Решение по дело №853/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 260002
Дата: 21 юни 2022 г. (в сила от 9 юли 2022 г.)
Съдия: Галя Ангелова Маринова
Дело: 20194310200853
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Ловеч, 21.06.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря: ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД №853 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

С наказателно постановление №19-0906-000574 от 07.05.2019 година на Николай Васков Недялков – Началник на сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР, на К.И.В. с ЕГН ********** *** на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл.98 ал.1 т.6, като на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са й отнети общо 6 точки.

Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателката К.И.В., която го обжалва в срок като незаконосъобразно и моли да бъде отменено изцяло. Твърди, че не е извършила твърдяното в наказателното постановление нарушение. Посочва, че на 19.03.2019 год. не е паркирала собствения си лек автомобил Пежо 307 с регистрационен номер ОВ **** ВН в гр. Ловеч, в зоната на кръстовището, упоменато в наказателното постановление, тъй като на тази дата не е управлявала или паркирала автомобила си в град Ловеч. Заявява, че през целия ден на 19.03.2019 год. от 08:00 часа до 16:30 часа е била на работа при работодател „Детска ясла и детска млечна кухня“ с адрес: гр. Троян, ул. Тодор П. №3. Позовава се на разпоредбата на чл.24 ал.1 от ЗАНН, съгласно която административнонаказателната отговорност е лична и в тежест на административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Счита, че заради това  НП № 19-0906-000574 от дата 07.05.2019 г. е незаконосъобразно, но и заради допуснато при издаването му нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН - НП трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, а в обжалваното НП е описано следното административно нарушение: „паркира собствения си лек автомобил Пежо 307 с регистрационен номер ОВ **** ВН в зоната на кръстовище. Автомобилът няма 5 метра от кръстовището“. Счита, че това описание на твърдяното нарушение се явява непълно. Изтъква, че разпоредбата на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП забранява престоя и паркирането на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях, но не се съдържа понятието „зона на кръстовище“. Освен това, в обжалваното НП не се сочи точно разстояние от кръстовището до мястото, на което е паркиран автомобилът. Излага, че НП е издадено, след като е издадена глоба с фиш серия Н №250937 от 19.03.2019 година, като е налице несъответствие между обстоятелствата, посочени във фиша и тези, описани в НП. Сочи, че във фиша се твърди, че лекият автомобил е спрян за престой и паркиране на по-малко от 5 метра от кръстовище или на него, от което не става ясно, дали автомобилът е спрян за престой или е паркиран, а също така и дали това се е случило на самото кръстовище или на по-малко от 5 метра от него, а в НП се твърдят други обстоятелства - че лекият автомобил е паркиран в зоната на кръстовище и че автомобилът няма 5 метра от кръстовището. Намира, че това несъответствие между обстоятелствата, посочени във фиша и обстоятелствата, описани в НП водят до незаконосъобразност на наказателното постановление. Излага, че при издаване на НП не е съобразено правилото на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление трябва да съдържа законните разпоредби, които са били нарушени виновно, тъй като сочената за нарушена разпоредба на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП предвижда две хипотези - на забранен престой и паркиране на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях, като не се уточнява по кое от двете предложения на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП е административното нарушение. Изтъква, че в НП е посочено, че на основание Наредба №1з-2539 на МВР, се отнемат общо 6 точки, а в следващия абзац от НП е посочено, че към 07.05.2019 г. на водача остават 39 контролни точки и не става ясно отнети ли са й контролни точки или не. Пояснява, че към дата 19.03.2019 год. и към датата, на която е издадено НП - 07.05.2019 год., чл.6 от Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012г. не предвижда отнемане на контролни точки за нарушения на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП. Счита НП за незаконосъобразно и за това, че е издадено в противоречие с правилото на чл.28 буква а от ЗАНН, тъй като от съдържанието на НП са видни обстоятелства, които представляват маловажен случай по смисъла на чл.28 буква а от ЗАНН, а в настоящия случай преценка дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН не е направена от наказващия орган.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Представлява се от адвокат Г.Г., който счита за доказано, че обжалваното НП е незаконосъобразно, както и че К.В. не е извършила твърдяното в НП нарушение на ЗДвП. Счита за доказано и от постъпилите писмени доказателства, че на дата 19.03.2019г. тя не е паркирала лекия си автомобил в гр. Ловеч и въобще, на тази дата не е управлявала автомобила, тъй като през целия ден се е намирала в гр. Троян, където е местоработата й и от 8 до 16.30 часа е била на работа в гр.Троян на ул. „Т. П.“ №3. Сочи, че разпоредбата на чл.24 ал.1 от ЗАНН указва императивно, че административно наказателната отговорност е лична и в тази връзка - в тежест на административно наказателния орган е да докаже по безспорен начин, с всички допустими начини, че има нарушение и кое лице виновно е извършило нарушението, а в настоящото производство не се е установило доверителката му да е извършвала твърдяното от наказващия орган нарушение, дори напротив - доказало се, че не е извършила нарушение. Ето защо счита, че НП е издадено при допуснати процесуални нарушения. Моли съда да обърне внимание на следните обстоятелства – не е бил представен оригинала на глоба с фиш №250937/19.03.2019 година, а няма съмнение, че е издаден такъв фиш, като това е установено, както  от снимковия материал, така и от текста на АУАН №984943. Цитира разпоредбата на чл.186 ал.3 от ЗДвП, която указва, че фишът за неправилно паркиране се издава в три екземпляра - първият се изпраща на собственика на МПС-то, а 2-ият и 3-ият остават в службата за контрол. Изтъква, че свидетелят в съдебно заседание потвърждава, че по негови спомени е издаден в два екземпляра, предадени в сектора. В този смисъл намира, че е доказан фактът на издаване на фиш и липсата му сред доказателствата по делото, непредставянето му, води до незаконосъобразност в процедурата, в хода на която е издадено НП. Сочи, че при липса на фиша е невъзможно да се провери, дали има съответствие между обстоятелствата, изложени във фиша и тези обстоятелства, описани в АУАН. Поради това счита, че непредставянето на фиша доказва и установява незаконосъобразност по процедурата на издаване на НП. Твърди, че НП е незаконосъобразно и затова, щото по делото е представен препис от АУАН, намиращ се на лист 6 по делото, от който е видно, че печатната дата на акта е задраскана и над нея саморъчно е написана дата „18.04”. Според него неясно остава кой е направил тази промяна в текста и датата и кога е направена, като същата корекция на дата е видна и в оригинала на АУАН. Излага, че под подписа, след текста „нарушител”, може да се разчете „21.04.2019”,  а най-отдолу на акта е отпечатана датата „19.03.2019”. Уповава се на разпоредбата на чл.42  т.2 от ЗАНН, съгласно която АУАН трябва да съдържа дата на съставянето си и наличие на три различни дати в акта и наличие на саморъчно написана дата, не позволява да се установи действителната дата, на която е съставен АУАН. Счита, че обжалваното НП е незаконосъобразно и поради допуснатите при издаването му нарушения на чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН, които нарушения са подробно описани в жалбата и които се установяват от събраните по делото доказателства. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразно НП №19-0906-000574, както и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, на К.И.В. да бъдат присъдени направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, като ОД на МВР бъде осъдена да заплати на доверителката му, сторените от нея разноски.

Ответникът – ПП към ОДМВР – Ловеч, редовно призован – не изпраща представител, като в придружителното писмо, с което изпраща преписката моли жалбата да бъде оставена без уважение и потвърдена наложената глоба. 

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите С.Н.Д. и Й.К.П., съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 18.04.2019 година свидетелят С.Н.Д., в присъствието на свидетеля Й.К.П. и в отсъствие на нарушителката, съставил акт за установяване на административно нарушение серия Д №984943 против К.И.В. с ЕГН ********** *** затова, че на 19.03.2019 година в 14:00 часа в град Ловеч, ул. „Цар Освободител“, при следните обстоятелства: на кръстовището, образувано от ул. „Цар Освободител“ и ул. „Стефан Караджа“ паркира собствения си лек автомобил Пежо 307 с рег. № ОВ **** ВН в зоната на кръстовище. Автомобилът няма 5 метра от кръстовището, за което е поставено уведомление на основание  чл.186 ал.3 от ЗДвП и съставена глоба с фиш серия Н номер 250937,  с което виновно е нарушила чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП. В АУАН е отпечатано, че нарушителката има възражения по акта. Същият е връчен на 21.04.2019 година. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че описаната в АУАН фактическа обстановка не се доказа по безспорен начин. Действително съгласно чл.186 ал.3 от ЗДвП „фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство може да се издаде и в отсъствие на нарушителя. В този случай фишът се издава на собственика на моторното превозно средство, като първият екземпляр от фиша му се изпраща, а вторият и третият екземпляр остават за съхранение в службата за контрол…“, но това правило важи само относно издаването на фиш с глоба. За съставянето на АУАН и съответно издаването на  НП, важат общите правила на ЗАНН, а именно да се установи авторството на деянието. В конкретния случай не само че не са налице никакви доказателства досежно авторството на деянието, но и от представената информация от Детска ясла и детска млечна кухня – гр.Троян се установява, че К.В. на 19.03.2019 година е била на работа от 08:00 часа до 16:30 часа с обедна почивка от 12:00 часа до 12:30 часа, поради което следва да се приеме, че тя не е могла да бъде водач на автомобила същия ден в 14:00 часа и то в град Ловеч. При тези съображения съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП се явяват необосновани и недоказани.

Основателно се явява и възражението на процесуалния представител на жалбоподателката за допуснато нарушение на чл.42 т.2 от ЗАНН при съставяне на АУАН. При отпечатване на АУАН е посочена като дата на неговото съставяне /не се чете/.03.2019 година. В последствие тази дата е задраскана и е изписано на ръка „18.04“, без да е посочено от кого е направена поправката. В същото време след „Забележка: Отказът на нарушителя да подпише акта и/или разписката се удостоверява с подписа на един свидетел:“ е посочена дата 19.03.2019, а като дата на връчване на АУАН на ръка е изписано „21.04“ 2019. Посочването на дата на съставяне на акта е императивно уредено в ЗАНН и погрешното й посочване, дори да се дължи на техническа грешка, е винаги неотстраним порок, водещ до незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено въз основа на него, тъй като по този начин се ограничава правото на защита на нарушителя.

С оглед императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началника на сектор ПП към ОДМВР – Ловеч, видно от т.2.7 на приложената заповед 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

При тези съображения съдът намира, че НП е необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът

   

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-0906-000574 от 07.05.2019 година на Николай Васков Недялков – Началник на сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР, с което на К.И.В. с ЕГН ********** *** на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл.98 ал.1 т.6, като на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са й отнети общо 6 точки като НЕОБОСНОВАНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :