назначените по делото съдебномедицински,
автотехнически, токсикологична и химическа експертизи, като обективни, ясни и обосновани,
а и изготвени в съответствие с изискванията за това.
Съдът кредитира и горепосочените
писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, т.к. същите
са изготвени по съответния ред и не противоречат на останалия събран по делото
и кредитиран от съда доказателствен материал.
Съдът констатира, че депозираните от
подсъдимия самопризнания и направеното от него изявление за приемане на фактите
и обстоятелствата в обстоятелствената част на обвинителния акт, с всички
свързани с тях законови последици, са съответни и се подкрепят от всички
визирани по-горе доказателства по делото, събрани по предвидения в НПК
процесуален ред.
От Протокола за оглед на
местопроизшествие от **.**.**** г. и от показанията на свидетелите П. К. и К.
М., в допълнение се установява и това, че пострадалите К. К., Г. Д. и К. М.
преди и по време на ПТП-то са били с поставени обезопасителни колани, но спрямо
малолетния пострадал А.К. не е била осигурена система
за обезопасяване на деца по смисъла на &6, т.48 от ДР към
ЗДвП - така, както изисква раздел XXV от Глава II от ЗДвП, респ. не е бил
поставен в детско столче за автомобил с цел неговата безопасност.
С оглед на
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От всички събрани по делото
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че подсъдимият А.К.
е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл.343, ал.4, вр.ал.3, буква „Б”, вр.ал.1, буква „В”
вр.чл.342 ал.1 от НК, тъй като на **.**.**** г. на път 1-7, км.301, около 17,10
часа, в посока гр. Е., ГКПП - Л., област Я., при управление на товарна
композиция - влекач, марка М. А. 1844, peг. № ** ***** и прикачено полуремарке Т.
с peг. № ********, е нарушил правилото за движение по пътищата по чл.21, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикал ПТП с лек автомобил марка С.
К. П. с peг. № * **** **, управляван от К. Й. К. ***, собственост на Г. Й.Д. ***
и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице - на К. Й. К.,
ЕГН ********** и на Г. Й.Д., ЕГН **********, настъпила на **.**.**** г. и
средни телесни повреди по смисъла на чл. 129 от НК на А.К.К. - на * години, ЕГН
**********, изразяващи се в трайно затрудняване движенията на левия долен
крайник и разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Извършено е съставомерно деяние по
посочения текст от материалния наказателен закон на РБ. Авторството на
престъпното деяние се установява безспорно както от признанията на подсъдимия,
дадени по реда на т.2 на чл.371 от НПК, така и от обясненията му, дадени в хода
на досъдебното производство, от показанията на разпитаните по делото свидетели
– П. К. и К. М., дадени от тях в хода на ДП, от заключенията по назначените по
делото 2 броя съдебномедицинска експертиза на труп с № ***/**** г. и №***/****
г., 2 броя съдебномедицински експертизи с №**/**** г. и №**/**** г., оценителна
автотехническа експертиза, тройна автотехническа експертиза, токсикологична и
химическа експертизи, от приложените по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им на осн.чл.283 от НПК писмени доказателства, както
и от веществените доказателства по делото, преценени в тяхната цялост и
взаимовръзка, които доказателства подкрепят признанията. Разпитаните свидетели
са без родствени връзки с подсъдимия и по делото липсват каквито и да било
доказателства, указващи предубедеността или заинтересоваността им от изхода на
делото.
Деянието е осъществено от подсъдимия К.
от обективна страна, тъй като е безспорно установено по съображенията изложени
по-горе, че на инкриминираните дата и място е управлявал товарна композиция,
нарушил е посочената по-горе разпоредба по чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, в
резултат на което е предизвикал ПТП с лек автомобил марка С. К. П. с peг. № * ****
**, управляван от К. Й. К. *** следствие на този сблъсък, К. Й. К. и Г. Й.Д. са
получили травми, несъвместими с живота, като К. К. е починал на **.**.**** г.,
а Г. Д. - на **.**.**** г. А.К.К. в резултат на ПТП-то е получил две средни
телесни повреди по смисъла на чл. 129 от НК, изразяващи се в трайно затрудняване
движенията на левия долен крайник и разстройство на здравето, временно опасно
за живота.
Съдът намира, че по време на
управляване на товарната композиция, подсъдимият е нарушил виновно горепосоченото
правило за движение по пътищата. Същият, в качеството си на водач на пътно
превозно средство по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и участник в движението
по смисъла на §6, т.28 от ДР на ЗДвП, е бил длъжен при избиране на скоростта на
движение да се съобрази с това, че когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава е различна от посочената в закона за населено и извън
населено място, това се сигнализира с пътен знак, както и да съобрази своето
поведение с пътните знаци, регулиращи процесния пътен участък и по-конкретно с
поставеният там двукратно пътен знак за въвеждане на забрана от група В, а
именно - с пътен знак В-26, поставен преди десния завой и указващ „Забранено е
движение със скорост по-висока от означената” - 70 км/ч и втори път и преди
всичко със същия пътен знак, поставен непосредствено преди десния завой и
указващ „Забранено е движение със скорост по-висока от означената” - 50 км/ч.
Безспорно от събраните по делото
доказателства се установява, че подс.К. е водач на ППС и по време на управление
на същото на **.**.**** г. около 17.10 часа не е изпълнил посоченото по-горе
задължение, визирано в чл.21, ал.2, във вр.ал.1 от ЗДвП. Към релевантния по
делото момент подсъдимият е управлявал ППС със скорост от около 80 км/ч, която
превишава с 30 км/ч сигнализираната с последно действащия в района на ПТП пътен
знак В-26, установяващ забрана да се движи със скорост по-висока от 50 км/ч,
като така с поведението си е поставил в опасност живота и здравето на
пострадалите. В резултат на неизпълнение на законово предвиденото в посочената
по-горе нормативна разпоредба задължение в качеството си на водач и участник в
движението, подсъдимият е причинил ПТП /по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП/ с
лек автомобил марка С. К. П. с peг. № * **** **.
С това свое поведение подсъдимият е
поставил в опасност живота на пострадалите К. Й. К. и Г. Й.Д., причинявайки
смъртта им, както и здравето на малолетния пострадал А.К.К., причинявайки му
две средни телесни повреди. Съдът в настоящия си състав намери, че е налице
квалифициращият признак от състава по чл.343, ал.4 от НК, като за наличието му
съгласно трайната практика на ВКС е релевантна хипотезата на настъпила смърт на
едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица. Последвалата смърт
на К. К. и Г. Д. и причинените две средни телесни повреди на А.К. е в пряка
причинна връзка от неправомерното поведение на подсъдимия, което се доказва от
заключенията по назначените по делото две съдебномедицински експертизи на труп,
съдебномедицинската експертиза на малолетния пострадал и тройната
автотехническа експертиза.
Нарушението на правилото за движение
по пътищата от подсъдимия, визирано в чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, е в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП, със смъртта на двамата пострадали и двете
средни телесни повреди на малолетния пострадал, тъй като същият в качеството си
на водач на МПС е бил длъжен и на същия му е било обективно възможно да
съобрази поведението си с поставения забранителен знак В26 - „Забранено е
движение със скорост по-висока от 50 км/ч“
и да се движи със скорост до 50км/ч, а не със скоростта, с която се е
движил непосредствено преди удара, а именно - от около 80км/ч.
С поведението си, подс.К. е причинил
и имуществени вреди на собствениците на лекия автомобил „С. К. П.“ в размер на
3 350 лева, както и на товарната композиция в приблизителен размер на 3019
лв. /арг. заключението по назначената автотехническа оценителна експертиза/.
Освен това, подс.К. с поведението си е причинил и лека телесна повреда както на
малолетния пострадал А.К., така и на св.К. М.. Посочените имуществени вреди и
причинените леки телесни повреди не са съставомерни, но същите са резултат от
извършеното от подсъдимия и следва да бъдат отчетени като отегчаващи вината
обстоятелства.
Престъпното деяние е извършено от
подсъдимия К. при условията на несъзнавана непредпазливост /престъпна
небрежност/ като същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,
но е бил длъжен, тъй като затова го задължава посоченото по-горе правило за
движение по пътищата, установено в съответния нормативен акт и регламентиращо
безопасното управление на пътно превозно средство. В конкретиката на процесния
случай подсъдимият е и могъл да ги предвиди, тъй като не се е намирал в особено
психическо състояние или пък в сложна пътна обстановка и при едно мобилизиране
от негова страна на своите психически възможности би могъл да ги предвиди,
съобразявайки се с посочените по-горе обстоятелства.
Съдът намери, че към посоченото в
обвинителния акт нарушено от подс.К. правило за движение по пътищата по чл.21,
ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, не следва да бъдат добавени като нарушени от него
правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.1 от ЗДвП и по чл.16, ал.1,
т.1 от ЗДвП, които са отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт при подробното описване на механизма
на настъпилото ПТП и за които прокурора навежда факти свързани с изпускане на
контрола над управляваното МПС от подсъдимия при преодоляването на процесния
завой с висока скорост от около 80 км/ч и навлизане на автомобила в насрещната
лента за движение, където в този момент се намира лекият автомобил, управляван
от пострадалия К.. Тези обстоятелства сочат на допуснати от подс. К. нарушения
на чл.20, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, които обаче не следва да
запълнят бланкетната диспозиция на чл.343, ал.1 от НК ведно с
посоченият от прокурора в диспозитива на обвинителния акт текст на чл.21, ал.2
вр. ал.1 от ЗДвП, т.к. съгласно константната практика на ВКС на Р. Б. бланкета
на нормата на чл.343, ал.1 от НК се запълва единствено и само от нарушеното
правило за движение по пътищата, което е в пряка причинна връзка с настъпилия
противоправен резултат, а не и с всички непреки/следващи от него други нарушения
на правила за движение по пътищата, които иначе също са допринесли за
причиняването на резултата. Така, в конкретния процесен случай съдът намира, че
именно нарушеното от подсъдимия правило за движение по пътищата, визирано в
чл.21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП е пряката причина за настъпилия противоправен
резултат, т.к. К. е загубил контрол над управляваното от него МПС и е навлязъл
в лентата за насрещно движение поради това, че е нарушил правилото по чл.21,
ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП и е управлявал товарната композиция с превишена скорост.
Отделно, както добре е известно,
престъплението по смисъла на чл.9, ал.1 от НК е съзнателен и целенасочен волеви акт. В конкретния случай,
навлизането в платното за насрещно движение е станало след като автомобилът е
станал неуправляем, т.е. движението му вече се е осъществявало извън волята на
подсъдимия. Тъй като загубата на контрол от страна на водача е следствие от
избраната прекомерно висока скорост, съставомерното нарушение на правилата за
движение е именно това по чл.21, ал.2
от ЗДвП. Изцяло в този смисъл е и практиката на ВКС на Р. Б.,
изразена и в Решение № 238 от 27.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 909/2018 г., II
н. о., НК.
Съдът намира за безспорно това, че спрямо
пострадалия малолетен А.К. не е била осигурена система
за обезопасяване на деца по смисъла на &6, т.48 от ДР към
ЗДвП - така, както изисква раздел XXV от Глава II от ЗДвП, респ. не е бил
поставен в детско столче за автомобил. Посоченото обстоятелство, ведно с
експертното заключение по назначената по делото съдебномедицинска експертиза №**/****
г., съгласно което установените травматични увреждания на А.К. са получени по
механизма на удряне по травмираните области на тялото на детето с такива
предмети или притискане на тези области на тялото между такива предмети,
навеждат извод, че липсата на обезопасяване на детето също е допринесло
/съпричинило/ за настъпване на противоправния резултат спрямо него - двете
средни телесни повреди.
С оглед на изложеното, съдът намира,
че подс.К. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на
състава на чл.343, ал.4, вр.ал.3, буква „Б”, вр.ал.1, буква „В” вр.чл.342, ал.1
от НК, поради което съдът го призна за виновен по така повдигнатото му
обвинение.
При
определяне вида и размера на наложените наказания на подсъдимия съдът взе
предвид следното:
За извършеното от подсъдимия
престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до
петнадесет години. Касае се за деяние с висока степен на обществена опасност,
обуславяща се от динамиката на този вид деяния понастоящем в страната и в
частност на този международен път в посока от и към ГКПП-Л. и необходимостта
същите да бъдат санкционирани по-строго, както и от обстоятелството, че с
деянието /отделно от съставомерните му последици/ са причинени и имуществени
вреди на две лица – собствениците на товарния и лекия автомобил, както и лека
телесна повреда на малолетния пострадал А.К. и на св.К. М.. Като отегчаващо
вината обстоятелство следва да се отчете и това, че вина за ПТП има само
подсъдимия, като нарушеното от него правило за движение по пътищата и създалата
се в резултат на това пътна обстановка е поставила пострадалия К. К. в позиция
на невъзможност да осъществи каквото и да е действие в посока избягване на
произшествието, като на практика не е имал нито време, нито възможност да
избегне сблъсъка, тъй като управляваната от подсъдимия товарна композиция е
преградила и двете пътни ленти. Действително, резултата от извършеното от
подсъдимия е причинен по непредпазливост, но при грубо нарушаване на разпоредбите
на Закона за движение по пътищата, като подсъдимият при извършване на деянието
е пренебрегнал пет последователни предупредителни и забранителни знаци, част от
които - А40 и В26 са с жълт контур, указващ концентрация на ПТП в участъка, а и
пътен знак А1 - предупреждаващ за наличието на опасен завой. Едновременно с
това, подсъдимият е управлявал товарната композиция с превишена скорост, като е
пренебрегнал и атмосферните условия и пътната обстановка и е причинил ПТП с
лекия автомобил. Резултата от престъплението на практика води до пълно
осиротяване на пострадалия А.К. - син на починалите, който е само на * години,
което неизменно ще доведе до емоционални и психически страдания у това дете,
освен физическите му такива, които то изпитва и които безспорно съпътстват
лечението му от причинените му от подсъдимия две средни телесни повреди.
От друга страна, съдът взе предвид
чистото съдебно минало на подсъдимия, критичното му отношение към престъпния
резултат, изразеното искрено съжаление към това, че е лишил от живот двама души,
като по този начин е оставил пострадалото дете
А.К., който е само на * години, сирак, а освен това, че е причинил на
последния и две средни телесни повреди. Съдът отчете и това, че подс.К. е семеен
и има три деца, две от които малолетни; признанието му за вина, направено от
подсъдимия още в хода на досъдебното производство; поведението му в хода на
досъдебното производство, невъзпрепятстващо органите на досъдебното
производство за разкриване на обективната истина по делото; това, че
осъщественото деяние е в резултат на нарушаване на само едно правило за
движение по пътищата; наличие на съпричиняване за настъпването на
противоправния резултат - средните телесни повреди на А.К.; и не на последно
място – инцидентния характер на деянието. По тези съображения съдът определи на
подсъдимия наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК при лек превес на
смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства и в размер малко под средния
предвиден в закона, а именно такова от 7 /седем/ години лишаване от свобода. С оглед императивния характер на разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК относно приложението на разпоредбата на чл.58а от НК, съдът
редуцира съгласно чл.58а, ал.1 от НК така определеното наказание лишаване от
свобода с 1/3 и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 4
/четири/ години и 8/осем/ месеца.
Съдът не приложи разпоредбата на чл.
66 от НК, тъй като е налице законова пречка за това с оглед размера на
наложеното с настоящата присъда наказание лишаване от свобода. Отделно, съдът
намери, че навлизането в насрещната лента на движение с висока скорост, при
осъществено правомерно движение от пострадалите в тази лента и поставянето им в
критична ситуация при практическа невъзможност да избегнат удара, е
изключително грубо нарушение, което подчертава не само високата степен на
обществена опасност на деянието, предвид и настъпилите тежки последици, но и е
негативна характеристика за дееца. Затова, не само с оглед постигане на общопревантивната
функция на наказанието, но и с цел успешното поправяне и превъзпитание на
подсъдимия, същият следва да изтърпи наложеното му наказание ефективно /в този
см. е Решение № 55 от 25.06.2018 г. на ВКС по н. д. № 76/2018 г., II н. о., НК
на ВКС на РБ/. В резултат, на основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален общ режим за изтърпяване
на наложеното на К. наказание лишаване от свобода.
Съдът не приложи разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, т.к. в случая не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, така, че и
най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко спрямо
дееца.
В съответствие с разпоредбата на
чл.343 г от НК съдът лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 6
/шест/ години, считано от влизане на присъдата в сила, който срок счита за достатъчен и необходим за реализиране на
целите на наказанието. При определянето на това наказание съдът отчете
изложените по- горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК
съдът приспадна времето, през което подсъдимият К. е бил задържан по настоящото
дело, считано от **.**.**** г.
При горния изход на делото и предвид
разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати
направените по делото разноски в размер на 3 694,79 лева в полза на Държавния
бюджет по сметка на ОД на МВР - Я..
По отношение на веществените
доказателства по делото - 2 броя носачи и отломък от носач с
поставени стикери на номера на досъдебното производство, намиращи се на
съхранение в РУ - Е. и 1 брой дрегер в запечатан бял плик /л.70, том 1 от
досъдебното производство/, съдът постанови като вещи без стойност да бъдат
унищожени след влизане на присъдата в сила.
Причините за осъществяване на
деянието са неспазване на основни правила за движение по пътищата от подсъдимия.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪД.СЪСТАВ:
/Г.Кондова/