№ 10731
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110152702 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл.422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79,
ал.1, предл.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че ответниците
като потребители на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. „Люлин”, ж.к.
адрес, са обвързани от Общи условия за продажба на топлинна енергия от „фирма” ЕАД на
потребители за битови нужди, според чиито клаузи ищецът е доставил за периода от
01.5.2017 г. до 30.04.2020 г. на ответниците топлинна енергия, а последните не са заплатили
сумата в размер 2685.97 лв., главница, представляваща цена на топлинна енергия, сумата
425.46 лв. лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 06.04.2021 г., сумата за дялово
разпределение от 25.57 лв. за периода от м.03.2018 г. до м.04.2020 г., както и 10.47 лв., лихва
за периода 01.05.2018 г. г. до 06.04.2021 г. Топлоснабденият имот се намира в сграда-
етажна собственост, в която за посочения период разпределението на топлинна енергия е
извършвано от „адрес” ЕООД съобразно сключения между него и сградата в етажна
собственост договор. Правния интерес от предявения иск ищецът обосновава с връчена на
длъжниците заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №23145/2021 г. на СРС, 169
състав, срещу която П. К.а е депозирала възражение в законоустановения срок, а на В. К.
заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. Претендира законната лихва от датата на
заявлението до окончателното плащане, както и присъждане на разноски.
Ответникът В. К. не е депозирал отговор на исковата молба. В хода на производството
1
същият е починал и на негово място е конституиран Ц. В. К..
Ответницата П. К.а е подала писмен отговор, с който оспорва исковете като
неоснователни и недоказани. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
Представено е заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Представено е писмо от СО- Район Люлин, в което е посочено, че процесният апартамент
е бил продаден на В. Ц. К. и П. С. К.а с договор за покупко- продажба от 14.11.1994 г.,
сключен въз основа на заповед №ДИ-03-078/1992 г. от 23.12.1993 г.
Представено е уведомително писмо от ищеца.
Представени са съобщения към фактури относно процесния период.
Представено е извлечение от сметки по месеци за процесния период.
Представен е констативен протокол №66/22.05.2012 г., в който е отразено, че в
процесната сграда съществува техническа възможност за прилагане на дялово
разпределение на топлинна енергия, но не се прилага поради липса на договор на
потребителите от ЕС със съответна лицензирана фирма.
Представен е протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за
избор на фирма за дялово разпределение.
Представен е договор между СЕС и фирма за дялово разпределение за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битова нужди от
„фирма“ ЕАД на потребители в гр. София.
Приет като писмено доказателство по делото е и договор за продажба на държавен
недвижим имот от 14.11.1994 г., от който е видно, че процесният апартамент е бил продаден
на В. Ц. К. и П. С. К.а.
По делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, чието заключение
съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. Вещото лице пояснява че
през процесния период в сградата няма подаване на топлоносител за отопление, а абонатите
са били потребители само на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.
Начислената сума е в размер на 2636.67 лв.
По делото е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От заключението на
същата се установява, че няма плащания, касаещи процесния период.
2
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира от правна страна следното:
За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически
състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по
него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с
цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да
заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.
Съдът приема, че ответницата П. К.а и наследодателят на ответника Ц. К.- В. К. са били
собственици на процесния апартамент през процесния период. Това обстоятелство се
установява от представения по делото и неоспорен договор за продажба на държавен
недвижим имот от 14.11.1994 г. Следователно между тях, като собственици на процесния
имот, и ищеца съществува договорно правоотношение със съдържание задължение на
„фирма, да достави на адрес гр. София, общ. „Люлин”, ж.к. адрес, топлинна енергия, срещу
задължение на ответника да заплаща нейната цена, в качеството му на клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ЗЕ.
Не се оспорва, а и от представените по делото документи се установи, че сградата, в която
е процесният имот, е топлоснабдена, поради което се явяват потребители по смисъла на ЗЕ и
като такива се явяват обвързани от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. От приетите по делото
експертизи е видно, че е потребена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.
Начислената сума е в размер на 2636.67 лв., която сума не е изплатена.
Видно от представения договор купувачи на процесния апартамент са В. и П. К.и.
Доколкото друго не е посочено, двамата са станали съсобственици на по ½ идеална част от
същия /чл. 30, ал.2 ЗС/. Видно от справка по Наредба №4/ 2009 г. В. К. е починал на
05.06.2022 г., а негов наследник по закон е Ц. К., конституиран на мястото му в настоящото
производство, който наследява и дяла на починалия в съсобствеността. Поради изложеното
П. К.а и Ц. К. дължат по 1318,34 лв. за доставената им топлинна енергия.
В законоустановения срок обаче ответницата К.а е направила възражение за изтекла
погасителна давност. Задължението на ответницата за заплащане на консумираната
топлоенергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в”
ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения. Ето защо тези задължения се погасяват с тригодишна давност. / в този смисъл
ТР № 3/11 г. на ОСГТК/.
Следва да се отбележи, че процесното правоотношение се регулира от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в от 2014 г., които са
обнародвани във вестник Дневник на 14.01.2014 г. и са влезли в сила от 12.03.2014 г.
3
Съгласно чл. 33, ал. 1, ал. 2 от Общите условия /в сила от 12.03.2014 г. /, купувачът е длъжен
да заплаща месечната сума за топлинна енергия и стойността на реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна
сметка, в тридесетдневен срок от датата на публикуване на съответната фактура на интернет
страницата на продавача. По делото обаче не са представени доказателства за това. При това
положение, ако се възприеме, че погасителната давност е започнала да тече в срока по чл. 33
от ОУ/2014/, то следва да се приеме, че предвид изложеното в конкретния казус, давност
изобщо не е започвала да тече и тези вземания не са погасени по давност.
При формиране на извод за това кога е започнала да тече погасителната давност в
конкретния случай, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Цитираните разпоредби от
закона са императивни и не могат да бъдат дерогирани от страните. В случая моментът на
публикуването на общата фактура на интернет страницата на продавача, доколкото е
обвързан единствено с действията на кредитора и е поставен в зависимост единствено от
неговото поведение, а именно кога ще бъде публикувана въпросната обща фактура, е
относим единствено към определяне на моментът, в който длъжника изпада в забава за
изпълнение на задълженията за вземанията, включени в съответния отчетен период, т. е този
момент е определящ за датата, от която следва да се начислява обезщетението за забавено
плащане. С извършване на действия по публикуване на общата фактура на своята интернет
страница дружеството-продавач извършва действия по отправяне на покана до длъжника за
изпълнение на задълженията за заплащане на вземанията, включени в съответния отчетен
период, като съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение длъжника изпада в забава след покана. При тази хипотеза, когато няма
определен ден за изпълнение на задължението, а изпращането на покана за изпълнението му
поставя длъжника в забава, погасителната давност започва да тече от момента, в който е
възникнало вземането. Съдът приема, че вземанията на продавача за цена на топлинна
енергия за всеки месец, включен в съответния отчетен период, възникват след извършване
на доставката на топлинна енергия за съответния месец, т. е. те възникват от 01 число на
месеца, следващ периода на извършване на доставката.
Искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – в
случая от 22.04.2021 г., поради което всички вземания, чиято изискуемост е настъпила
преди 22.04.2018 г. са погасени по давност. Следователно погасени по давност биха били
вземанията за главница по всички фактури до месец март 2018 г. включително. Вземането
по фактурата за месец април 2018 г. е станало изискуемо от 01.05.2018 г. и не е погасено по
давност. Поради изложеното съдът намира, че ответницата К.а се дължи претендираните
суми за периода април 2018 г.- 30.04.2020 г., или сума в размер на 976.69 лв.,
Видно от заключението по счетоводната експертиза за същия период сума за дялово
разпределение не е фактурирана.
4
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага установяване
на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., които са
приложими за процесния период, посочен от ищеца, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача. В чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предВ.о, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако
не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия
от 2014 г. следва, че макар да са изискуеми месечно дължимите суми в 30-дневен срок от
датата на публикуването на задълженията (съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия от 2014
г.), длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане
цена на топлинна енергия в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното
количество топлинна енергия за целия отчетен период. Както бе посочено и по-горе липсват
доказателства от ищеца за публикуване на задължението по общата фактура за конкретния
абонатен номер и топлоснабден имот. Поради това искът за мораторната лихва за забава,
начислена върху задълженията за доставена и незаплатена топлинна енергия за исковия
период, да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предВ. срок за плащане
от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят 908.18 лв., съразмерно с
уважената част от исковете, а в полза на ответницата П. К.а- 170.72 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
При тези мотиви съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, че Ц. В. К., ЕГН ********** с адрес: гр. София, общ. „Люлин”, ж.к. адрес дължи на
„фирма” ЕАД, ЕИК ******, гр. София, ул. адрес, сумата от 1318.34 лв., представляваща цена
за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, общ. Люлин, ж.к. адрес, за
периода м.05.2017 г. м.април.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения от „фирма” ЕАД, ЕИК
******, гр. София, ул. адрес, срещу Ц. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ.
„Люлин”, ж.к. адрес иск за сумата над 1318.34 лв. до пълния предявен размер както и за
сумата 12.78 лв., такса дялово разпределение за периода от м.03.2018 г. до м.04.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, че П. С. К.а, ЕГН ********** с адрес: гр. София, общ. „Люлин”, ж.к. ..... дължи на
„фирма” ЕАД, ЕИК ******, гр. София, ул. адрес, сумата от 976.69 лв., представляваща цена
за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, общ. Люлин, ж.к. адрес, за
периода м.04.2018 г. м.април.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения от „фирма” ЕАД, ЕИК
******, гр. София, ул. адрес, срещу П. С. К.а, ЕГН ********** с адрес: гр. София, общ.
„Люлин”, ж.к. ..... иск за сумата над 976.69 лв. до пълния предявен размер, както и за
периода май 2017 г. до март 2018 г. включително, като погасен по давност, както и за
сумата 12.78 лв., такса дялово разпределение за периода от м.03.2018 г. до м.04.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма” ЕАД, ЕИК ******, гр. София, ул. адрес, срещу
П. С. К.а, ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ. „Люлин”, ж.к. ..... и Ц. В. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, общ. „Люлин”, ж.к. адрес, по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване дължимост на сумата от 425.46 лв. лихва за
забава за периода от 15.09.2018 г. до 06.04.2021 г., както и 10.47 лв., лихва върху такса
дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. г. до 06.04.2021 г.
ОСЪЖДА П. С. К.а, ЕГН ********** с адрес: гр. София, общ. „Люлин”, ж.к. ..... и
Ц. В. К. ЕГН ********** с адрес: гр. София, общ. „Люлин”, ж.к. адрес да заплатят на
„фирма” ЕАД, ЕИК ******, гр. София, ул. адрес на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от
908.18 лв. /или всеки по 454.09 лв./ разноски в производството, съразмерно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА П. С. К.а, ЕГН ********** с адрес: гр. София, общ. „Люлин”, ж.к. ..... и Ц. В.
К. ЕГН ********** с адрес: гр. София, общ. „Люлин”, ж.к. адрес да заплатят на „фирма”
ЕАД, ЕИК ******, гр. София, ул. адрес на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 82.36 лв.
/или всеки по 41.18 лв./ разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК ******, гр. София, ул. адрес да заплати на П. С. К.а, ЕГН
********** с адрес: гр. София, общ. „Люлин”, ж.к. ..... на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата
от 170.72 лв. разноски в производството, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
6
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата
от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7