№ 41
гр. Русе , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на трети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело
№ 20214501000121 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. АНГ. П. чрез адв. С.В. – АК
гр. Русе против Решение № 260142/21.09.2020 г., постановено по гр.д. № 6841
по описа за 2019 г. на Районен съд Русе, в частта, с която е признато за
установено, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД гр. София ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, представлявано от И.Ц.К. сумата
от 266,93 лв – главница по Договор за кредит „Бяла карта“ №
506842/03.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.08.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 2417/08.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 по ч.гр.д.№ 4858/2019 г. по описа на РС Русе. В жалбата са развити
подробни съображения за неправилност на решението в обжалваната част
като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на
формираните изводи относно правно релевантните факти по спора. Счита,
че клаузата за договорен лихвен процент в размер на 43,20 % е нищожна
1
поради противоречие с добрите нрави, поради което не следва да се дължи
сума за договорна лихва и респективно заплатените от П. суми следва да
бъдат отнесени само за погасяване само на главницата, а не както е
процедирал първоинстанционният съд – за погасяване на главница и
договорна лихва.
Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо
него да бъде постановено ново такова, с което да бъде отхвърлена
претенцията за главница над сумата от 163,89 лв до заявения размер от 266,93
лв. Претендира разноски.
Въззиваемата страна по жалбата „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД гр. София счита същата за неоснователна, а
решението на РРС в обжалваната част за правилно и законосъобразно и моли
то да бъде потвърдено. Развива подробни съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество – същата е неоснователна.
Не е налице несъответствие между установените по делото
обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето решение.
Обсъждайки релевантните за спора факти и доказателства, както и доводите
на страните, първоинстанционният съд е достигнал до извода за
основателност на заявените претенции, а именно, че Р. АНГ. П. дължи на
Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД гр. София сумата от
266,93 лв – главница по Договор за „Бяла карта“ № 506842/03.06.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2019 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №
2417/08.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.
№ 4858/2019 г. по описа на РС Русе, като правилно и законосъобразно е
изходил от правната доктрина.
Видно от заключението на приетата и неоспорена от страните
съдебно – счетоводна експертиза общият размер на задължението на П. по
Договора за кредит „Бяла карта“ № 506842/03.06.2017 г. възлиза на 918,93 лв,
включващо 815,89 лв главница и 103,04 лв договорна лихва, като П. е
2
платила сума в общ размер на 652,00 лв. Първоинстанционният съдебен
състав правилно е приел, че с тази платена сума от 652,00 лв при спазване на
предвидената в чл. 76, ал.2 ЗЗД поредност първо се погасява изцяло
договорната лихва в размер на 103,04 лв, а с останалата част от 548,96 лв е
погасена част от главницата, която е в размер а 815,89 лв и остава да се
дължи главница в размер на 266,93 лв.
Към решението на първоинстанционният съд са изложени
изключително подробни и обосновани мотиви, съобразени с изискванията на
чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени исканията и възраженията на страните
/идентични с тези предявени пред настоящата инстанция/, обсъдени са
събраните доказателства, въз основа на тях са изградени обосновани
фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до правилни
правни изводи. Поради изложеното и на основание чл.272 ГПК, въззивният
съд, като съобрази, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно
и като такова следва да бъде потвърдено, изцяло препраща към неговите
мотиви.
Съдът намира за неоснователни наведените във въззивната жалба
възражения относно нищожността на размера на договорната лихва, уговорен
над трикратния размер на законната такава. Предвиденият в договора /чл. 4,
ал.4/ ГПР в размер на 45,9 % съответства на императивните разпоредби на
закона – чл. 19, ал.4 ЗПК, съобразно която норма същият не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута или в случая – 50 % и доколкото част от него е
договорната лихва / фиксираният годишен лихвен процент по заема/, който
макар и уговорен в размер на 46,70%, не надвишава установеното от закона,
то същият не може да бъде приет, че противоречи на добрите нрави. Не на
последно място дори да се приеме, че клаузата за договорна лихва в размер
над трикратния размер на законната такава противоречи на добрите нрави, то
доколкото по делото не е установена действителната воля на страните,
касаеща нищожната клауза, то това опровергава възможността тя да бъде
заместена, съответно съдът да установи какъв е действителния размер на
възнаградителната лихва, каквато безспорно следва да се дължи. В случая
претендираната от ищеца и отнесена за погасяване на дължимата договорна
лихва сума в размер на 103,04 лв, от общо платените 652,00 лв съобразно
3
заключението на вещото лице от своя страна отнесена към задължението за
главница в размер на 815,89 лв съставлява 12,63 %, което е дори по-малко от
трикратния размер на законната лихва.
По изложените съображения въззивната жалба се явява
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд в обжалваната част –
правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора върху жалбоподателя следва да се
възложат направените от ответника разноски за въззивното производство,
съобразно представената справка по чл. 80 ГПК и направено възражение за
прекомерност на претендираната сума за юрисконсултско възнаграждение,
което следва да бъде намалено до размер от 100,00 лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260142/21.09.2020 г., постановено
по гр.д. № 6841 по описа за 2019 г. на Районен съд Русе, в частта, с която е
признато за установено, че Р. АНГ. П., ЕГН: ********** дължи на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД гр. София ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж
3, представлявано от И.Ц.К. сумата от 266,93 лв – главница по Договор за
кредит „Бяла карта“ № 506842/03.06.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.08.2019 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед № 2417/08.08.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№ 4858/2019 г. по описа на РС Русе.
ОСЪЖДА Р. АНГ. П., ЕГН: ********** да заплати на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД гр. София ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3
сумата от 100,00 лв разноски за юрисконсултско възнаграждение пред РОС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5