Р Е
Ш Е Н
И Е
15.VІІ.2020г. Разград №……
Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен 16.VІ. 2020
съд
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В
публично заседание в състав:
Секретар: Н. Р.
Председател:
2019 гражданско
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
304
дело номер по описа на РОС за година
съобрази следното:
Предявени са осъдителни искове с
правно основание чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД.
Ищцата К.С.Л.,
в условия на субективно и обективно кумулативно съединяване, предявява
срещу К.Н.Н. и
ЕТ“Данкрис -Д.Й.“ЕИК********
искове за осъждането им в условия
на солидарна отговорност, както следва:
1/със заплащане на сумата от 26 000,00лв.,
дължима й се, ведно със законна лихва от дата на иска, в обезщетение на
неимуществени вреди - причинени й от първия ответник при неправомерно управление на МПС-трактор,
осъществено при и по повод възложена му
от втория ответник работа и при наличие на валиден договор за застраховка със „ЗД Евроинс“АД,ЕИК******** ;
2/ със заплащане на сумата от 2 621,67лв. в
обезщетение за забава на обезщетението за неимуществени вреди за времето от
дата на деликта - 17.Х.2018 до дата на предявяване на иска -18.Х.2019г.
С предявяване на исковете, в срока и
по реда на чл.219 ГПК, ищцата е сезирала съда и с искане за конституирането на „ЗД
Евроинс“АД,ЕИК12165113 като трето, подпомагащо я в производството лице.
Като факти, обосноваващи заявената по реда на чл.49 и чл.45 ЗЗД защита,
ищцата сочи, че на 17.Х.2018г. около 12:50, при управление на л.а. „Ауди 80“ рег.№РР4131 АТ по третокласен път RAZ1086
от с.Манастирци в посока с.Съединение, за да избегне внезапно „изскочилия“ и заемащ цялото пътно платно
трактор с
прикачен към него инвентар-дискова брана, отбила рязко вдясно, но не успяла да
избегне удара с управлявания от отв. Н. трактор. В резултат, на което с лявата част на
прикачената към трактора дискова брана „раздрала и разсякла“ напълно предния
ляв калник, предна и задна леви врати, заден ляв калник , предното
панорамно стъкло и предна лява колонка
на вратата. За така нанесените повреди върху управлявания от нея лек
автомобил била заявена претенция, уважена и изплатена от „ЗД Евроинс“АД,ЕИК******** в размер на
1 300,00лв. При
съприкосновението си с автомобила, острите режещи ръбове на браната преминали
буквално на милиметри от нея . Възприемайки случващото се, зрително и слухово, като
застрашаващо живота й, ищцата преживяла силен стрес и ужас. Твърди
като последица от преживяното, настъпването на претендираните до обезщетяването
им последици – силна уплаха и сериозно увреждане на нервната й система,
получено при инцидента разстройство на
адаптацията и търпимо към дата на иска посттравматично стресово разстройство. Като
проявление на тези, настъпили в емоционална и психична
сфера нарушения сочи: нарушен сън; „разстройство на адаптацията“, наложило
излизането й в отпуск по болест и провеждане
на преписаното й в тази връзка медикаментозно лечение; в продължение на месеци се чувствала напрегната; дълго време след
инцидента „чувала звука на разрязващата се ламарина“ и всеки по остър звук в
ежедневието й я стресирал, вадел я
от релси и я карал да преживява инцидента; Чувствала се непълноценна като
родител, говорела непрекъснато и несвързано за случилото се, треперела, не
искала да излиза от дома си, не можела да управлява автомобил и да изпълнява ежедневните си задължения;
загубила апетит, отслабнала; Твърди, че в това състояние е от година и три
месеца, включително и към дата на предявяване на иска.
Така описаните увреждания
твърди в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на отв.Кр. Н.,
който по време и по повод възложена му
от отв. ЕТ“Данкрис-Д.Й.“ , управлявайки
повереният му от търговеца трактор е нарушил: - забраната на Наредба №15/2008 за движение на
колесни трактори по път за обществено
ползване в часове с интензивно движение;
движел се е без сигнализация за извънгабаритен товар; движел се е
несъобразена за пътните условия скорост, без съответно разрешително и при неосигурен от работодателя му съпровождащ автомобил по
см. на чл.10 от Н-ба №11/2001г.;
В с.з. и с депозирани в срок
писмени бележки, чрез процесуално представляващата я по пълномощие адв. Николова, ищцата заявява,
че поддържа по основание и размер иска си за ангажиране солидарната отговорност
на ответниците с дължимото й се в обезвреда обезщетение. Оспорва вменяваното й
в отговорност съпричиняване на претендираните до обезщетяването им вреди. Претендира
разноски.
В законоустановения
и предоставен им за това срок, на ответниците
са се възползвали от правото си на отговор, с депозирането на който:
-признават допустимост на исковете;
- оспорват
исковете по основание и
размер; Оспорват въведените в основание
на исковите претенции факти и обстоятелства, касаещи: механизма на ПТП; вида на
претендираните от ищцата вреди и
наличието на причинна връзка на същите с
процесното ПТП като твърдят данни за нейно психично заболяване преди инцидента;
оспорва относимост на увреди, удостоверени с приложени към иска болнични листи,
към претендираните по делото повреди; твърдят вина на ищцата за настъпилото ПТП, визирайки
конкретно допуснати от нея нарушения на
Правилата за безопасност на движението и относима към дата на инцидента
неизправност на управлявания от нея автомобил. В тази връзка въвеждат възражение за съпричиняване.
В с.з. и депозирани в срок писмени бележки,
чрез представляващият ги по пълномощие адв.Б.,
ответниците оспорват иска и поддържат възражение за 90% съпричиняване на вредите от страна на
ищцата. Претендират разноски по делото.
С депозиран в срок
отговор, застрахователното дружество
оспорва наличие на предпоставки и интерес от приличането му като трето,
подпомагащо ищцата лице; оспорва исковете
по основание и размер; Оспорва
въведените в основание на исковите претенции факти и обстоятелства, касаещи:
механизма на ПТП; вида на претендираните от ищцата вреди и наличието на причинна връзка на
същите с процесното ПТП като твърди
данни за нейно психично заболяване преди инцидента; твърди изключителна вина на
ищцата за ПТП, визирайки конкретно допуснати от нея нарушение на Правилата
за безопасност на движението и прави
възражение за съпричиняване ; оспорва съставения на дата на инцидента Протокол
за ПТП в частта касаеща удостоверения в него
механизъм на ПТП; оспорва относимост на
увреди, удостоверени с приложени към иска болнични листи, към претендираните по
делото повреди и оспорва в съдържание истинността на издадените от д-р Киселова
болнични листи; оспорва наличие на
предпоставки за ангажиране на вменяваната му отговорност за забава на парично дължимо
се на ищцата обезщетение; възразява срещу допускането на поисканите от ищцата
свидетели поради неуточняване на
обстоятелствата, за доказване на които се иска допускането им по делото;
При редовност в
призоваването, застрахователното дружество не се явява и не изпраща свой
представител в насрочените по същество на иска с.з.
Обсъдени в съвкупност и във връзка с
доводите на страните, събраните по делото доказателства дават основание на съда
да приеме за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се въвежда
спор между страните относно обстоятелството, че процесният трактор „Ковота
М130Х“, рег. №РР03987 и прикачената към него дискова брана са
собственост на ЕТ“Данкрис
-Д.Й.“ЕИК116036127- занимаващ се със земеделие арендатор на земи в землището на
общ.Лозница. В обясненията си по реда на чл.176 ГПК собственикът на ответния ЕТ сочи, че във връзка с кампанията по
прибиране на реколта в землището на с.Манастирци, неформално възложил на отв. Кр.Н. да извърши, с трактора и прикачения към него инвентар,
дисковане
на 10 дка нива. Твърди, че тракторът е
бил оборудван, съгласно изискванията - с
работещи сигнални лампи, предни и задни
фарове, с вързани от двете страни на браната „червени парцалчета“
. Към момента, в който тракторът и прикаченото
към него съоръжение са се придвижвали по процесния пътен участък, не е имало съпровождащ
автомобил.
Отв. Кр. Н. е водач с
правоспособност за управление на селскостопански машини-комбайни, трактори. На
17.Х.2018 по обяд, след като приключил с възложената му от ЕТ работа, същият предприел управлението на трактора
обратно към базата, придвижвайки се в посока с. Манастирско по третокласен общински път RAZ1086.
В обясненията си по реда на
чл.176 ГПК отв. Н. *** е имало друг път, по който да придвижи трактора . Управлявал го в своята лента за движение, с
около 8-9 км/ч , с включени фарове и светлинна сигнализация, разположена върху високата
близо 3 – 3,50м кабина на трактора. Прикачената
към трактора брана е широка 4м и заемала почти изцяло широчината на пътното
платно. Самата брана била боядисана в червено, и с високо
вързани отстрани на рамата й червени флагчета. Депозираното
в обясненията му относно сигнализацията на трактора се
потвърждава от показанията на разпитания по делото св.Нешев, който на
процесната дата се е намирал в близост
до мястото на инцидент(л.166).
На около 300м. преди с.Манастирци, отв. Н. трябвало да премине през завой, с десен по посока на движението му вираж
и с наклон надолу . В обсега на завоя
видимостта му била ограничена от дясно
разположената по посока на движението му, висока близо 1,50м храстова и
дървесна растителност. Бил на завоя, в непосредствена близост до храстите,
когато възприел насрещно движещия се автомобил. Пътният участък е с асфалтово покритие, и без разделяща платното маркировка. По
негова преценка разстоянието, от което за първи път видял насрещно движещия се
автомобил било около 50 метра. В
момента, в който възприел автомобила,
предприел спиране на трактора, защото намиращата
се вдясно растителност не му позволявала
да го изнесе от платното. Десният край на браната бил на около метър
извън пътя, а лявата й част заемала част
от лентата за насрещно движение. Според него, въпреки ограниченията във
видимостта, параметрите и сигнализацията на трактора позволявали възприемането му
от насрещно движещите се превозни средства.
В обясненията си отв. Н. сочи, че автомобилът
се движел бързо, по негова преценка със
скорост от около 60-70км. Твърди, че при последвалия сблъсък с автомобила,
тракторът не е бил в движение. Твърдението на Н., че е предприел спиране на
трактора и че към момента на удара същият не е бил в движение, се явява
относимо към депозираното в показанията на ответниковия свидетел- М.Иванов(л.162),
депозиращ в показанията си твърдение че на място на инцидента е имало 50см
спирачна следа от трактора. Последният е фактически съжител на ответницата и
баща на родените от нея деца. Занимава се със земеделие и арендуване на земи
в землището на общ.Лозница. Твърди, че във връзка с дейностите по обработка на
земите ползвал селскостопанска техника от вида на процесния трактор, която
обичайно придвижвал по общинския път поради липса на алтернативен черен път. Познава
добре участъка на инцидента и от опит
знае, че идващите от с.Манастирци превозни средства , с
навлизане в завоя могат да възприемат кабината на насрещно движещите се трактори,
но не и прикачените към тя инвентари. На процесната дата обработвал намираща се в
близост до инцидента нива. Обадил се на ищцата да му занесе обяд.
Според
депозираното в обясненията й по чл.176 ГПК ищцата се движела с процесния автомобил в посока от с.Манастирци
към с.Съединение. правомерно - в дясна
по посока на движението й лента и със скорост не повече от 50 км/ч. Редовно пътувала по този
път и го познавала добре. Като място на конфликта между двете МПС ищцата
сочи първият от
поредицата завои, с ляв по посока на движението й вираж и наклон нагоре. От
лявата страна по посока на движението й, в района на завоя имало храсти и
дървета, които ограничавали видимостта й.
С навлизането в завоя, на разстояние от около 40-50м
възприела инвентара и трактора. Инстинктивно задействала спирачките и завъртяла
волана надясно, за да се размине с препятствието. Твърди, че в този момент
тракторът се е движел. Въпреки
предприетата маневра, при разминаването крайните дискове на браната прорязали надлъжно
автомобила й от лявата му страна, нанасяйки
поражения в горната част на левите врати
с дълбочина на проникване от 3 - 5 сантиметра навътре към купето(вж.
САТЕ на л.190 и сл.).
При пристигането му на място, непосредствено след инцидента,
св.Иванов твърди, че на пътя е имало 50см. спирачна следа от грайферите на
трактора. Автомобилът на К. бил спрян в банкета с предна част на автомобила на около 6-7 метра от задната част на браната като левите му
колелета застъпвали асфалта,
крайно дясно по посока на движението му. Както св. Иванов, така и св.Нешев са
категорични, че на мястото на инцидента не е имало спирачни следи от автомобила
на ищцата. „Колата е с АБС“, казва
св.Иванов и „ при екстремно спиране, би трябвало да блокира или да има някаква
следа." Св.Нешев: „Не съм възприел
звуци от спирачки. От колата не видях да има следи от спирачки“. Отчетената в
показанията на свидетелите относимост дава основание на съда за кредитирането
им. Депозирани в този смисъл, същите
опровергават заявеното в обясненията на
ищцата относно поведението й като участник в движението, непосредствено преди
и към момента на удара.
В съставените
по случая протокол и АУАН(л.16 и
л.82) като причина за настъпването на процесното ПТП е посочено поведението на
водача на трактора, който като участник в движението, навлизайки в насрещна лента за движение не осигурил достатъчно разстояние за
разминаване с насрещно движещи се МПС и блъснал управлявания от ищцата л.а. „Ауди 80“ рег.№РР4131 АТ. С
влязло в сила №18-0296-000169/13.ХІ.2018 е прието, че с това си поведение водачът на трактора
е допуснал нарушение на визираните в чл.44, ал.1 ЗДвП правила за безопасност на
движението и за реализиране на
административно наказателната му отговорност, на същия е била наложена глоба.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 300 ГПК за съда, разглеждащ гражданските
последици от деянието, е задължителна само влязла в сила присъда на наказателния съд. Изводимо
от цитираната норма, наказателното постановление, с което се ангажира
административно наказателна отговорност
на водача, както и АУАН, с който се образува административно
наказателното производство - не се
ползват със задължителна за гражданския
съд сила. Т. е., деликтната отговорност
не е функция на административно наказателната отговорност и относно това, какъв
е механизмът на ПТП , дали то е
причинено от отв. Н. –виновно и противоправно, респ. дали същото е в
причинна връзка с претендираните до обезщетяването им вреди и налице ли е у
пострадалия, съпричиняващо резултата поведени, преценката е дължима от съда въз основа на
непосредствено събраните в това производство доказателства. Освен това следва да се посочи, че като
съставен от орган на МВР в кръга на служебните му задължения, Протоколът за ПТП
е
официален документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление и за удостоверителното
изявление. Но същият няма материална доказателствена сила относно
описания в него механизъм на ПТП, тъй като представлява заключение на
съставителя му.
Във връзка с отговора, дължим по тези, релевантни за изхода му въпроси, по делото бе назначена САТЕ, която след оглед
на място и въз основа на доказателствата, в заключение(л.190 и сл.) констатира следното:
На процесната дата, ищцата и отв.Н. са се движили насрещно по общински път RAZ1086. Времето е било ясно, видимостта
добра, пътят сух, с асфалтово покритие и
без неравности. Платното е с обща широчина от 4,55 метра и без обозначаваща
лентите за движение маркировка(осева линия).
ПТП е настъпило в лента за движение
на л.а., в участъка на завой с радиус от
67м, с десен за трактора вираж, при 4% денивелация с наклон надолу. В посока
движението на автомобила завоят е ляв с наклон нагоре. Завоят се намира на 300
м. от с.Манастирци. От двете страни на
този участък, на нивото на пътя има
банкет, съотвено с широчина 1,30 вдясно по посока движението на трактора и 1,70
вдясно по посока движенето на л.а. От
вътрешната страна на завоя се установява наличие на високи храсти и дървета, препятстващи
възможността на двамата водачи взаимно възприемане в по
ранен момент. Водачът на трактора е имал възможността да възприеме насрещния
автомобил на около 10 метра от мястото на удара, считано от момента на
влизането му в десния за него завой.
От гледна точка на идващия от с.Манастирци лек автомобил
„Ауди 80" с per. №РР4131 АТ, отчитайки, че преди завоя същият се е движил
по прав участък /не по малко от 200 метра /, вещото лице приема, че водачът му е имал възможност да възприеме появилия се на
завоя трактор с прикачена брана от 40-50
метра преди мястото на удара. Факт,потвърден и в показанията на ангажирания от
ищцата св. Иванов. При така установеното
разстояние на възприемане на трактора, вещото лице сочи, че инцидента би бил
предотвратим при движение на л. автомобил с технически съобразената за пътния
участък скорост от 58км/ч.
Общо, дължината на придвижващият се в посока
с.Манастирци трактор с прикачената към него брана е 6,70м. Широчината на
браната е 4,30м; Кабината на трактора е с височина от 3м, а тази на браната от
94 до 107см. Процесният л.а. е дълъг 4,509м, широк - 1,695м и 1,410м. висок.
По
своите габарити и предназначение, управляваната от отв.Н.
композиция попада под регламента на §6,т.23 ДР
ЗДП във вр. с чл.131 от с.з. и
чл.140(7 ЗДвП. Съласно цитираните разпоредби, придвижването на трактора,
представляващ с прикачения към него
инвентар и извънгабаритно ППС, по път за обществено ползване е допустимо само
по изключение и по реда, определен с НАРЕДБА
№ 15/7.ІV.2008 г. , НАРЕДБА № 11/ 3.VІІ.2001г. и НАРЕДБА
№ I-45/ 24.ІІІ.2000г.
Според цитираните подзаконови нормативни
актове, при движение по пътищата, отворени за обществено ползване, колесните
трактори трябва: да имат поставено на покрива на
кабината устройство за жълта мигаща или проблясваща светлина, така че светлината
да бъде добре забележима от всички страни; обозначава моторно превозно
средство, което поради специфичния си режим на движение представлява
препятствие или опасност за движението по пътя, включително и сигнализация за
бавно движещо се превозно средство; да се придвижват с включени устройства с
жълта мигаща или проблясваща светлина и къси светлини; да имат
валидно разрешително и да са съпровождани от съпровождащ автомобил, и
съпровождащо лице; да съобразяват предвидените
в чл.4Н-ба №15/2008 ограничения, забраняващи им използването на пътища,
отворени за обществено ползване, при: намалена видимост до 50 m поради мъгла,
силен дъжд или снеговалеж и заледени пътища. Когато се придвижва по обществен
път, собственикът и водачът на машината са
длъжни да вземат мерки за отстраняване на всяка вероятност за
предизвикване на ПТП.
След оглед на място и справка в
геодезична карта в Агенцията по кадастър, СГКК- гр. Разград, вещото лице
констатира, че общински път RAZ 1086 е единствената транспортна връзка за придвижващите се между селата
Съединение и Манастирци ППС и че на мястото на ПТП не е
налице алтернативен, черен път за движение на селскостопанска и извънгабаритна техника. В този см. са показанията на св.М., разпитан
в качеството му на автоконтрольор, посетил мястото непосредствено след инцидента,
както и на обсъдените по горе свидетели - Иванов и Нешев. Т.е., за водача на трактора не е
имало алтернатива и придвижването му по обществения път е било правомерно. Установеното от експерта и осъдено по горе състояние на пътя, не сочи към дата на инцидента на предвидените
в чл.4 от Н-ба №15/2008г. забрани за
движение на трактора по отворен за обществено ползване път.
По делото не се твърди и не се
доказва, по време на инцидента тракторът да е бил съпровождан от съпровождащ
автомобил и лице, както и да е имал валидно издадено от съответната община
разрешително за преминаване на трактора по общински път, съгл. изискванията на
Наредба 11/03.07.2001 година.
Неизпълнението на тези правила от страна на водача на процесния
трактор и ограничената по посока на
движението му видимост, е попречило на водача на насрещно движещото се МПС да получи своевременно информация, че се
касае за бавно движещо се и извънгабаритно
превозно средство, която би му позволила в един по-ранен момент да
съобрази поведението си на пътя с това превозно средство и с навлезлия в неговата лента за движение инвентар. Респ. да възприеме последния
своевременно като препятствие, създаващо предпоставка за ПТП. Местоположението на превозните средства , непосредствено след инцидента , дава основание да се приеме за установено
от фактическа страна, че при
преминаването си през завоя, водачът на трактора не е осигурил нужната за разминаване дистанция на движещите
се по насрещната лента МПС .
При установените по горе
параметри на процесните превозни средства е видно, че при широчина на пътното
платно от 4,55м., безконфликтното им разминаване предполага конкретно
предприети и съответни на правилата за безопасност на движението действия от
страна на водачите им. Факта, че при
инцидента браната на трактора е била на около 0,725м в лентата за движение на автомобила е обективно
установен, както от ползващия се с док. сила протокол за ПТП, така и от
разположението, и вида на нанесените по
автомобила на ищцата щети. Така, незаетата част от лентата за движение на
автомобила е от 1,525 метра, което при ширина на последния от 1,695 м прави безпрепятственото му
преминаване, без съприкосновение с браната, невъзможно.
Както от обясненията на страните,
така и от показанията на разпитаните по делото свидетели се следва за безспорно
установено, че процесната пътна отсечка, с всички съществуващи по нея
особености – широчина, завои, ограничена от растителност и денивелация на пътя
видимост, както и липсата на
алтернативен път за придвижване на селскостопанска, и извънгабаритна техника, е
била добре позната и на двамата водачи. От
двете страни на участъка има ниви, в които относимо към дата на инцидента е
протичала усилена кампания по прибиране на царевица и засяване не есенници с техника, от вида на процесния трактор. Т.е.,
за м.Х., когато започва стопанската година, придвижването на такива МПС през процесния
участък е било нещо обичайно, респ. известно на страните.
Въз основа на обективно установеното при огледа
и показанията, на присъствалите при огледа и разпитани по делото свидетели, вещото лице по САТЕ установява, че непосредствено преди удара, скоростта на движение на
трактора е била
11 км/час, а тази на л.а.- 71,66 км/час. Избраната от водача на л.а. скорост от
72км/ч при навлизане в завой с ограничена видимост сочи на несъответно на
конкретната и добре позната му пътна обстановка. Според експерта, предотвратяването на
сблъсъка е било във възможностите на ищцата, ако от момента на възприемане на
кабината на трактора се е движела технически
съобразената с обстановката скорост със скорост не повече от 58 км/час.
Като компетентно и обосновано от
доказателствата, заключението на автотехническата експертиза бе прието от страните без възражения.
След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства- показанията
на свидетелите и заключението на
автотехническата експертиза, съдът приема, че като предприето в нарушение
на визираните в чл. 44, ал.1 от ЗДвП и на
чл. 10, ал. 1 и чл. 22 от Наредба № 11/ 3.VІІ.2001 г. поведението на
водача на трактора с прикачения инвентар е противоправно и виновно. Съпровождането на комбайна от движещ се пред
него автомобил с жълта мигаща светлина и опознавателна табела, би
позволило на водача на лекия автомобил
да реализира промяна/ изчакване или намаляване на скоростта на движение/ преди
момента, в който в полезрението му се появява кабината на трактора,
а впоследствие и намиращата с в лентата му за движение брана. По делото се
следва за безспорно доказано, че това си поведение, отв.Н.
е обективирал при и по повод изпълнение на възложените му от втория ответник
дейности по обработка на арендуваните от последния ниви.
Цитираните норми са императивни,
нарушаването им е противоправно и обвързва водача на трактора с отговорността
за обезвреда на настъпилите при деликта вреди, твърдени по делото като
неимществени - болки и страдания, свързани с неотшумелите към момента емоционални и психични преживявания на ищцата.
В подкрепа на тези си твърдения ищцата прилага като доказателство
медицинска документация(вж. на л.12-15). От която е видно, че при проведения й
непосредствено след инцидента психиатричен преглед, по подадената от нея
симптоматика-напрегнатост, тревожност, нарушения в съня и апетита, страхове и
натрапчивост на спомена за звуци и детайли от инцидента, на ищцата е поставена
диагноза „разстройство на адаптацията“ което по своята медико-биологична
характеристика, според провелия консултация съдебен лекар(вж.л.10) обуславя
временно разстройство на здравето без опасност за живота. Предписано й е медикаментозно лечение. Въпреки
издаденият й лист за десет дневен отпуск по болест, ищцата
продължила да ходи на работа, но не се чувствала пълноценна. За това, дали и
как преживеният стрес се е отразил върху работоспособността й, ищцата не
ангажира доказателства. За този период близките й свидетелстват за промяна в
поведението й-събуждала се с крясъци, възпроизвеждащи преживяванията й от
инцидента; загубила апетит и отслабнала;
лесно се изнервяла; избягвала децата се;
не смеела да кара и да пътува с кола; не можела да пази равновесие и да помага
на децата си в учебния им процес; ръцете й треперели; изпитвала страх; не
смеела да излиза навън и реагирала панически при поява на трактор на пътното
платно. В това състояние ищцата била в продължение на пет-шест месеца. Постепенно намалила приема
на лекарства, възстановила стереотипите и ритъма си на живот. При последно проведеният й на 9.ІХ.2019г. психиатричен
преглед, диагнозата й е променена на „посттравматично стресово разстройство“, отчетени
са леки по степен симптоми на
емоционална лабилност, повлияване и подобрение в състоянието й в резултат на проведеното
лечение.
В заключение, въз основа на
приложената медицинска документация и личен
преглед на ищцата, назначената по делото
СПЕ констатира, че преживяното от ищцата ПТП е от вида на сресогенните и
„отключващи“ събития. С настъпването му, относително стабилното и устойчиво състояние
на ищцата е било нарушено. Появила се е интензивна емоционална реакция,
съпроводена с когнитивни, поведенчески и вегетативни симптоми-нарушения в съня,
апетита, безпокойство, неовладяемост на
емоции и натрапчиво възпроизвеждане на
преживяното при инцидента, асоцииране на звуци и случки с предизвикалите
ужаса и страховете й фрагменти от ПТП(вида и звука на премиващите през автомобила
й дискове на браната).
По време на ПТП ищцата е разгърнала остра реакция
на стрес и е изпитала обективно оправдан и конкретно стимулиран от
обстоятелствата психологичен страх за
здравето и живота й. Установените по автомобила вреди свидетелства
не само за съприкосновението му с режещите части на браната, но й за
достоверността на описания от ищцата ужас и страх. Намирайки се на мястото на
водача, т.е. от страната на съприкосновение между превозните средства, тя звуково и визуално е
възприела прорязването на автомобила като реално застрашаваща живота й опасност
След преживяното ПТП, ищцата отчита субективно влошаване на психичното си
състояние, персистриращо(т.речник- постоянно, продължаваща дълго време, неизчезващо) и понастоящем, макар и със
значително намалена интензивност. Постоянно припомнящото се в спомените й събитие е катастрофата с лекия автомобил . Вещото лице описва острата реакция на стрес като
емоционално, когнитивна и поведенческа реакция, която е следствие от
изключително силен стрес с продължителност от минути, часове до няколко дни.
Поставя овладяването на тази реакция в
зависимост от индивидуалните способности
за самоконтрол, самооценка и за справяне със стресиращите събития, с
възпитанието и социалния опит, какъвто възрастта на ищцата предполага. застрашеност,
и с различни признаци на възбуда. И към
настоящия момент ищцата преработва свързаното с ПТП събитие, което е оставило
траен емоционален отпечатък. Което дава основание на експерта да приеме в
заключение, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила посттравматично
стресово разстройство, което е от вида на невротичните заболявания. На това сочи и подадената от
ищцата симптоматика- оживяване на спомени от травматично събитие в
миналото/ flashbacks/ като споменът се преживява отново в настоящето; избягване
на ситуации, които с голяма вероятност предизвикват припомняне на травматичното
събитие; усещане на повишена
При прегледа й, експертът установява, че ищцата не е наследствено обременена с психично заболяване,
което би могло да способства отключването и задълбочаването на
посттравматичното разстройство; Като обстоятелства, способстващи преодляването
на последиците от преживения стрес, вещото
лице установява добрата
социална адаптация, личната и
професионална реализация на ищцата; Мисловния
й процес е с нормално реактивно време и темп; Волевата й сфера е в норма. Няма
преки и/или косвени данни за разстройства във възприятно – представната й
дейност. Паметта й е в нормални граници за възрастта. Интелектът й е в границите
на нормата със съответен за възрастта, образователния статус и социалния опит. В емоциите й се маркира тревожност, но в характеровата и
темпераментова сфера не се наблюдава абнормност в
степен на личностово разстройство. Т.е.,
емоционално и психологически реакцията й към произшествието е в обичайна
и адекватна на преживяното норма.
Относно продължителността,
интензивността и прогнозата на диагностираното по отношение на ищцата
посттравматично стресово разстройство, вещото лице отчита , че непосредствено
след преживяното ПТП ищцата е осъзнала промяната в състоянието си, получила е
подкрепа и разбиране от обкръжението си , потърсила е своевременно психиатрична помощ, провела е навременно и
адекватно лечение с медикаменти - антидепресанти
транквилизатори и невролептици, довели до редукция на симптомите и ограничаване на
влиянието им върху поведението й.
Към момента на освидетелстването вещото
лице установява белезите на диагностицираното й посттравматично стресово разстройството,
но при значително отслабен интензитет. Тенденцията за
пълното отзвучаване на оплакванията е благоприятна, предвид подкрепата на обкръжението. В този
смисъл са и показанията на ангажираните от ищцата свидетели. Св.Иванов, фактически
съжител на ищцата и нейната майка - св.Дойчева, сочат в показанията си, че на шестия месец от
инцидента тя отново започнала да кара
кола, возела децата си на училище в гр.Разград, възстановила стереотипа и
ритъма си на живот.
В обобщение на изложеното дотук,
съдът приема за безспорно, че в резултат на виновно и противоправно
причиненото от отв.Н. ПТП ищцата е получила „посттравматично стресово разстройство“, довело
в период от 6 месеца до затруднения в ежедневното й функциониране, което към
днешна дата, благодарение на личностните си качества и подкрепящата я домашна среда, тя е възстановила в степен на
нормалност: общува с децата си, кара кола; грижи се за домакинството си. Следва
да се посочи , че непосредствено след
инцидента състоянието й е позволявало да работи и да се концентрира върху служебните
си задължения, а симптомите на диагностицираното й посттравматично разстройство
са намирали проявление само пред хората
от домашното й обкръжение. Т.е.,
емоционално и психологически реакцията й към произшествието е в
обичайна, адекватна на преживяното и не е абнормна. В този смисъл са ангажираните от нея
доказателства. Към днешна дата състоянието
й е в тенденция на пълно отзвучаване. Тя е млад човек, в активна възраст, реализиран в личен и професионален план. При
възникналото ПТП не е получила
травматични увреждания. .Съобразявайки тези обстоятелства, както и икономическата конюнктура в страната към
датата на деликта ( утвърдена за периода мин. заплата от 510,00лв. при 12 910лв. средно статистически разход на
домакинство за 2018) , съдът приема че
справедливият по см. на чл.52 ЗЗД размер за обезщетяване на претърпените от ищцата
неимуществени вреди е сумата от 6 000,00лв.
Основателността на претенция за обезщетение
по чл. 49 ЗЗД е обусловена от установяване на всички елементи от фактическия
състав на отговорността за вреди на ответника ЕТ“Данкрис
-Д.Й.“ЕИК116036127 като възложител на
работа, при изпълнение на която, като
водач на трактора отв.Н. е обективирал
увреждащото ищцата виновно и противоправно поведение. В качеството си на собственик на трактора и браната , с които Н.
е следвало да извърши възложените му дейности, ответният търговец е имал и прякото задължение да гарантира безопасното
им придвижване по общинския път като осигури съпровождащ ги автомобил.
Допуснатото в този смисъл нарушение на правилата за безопасност на движението е
в пряка причинна връзка с настъпилите за ищцата вредоносни последици.
На законово основание, обезщетяването на
претендираните от ищцата вреди е дължимо от ЕТ“Данкрис -Д.Й.“ солидарно с ответника, допуснал виновното и противоправното им причиняване при и по
повод изпълнение на възложената му от него работа.
Обосновано
от доказателствата, съдът намира за основателно направеното от ответниците възражение за съпричиняване на неимуществените вреди от страна на
пострадалата при ПТП ищца, тъй като последната е предприела навлизане в завой с
ограничена видимост с несъобразената да конкретната пътна обстановка скорост от
71,66км/ч .
Съобразно
дадените с точка 7 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС тълкувателни
разяснения за правилото за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, такова е
налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането
е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно.
С оглед на
обстоятелството, че до удар не би се стигнало, ако водачът на лекия автомобил
бе се движил с технически допустимата за пътната обстановка скорост от 58 км/ч , но и с оглед на
обстоятелството, че до произшествието не би се достигнало, ако водачът на трактора
, не бе допуснал посочените по-горе нарушения на правилата за движение и на
специалната наредба за движение на извънгабаритни пътни превозни средства, съдът намира, че в случая съпричиняването от пострадалата
е 50%. Налице е пряка
причинно-следствена връзка между поведението й като водач на лекия автомобил и механизма на ПТП,
респективно с настъпването на търпения от нея вредоносен резултат.
В обобщение съдът намира
предявените срещу ответниците искове за солидарното м осъждане с обезщетяване
на претърпените от ищцата вреди за доказани по основание до размера на
3 000,00лв., дължими ведно със законна лихва от дата на иска-18.Х.2019 до
окончателното им изплащане. До
първоначално предявеният му размер от 26 000,00лв. главният иск следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Приетият за доказан размер на следващото се в полза на ищцата
обезщетение, обуславя доказаност на претендираната
в обезщетение мораторна лихва до размера на 305.00 лева. Същата е изчислена от
съда с помощта на ел. калкулатор върху приетата за доказана главица от
3 000,00лв. за времето от дата на деликта-17.Х.2018 до 17.Х.2019. До първоначално
предявеният му размер от 2 621,67лв. акцесорният иск
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
На осн.чл.78 ГПК в полза на страните се
следва присъждане на доказано сторени в производството разноски, съразмерно на
уважената за ищеца и с отхвърлената за ответниците част.
По така изложените мотиви, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 във
вр. с чл. 49 ЗЗД К.Н.Н., ЕГН**********,***
-Д.Й.“ЕИК******** със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в с.Ловско, Разградска
обл., ул.“Кл.Ворошилов“№27 да заплатят солидарно на К.С.Л., ЕГН**********,*** сумата от 3 000,00лв. (три хиляди лева) в
обезщетение за причинените й на 17.Х.2018г. неимуществени вреди - „посттравматично стресово разстройство“ ведно
със законна лихва, считано от дата на иска-18.Х.2019 до окончателното му
изплащане и ОТХВЪРЛЯ предявеният на осн.чл.45 във вр. с чл.49 ЗЗД иск до първоначалния им размер от
26 000,00лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн.чл.86 ЗЗД К.Н.Н. и ЕТ“Данкрис -Д.Й.“ЕИК********, да заплатят солидарно на К.С.Л. сумата от 305,00(триста и пет)лева, представляваща
дължима от дата на деликта 17.Х.2018 до 17.Х.2019г. законна лихва върху присъдената в обезщетение главница от 3000,00лв. и ОТХВЪРЛЯ предявеният на осн.чл.86 ЗЗД иск до
първоначалния му размер от 2 621,67лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК К.Н.Н., ЕГН**********,*** -Д.Й.“ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление по търг. регистрация в с.Ловско, Разградска обл.,
ул.“Кл.Ворошилов“№27 да заплатят солидарно на
К.С.Л., ЕГН**********,*** съразмерни
на уважената част от исковете разноски от 335,60лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК К.С.Л., ЕГН********** да заплати на ЕТ“Данкрис -Д.Й.“ЕИК*******съразмерни на отхвърлената част иска
разноски от 1 145,31лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК К.С.Л., ЕГН**********
да заплати на К.Н.Н., ЕГН********** съразмерни на
отхвърлената част от иска разноски от 660,00лв.
Решението е постановено при участие на „ЗД
Евроинс“АД,ЕИК12165113 като трето лице помагач на ищеца.
Решението може да се обжалва пред ВнАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия:
НР