РЕШЕНИЕ
№ …………………/29.10.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на единадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря М. Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 19040 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „* срещу Р.Н.Т. обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, както и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на паричното притезание, удостоверено
в Заповед № */13.02.2018 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № */2018 г. по описа на Районен съд – *, 16 с-в, за сумата от
10 828,82 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 15.05.2013 г., сумата от 487,94 лв., представляваща
изискуема възнаградителна лихва за периода от 15.08.2017 г. до 12.02.2018 г.,
включително, сумата от 25,60 лв., представляваща мораторна неустойка („лихвена надбавка за забава”) за периода от 15.10.2017 г. до
12.02.2018 г., включително, и сумата от 120 лв. – заемна такса, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 12.02.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и при
условията на евентуалност обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, както и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
10 828,82 лв., представляваща незаплатена
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2013 г., сумата от
487,94 лв., представляваща изискуема възнаградителна лихва за периода от
15.08.2017 г. до 12.02.2018 г., включително, сумата от 25,60 лв., представляваща мораторна
неустойка („лихвена надбавка за забава”) за периода от 15.10.2017 г. до
12.02.2018 г., включително, и сумата от 120 лв. – заемна такса, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 19.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземанията.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен процесния
договор за кредит, по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя банков кредит в размер на 16 000 лв., с краен срок за
издължаване 15.05.2023г. (120 месеца, считано от неговото усвояване, съгл. т. 2
от договора). Неразделна част от договора за кредит били приетите и подписани
от кредитополучателя Общи условия на „* за предоставяне на кредити за
текущо потребление на физически лица, както и приложимата Тарифа за лихвите,
таксите и комисионите, които * прилага по извършване услуги на
клиента, която е в сила към деня на съответното плащане. Поддържа, че всички
средства по отпуснатия кредит са усвоени от кредитополучателя на 15.05.2013 г.
по посочената в чл. 4 от договора за кредит негова разплащателна сметка при
банката, по която страните са уговорили да се осъществява и погасяването на
кредита. Навежда се довод, че за ползване на заетите средства страните са
договорили тяхното олихвяване с преференциален променлив лихвен процент в
размер на 8.45 % годишно, при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж
плюс - за клиенти-служители на работодатели, за които се предоставят
преференциални условия по кредити (Приложение № * към договора). Преференцията била
предоставена на кредитополучателя, т.к. същият е бил служител на „* съгласно условията на програмата е
осигурил превод на работна заплата по разплащателна сметка в Банката и е
предоставил залог на вземане по трудово правоотношение и по сметка. Посочва
допълнителни условия за предоставяне на този лихвен процент и предпоставките
при наличието на които кредитополучателят губи правото си да ползва
предоставените по програмата преференции изцяло или частично и приложимият
лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията.
Излага, че максималният размер, до който може да достигне лихвеният процент при
неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по
стандартни потребителски кредити със съответния размер на променливата му компонента,
който към датата на сключване на договора за кредит е 14,95 % годишно.
Поддържа, че по силата на чл. 19.1. от Общите условия, при забава на плащането
на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора за
кредит, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта,
като надбавката не се прилага, ако Кредитополучателят погаси дължимата месечна
вноска до седмия ден след падежната дата. Съгласно чл.19.2. от Общите условия,
при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и започвал да се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. Твърди, че след усвояване на сумата, издължаването на
вноските по погасителния план е извършвано редовно или с незначително
закъснение до 05.09.2017 г., когато с последно постъпила по разплащателната
сметка сума в размер на 201.93 лв. е погасено изцяло забавеното задължение с
падежна дата 15.08.2017 г. На датите на падеж от 15.09.2017 г. до 15.12.2017г.
вкл. кредитополучателят не бил заплатил дължимите погасителни вноски. Предвид
това банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
като е обективирала едностранното си волеизявление до задълженото лице в
Уведомление изх.№ */29.12.2017г. (нотариална покана № *08.01.2018 г. по описа на нотариус
П. *, рег.№ *), връчено на кредитополучателя на
19.01.2018 г. при условията на чл.46, ал.2 ГПК - на неговата майка. Счита, че с връчване на
уведомлението са постигнати целените от банката правни последици: промяна в
правната сфера на длъжника, изразяваща се в настъпване на предсрочна
изискуемост на дължимите от него по договора за кредит суми. Пояснява се, че
претендиранта заемна такса, представляваща еднократна такса изискуемост,
начислявана при завеждане на кредита като предсрочно изискуем и дължима на
основание чл. 8 от Общите условия, във вр. с чл. 15 от Договора за кредит и
съобразно приложимата Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които * прилага по извършвани услуги на
клиента - т. 11, Разходи при изискуем кредит. С оглед тези обстоятелства
банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.
417 ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което съобразно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК ищецът предявява настоящите искове с
правно основание чл. 422 ГПК. Ищецът се позовава и на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита с връчването на исковата молба на ответника. Моли за
уважаване на предявените установителни искове, а в условията на евентуалност, в
случай, че бъдат отхвърлени поради липса на предсрочна изискуемост на кредита,
да бъдат уважени предявените осъдителни искове. Претендира и за сторените
съдебни разноски.
В открито
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител, поддържа исковата
молба и обективираното е нея искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. Настоява, че е налице валидно облигационно правоотношение между страните,
по което ответникът е неизправна страна. Намира предявения иск за основателен в
пълен размер, като подчертава, че наказателната лихва е в законноустановения
размер.
В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Р.Н.Т., чрез назначения му особен представител
адв. М., депозира писмен отговор на исковата молба, в който се изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва обстоятелството,
че между страните е бил подписан процесния договор за кредит за текущо
потребление от 15.05.2013 г. Счита, че от представеното извлечение от
счетоводните книги на ищеца за сметката на ответника не се установява, че
кредиторът е предоставил на кредитополучателя заемната сума, поради което
верността на отразените в него обстоятелства. Оспорва твърденията за настъпила
предсрочна изискуемост на непадежиралите вноски, в случай, че по делото се
установи, че отпуснатата в заем сума е преведена на кредитополучателя.
Поддържа, че уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да
бъде доведено до знанието лично на кредитополучателя, като в случая нот. покана
е получена от роднина на длъжника. Намира, че направеното изявление в този
смисъл в исковата молба по повод на евентуално предявените искове не може да
бъде получено от особен представител, тъй като представителната му власт е само
и единствено във връзка с процесуалното представителство на страната по
конкретното дело. Оспорва се и основателността на претендираната дължимост на
лихвата за забава. Навежда довод, че лихвата за забава на практика се явява
неустойка при неизпълнение на облигационни ангажименти. Също така посочва, че в
договора между страните изрично е предвидена корекция на договорната лихва при
неизпълнение на задълженията за погасяване на кредита от страна на
кредитополучателя, като вместо предвидената по договор преференциална лихва ще
се начислява вече лихвата, приложима към стандартните потребителски кредити.
Счита, че не е допустимо да се претендира едновременно изпълнение (каквато е
целта на предявените искове) заедно със санкционна надбавка. Поддържа, че
посочената лихва за забава е в противоречие с добрите нрави, тъй като общият
размер на претендираната лихва надхвърля двойния размер на законната такава,
която е и санкцията по закон. Твърди, че кредиторът в случая използва
неправомерно водещото си положение, особено като се вземе предвид че кредитът е
обезпечен с допълнителен залог върху парични вземания - работната заплата на
кредитополучателя. Излага, че в този случай се приема, че лихва за забава
въобще не е уговорена, като се позовава на съдебна практика. Сочи, че ищецът не
е съобразил и задължението си по чл. 7.9 от Общите условия, съгласно който, в
случай на неизпълнение от страна на длъжника, като санкция е предвидено
преференциалната лихва се да се губи изцяло или частично,а върху дължимата сума
се дължи общия договорен лихвен процент. В този случай кредиторът бил длъжен и
да определи нов размер на месечната вноска за лихва и за главница и да
представи на кредитополучателя нов погасителен план, което в настоящия случай
не било налице. Счита, че от момента на възникването на предсрочна изискуемост
се дължи само обезщетението за забавено изпълнение, но не и възнаграждението на
ползване на предоставената сума - възнаградитената лихва. Оспорва се и
претендираната такса в размер на 120 лв., като счита, че се касае до такси,
основаващи се на „разходи при изскуем кредит“, но не са представени
доказателства, че такива разходи действително са направени, а ако това са
разходи, попадащи към „разходите за обслужване на кредита“, то последните не се
дължат. При тези съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно
заседание особеният представител на ответника поддържа депозирания отговор и
формулираното искане по същество. Оспорва настъпването на предсрочната
изискуемост както преди заявлението по чл. 417 ГПК, така и в хода на исковия
процес, предвид представляването на ответника от особен представител. Оспорва и
дължимостта на лихвите.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
От приложения по делото договор за кредит за текущо потребление, сключен на
15.05.2013 г. между „* като кредитор и Р.Н.Т.
- кредитополучател, се установява, че страните са постигнали уговорка за предоставяне
на сумата от 16000лв, като е договорен срок за издължаване от 120 месеца, която
се олихвява с префернциален лихвен процент в размер
на 8,45% годишно или 0.02 % на ден при условия по програма * Престиж плюс. Договорено е, че при
неизпълнение на условията по кредита кредитополучателя губи правото да ползва
преференциите изцяло и се прилага проментливият лихвен процент, приложим към
страндартните потребителски кредити -
14,95 %. Съобразно договора годишният процент на разходите възлиза на 9,56 %,
който може да бъде променян при предпоставките, предвидени в ОУ. В т. 10 е предвидено, че кредитът се
обезпечава със залог върху парични вземания в лева. Съгласно т. 15 от договора
кредитополучателя се задължава да заплаща таксите съгасно Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните на Банка ДСК, които последната прилага по извършени услуги на клиента, с условията на която е
декларирал, че е запознат.
Съгласно
подписаните от страните промоционални условия по
кредитна програма * са договорени преференциални условия за размера на лихвата от 8,45 %.
В т. 9.1 са закрепени случаите, при които отпадат преференциите по договора,
със съдържание идентично на подписания първоначален договор.
От
представения по делото погасителен план (л. 12) се установява, че страните са
уговорили кредитът да бъде издължен на 120 месечни погасителни вноски с падеж
15-то число на съответния месец. Според погасителния план крайният падеж на
договора е 15.05.2023 г.
Приобщена към
доказателствения материал по делото е и Тарифата на „* по кредити
за текущо потребление, като според т.11 от същата кредитополучателят се
задължава да заплати разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв.
Представени
са и Общите условия, приложими към процесното договор, които са подписани от
страните на всяка страница. В т. 19.1 е предвидено, че при забава плащането на
месечната вноска от деня следващ падежната дата частта от вноската,
съставляваща главница се олихвява с договорен лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, както и че ако
кредитополучателя погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната
дата надбавката за забава не се прилага.
Видно от
представеното извлечение за периода от 01.01.2015 г. до 01.04.2016 г. на
сметката на Т., се установява извършените плащания по заема от „*
Съобразно 19.2.
от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни
целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява
с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта, а след тази дата със законна лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Видно от
приложената нотариална покана от с изх. */29.12.2017
г. с рег. № *на нотариус Петранка
Димитрова с рег. № * на НК, банката е отправила уведомление до
ответника за обявяване предсрочната изискуемост на сключени между тях два броя
договори, сред които и договор от 15.05.2013 г. за отпуснат кредит в размер на 16
000лв.
За
установяване връчването на поканата по делото е представена разписка, съгласно
която поканата е връчена на * – майка на адресата, която живее на адреса,
установен от справка в НБДН. На 19.01.2018 г. върху поканата е обективирано нотариално
удостоверяване, според което документът е връчен редовно на майката на длъжника
със задължение да предаде.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по сметка на ответникът Т. на
15.05.2013 г. е постъпила сумата от 16000лв., както и че до 15.07.2017 г.
кредитът е погасяван относително редвно, като вноската с падеж 15.07.2017 г. е
погасена на 05.09.2017 г. и след това не са извършвани плащания. Заключава се,
че към 19.01.2018 г. са просрочени 5 месечни вноски. Сочи се, че към 12.02.2018
г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпъление и
изпълнителен лист) главницата възлиза на 10828,82 лв., лихвата на 479,18лв.,
наказателната лихва 31,34лв. (съобразно уточнението в о.с.з.) и такси – 120 лв.
Посочва се, че законната лихва за периода от 12.02.2018 г. до 20.09.2019 г. възлиза
на 1762,69лв. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че с настъпване на
предсрочната изискувмост падежира целият размер на главницата и върху нея се
начислява наказателна надбавка, като редовната лихва се начислява независимо
дали е настъпила предсрочна изискуемост.
От материалите по приобщеното ч. гр. д. № */2018 г. по описа на
Районен съд – * е видно, че въз основа на подадено на 12.02.2018 г. заявление от * срещу Р.Т. е издадена
заповед № */13.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК за процесните суми, връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, като установителните искове са предявени в указания едномесечен
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Въз основа на горната фактическа
установеност, настоящият състав на формира следните правни изводи:
Предявените искове намират
правното
си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са
допустими
с оглед предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното . гр. д. № 2113/2018
г. по описа на Районен съд
– *.
Предмет на предявения иск
е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което е издадена
заповедта за незабавно изпълнение. Последната, е обоснована с представен
по чл.417 т.2 ГПК документ
– извлечение от счетоводните книги
на банката-кредитор.
Основателността на исковите претенции е обусловена
от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на действително правоотношение по договор за потребителски
кредит, по силата на който
кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата
на заем или
разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне
получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума; настъпването на обективните предоспоставки в договора при които за
кредитора възниква правото да обяви
предсрочната изискуемост на кредита и достигането
на това негово
волеизявление до кредитополучателя, валидно уговорена клауза за начисляване на мораторна неустойка, наречена от ищеца „наказателна лихва”, периода на забавата
и размера на „лихвена надбавка за забава”, както и валидно уговорена клауза за заплащане
на заемна такса в претендирания размер и основанието за начисляването й.
От съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства се установява наличието на валидно облигационно
правоотношение с характеристиките на договор за банков кредит. Ищецът е
изправна страна по същия, доколкото от изслушаната в о.с.з. се установи, че към
датата на подписване на договора по сметка на кредитополучателя – ответник е
преведена сумата, предмет на договора. Ето защо, направеното възражение в
отговора на исковата молба, макар и неподдържано в съдебно заседание, се
преценява за неоснователно.
Наличието на забава в плащането
на дължимите от ответната страна погасителни вноски съобразно постигнатите
между страните уговорки също категорично се установи по делото – представеното
извлечение от сметка на ответника и приетата съдебно-счетоводна експертиза.
В тази връзка ищецът се
позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита при условията
на т. 19.2. от ОУ, а именно при допусната
забава в плащанията над 90 дни.
Според задължителните указания,
дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки: обективния факт на
неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението
на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по време
сезирането на заповедния съд.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че не са
извършени никакви плащания след 05.09.2017 г., с което е погасена вноска от
15.08.2017 г., поради което ответникът е изпаднал в забава, продължила повече
от деветдесет дни (предвид падежа на първата погасителна вноска на 15.09.2017
г.), съответно е доказано настъпването на уговореното между страните обективно
условие за отнемане преимуществото на уговорения в полза на длъжника срок.
Доказано е също и упражненото от ищеца право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Волеизявлението му в този смисъл е обективирано в обсъдената по-горе
нотариална покана, която е надлежно връчена на длъжника на 19.01.2018 г. по
реда на чл. 50 ЗННД във вр. чл. 46, ал.2 от ГПК преди
датата на подаване на заявлението в съда – 12.02.2018 г. Настоящият съдебен
състав намира за неоснователни възраженията на особения представител за
нередовност на връчването, поради това че волеизявлението не е достигнало надлежно
до длъжника. При връчване на уведомлението за настъила предсрочна исикуемост от
нотариус са приложими всички способи за връчване, предвидени в ГПК, в т.ч. и
връчването чрез друго лице, което живее на адреса. Събразно удостоверяването от
връчителя-нотариус именно в такава хипотеза е връчено поканата-уведомеление,
което обосновава наличието на надлежно упражнено право на обявяваване на
предсрочната изискуемост.
От изложеното следва, че предсрочната изискуемост на процесния кредит е
настъпила на 19.01.2018 г., когато длъжникът е редовно уведомен за промяната в
договора. Към тази дата са настъпили и правните последици на изменението, като
цялата неизплатена главница е станала изискуема. Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза същата възлиза в размер на претендираната сума
от 10828,82 лв., поради което установителният иск за главница следва да бъде
изцяло уважен.
До датата на предсрочната изискуемост ответникът дължи и падежиралата
възнаградителна лихва по кредита, а след това уговореното възнаграждение за
ползване на предоставените средства не се дължи, предвид упражнения избор от
кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок и
преустановеното добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника (в този
смисъл – т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС). Според
приложимия погасителен план договорната лихва, включена в месечните вноски с
падежи от 15.08.2017 г. до 19.01.2019 г., включително, е в размер на 403,80
лв., поради което до тази сума и за този период искът следва да бъде уважен, а
за разликата до пълния предявен размер от 487,94 лв., както и за периода от
20.01.2018 г. до 12.02.2018 г. – отхвърлен като неоснователен. Така
предвидената лихва е индивидуално договорена, съобразна с допустимия от закон
размер, поради което твърденията за нищожност на същата е неоснователно.
С оглед установената от експертното заключение забава на ответника при
изпълнение на паричните му задължения по кредита, на основание чл. 33, ал. 1 ЗПК за същия е възникнало и задължение за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Претендираната наказателна надбавка от 25,60 лв.,
начислена за периода от 15.10.2017 г. до 12.02.2018 г., не надвишава размера на
дължимата законна лихва за същия период. Съобразно експертното заключение наказателната
лихва за процесния период възлиза на сумата от
31,34лв., поради което претенцията в размер на 25,60лв. следва да бъде изцяло
уважена. Неоснователно е възражението на ответната страна, че санкцията която
следва да понесе е единствено губене на преференциалните условия по лихвения
процент, без начисляване на лихвена надбавка. Първо, съобразно постигнатите
между страните договорености такава е дължима независимо от наличието или липса
на преференции, като основанието на начисляването й е различно, и второ –
същата не нарушава добрите нрави, доколкото не надвишава допустимите по закон
размери. Още повече, същата освен гаранционно-обезпечителен има и санкционен
характер, чиято дължимост предполага неизпълнение на поетите с договора
задължения, какъвто е и настоящия случай.
Искът за сумата от 120 лв., представляваща
такса разходи при изискуем кредит по т. 11 от Тарифата на банката, съдът намира
същата за основателна. Начислените
такси са съгласно Тарифата на Банката като ответникът се е съгласил с
подписване на договора от 15.05.2013 г., че ще заплаща такси съгласно
последната и е запознат със съдържанието й. Същата има санкционен характер при
предсрочна изискуемост на вземането по договора и поради недобросъвестното
изпълнение на поетите към кредитора задължения, същата се явява дължима.
В заключение, настоящият съдебен
състав намира, че предявените установителни искове следва да бъдат уважени за
главница в размер на 10 828,82
лв., представляваща незаплатена главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 15.05.2013 г., сумата от 403,80 лв., представляваща изискуема
възнаградителна лихва за периода от 15.08.2017 г. до 19.01.2019 г., включително, сумата от 25,60 лв., представляваща мораторна неустойка („лихвена надбавка за забава”) за периода от 15.10.2017 г. до
12.02.2018 г., включително, и сумата от 120 лв. – заемна такса, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 12.02.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Исковите претенции следва да бъдат
отхвърлени за разликата над сумата от 403,80 лв. до пълния предявен размер на
възнаградителната лихва от 487,94 лв. и за периода от 20.01.2018 г. до 12.02.2018
г.
Доколкото съдът приема, че
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила преди сезирането на заповедния
съд със заявлението по чл. 417 ГПК, предявените в условията на евентуално
осъдителни искове не следва да бъдат разглеждани.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски,
съразмерно с уважената част от исковете По делото са представени доказателства
за извършени разноски за заплатена
държавна такса - 353,90 лв., за депозит за вещо лице 200 лв., 450 лв. за
депозит за особен представител. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв., но съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя
същото на сумата от 150 лв. Ето защо при доказани разходи в общ размер на
1153,90 лв., съобразно уважената част от исковите в тежест на ответника следва
да се възложат сторените в исковото производство разноски в общ размер от 1145,43лв.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № */2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с
издадената заповед за незабавно изпълнение в размер на 279,25 лв. (229,25 лв.
за заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение), като от
тях, съразмерно с уважената част от исковете, в тежест на ответника следва да
бъде възложена сумата от 277,20 лв.
Ответникът не е
представил доказателства за направени разноски по делото, поради което такива
не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните по предявените с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД установителни искове, че ответникът Р.Н.Т., ЕГН **********,***, дължи
на ищеца *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от 10 828,82 лв. (десет хиляди
осемстотин двадесет и осем лева, осемдесет и две стотинки), представляваща незаплатена
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2013 г., сумата от
403,80 лв. (четиристотин и три лева
и осемдесет стотинки), представляваща изискуема възнаградителна
лихва за периода от 15.08.2017 г. до
19.01.2019 г.,
включително, сумата от 25,60 лв. (двадесет
и пет лева и шестдесет стотинки), представляваща мораторна неустойка („лихвена надбавка за забава”) за периода от 15.10.2017 г. до
12.02.2018 г., включително, и сумата от 120 лв. (сто и двадесет лева) – заемна
такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 12.02.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е
издадена Заповед № */13.02.2018 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д.
№ 2113/2018 г. по описа на Районен съд – *, 16 с-в, като
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за
разликата над сумата от 403,80 лв. до пълния предявен размер на вземането за
договорна възнаградителна лихва от 487,94 лв. и за периода от 20.01.2018 г.
до 12.02.2018 г.
ОСЪЖДА Р.Н.Т., ЕГН **********,***, да
заплати на „*,
ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:***, сумата от 1145,43лв. (хиляда сто четиридесет и пет лева и четиридесет
и три стотинки), представляваща
сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА
Р.Н.Т., ЕГН **********,***, да
заплати на „*,
ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:***, сумата от 277,20 лв.
(двеста седемдесет и седем лева и двадесет
стотинки), представляваща сторени в
заповедното производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: