Р Е Ш
Е Н И Е № 260066
Гр.
Пещера, 08.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди
и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАСКА
ПАВЛОВА
при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа
докладваното от съдията Павлова гр.д. № 983 по описа на съда за 2020 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1784, район Младост, бул. Цариградско шосе 159, бл. Бенч Марк,
Бизнес център, с ЕИК *********, представлявано от Леон Връшка, гражданин на
Република Чехия, личен номер 720125/3829 и К. К., гражданин на Република Чехия,
личен номер 740514/0182, чрез адв. Р.Д., против Р.Г.Д., с ЕГН **********, с ИТН
300218654327, с адрес: *** Мария 25, иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 410 от ГПК и чл. 107 ЗЕ.
Твърди ищецът, че се е намирал в облигационни правоотношения
с ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, които са общоизвестни и
са публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от
Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да
е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях
ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за
периода 27.07.2019 г. до 29.03.2020г.. От своя страна ответникът, не е изпълнил
задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадените фактури.
Ищецът „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД е доставчик на
електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към
Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция
№ Л-409-17/01.07.2013г. Дружеството е доставяло на Р.Г.Д., с ЕГН **********, с
електроснабден имот находящ се в с.СУХАЧЕ, ул. БАБА МАРИЯ 25 с ИТН 300218654327
ел.енергия за периода от 27.07.2019 г. до 29.03.2020г. , за което е издало
отделни фактури. В тях са посочени конкретно дължими суми, а именно:
1. Фактура № ********* от 31.08.2019г. на стойност
88.32 (осемдесет и осем лв. и тридесет и две ст.) лева за периода 27.07.2019 -
26.08.2019
2. Фактура №
********* от 30.09.2019г. на стойност 116.99 (сто и шестнадесет лв. и
деветдесет и девет ст.) лева за периода 27.08.2019 - 26.09.2019
3. Фактура №
********* от 31.10.2019г. на стойност 151.33 (сто петдесет и един лв. и
тридесет и три ст.) лева за периода 27.09.2019 - 27.10.2019
4. Фактура №
********* от 30.11.2019г. на стойност 263.26 (двеста шестдесет и три лв. и
двадесет и шест ст.) лева за периода 28.10.2019 - 27.11.2019
5. Фактура №
********* от 31.12.2019г. на стойност 362.04 (триста шестдесет и два лв. и
четири ст.) лева за периода 28.11.2019 - 27.12.2019
6. Фактура №
********* от 31.01.2020г. на стойност 367.74 (триста шестдесет и седем лв. и
седемдесет и четири ст.) лева за периода 28.12.2019 - 27.01.2020
7. Фактура №
********* от 29.02.2020г. на стойност 282.41 (двеста осемдесет и два лв. и
четиридесет и една ст.) лева за периода 28.01.2020 - 27.02.2020
8. Фактура №
********* от 31.03.2020г. на стойност 312.82 (триста и дванадесет лв. и
осемдесет и две ст.) лева за периода 28.02.2020 - 29.03.2020.
Така посочените задължения по различните фактури са
станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба
на ел.енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, абонатът разполага с десетдневен
срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия през
който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на
този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред.
Чл.19, ал.8 от Общите условия изрично постановява, че неполучаването на
съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок
дължимата сума.
На основание чл. 107 от ЗЕ ищецът потърсил начин да защити интересите си, като
е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в
Районен съд Пещера, по което е образувано ч.гр.дело 784/2020. Длъжникът е
упражнил правото си по чл.414, ал.1 ГПК да подаде Възражение в
законоустановения срок срещу така издадената заповед за изпълнение на парично
задължение, с което оспорва вземането на кредитора. Настоящата искова молба се
подава в тази връзка и следва да се има предвид, че същата представлява
доказателство за предявен иск относно вземането по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК.
В съответствие със ЗЕ, ищецът е издал справка за
възникналите задължения, което съдържа всички претендирани и посочени по-горе
фактури. По всички тях до момента на подаване на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника не е постъпило.
Ищецът имал право и е начислил на лихвата за
процесния период, както следва:
1. 4.91
(четири лв. и деветдесет и една ст.) лева за периода от 25.09.2019 -
08.05.2020г. за фактура № *********.;
2. 5.52
(пет лв. и петдесет и две ст.) лева за периода от 25.10.2019 - 08.05.2020г. за
фактура № *********.;
3. 5.8 (пет
лв. и осемдесет ст.) лева за периода от 26.11.2019 - 08.05.2020г. за фактура № *********.;
4. 8.03
(осем лв. и три ст.) лева за периода от 24.12.2019 - 08.05.2020г. за фактура № *********.;
5. 7.94
(седем лв. и деветдесет и четири ст.) лева за периода от 25.01.2020 -
08.05.2020г.за фактура № *********.;
6. 4.91
(четири лв. и деветдесет и една ст.) лева за периода от 25.02.2020 -
08.05.2020г. за фактура № *********.;
7. 2.35
(два лв. и тридесет и пет ст.) лева за периода от 24.03.2020 - 08.05.2020г. за
фактура № *********.;
8. 1.22
(един лв. и двадесет и две ст.) лева за периода от 25.04.2020 - 08.05.2020г. за
фактура № *********.
Общата
стойност на непогасения паричен дълг на Р.Г.Д., с ЕГН **********, възлиза към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - на
1944.91 (хиляда деветстотин четиридесет и четири лв. и деветдесет и една ст.) -
главница по неплатени фактури , 40.68
(четиридесет лв. и шестдесет и осем ст.) лева законна лихва за забава, считано
от 25.09.2019 г. до 08.05.2020г.
Молят да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че длъжникът Р.Г.Д., с ЕГН **********,с
електроснабден имот находящ се в Сухаче, ул. Баба Мария 25 ИТН 300218654327 по
издадената Заповед за изпълнение дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД
следните суми: сумата от 1944.91 (хиляда деветстотин четиридесет и четири лв. и
деветдесет и една ст.) лева - главница за използвана и незаплатена електрическа
енергия за периода от 27.07.2019 г.. до 29.03.2020г.; сумата от 40.68
(четиридесет лв. и шестдесет и осем ст.) лева - законна лихва за забава,
считано от 25.09.2019 г, до 08.05.2020г., съгласно приложената по делото справка
за възникнали задължения, законна лихва
за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата. Претендира
разноски и прави доказателствени искания.
В срока за отговор не е постъпил такъв от
ответника.
Съдът намира, че е сезиран с иск с правна
квалификация 422 от ГПК във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК във вр. чл. 107 ЗЕ и чл.
86 от ЗЗД.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 164/22.07.2020
г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№784/2020 г., е разпоредено длъжникът Р.Г.Д., ЕГН – **********, Адрес: ***,
да заплати на кредитора „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********,
Седалище/адрес на управление: гр. София, п.к.1784, район Младост, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, бл.Бенч Марк, Бизнес Център, Законен представител: Л.
В.и К. К., пълномощник: адвокатско съдружие „С., Д. и партньори“ рег. в
САК, със съдебен адрес:***, тел.
02/8372111, e-mail: ****@*************.*** – представлявано от адв.Паулина И.,
главница в размер на 1944,91 лева, лихва в размер на 40,68 лева за периода от
25.09.2019 г. до 08.05.2020 г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от постъпване на заявлението – 21.05.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и разноски в размер на 102,71 лева, в т.ч. 39,71 лева за
внесена ДТ и 63,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника като
последния в срока по чл. 414 от ГПК е
депозирал възражение. Дадени са указания
на заявителя да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок като довнесе дължимата държавна такса. Искът е
предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
По делото са представени 5 бр. фактури,
справка за консумация на клиенти, както и
ОУ, от които е видно че в периода от 27.07.2019г.
до 29.03.2020 г. ответника е консумирал ел. енергия на стойност от 1944,91
лева.
Видно от приетата по делото справка
ответникът има задължения и за минал период от време. От приетата по делото
справка по лице, за посочения адрес е начислявана ел. енергия още от м. юли
на 2012 година.
По делото не се оспорва, че ответникът е
получил за посочения период ел. енергия в стопанисвания от него обект, както и
не твърди, че е заплатил същата.
Няма данни и че към момента на приключване на
устните състезания е настъпило плащане.
Ето защо искът за главница се явява
основателен и доказан по размер.
Предвид забавата на главницата, основателна
се явява претенцията за лихва. Използвайки онлайн калкулатор за изчисляване
на законна лихва се установява, че дължимата такава е в размер на 49.88 лева,а
ищецът претендира по- малка сума , а именно 40.68 лева, ето защо следва да се
уважи по –малката такава.
В проведеното съдебно
заседание ищецът поддържа исковата молба чрез депозирано писмено становище, прави
искане за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК срещу
ответника,претендира разноски съобразно представен списък на разноските по чл.
80 от ГПК.
Ответникът
не се явява в първото по делото заседание.
Ответникът не е подал в
срок писмен отговор, с указания за този процесуален пропуск при условията на
чл. 101, ал.3 от ГПК, както и не се
явява в първото по делото заседание без да посочи уважителни причини за това.
С оглед на конкретните
данни по настоящото дело съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 239
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като: на ответника са указани
последиците от неподаването на отговор и от неявяването му в съдебно заседание.
Съобразена е и разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ГПК, едновременно със
съобщението с указанията за последиците от неподаването на отговор е връчен и
препис от исковата молба. Съдът, като съобрази наличието на формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и че искът е вероятно основателен
- с оглед на твърдяното от ищеца намира, че няма пречка да постанови
неприсъствено решение в съответствие със заявения в исковата молба петитум. При
съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и приложените към
същата доказателства, които от външна страна са формално редовни, може да бъде
обоснована основателността на исковите претенции така, както са предявени, като
съдът намира, че те са доказани.
На основание чл. 239,
ал.2 ГПК съдът счита, че не следва да излага подробни мотиви за своето решение,
което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
Ищецът претендира и
заплащане на разноски на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК като в заповедното
производство следва да му се присъдят разноски в размер на 120,76лв.- за
държавна такса 39,71 лева и 63,00 лева за адвокатско възнаграждение. В исковото производство
следва да се присъдят разноски в размер на 88,09лв. за държавна такса, 113 лева
за адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви Пещерският
районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Г.Д.,
с ЕГН **********, с ИТН 300218654327, с адрес: *** Мария 25, дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********,
Седалище/адрес на управление: гр. София, п.к.1784, район Младост, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, бл.Бенч Марк, Бизнес Център, Законен представител: Л.
В.и К. К., главница в размер на 1944,91
лева, лихва в размер на 40,68 лева за периода от 25.09.2019 г. до 08.05.2020
г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението – 21.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 164/22.07.2020 г. по ч.гр.д.№784/2020г.
по описа на РС Пещера,
ОСЪЖДА Р.Г.Д., с ЕГН **********,
с ИТН 300218654327, с адрес: *** Мария 25, да заплати на „„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, Седалище/адрес на управление: гр. София,
п.к.1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, сумата от 102,71лв лв. – разноски в заповедното
производство, и сума в размер на 201,09
лв.- разноски в исковото производство.
Решението е постановено като
неприсъствено, което на основание чл. 239, ал.4 ГПК не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: