Решение по дело №44/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 юли 2021 г. (в сила от 7 август 2021 г.)
Съдия: Йълдъз Сабриева Агуш
Дело: 20217200700044
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 24

гр.Русе, 07.07.2021 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Русе, 7 състав, в открито заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                 СЪДИЯ: Йълдъз Агуш

при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 44 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените в обективно съединение искове са с правно основание чл.121, ал.1, т.3 вр. с чл.104, ал.1 от ЗДСл и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Л.П.С. *** твърди, че е бивш държавен служител в Агенция „Митници“, ТД Дунавска, където бил назначен на длъжността „началник на отдел“. Твърди, че със заповед № 7090/17.05.2019 г. на директора на Агенция „Митници“, е било прекратено служебното му правоотношение с Агенция „Митници“, която заповед била отменена с решение № 50/23.10.2019г. по адм.д. № 377/2019г. на АС Русе, което е оставено в сила с решение № 5127/29.04.2020 г., постановено по адм.д. № 81/2020 г. по описа на ВАС.

Заявява, че за времето, през което не е бил на държавна служба, поради незаконното уволнение, е останал без работа, като не е заемал държавна служба, не е работил и по трудово правоотношение, поради което не е получавал възнаграждение.

Във връзка с правото му на обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл., е подал молба до директора на Агенция "Митници", с искане за изплащане на обезщетението, както и на лихви за забава. В отговор на тази молба, е издадена заповед № 3429/23.06.2020г. на директора на Агенция „Митници“, с която е разпоредено на ищеца да се изплати сумата 13158.00лв., представляваща обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл., за оставане без работа, за периода от 20.05.2019г. до 19.11.2019г. вкл. Размерът на обезщетението е определен на база на възнаграждението на служителя към датата на прекратяване на служебното правоотношение. На 02.07.2020г. обезщетението, чието изплащане е разпоредено с посочената заповед, е било платено на ищеца по банков път.

Ищецът твърди, че изплатеното обезщетение не включва дължимите лихви, за периода от влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена заповедта за уволнение /29.04.2020г./ до датата на изплащане на обезщетението 02.07.2020г., в размер на 237.58лв.

          Твърди, че претендира заплащане на обезщетение в размер на 1320лв., изчислено на база по-високото възнаграждение на служителя, валидно към датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена заповедта за уволнение /29.04.2020г./, съгласно чл.104, ал.1 от ЗДСл., поради което твърди че изплатеното обезщетение от ответника е частично. Върху тази главница претендира лихва за забава, за периода от 29.04.2020г. до датата на предявяване на иска, в размер на 69.67лв.

В съдебното заседание на 07.06.2021г., ищецът е направил искане за изменение на предявените обективно съединени искове, като на основание чл.144 АПК вр.с чл.214 ГПК, е допуснато изменение на петитума на обективно съединените искове, при запазване на същите основания на исковете, под формата на намаляване на размера на предявените искове.

След допуснатото изменение на петитума на исковете, ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати:

1/ сумата от 237.59 лв., представляваща лихва върху изплатеното обезщетение от 29.04.2020 г. до 02.07.2020 г.,

2/ сумата от 394.74 лв., представляваща разликата между размера на изплатеното и дължимото на ищеца обезщетение, по чл.104, ал.1 от ЗДСл, за периода от 20.05.2019г. до 19.11.2019г. включително, както и сумата от 21.71 лв., представляваща лихва върху главницата от 394.74лв., за периода от 29.04.2020 г. до 12.11.2020 г.

Претендира и направените разноски по делото.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК ответникът Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове и моли съда да постанови решение, с което те да бъдат отхвърлени. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Според задължителните указания по т.6 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, имуществените спорове, извън тези глава шеста от ЗДСл, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища. С предявеният иск по чл.121, ал.1, т.3 вр. с чл.104, ал.1 от ЗДСл се цели да бъдат репарирани имуществените вреди, които незаконно уволненият държавен служител е претърпял именно от такъв незаконосъобразен акт – от заповедта, впоследствие отменена от съда, с която е прекратено служебното правоотношение на ищеца, поради което делото е родово подсъдно на административния съд.

Исковете са предявени от лице, разполагащо с правен интерес, срещу пасивно процесуално легитимиран ответник, който притежава гражданска правосубектност като юридическо лице – чл.7, ал.1 от ЗМ, след признаването на уволнението му за незаконно, поради което са допустими. Разгледани по същество, исковете са основателни.

Разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДСл предвижда, че когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

Видно от предоставения препис на решение № 50 от 23.10.2019г.. постановено по адм. дело № 377 по описа за 2019 г. на АС Русе, съдът е отменил Заповед № 7091 от 17.05.2019 г. на директора на Агенция „Митници“, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Л.П.С., и е осъдил Агенция „Митници" да заплати на Л.П.С. сумата от 960.00 лева разноски по делото.

С решение № 5127 от 29.04.2020 г. постановено по адм. дело № 81 по описа за 2020 г. на Върховният административен съд, оставя в сила Решение № 50 от 23.10.2019 г. постановено по адм. дело № 377 по описа за 2019г. на АС Русе, и осъжда Агенция „Митници" да заплати на Л.П.С. сумата от 960 (деветстотин и шестдесет) лева разноски за касационната инстанция.

В тежест на ищеца е да докаже релевантния факт, че е останал без работа.

Към исковата молба, в съответствие с разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ГПК вр.с чл.144 АПК, ищецът е представил доказателства за оставането си без работа, през периода, за който претендира изплащане на обезщетение от Агенция „Митници“.

Видно от предоставената справка, издадена от ТД на НАП Варна, съдържаща данни за осигуряването на ищеца, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2019 г., за периода от средата на месец май 2019 г. до месец април 2020 г. в колона „Вид осигурен" е посочен код 15, което съгласно легендата в същата справка, е посочено че се отнася за лица, които получават парично обезщетение за безработица.

За посочения по-горе период в колона „Отработени часове общо" от горецитираната справка, срещу всеки от месеците стои цифрата „0", както и в колона „Начислен месечен облагаем доход“, срещу месеците от средата на месец май 2019 г. до месец април 2020 г.

Видно и от страници 14 до 15 от представеното копие на Служебната книжка, от страна на Агенция „Митници" е вписана корекция и е начислен съответния служебен стаж за периода на отмененото уволнение, като е вписан размер на основната месечна заплата 2193 (две хиляди сто деветдесет и три) лв., което за шестмесечен период от време се равнява на 13158.00 (тринадесет хиляди сто петдесет и осем) лв., което е размерът на обезщетението определен със Заповед № 3429/23.06.2020 г. на директора на Агенция „Митници".

От изложеното е видно, че са налице и двете, законоустановени в чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. предпоставки за изплащане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение.

Със заповед № 3429/23.06.2020 г., издадена от директора на Агенция „Митници" е разпоредено да се изплати на Л.П.С. обезщетение в размер на 13158 (тринадесет хиляди сто петдесет и осем) лв., представляващо дължимото обезщетение по чл. 104, ал.1 от ЗДСл, за оставането му без работа, за периода 20.05.2019 г. до 19.11.2019 г., поради незаконното уволнение.

В изпълнение на посочената заповед, с бюджетно платежно нареждане от 01.07.2020 г. е преведена по сметка на Л.С. сумата от 11 840.20 лв., след като при изплащането на обезщетението е удържан авансово данък в размер на 1 315. 80 лв., за което на лицето е издадена сметка за изплатени суми по чл.45. ал. 4 от ЗДДФЛ.

По тези факти не се спори между страните по делото.

1/ Претендира се сумата от 394.74 лв., представляваща разликата между размера на изплатеното и дължимото според ищеца обезщетение/, като с молба, вх.№ 1885/12.05.2021г. по описа на АС Русе, приложена на л.108 от делото, ищецът обосновава това искане, като посочва че увеличение на основната заплата на ищеца, в размер на 3%, се дължи независимо от последната годишна оценка, на основание чл.64 от ПМС 381/2019г. за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2020г., както и в & 9 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация.

Видно от заключителната част на допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експретиза /л.118-119 от делото/ размерът на основната заплата на ищеца към момента на признаване на уволнението за незаконно – 29.04.2020г., изчислен на база последната годишна оценка и като се съобрази предвиденото 3 на сто увеличение възлиза на 2258.79лв.

От заключението на в.л. М. се установява, че размерът на 6 месечното обезщетение, изчислен на база определената по т.1 увеличена ОЗ /с 3 на сто увеличение/ възлиза на 13552.74лв., като разликата между изплатената сума от ответника и определената от допълнителната експертиза, възлиза на 394.74лв.

          От заключението на в.л. по ССЕ се установява, че към момента на признаване на уволнението на Л.П.С. за незаконно - 29.04.2020г., определената за него 03 е 2193 лв., тъй като в служебното досие на Л.П.С. няма данни за определена друга (нова или актуализирана) 03 към 29.04.2020 г. съгласно начина за определяне на нов (актуализиран) размер на 03 в Агенция Митници, същият се определя индивидуално за всеки служител след извършване на годишна оценка , за която се изготвя Формуляр - Приложение N 2 към чл. 19, ал.1 от НУРОИСДА, в срок до 31.01. на следващата година. Въз основа на така определената оценка се формира новия размер на 03.

Последния формуляр Приложение N 2 към чл. 19, ал.1 от НУРОИСДА за Л.П.С. е изготвен на 03.01.2019 г за 2018 г., на основание на който е определена 03 считано от 01.01.2019 г. в размер 2193 лв.

За 2019 г. няма изготвен Формуляр за оценка на Л.П.С., тъй като лицето в периода на оценяване не е било на работа и не му е изготвена оценка за 2019г., въз основа на която да бъде определена актуализирана 03 към датата 29.04.2020 г.

Съгласно  чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца.

В случая към момента на признаване на уволнението на ищеца към незаконно – 29.04.2020г., на основание чл.64 от ПМС № 381/2019 г. и & 9 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, считано от 01.01.2020г., следва да бъдат увеличени минимум с 3 на сто, независимо от конкретната оценка по Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, когато е приложимо, като лицата, получили най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността, не получават увеличение на заплатите за 2020г.

Безспорно е установено по делото, че ищецът има изготвена последна оценка на 03.01.2019г. за 2018 г. "изпълнението надвишава изискванията", като същата е оценка за пълния период на оценяване до 31.12.2018 г.

Съгласно чл. 67, ал.4 от ЗДСл, органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит, като съгласно чл. 67, ал. 5, т. 1 от ЗДСЛ индивидуалната основна заплата на служителя може да бъде увеличена въз основа на годишната оценка за изпълнението на длъжността, както и по т. 4, предл. трето при възстановяване на уволнен служител.

Уволненият служител /в случая ищецът/ няма годишна оценка за изпълнение на длъжността именно поради незаконното си уволнение, като при отмяната на уволнението по силата на конститутивното съдебно решение, правоотношението се възстановява в пълния му обем, с всички последици, в това число и да се счита непрекъснато, тъй като се заличават последиците на уволнението, както в хипотезата на сбъдване на условието по чл. 122, ал. 1 и явяване на работа в двуседмичния срок, посочен в нормата и възстановяване на служителя, така и при неявяване за заемане на длъжността.

Следователно, за да се определи размера на основната заплата на ищеца към момента на признаване на уволнението за незаконно – 29.04.2020г., след прекратяването на правоотношението, което е обявено за незаконосъобразно, следва да се вземе предвид определената му оценка /която не е най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността/, както и увеличението на основната заплата, съобразно чл.64 от ПМС № 381/2019 г. и & 9 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, считано от 01.01.2020г., следва да бъде увеличена минимум с 3 на сто, поради което към 29.04.2020г.  основната заплата се приеме, че е в размер на 2258.79 лева.

От заключението на в.л. М. се установява, че размерът на 6 месечното обезщетение, изчислен на база определената по т.1 от допълнителното заключение увеличена ОЗ в размер на 2258.79лв./с 3 на сто увеличение/ възлиза на 13552.74лв., като разликата между изплатената сума от ответника и определената от допълнителната експертиза, възлиза на 394.74лв., поради което искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

2/ Претендира се сумата от 237.59 лв., представляваща лихва върху изплатеното обезщетение /13158лв./ от 29.04.2020 г. до 02.07.2020 г., както и

3/ сумата от 21.71 лв., представляваща лихва върху главницата 394.74лв., /представляваща разликата между дължимото и изплатеното обезщетение/, за периода от 29.04.2020 г. до 12.11.2020 г.

При решаване на въпроса за началния момент, от който се дължи лихва върху обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл, съдът съобрази задължителните указания по т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК, според които при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което унищожаемият административен акт е отменен (в този смисъл вж. решение № 2514 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4341/2012 г., V о., решение № 12783 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 528/2018 г., III о. и мн.др.).

По изложените съображения лихвата върху главницата 13158лв., следва да се присъди, за периода от 29.04.2020 г. до 02.07.2020 г., от влизане в сила на решението на ВАС до датата на частичното плащане на дължимото обезщетение по банков път. Съгласно т.3.2 от заключението на ССЕ размерът на тази лихва е 237.59лв.

Лихвата върху главницата 394.74лв. следва да се присъди, за периода от 29.04.2020 г. до 12.11.2020 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда – както е поискано. Според допълнителното заключение на в.л. е в размер на 21.71лв.

Исковете са основателни и следва да се уважат изцяло в претендирания размер.

В исковата молба да липсва искане да бъде присъдена законната лихва върху главницата от 394.74лв. от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

При исковите производства водещо е диспозитивното начало – чл.6, ал.2 от ГПК, която норма е приложима по силата на препращането в чл.144 от АПК, поради което не следва да се присъжда законна лихва върху главницата от 394.74лв. от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК ищецът има право на направените разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице, общо в размер на 358.80лв.

Съдът счита, че е основателно, заявеното от ответника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК вр.чл.144 от АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, както и фактура и документи за банкови преводи ищецът е заплатил по чрез банков превод адвокатски хонорар в размер на 440 лева. Настоящото административно дело е такова с материален интерес, който е в общ размер под 1000 лева, поради което и съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение  за правна защита и съдействие по него е в размер на 300 лева. Следва да се отбележи, че тук няма да намери приложение правилото на чл.2, ал.5 от същата наредба, според което възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, тъй като то касае единствено гражданските, а не и административните дела. По изложените съображения, предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, дължимото на ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до предвидения минимален размер от 300 лева.

На ищеца следва да се присъдят 658.80лв., за разноски по делото.

Така мотивиран, съдът

                                                  Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА Агенция „Митници“, със седалище в гр.София, ул."Г. С. Раковски" № 47, представлявана от директора, да заплати на Л.П.С. ***, с ЕГН **********, сумата от 394.74лв., представляваща разликата между размера на изплатеното и дължимото на ищеца обезщетение, по чл.104, ал.1 от ЗДСл, за периода от 20.05.2019г. до 19.11.2019г. включително, сумата 237.59 лв., представляваща лихва за забава върху изплатеното обезщетение в размер на 13158лв., за периода от 29.04.2020 г. до 02.07.2020 г., както и сумата от 21.71 лв., представляваща лихва върху главницата от 394.74лв., за периода от 29.04.2020 г. до 12.11.2020г., както и сумата 658.80лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

     

                                                                                СЪДИЯ: