Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 46

гр. София, 11.03.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, V-ти състав, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Янкова търг. д. № 257 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

            Производството е по реда на чл.376, ал.1 от ГПК.

            Ищецът -  "Л.Б." ЕООД със седалище и адрес на управление ***, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК:., представлявано от Б. Р. С.— Управител, чрез пълномощника си А.Б.В., с адрес: ***, Пълномощно № 3452/02.05.2019 г. на Нотариус вписан под №515 в регистъра на НК е предявил против О.К. с адрес ***, п.к. 2030, ул. "Иван Вазов" № 2, БУЛСТАТ., обективно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.288 от ТЗ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 43 685.10 лева, представляваща дължима цена по договор за продажба на горива от 23.04.2018г., за периода от 01.07.2018г. до 30.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 4 463.89 лева, считано от 20.09.2018г. до датата на предявяване на исковете, сумата 4 368.51 лева, представляваща договорна неустойка за периода от 30.08.2018г. до 19.11.2018г., както и законната лихва върху главницата и неустойката, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното заплащане на сумите.

            Претендират се и направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

            В исковата си молба ищецът твърди, че на 23.04.2018г. между "Л.Б." ЕООД, в качеството му на Изпълнител, и ответника О.– К., в качеството му на Възложител, въз основа на Решение на Кмета на О.К. № РД-04-95/20.03.2018г., бил сключен Договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на горива за нуждите на О.К." № 201800610000/23.05.2018г. С този договор ищецът се задължил да продава горива на ответника при условията на разсрочено плащане на цената. Съгласно условията на договора продажбата на горива от ищеца на ответника се извършвала, чрез ползване на Л. карти от търговските обекти за продажба на дребно - бензиностанции, опериращи под търговската марка Л.. В съответствие с договора, „Л.Б." ЕООД предоставило (предало) на ответника за ползване магнитни карти – Л. карти, които се използвали за идентификация на купувача при закупуване на горива, стоки и услуги от търговски обекти на ищеца. При представяне на Л. карта и въвеждането й в електронно устройство, което разчитало магнитната лента на картата и след последващо въвеждане на известен единствено на ответника четири цифрен ПИН — код, получените горива, стоки и услуги се фактурирали по сметка на ответника. За извършените продажби от обекти на ищеца, чрез използване на предоставените на ответника карти, в края на всеки календарен месец, се изготвяла подробна справка от електронна система с фискална памет. Справката отчитала продажбите в бензиностанциите на „Л.", съгласно изискванията на Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства, удостоверявала предадените през изминалия месец горива, стоки и услуги на съответния клиент, чрез използването на предоставените му карти, и въз основа на нея се изготвяла данъчна фактура, която обективирала задълженията на ответника за изминалия месец.

Ищецът излага още в исковата си молба, че съгласно уговореното в чл. 8, т. 2 от Договора, О.К. изпратила до "Л.Б." ЕООД заявки за издаване на процесните карти. Въз основа на заявките, „Л.Б." ЕООД предоставило на ответника картите, по куриер, за което бил съставен приемо-предавателен протокол, подписан от ответника.

Поддържа се още от ищеца в исковата молба, че съгласно чл.6, т.6 от Договора, лицата, на които били предадени картата и ПИН-а се считало че действат от името и за сметка на Възложителя. Чл. 6, т. 5 от Договора предвиждал, че при настъпила кражба, загуба или унищожаване на карта, О.К. следвало да уведоми „Л.Б." ЕООД най-късно в срок от един ден от настъпването на събитието.

За периода от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. в изпълнение на задълженията си по Договор № ЕПД 201800610000/23.05.2018 г., "Л.Б." ЕООД предало на ответника горива, за което били издадени данъчни фактури с номера № **********/31.07.2018 г., № **********/31.08.2018 г. и № **********/30.09.2018 г. В придружаващите фактурите справки били описани номер на картата, дата и час на покупката, номер на автомобила, ако картата била издадена на автомобил, номер на касов бон, вид на стоката, или услугата, количество, единична цена, стойност на покупката и обект, където била извършена покупката.

Съгласно чл. 4 от Договора, дължимата сума се заплащала в срок до 30 дни след представяне на фактура и справка за вида и стойността на заредените горива по карти, както и на декларация за съответствие на качеството на течните горива.

Ищецът твърди още, че във връзка с оптимизиране на обмена на информация и изпълнението на задълженията по договора между страните по него се установила практика, съгласно която „Л.Б." ЕООД издавало на О.К. електронни фактури, до които предоставяло достъп в своята онлайн платформа. За периода от сключването на договора - 23.04.2018 г. до 01.07.2018 г. О.К. получавала фактурите по процесния договор по електронен път и съответно ги заплащала. За издадената фактура клиентът се уведомявал от онлайн платформата и по електронна поща от служител на „Л.Б." ЕООД. При несъгласие от страна на възложителя по Договора със съдържанието на предоставената фактура и справка към нея, същият отправял писмено искане до „Л.Б." ЕООД за уточняване на стойностите, съгласно чл. 13, ал. 2 от Договора. Такова искане не било постъпило при ищеца и затова той считал, че ответникът е съгласен с отразеното в процесиите фактури и справките към тях.

Ищецът сочи, че въпреки задължението на О.К. предвидено в чл.2 от Договора, да заплаща цената за получените горива, същата след 01.07.2018г. не била заплатила дължимите суми на "Л.Б." ЕООД в уговорените срокове. По посочените по –горе три данъчни фактури ответникът дължал на ищеца сумата от 43 685.10 лева.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от Договора ищецът твърди, че ответникът му дължи неустойка за забава в размер на 0,5% от стойността на всяко забавено плащане за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от стойността на забавеното плащане, а именно:

 

Фактура №	На стойност	Период на забава -20 дни	Неустойка 0,5 % на ден	Общ размер на неустойка
**********/ 31.07.2018	16 185,49 лева	30.08.2018-19.09.2018	80,39 лева	1 618,55 лева
**********/ 31.08.2018	17 847,84 лева	30.09.2018-20.10.2018	89,24 лева	1 784,78 лева
**********/ 30.09.2018	9 651,77 лева	30.10.2018- 19.11.2018	48,26 лева	965,18 лева
Общо				4 368,51 лева

 

Ищецът е изложил в исковата молба, че съгласно чл. 14, ал. 3 от Договора е уговорена възможност за „Л.Б." ЕООД да търси обезщетение за вреди по общия ред в случай, че претърпените вреди са по-големи от уговорената неустойка. В този смисъл и предвид, че неизпълнението на задължението на ответника за плащане било продължило и след изтичане на първите 20 дни забава (когато е достигната границата от 10% за начисляване на договорна неустойка), то за периода след натрупване на 10% от стойността на задължението по всяка фактура до подаването на иска (както и до пълното изпълнение на задълженията след подаване на иска) ответникът дължал мораторна лихва. Мораторната лихва от достигане на границата от 10% за начисляване на неустойка до датата на подаване на исковата молба била в следния размер:

 

Фактура №	Сума	Период на забава	Законна лихва за забава
**********/ 31.07.2018	16 185,49 лева	20.09.2018-18.10.2019 г.	1 771,46 лева
**********/ 31.08.2018	17 847,84 лева	21.10.2018-18.10.2019 г.	1 799,66 лева
**********/ 30.09.2018	9 651,77 лева	20.11.2018-18.10.2019 г.	892,77 лева
Общо			4 463,89 лева

 

Предвид на изложеното ищецът моли съда да постановите решение, с което да осъди ответникът да му заплати сумата от 43 685.10 лева, представляваща дължима цена по договор за продажба на горива от 23.04.2018г., за периода от 01.07.2018г. до 30.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 4 463.89 лева, считано от 30.08.2018г. до датата на предявяване на исковете, сумата 4 368.51 лева, представляваща договорна неустойка за периода от 30.08.2018г. до 19.11.2018г., както и законната лихва върху главницата и неустойката, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното заплащане на сумите.

Претендират се и направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Препис от исковата молба и доказателствата, съгласно разпореждането на съда от 24.10.2019г. са изпратени на ответника, с указанията по чл.367-370 от ГПК. Видно от приложената по делото разписка за връчено съдебно съобщение същите са редовно връчени на ответника на 29.10.2019г.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК,  ответникът не е депозирал писмен отговор и не  е взел становище по исковете.

Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото Договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка на горива за нуждите на О.К." № 201800610000/23.05.2018 г., сключен между "Л.Б." ЕООД и О.К. на 23.04.2018 г.; Данъчни фактури № **********/31.07.2018г., № **********/31.08.2018г. и № **********/30.09.2018г., ведно с подробни справки към тях за закупените горива, стоки и услуги, чрез ползване на Л.карти от страна на ответника и за датите, на които са извършени съответните сделки за периода от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г.; Касови бонове, издадени от „Л.Б." ЕООД и подписани от оправомощено лице за ответника; Заявки за издаване на карти от О.К. до „Л.Б." ЕООД, както и Приемо-предавателен протокол за предадени карти от „Л.Б." ЕООД на О.К. се установяват твърденията изложени в исковата молба от ищеца.

Не са представени по делото доказателства, а и не са изложени твърдения от ответника, че той е заплатил на ищеца процесните горива.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените обективно съединени искове намират своето правно основание в разпоредбите на чл.327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда. Единствено фактът на евентуално извършени плащания по дължими суми е в тежест на ответника. Последният не ангажира никакви доказателства по делото.

В настоящата хипотеза съдът приема, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение, с източник договор за продажба на горива. Това обстоятелство не е оспорено от ответника по делото. По силата на договорноправната връзка, в тежест на ищцовото дружество, е възникнало задължението да доставя посочените стоки, а в тежест на ответника - да заплаща цената им. По делото няма спор по тези обстоятелства.

Несъмнено се установява по делото от процесните фактури, които не са оспорени в договорения срок /чл.13, ал.2 от Договора/ и касовите бонове издадени от „Л.Б." ЕООД и подписани от оправомощено лице за ответника за закупено гориво, че ответната община е получила стоките предмет на фактурите. Не се установи обаче, че тя е заплатила тези стоки в срока посочен във договора – чл.2, ал.5. В този смисъл ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца цената на доставените му стоки по процесните три фактури в общ размер на 43 685.10 лева.

Вторият предявен иск – с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 4 368.51 лева, също е доказан изцяло по основание и размер. Установено бе, че за периода, за който се претендира неустойка, процесният договор е бил в сила, както и че за същия период ответникът е бил в забава за плащането на дължимите цени на получените стоки. Страните са договорили в чл.14 от сключения договор неустойка при забава в плащането на цената на стоките – в размер на 0.5 % за всеки просрочен ден върху стойността на забавеното плащане, но не повече от 10 % от тази сума, която неустойка за всички просрочени фактури по и.м. / неплащане на фактури за периода от 30.08.2018 год. до 19.11.2019 год./ възлиза в общ размер на 4 368.51 лева; досежно изчисленията на дължимата неустойка за всяка просрочена фактура съдът препраща към изчисленията направени в и.м., правилността на които бе проверена от съда, доколкото за същото не са необходими специални знания.

С оглед на изложеното, предявените искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени в претендирания размер.

Установените като дължими по делото суми, се дължат с лихвите за забава на плащането им от момента на подаване на исковата молба, с която е задвижено настоящото съдебно производство – 22.10.2019г., до окончателното им изплащане.

Основателен в случая се явява и предявеният от ищеца иск за мораторна лихва за забава на сумите по неплатените процесни фактури. Тази лихва се дължи обаче от момента на изтичането на срока, за който се дължи неустойка /максимум 20 дни след падежа на всяка фактура/ по всяка от трите процесни фактури до момента предявяване на исковете – 22.10.2019г. Размерът на дължимата мораторна лихва е 4 463.89 лева, като за изчисленията на дължимата мораторна лихва за всяка просрочена фактура съдът препраща към изчисленията направени в и.м., правилността на които бе проверена от съда, доколкото за същото не са необходими специални знания.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца в цялост направените по делото разноски, а именно сумата в размер на 2 400.70 лева - заплатена ДТ за водене на съдебното производство в размер на 2100.70 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Воден от горното Софийският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА О.К. с адрес ***, п.к. 2030, ул. "Иван Вазов" № 2, БУЛСТАТ. да заплати на "Л.Б." ЕООД със седалище и адрес на управление ***, вписано в Търговския регистър с ЕИК: ., представлявано от Б.Р.С. — Управител, по предявените от ищеца обективно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД,  вр. с чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.288 от ТЗ,  сумата от 43 685.10 лева, представляваща дължима цена по Договор № 201800610000/23.05.2018г. за доставка на горива за нуждите на О.К. за периода от 01.07.2018г. до 30.09.2018г., сумата от 4 463.89 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 20.09.2018г. до датата на предявяване на исковете – 22.10.2019г., ведно със законната лихва върху посочената сума за главница, считано от 22.10.2019г. – датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪЖДА О.К. с адрес ***, п.к. 2030, ул. "Иван Вазов" № 2, БУЛСТАТ. да заплати на "Л.Б." ЕООД със седалище и адрес на управление ***, вписано в Търговския регистър с ЕИК: ., представлявано от Б. Р.С. — Управител, по предявените от ищеца обективно съединени искове с правно основание чл.92 от ЗЗД,  вр. с чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.288 от ТЗ,  сумата от 4 368.51 лева, представляваща договорна неустойка (начислена съгл. чл. 14, ал.1 от Договор № 201800610000/23.05.2018г. за доставка на горива за нуждите на О.К. за незаплатени суми по фактури, за периода от 30.08.2018г. до 19.11.2018г., ведно със законната лихва върху посочената сума считано от 22.10.2019г. – датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, О.К. с адрес ***, п.к. 2030, ул. "Иван Вазов" № 2, БУЛСТАТ . да заплати на "Л.Б." ЕООД със седалище и адрес на управление ***, вписано в Търговския регистър с ЕИК: ., сумата в  размер на 2 400.70 лева, представляваща направени по делото съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл.376, ал.3 от ГПК, подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок, считано от 11.03.2020г.

Преписи от същото да се връчат на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: