Решение по дело №669/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 декември 2020 г. (в сила от 10 май 2021 г.)
Съдия: Галена Петкова Чешмеджиева Дякова
Дело: 20207200700669
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

  

 

гр. Русе, 16.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, четвърти състав, в публично  съдебно заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

   

    СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА

 

при секретаря    ДИАНА МИХАЙЛОВА    като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА адм. дело № 669 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, вр. с чл. 145 АПК.

 

Образувано е по жалба на „Росвет 2006“ ЕООД  ЕИК *********, със седалище в гр.Русе, ул.“Сяр“ №24, представлявано от д-р Р. Й.Х., действаща чрез адв.Х.В.А. ***, срещу Заповед за налагане на ПАМ № 306-ФК от 15.10.2020г., издадена от Началника на отдел "Оперативни дейности" – Варна, в дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП - "запечатване на търговски обект" – ветеринарна клиника, в гр.Русе, ул.“Сяр“ № 24, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В жалбата се посочват основания за материална незаконосъобразност, несъответствие с целта на закона и допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на заповедта. Развити са съображения за  това, че в заповедта не се съдържат мотиви за конкретно приложената мярка и нейния срок, поради което същата е несъръзмерна спрямо установеното нарушение. Жалбоподателят претендира съдът да отмени оспорената заповед в цялост. Претендира и направените в производството разноски.

Ответникът по жалбата – Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Румяна Миланова изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По фактите.

От представените с административната преписка писмени доказателства се установява, че на 13.10.2020 г. в 16,55ч. е извършена проверка на търговски обект – ветеринарна клиника, в гр.Русе, ул.“Сяр“ № 24, стопанисван от жалбоподателя. Установено е, че при извършената контролна покупка  на  1бр. хапче за обезпаразитяване и 1бр. капки за обезпаразитяване  на обща  стойност 16лв, платени в брой от инспектор по приходите,  от наличното в обекта фискално устройство, регистрирано в НАП с изградена  дистанционна връзка с НАП  не е издаден касова бележка в съответствие с изискванията на  Наредба № Н-18 от 2006г. на МФ.

 Резултатите от проверката са материализирани в Протокол за извършена проверка № 0385768  от 10.09.2020г. /л.6 – л.10 от преписката/. В протокола и в оспорената ЗНПАМ е посочено, че нарушението се потвърждава от изведената контролна лента клен, видно от която не е отразен полученият приход.

С оспорената по делото Заповед за налагане на ПАМ № 306-ФК от 15.10.2020г., издадена  от началник на отдел ОП – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на Росвет 2006“ ЕООД  е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – ветеринарна клиника, в гр.Русе, ул.“Сяр“ № 24, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1,т.1, б.“а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

В заповедта има изрично позоваване на горецитирания протокол за извършена проверка и изцяло е възприета описаната в него фактическа обстановка. Във връзка с констатациите при проверката от административния орган е прието, че  търговецът е извършил нарушение на чл.25, ал. 1 и ал.3, вр. чл. 3, ал.1 от от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

АУАН № F578706  е съставен по-късно на 06.11.2020г., когато е и връчена оспорената заповед.

По правото:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена e от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена лично от представляващия  

 „Росвет 2006“ ЕООД  ЕИК ********* - д-р Р.Й.Х., видно от  подписана от него разписка /л 1 –от преписката/. Жалбата до съда е подадена  чрез административния орган на 19.11.2020г. и на 20.11.2020 г. е препратена до Административен съд Русе, с което е спазен законоустановения 14-дневен срок за оспорване по чл.149,ал.1 от АПК вр. чл.186,ал.4 ЗДДС.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган - в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал.3, предл. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в приобщената към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС .

 Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл.59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й.  

Съгласно нормата на чл.186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, на която се позовава административния орган в процесната заповед, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка /продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1, предл. първо от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Тълкуването на цитираните норми налагат извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган действа при обвързана компетентност и  констатира ли такъв вид нарушение той е длъжен да наложи принудителна мярка. Свободата на органа обхваща преценката само до определянето на продължителността на срока, за който тя се налага. При тази своя дейност той действа в условията на оперативна самостоятелност като в акта следва да са изложени мотиви относно продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се забранява достъпът до него.

Оспорващият твърди материална незаконосъобразност на оспореният индивидуален административен акт, тъй като според него  липсват конкретни мотиви  относно определения срок на наложената принудителна мярка.  Не оспорва установеното нарушение по чл. 25, ал.1 и ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране  и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.

За издаването на индивидуалния административен акт по чл.186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговския обект. Разпоредбите на чл.25, ал.1 от Наредбата предвижда и задължава търговеца  независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително да издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата. В случая в Протокол за извършена проверка № 0385768  от 10.09.2020г. /л.6 – л.10 от преписката/ органите на приходната администрация са установили, че от търговеца-жалбоподател  не е изпълнено задължението да  издаде при извършване на контролната покупка  на  1бр. хапче за обезпаразитяване и 1бр. капки за обезпаразитяване  на обща  стойност 16лв, платени в брой фискална касова бележка от ФУ. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Констатациите в протокола установяват нарушението, което е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. Така описаната продажба  не е отразена и в изведените на хартиен носител съкратен отчет на фискалната памет/л.13/. С неиздаване на фискална касова бележка след извършена покупка пред съда безспорно е налице хипотезата на  чл. 25, ал.1 от Наредбата , към която препраща  чл.186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и ответникът, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ в съответствие на материалния закон.

С посоченото по-горе се опровергават възраженията на оспорващия, че административния орган и издал атакуваната заповед при липса на фактически и правни основания за издаването и.

Основателно е възражението на жалбоподателря, че административният орган не е изложил конкретни мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, а наличните такива са общи и неясно формулирани. В т.2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. е прието, че в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и съответно е основание за отмяна на административния акт. В случая такова нарушение  е допуснато и в тази връзка е основателно възражението на жалбоподателя за липса на мотиви при определяне продължителността на ПАМ.  Изложените   мотиви в заповедта са общи като съдържание, несвързани с конкретния обект и конкретното нарушение. Съдът напълно споделя доводите на жалбоподателя в жалбата, че срокът на наложената ПАМ не е обвързан с тежестта на установеното нарушение. Определеният срок от 14дни е прекалено дълъг, за да бъде използван за това, което е предвидено в закона – за отстраняване на нарушението и привеждане действията на търговеца в съответствие с изискванията на Наредбата. При определяне на срока не е съобразен принципа на съразмерност, не са взети предвид вида и големината на обекта, видовете стоки, които се предлагат в него и изобщо всички негови особености на обект, в който се извършва специфична и висококвалифицирана дейност, каквато е ветеринарномедицинското обслужване. Много по-кратък срок е напълно достатъчен, за да се постигне целената превенция и необходимото време за създаване на  нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Мотивите на административния орган относно срока на ПАМ не почиват на конкретни фактически основания и не съвпадат с целта на самата принудителна административна мярка, която е с преустановителен и превантивен характер, т. е. цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения.

Съдът приема, че срокът от 14 дни за запечатване на обекта не отговаря на тежестта на нарушението и не е  съобразен с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ. Оспорената заповед в тази част не е в съответствие с приложимия материален закон и с неговата цел. За покупка на стойност 16лв мярката е необосновано висока като размер и съдът не възприема, че в този вид тя има превантивен характер и  цел да осуети възможността на нарушителя да извърши други подобни противоправни деяния. С много по-кратък срок на наложената мярка адекватно  би бил защитен утвърдения ред на данъчна дисциплина за подобни обекти, осъществяващи тясно специализирна дейност. По изложените съображения съдът намира жалбата основателна и като такава тя следва да бъде уважена.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят има право да му бъдат възстановени разноските от бюджета на  органа, издал отменения акт, направени по настоящото дело, които в случая възлизат на 350 /триста и петдесет/ лева, от които 300лв – адвокатско възнаграждение и 50лв – д.т.

 

 Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът

                               Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Росвет 2006“ ЕООД  ЕИК *********, със седалище в гр.Русе, ул.“Сяр“ №24, представлявано от д-р Р.Й.Х., действаща чрез адв.Х.В.А. ***,   Заповед за налагане на ПАМ № 306-ФК от 15.10.2020г., издадена от Началника на отдел "Оперативни дейности" – Варна, в дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП - "запечатване на търговски обект" – ветеринарна клиника, в гр.Русе, ул.“Сяр“ № 24, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал. 1, т.1, б.“а“  от ЗДДС, вр.  чл. 25, ал.1 и ал.3  от Наредба № Н-18 / 2006г. на МФ.

 

ОСЪЖДА  Националната агенция за приходите да заплати на „Росвет 2006“ ЕООД  ЕИК *********, със седалище в гр.Русе, ул.“Сяр“ №24, представлявано от д-р Р.Й.Х. сумата от 350 /триста и петдесет/ лева  - разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния Административен съд на Република България.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: