№ 2640
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20251110200260 по описа за 2025
година
Производството е по реда на АПК вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба от К. А. А., ЕГН **********, със знанието и съгласието на своята
майка и законен представител Л. Т. М., ЕГН: **********, чрез адв. П. Й., срещу заповед за
задържане за срок до 24 часа с рег. № 225зз-1637/05.12.2024г., издадена от В., разузнавач,
към 01 РУ-СДВР.
В жалбата се твърди, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, неправилна и издадена
при съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа се, че са нарушени със
задържането на лицето основни негови права и свободи съгласно Конституцията на
България и чл. 5, &2 ЕКПЧ. Сочи се, че докато е бил в час по физика педагогическият
съветник го е накарал да излезе, при което полицейски служители го били задържали и го
откарали с микробус до 01 РУ СДВР, като той се е свързал с майка си на много по- късен
етап. Поддържа, че полицейските служители са се опитвали да проведат разпит с А. без
присъствието на негов родител и защитник, като освен това същият не бил уведомен за
правата си. Заявява, че през последните няколко години майката на задържаното лице е
входирала множество жалби срещу полицейски служители
За проведеното по делото открито съдебно заседание страните са редовно призовани.
Жалбоподателят А. се представлява от адв. Й., а ответникът се явява, като се представлява
от юрк. В..
В дадения ход по същество адв. Й. моли жалбата да бъде уважена по изложените
съображения. Изтъква, че заповедта е немотивирана, което представлява процесуално
нарушение, доколкото А. не бил запознат с мотивите и фактическите основания за
задържането. Обръща внимание, че непълнолетното лице е изведено от занимания в
1
посещаваното от него училище, за да бъде разпитано, като не ставало ясно какво налагало
тези действия, тъй като процесуално - следствените действия не са били неотложни. Заявява,
че следва да е било налице обосновано предположение, че лицето е било извършило
конкретно престъпление, каквото по отношение на А. в конкретния случай не е било
налично. Претендира за направените разноски по делото, като представя и списък с
разноски.
В дадения ход по същество юрк. В. намира, че задържаното лице не е било злепоставено
пред съучениците си при условие, че същият е бил изведен чрез психолога от учебните
часове. Поддържа се, че в хода на досъдебното производство са извършени редица
процесуални действия, които навеждат на извода, че е имало достатъчно данни за
извършено престъпление от страна на А.. Твърди, че съобразно предствените и приобщени
по делото писмени документи е налице по безпорен начин обосновано предположение за
извършено престъпление от задържания, както и че същият е знаел за какво е бил задържан,
като това е видно от представените писмени декларации от дежурен адвокат. Поддържа и че
заповедта съдържа всички законово изискуеми реквизити, поради което и същата следва да
бъде потвърдена. Заявява, че именно след задържането на лицето са проведени с него
процесуални- следствени действия. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и
процесната заповед да се потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съдът прие за установено следното:
От фактическа страна:
На 13.10.2024г. с постановление за образуване на досъдебно производство на основание
чл. 212, ал.3 от НПК било образувано ДП № 225 ЗМК 1941/2024г. по описа на 01 РУ-СДВР,
пр. пр. № 431169/2024г. по описа на С., за това, че за времето около 17.00 часа на
13.10.2024г. в гр. София, ул. “Теменуга” до спирката на МГТ, чрез удари с ръце и крака е
причинена средна телесна повреда на М.А.А., ЕГН: **********, изразяваща се в счупване
на носни кости - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
Във връзка с провежданите по повод цитираното досъдебно производство оперативно-
издирвателни мероприятия, на 05.12.2024г. жалбоподателят бил изведен от учебните занятия
от психолога на училището, след което бил откаран в 01 РУ СДВР полицейските служители,
като същият ги придружил доброволно, където в 09.30 часа ответникът В., на длъжност
разузнавач, при 01кг, към 01 РУ-СДВР, издал спрямо него заповед за задържане за срок до
24 часа с рег. № 225зз-1637/05.12.2024г. При задържането присъствали инспектор от ДПС и
дежурен защитник. Като мотиви, обуславящи необходимостта от задържането, били
посочени извършител на телесна повреда по ДП № 225 ЗМК 1941/2024г. по описа на 01 РУ-
СДВР, пр. пр. № 431169/2024г. по описа на 01 РУ СДВР - по чл. 129 от НК. А. подписал
заповедта, което било удостоверено с неговия подпис. след подписването на заповедта за
задържането му, неговата майка била незабавно уведомена за задържането на сина й, при
което се явила в 01 РУ на СДВР.
Извършен бил обиск на задържаното лице и били разяснени правата му, произтичащи от
задържането. След това бил извършен разпит в качеството на свидетел на задържаното лице
2
К. А., на който присъствали инспектор от ДПС при 01 РУ- СДВР, родител на задържания -
неговата майка Л. Т. М.. На същата дата 05.12.2024г. А. в декларация заявил, че не желае да
даде образци за сравнително изследване - фотоснимки. Било постановено и извършването на
видео - техническа експертиза, както и на видео - техническа експертна справка. Съгласно
т.8.11 от заключението на експертната справка № 866/2024г. на изследваните копия от
видеозаписи, и проведеното сравнително лицево - идентификационно изследване е
заключено, че може да се направи извод, че на изследваните фотокопия /извлечени от
записи, обект на експертизата и снимка - сравнителен материал/ най - вероятно е заснето
едно и също лице, посочено като К. А. А.. Видно от приложената по делото експертна
справка № 869/05.12.2024 при изследването на постъпилия оптичен носител, съдържащ 1 бр.
видеофайл, на който не са установени физически дефекти и наранявания върху носителя. В
експертната справка е посочено още, че след възпроизвеждането на видеофайла се
установява лице от мъжки пол, вероятно портиер, който държи входна врата и лице от
мъжки пол, седнало пред входната врата, боси, облечено със сив панталон и черно яке, с
видимо окървавяване в областта на носа, дясната вежда и лявата длан. Отбелязано е и че
около 00:00:09 сек. от началото на записа се наблюдават два крака, които едновременно
нанасят удар в областта на дясното рамо на седналото лице, след което записа свършва. В т.
2 от експертната справка е посочено, че след прослушване на съдържанието на видеофайла с
продължителност 12 секунди се установява наличието на следната пряка реч между лице с
мъжки глас /вероятно заснемащия/ - лице № 1 и лице с мъжки глас /вероятно портиера/ -
лице № 2. При записа се чуват следните реплики: лице № 1 - Аре бе помияр, аре бе, щи еба
майката, изчезавй от тука, и лице № 2: Не, не, не, не го преб..., еее..ееее, стига толкоз, стига,
стига бе, недей тука.
На 05.12.2024г. А. бил приканен да даде обяснения /с оперативен характер/, от което право
не се възползвал. Същият освен това с декларация от 05.12.2024г. отказал да участва в
процесуално - следственото действие разпознаване на лице, като за целта била съставена
декларация от него в този смисъл, на която се подписали и неговата майка и защитник. След
тези действия в 15.30 часа лицето А. било освободено.
Работата по досъдебно производство ДП № 225 ЗМК1941/2024г. по описа на 01 РУ-СДВР,
пр. пр. № 43169/2024г. по описа на С. продължила, като впоследствие била установена
съпричастност към извършване на деянието, предмет на ДП, на други лица.
От удостоверение рег. № 513р-9721/29.01.2025г., издадено от Отдел „Човешки ресурси“
СДВР, се установява, че със заповед № 513з-11035/16.10.2024г. на директора на СДВР,
инспектор В. е преназначен на длъжност разузнавач V степен в 01 група “Престъпления
против личността” на сектор “Противодействие на криминалната престъпност” към 01 РУ
при СДВР, която длъжност изпълнява към настоящия момент.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които прецени като
еднопосочни, безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
Обстоятелствата по задържането на жалбоподателя и издаването на заповедта се
изясняват посредством информацията, съдържаща се в писмените доказателствени
3
източници, както и разпита на ответника по делото. Посредством последните се установят
също оперативните действия и действията по разследване, проведени по време на
задържането на А., а именно искането за изземване на сравнителни образци, назначаване на
видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, с оглед установяване
евентуалната му съпричастност към извършване на деянието, предмет на ДП, и снемането от
лицето на обяснения с оперативен характер, както и проведеният разпит с него. Съдът
кредитира приложените преписи от протоколи и експертно заключение досежно времето на
извършването на съответните действия /в рамките на задържането на Здравков за срок от 24
часа/, без да се позовава на конкретното им съдържание, което е недопустимо, предвид
факта, че са депозирани по друго производство, респективно би бил нарушен принципът за
непосредственост.
Заеманата от ответника П. длъжност към момента на издаване на процесната заповед се
изяснява от представеното удостоверение рег. № 513р-9721/29.01.2025г, издадено от Отдел
„Човешки ресурси“ СДВР.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от
надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
В заповедта, издадена в законоустановената писмена форма, са посочени името,
длъжността и местоработата на издалия я служител, посочено е правното основание за
задържането - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата
и часът на задържането, ограничаването на правата му по чл. 72 ЗМВР, правото да обжалва
пред съда законността на задържането, правото на адвокатска защита от момента на
задържането, на медицинска помощ и на телефонно обаждане. Жалбоподателят е задържан
на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР поради наличието на данни за съпричастност към
извършено престъпление по чл. 129 от НК. Фактическото основание за задържането е ясно,
конкретно и подробно описано, при което жалбоподателят още от този начален момент е бил
наясно с фактическите му параметри, с оглед на което възраженията в съответната насока са
неоснователни. Досежно мотивната част на заповедта, относима е и константната съдебна
практика, обективирана в ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на
ВАС и ТР № 1/2006 г. на ВАС.
Що се отнася до оплакванията в жалбата, че при задържането на лицето не е присъствал
родител, то следва да се отбележи, че законът не изключва възможността заповедта да бъде
връчена лично на лицето, когато родителят или попечителят не е наличен в момента на
задържането, но при условие, че задължително участва представител на дирекция
“Социално подпомагане” и задължително се уведоми родителя. Видно от материалите,
приобщени по делото, се доказва, че родителят на непълнолетния е бил веднага уведомен за
задържането на лицето, като освен това при изготвянето на заповедта за задържането е
присъствал инспектор от ДСП и му е бил оси.
Заповедта за задържане освен това е издадена и в съответствие с изискванията на
материалния закон.
4
Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР регламентира хипотезата на задържане за срок до
24 часа при наличие на данни за извършено престъпление. За да се приложи тази норма, е
достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от
задържаното лице. Понятията „данни“ по смисъла на ЗМВР и „достатъчно данни“ по
смисъла на чл. 207 НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно
производство по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които да
обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на
мярката „задържане до 24 часа“ по чл. 72 ЗМВР са необходими само данни за извършено
престъпление, т.е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно
производство, но да са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице има
съпричастност към извършването на съответното престъпление. В случая това изискване на
закона е изпълнено, с оглед събраните по делото доказателства, от които е видно, че при
задържането на А. органите на 01 РУ-СДВР са разполагали с информация, съдържаща
сведения в насока евентуална негова съпричастност към извършване на деянието, предмет
на ДП № 1941 /2024 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 43169/2024г. по описа на С., във
връзка с което са били извършени и съответните оперативни действия в срока на
задържането.
На следващо място, задържането като принудителна административна мярка се предприема
с цел започване на разследване срещу извършител на престъпление. Целта на закона е
задържането като превантивна мярка да предотврати възможността лицето, за което има
вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде
приведено в действие наказателно преследване. Също така, целта по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР
е да се предостави възможност на органите на МВР да реализират законовите си
правомощия, свързани с профилактиката, разкриването и разследването на престъпления. В
настоящия случай задържането е извършено във връзка с изясняване на обстоятелствата,
касаещи съпричастност на А. към цитираното в заповедта престъпление с правна
квалификация по чл. 129 от НК, при което принудителната административна мярка,
приложена от административния орган, действащ в условията на оперативна
самостоятелност, в случая е била изцяло съобразена както с целта на закона, така и с
практиката на ЕСПЧ относно принципа за прилагането на чл. 5, § 1 ЕКЗПЧОС. Фактът, че
впоследствие е установена съпричастност към извършване на деянието и от различни от А.
лица, е ирелевантен. Доводите в обратна насока са неоснователни.
Законът, а и наложилата се съдебна практика, изисква в Заповедта за задържане да са
посочени факти, за да може задържаното лице да разполага с информация за основанията за
задържането му и то още към момента на задържането или непосредствено след това.
Необходимо е в Заповедта за задържане да са описани релевантни обстоятелства и на всеки
/дори и неюрист/ да му стане ясно във връзка с какво престъпление се задържа лицето. Няма
спор, че за издаването на Заповедта за задържане на лице не е необходимо да има
достатъчно данни, за да се образува досъдебно производство или вече да е образувано
такова. Но все пак следва да има някакво /дори и оскъдно/ словесно описание на данните,
въз основа на които е направен извод за съпричастност на задържаното лице към дадено
5
престъпно деяние. Вписването „извършител на телесна повреда по ДП № 225 ЗМК -
1941/2024г. по описа на 01 РУ СДВР - чл. 129 НК“ показва, че такава е била установена
преди задържането на лицето. Цитираната формулировка съдържа правнорелевантни факти,
които могат да се подведат под даден престъпен състав. Направеното вписване автоматично
означава, че задържаният е научил защо е задържан - за нанасянето на телесна повреда.
Настоящият съдебен състав счита, че не е ограничено правото на защита на задържаното
лице да разбере защо временно се ограничава правото му на придвижване и да може да
оспори законността на задържането си, тай като на първо място има словесно описание на
деянието, за което се счита, че лицето е задържано - нанасянето на телесна повреда, като за
конкретизацията на същата е посочена и разпоредбата на чл. 129 от НК. Доводите на
защитата, че липсвало словесно описание, че телесната повреда е средна, а единствено за
това се съдило от цифровото й посочване - чл. 129 от НК, и поради това заповедта била
незаконна не се споделят от настоящия съдебен състав. Това е така, тъй като целта на
вписването на фактическите основания в заповедта е именно лицето, което се задържа да
разбере за какво е било задържано, като за непълнолетното лице е било напълно ясно, че е
задържано за нанасяне на телесна повреда на друго лице, както и номера на ДП, за което се
отнася. При непосочването на думата “средна” в заповедта непълнолетния А. е разбирал
съвсем ясно за какво е задържането му, като дори и тази дума да беше посочена същият с
оглед на неговата възраст съвсем вероятно не би направил разграничение какво налага
неговото задържане. Нещо повече, липсата на словесната дума “средна” се заменя от
правната квалификация чл. 129 от НК, която дава в достатъчна степен конкретизация за вида
на телесната повреда. Посочването на чл. 129 от НК само по себе си предполага, че става
дума за средна телесна повреда. Няма друга хипотеза, при която чл. 129 от НК да касае
тежка или лека телесна повреда, тъй като касае единствено средна телесна повреда.
Следователно, дори без да е изписана думата “средна” правната квалификация по обективни
критерии носи тази информация. Изразът в заповедта “телесна повреда” в комбинация с чл.
129 от НК е достатъчно информативен, включително и за защитата.
Отделно от това следва да се посочи и че правната квалификация в заповедта за задържане
не е задължително да бъде формулирана по най- прецизния процесуален стандарт (както
например в постановлението за привличане), стига да се разбира за какъв тип престъпление
става въпрос. Непълнолетното лице няма правна култура да разбере дали е лека, средна или
тежка телесна повреда и в този контекст точният термин не е водещ за защитата му - а
съпътстващите гаранции (уведомяване на родител, осигуряване на адвокат и др.) Наличието
на посочен номер на досъдебно производство, орган по разследването, словесното описание
в заповедта за основанието за задържането и квалификацията по чл. 129 от НК е достатъчно,
за да разбере както непълнолетния задържан, така и неговите защитници за какво е
задържането.
Поради това оспорената заповед е законосъобразна, не са налице основания за отмяната й
по реда на чл. 146, т. 1 - т. 5 АПК, и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото претенцията на процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, релевирана в проведеното на 18.01.2021 г.
6
открито съдебно заседание, е основателна. Същата следва да бъде уважена в минималния
размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 100 лв. за
представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 1 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на К. А. А., ЕГН **********, действащ със знанието и съгласието на
своята майка и законен представител Л. Т. М., ЕГН: **********, чрез адв. П. Й. срещу
заповед за задържане за срок до 24 часа с рег. № 225зз-1637/05.12.2024г., издадена от В.,
разузнавач, към 01 РУ-СДВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок до 24 часа.
ОСЪЖДА К. А. А., ЕГН **********, със знанието и съгласието на своята майка и
законен представител Л. Т. М., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична
дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 100 /сто/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.
София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на страните - на
жалбоподателя К. А. А., ЕГН **********, действащ със знанието и съгласието на своята
майка и законен представител Л. Т. М., на адв. П. Й. и на ответника В. П..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7