Р Е Ш Е Н И Е № 150
град Несебър, 10.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърския районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на трети
май, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
При
секретаря Диана Каравасилева, като разгледа
докладваното от съдия Петър Петров гр.д.№ 660
по описа за 2017г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на иск с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.332 от ТЗ и
чл.327, ал.1 от ТЗ.
Ищецът „В.и к.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** В.В.№ *,
представлявано от Изпълнителния директор инженер Г.Т., твърди в исковата молба,
че ответникът Е.Г.Д. с ЕГН **********,***, е клиент на ищцовото
дружество и като такъв има качеството на потребител при ползването на
водоснабдителните и канализационните системи, на обекта на потребление село Р.,
улица В.Л.№ **, община Несебър. Ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията
си по валидно възникналото и съществуващо облигационно отношение с ответника
непрекъснато е изпълнявал задълженията си по водоподаване
към клиента с абонатен № ******. Отчитането на доставените в обекта ВиК услуги е ставало посредством едно измервателно
устройство – водомер, монтиран в двора на горепосочения адрес. Ответникът е
поел задължението, съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия на ВиК оператора, да заплаща стойността на потребените
от него услуги в 3-дневен срок от датата на издаване на фактурата. През периода
от 25.07.2014г. до 24.03.2017г. са издадени фактури, в които са посочени
действащите цени за доставка, одобрени от КЕВР, като задълженията по тях в
резултат на потребени ВиК
услуги за доставена, отведена и пречистена вода през отчетния период
08.03.2014г. – 10.03.2015г., възлизат на сумата в размер на 385,84 лева.
Ответникът-потребител не е изпълнил задълженията си да изплати дължимите суми
след изтичане на уговорените срокове, считано от издаване на отделните фактури,
когато са станали изискуеми, както и след като са предприети действия, целящи
доброволно уреждане на отношенията във връзка с дължимите суми. По тази причина
за вземането си ищецът, в качеството му на заявител, е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било
образувано ч.гр.д.№ 432/2017г. по описа на Несебърския районен съд. Съдът е
уважил искането и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение, срещу
която обаче длъжникът е подал възражение. В резултат на това за заявителя е
възникнал правен интерес да предяви иск за установяване съществуването на
вземането си. Поради това прави искане да бъде признато за установено, че
ответникът Е.Г.Д. дължи на „В.и к.” ЕАД
сумата в размер на 385,84 лева – главница, за която са издадени фактури в
периода от 25.07.2014г. до 24.03.2017г., като задължението произтича от потребени ВиК услуги – доставена,
отведена и пречистена вода, през отчетен период 08.03.2014г. – 10.03.20**г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. Претендира разноски в настоящото
производство и такива в заповедното производство.
Особеният представител на
ответника в отговора на исковата молба заявява, че оспорва иска по основание и
размер. Отчита обстоятелството, че за месеците април, май и юни 2014г. ищцовото дружество не е издавало ежемесечни фактури в
изпълнение на задълженията си по чл.31, ал.1 от Общите условия, респ. не е
връчвало същите на потребителя съгласно изискването на чл.40, ал.2 от Наредба №
4/2004г. и на чл.32, ал.1 от Общите условия, поради което и за последния не е
възникнало задължение да извърши плащане в 30-дневния срок от издаването на
фактурата, по който начин ответникът е бил лишен и от възможността да възрази в
7-дневен срок от издаването на фактурата. Отчитането на показанията на водомера
за периодите от 08.03.2014г. до 08.07.2014г. и от 08.11.2014г. до 10.03.2015г.
е било в несъответствие с разпоредбите на Наредба № 4/2004г. и Общите условия,
тъй като не е спазено изискването водомерите да се отчитат за период не
по-дълъг от 3 месеца, например фактура № ********** / 25.07.2014г. касае
периода от 08.03.2014г. до 17.07.2014г., по който начин както отчитането е било
нередовно, така е било нередовно и фактурирането. Искът срещу ответницата е
частично неоснователен, предвид, че същата е абонат от 05.06.2014г. Сумата по
цитираната фактура пък в размер на 65,14
лева не съответства на представеното от ищеца извлечение от счетоводна сметка
411, според която сумата по фактурата е в размер на 41,45 лева.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от процесуален
представител, който заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде
уважен, както и в полза на ищеца да се присъдят направени по делото разноски. В
представените писмени бележки обосновава становището си за доказаност
на претенцията по основание и размер за неоснователност на възраженията и оспорванията, направени от ответната страна.
Ответницата се явява лично в
съдебно заседание, като се представлява и от назначения й особен представител,
който поддържа становището, изразено в отговора на исковата молба, оспорва
размера на главницата с довода, че същата не се дължи от ответницата за целия процесен период, предвид, че тя е абонат от по-късен
момент, като по тези съображения оспорва и размера на акцесорната
претенция за лихви. Посочва и обстоятелството, че освен ответницата, в жилището
– обект на потребление на питейна вода, живеят и други лица, които също са
страна по спорното материално право. Моли искът да бъде отхвърлен. Представя
писмени бележки, в които обосновава един от основните доводи, а именно, че ищцовото дружество не е спазвало през процесния
период разпоредбите на Наредба № 4/2004г. и Общите условия на оператора-доставчик
на ВиК услуги.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
По силата на нотариален акт № ***,
том ХVІІІ, рег.№ *****, дело № ****/2004г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№
208 на НК и район на действие Несебърския районен съд, И.К.Д.и съпругата му Е.Г.Д.
– ответницата, са признати са собственици в режим на съпружеска имуществена
общност на следния недвижим имот, находящ се в село Р., улица В.Л.№ **, община
Несебър, а именно: УПИ ***-**, в квартал * по плана на село Р., урегулиран от
645 кв.м., ведно с изградените в този имот Първи жилищен етаж от двуетажна жилищна
сграда на площ от 76 кв.м. и гараж; И.К.Д.е признат за едноличен собственик на
Втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда.
И.К.Д.е починал на 10.10.2013г. и е оставил за свои законни наследници
преживялата си съпруга Е.Г.Д. и трима низходящи.
На 05.06.2014г. ответницата Е.Г.Д.
е подала до „В.и к.” ЕАД Б. заявление за прехвърляне на партида за вода № ******,
която дотогава е била на името на И.К.Д., с адрес на потребление село Р., улица
В.Л.№ **, община Несебър. Към заявлението ответницата е приложила горепосочения
нотариален акт, както и удостоверението за смъртта и наследниците на починалия
титуляр на партидата И.К.Д., като въз основа на заявлението титуляр на
партидата е продължила да бъде ответницата Е.Г.Д..
Свидетелят В.Х.Р., която работи като отчетник водомери
във „ВиК” ЕАД Бургас, твърди в показанията си, че през
периода от 2004г. до 2016г. е отчитала показанията на водомерите в района на
село Р., в който попада и имота, в който живее ответницата, и който е обект на
потребление на услугите, предоставени от ищцовото
дружество за доставяне на питейна вода и отвеждане. От показанията на свид. Р. се установява, че в имота има два отделни
водомера, като този, който отчита потребената вода от
ответницата, се намира в стара баня, под земята, където е занемарено, мястото е
обрасло с храсти и бодли, пада мазилка, има паяжини и плъхове, по която причина
не е било възможно да се отчитат показанията на средството за измерване –
водомера. За определен период през 2014 – 20**г. мястото е било почистено, но
поради неподдържането му, бързо отново се затруднил достъпът до водомера поради
посочените препятствия. По тази причина не винаги свид.
Р. е могла да отчете показанията на водомера при посещенията си в имота, като
показанията въвежда в устройство, което сканира баркод,
който баркод открива партидата на абоната, след което
показанията се въвеждат ръчно в устройството. В зависимост от това дали са
отчетени реалните показания на водомера в графата „състояние на водомер” се
изписва или „нормален” – когато показанията за установени от отчетника, или
„служебно”, когато отчетникът поради липса на достъп по една или друга причина
не е могъл да установи показанията, т.е. количеството потребена
питейна вода, в който случай показанията се начисляват служебно.
Според приложената Справка за
показанията на водомер с партиден номер 467 / 194 на Е.Г.Д. с клиентски номер ******
за имот в село Р., улица В.Л.№ **, община Несебър: 1) за периода от
08.03.2014г. до 07.07.2014г. за обекта
служебно за начислени 30 куб.м. питейна вода, стойността на които според
издадена фактура № ********** / 25.07.2014г. е сума в размер на 65,16 лева с
включен ДДС; 2) за периода от 08.07.2014г. до 07.08.2014г. за обекта служебно
са начислени 10 куб.м. питейна вода, стойността на които според издадена
фактура № ********** / 25.08.2014г. е сума в размер на 21,72 лева с включен
ДДС; 3) за периода от 08.08.2014г. до 04.09.2014г. в обекта са потребени 14 куб.м. питейна вода, стойността на които
според фактура №********* / 25.09.2014г. е сума в размер на 30,41 лева с включен
ДДС; 4) за периода от 05.09.2014г. до 10.10.2014г. за обекта служебно са
начислени 10 куб.м. питейна вода, стойността на които според издадената фактура
№ ********** / 27.10.2014г. е сума в размер на 21,72 лева с включен ДДС; 5) за
периода от 11.10.2014г. до 07.11.2014г. за обекта служебно са начислени 8
куб.м. питейна вода, стойността на които според издадената фактура № **********
/ 25.11.2014г. е сума в размер на 17,38 лева с включен ДДС; 6) за периода от
08.11.2014г. до 10.03.20**г. в обекта са потребени
107 куб.м. питейна вода, стойността на които съгласно издадена фактура № **********
/ 25.03.20**г. е сума в размер на 232,40 лева. Така общо за периода от
08.03.2014г. до 10.03.20**г. стойността на доставената и потребена
питейна вода в обекта на потребление, ползван от ответницата, възлиза на сумата
в размер на 388,79 лева.
За последния отчетен период – от
08.11.2014г. до 10.03.2015г. – се съдържа един протокол, подписан от свид. Р., в качеството й на инкасатор, и от още един свидетел,
а именно от 08.01.2015г., според който ответницата, в качеството й на
потребител, не е осигурила достъп до имота за отчет на водомера за повече от
два месеца (съгласно чл.35, ал.5 от Наредба № 4/04.09.2014г. на МРРБ).
Според
заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно техническа
експертиза, което то заяви в съдебно заседание, че поддържа, и което бе
приобщено към доказателствения материал по делото като компетентно извършено, в
процесния обект има монтирано едно измервателно
устройство, това е 5-кубиков водомер със заводски номер 123688, монтиран в
приземна баня в двора на ответницата, който измерва консумацията на питейна
вода. За отчитане на преминалото водно количество през измервателното
устройство е сложен баркод, който се ползва само при
отчитане с електронно мобилно устройство. От 2004г. водният оператор е приел
отчитането на консумираното водно количество да се извършва с ползването на
електронни мобилни устройства, като механизмът на отчитане е следния: Служителката
на ВиК посредством електронно мобилно устройство
сканира поставения баркод. На екрана се отваря файла
на съответния абонат. Следващата стъпка е ръчно да се въведат данните от
водомера. По този начин отчета на измервателното устройство е направен и електронния
карнет, който се води в електронното мобилно устройство, е попълнен с новите
данни. Доставената, отведената и пречистена вода за абонатен номер ****** за
периода от 08.03.2014г. до 10.03.2015г. е 179 куб.м. Това количество е
преминало през измервателното устройство и е консумирано. Липсват документи,
които да указват повреда във водомера. Отчитането на измервателното устройство,
монтирано в имота на ответницата, се извършва с мобилно електронно устройство.
За тази цел редом до пломбата на водомера, водният оператор е поставил и марка
с баркод, в който е синтезирана информация за
водоснабдявания обект, която еднозначно определя обекта. След сканиране на баркода с мобилното електронно устройство, на екрана на
устройството се отваря файла на абонатния номер и тогава служителката на водния
оператор нанася ръчно данните от водомера, т.е. създава се електронен карнет за
дадения абонатен номер. Докато е във файла, може да се извлече различна
информация и въведена в програмата на ВиК за дадения
абонатен номер. Мобилното електронно устройство представлява мобилен компютър,
който ръчно се зарежда с първоначалната информация. Към това устройство има
заводски куплиран скенер, необходим за да може чрез
сканиране на баркода да се отвори съответния файл, в
който се въвеждат данни само на този абонатен номер – потребител. Този файл
представлява не само електронния карнет на абоната, но и източник на много
данни – счетоводни, технически, административни. Когато се оперира с мобилното
устройство, то отбелязва деня, часа до секунди на операцията и още в
устройството могат да се зареждат данни, но не могат да се коригират, т.е.
изтриват. Следващата операция е прехвърляне на данни от мобилното електронно
устройство към програмата на „ВиК” ЕАД Бургас.
Данните се прехвърлят като се ползва интернет. Пред периода, в който са
издадени фактурите, няма промяна на цената на доставената вода и нейните
компоненти. Стойността на доставената, пречистена и отведена вода за абонатен
номер ****** е 353,** лева без ДДС, или 388,79 лева с включен ДДС, а стойността
на доставената питейна вода, отразена в издадените фактури, е изчислена
правилно.
Изслушано в съдебно заседание
вещото лице уточнява, че по една от фактурите - № ********** / 25.07.2014г. на
стойност 65,16 лева, има извършено частично плащане, а именно 35,64 лева,
направено преди предявяване на претенцията, което вещото лице е взел предвид
при изчисляване размера на дължимото задължение, в т.ч. и неплатения остатък от
тази фактура. Уточнява също, че в мобилното устройство, в което служителят
въвежда данните от показанията на водомера, информацията се пази за период от
три до шест месеца. В края на процесния отчетен
период служителят е установил и въвел данните за реално потребеното
количество вода, след като преди това служебно е начислявал такова.
На 03.05.2016г. „В.и к.” ЕАД е
изпратил покана до Е.Г.Д., в качеството й на потребител с абонатен номер ******
с адрес на потребление село Р., улица В.Л.№ **, община Несебър, като й е било
указано да заплати сумата в размер на 370 лева в срок до 17.05.2016г., като
последната е била предупредена, че при неизпълнение ще бъдат предприети
действия по принудително събиране на дължимата сума. В посочената сума са
включени и сумите по процесните шест фактури, като по
една от тях с № ********** / 25.07.2014г. на стойност 65,16 лева, се е
претендирало частично плащане, а именно сумата в размер на 41,45 лева. Наред с
тях се е претендирало плащане на суми и по други две фактури №№ ********** /
25.02.2016г. на стойност 1,97 лева и ********** / 25.03.2016г. на стойност 2,95
лева.
На 10.05.2017г. „В.и к.” ЕАД е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз
основа на което е образувано ч.гр.д.№ 432/2017г. по описа на Несебърския
районен съд. В т.9 от заявлението сумата е посочена като обща и то въз основа
на издадени фактури, като лихва за забава не е претендирана.
В т.12 от заявлението са изброени фактурите, въз основа на които се претендира
плащането, между които и шестте процесни фактури,
като по фактура № ********** / 25.07.2014г. се е претендирала сумата в размер
на 29,52 лева. Така общата сума по тези шест фактури е в размер на 353,** лева
с включен ДДС, която заявителят е претендирал като главници за процесния перод от 08.03.2014г.
до 10.03.20**г. Наред с тях заявителят е включил в общия размер на претендираната сума от 385,84 лева и задълженията по още 11
фактури в общ размер на 32,69 лева. Тези фактури обаче, които са описани и в
исковата молба и са приложени към настоящото дело, е видно от съдържанието им,
че са за начислени лихви, каквито лихви заявителят не е въвел като предмет на
претенцията си със заявлението по чл.410 от ГПК. Съдът е уважил искането и е
издал Заповед № 252/12.05.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, по силата на която длъжникът Е.Г.Д. следва да заплати на „В.и к.” ЕАД Б.
сумата в размер на 385,84 лева, представляваща стойността на доставена,
отведена и пречистена вода за абонатен номер 898408 с водоснабден обект,
находящ се в село Р., улица В.Л.№ **, която не е била заплатена в изискуемия
срок с отчетен период по фактури от 08.03.2014г. до 10.03.20**г., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от подаване
на заявлението пред съда – 10.05.2017г., до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 75 лева, представляваща разноски по делото. Срещу така
издадената заповед длъжникът по нея – настоящия ответник – е подал възражение
по чл.414, ал.2 от ГПК, за което е бил уведомен заявителя – настоящия ищец,
съобщението за което е получено от него на 19.06.2017г.
Настоящият иск по чл.422 от ГПК е
предявен на 10.07.2017г. В петитума на иска изрично
се претендира сумата като задължения, произтичащи от потребени
В и К услуги – доставена, отведена, и пречистена вода през процесния
период, т.е. сумата в размер на 385,84 лева се претендира като дължима
главница.
Преди предявяване на иска, но
след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ответницата е заплатила на
12.06.2017г. (след връчването на заповедта за изпълнение и преди подаване на
възражението по нея) в полза на ищеца сумата в размер на 10 лева, а след предявяването
на иска по чл.422 от ГПК, т.е. след образуване на настоящото дело и по време,
когато настоящото производство е висящо, е заплатила и сумата в общ размер на
130 лева, чрез плащания съответно на 06.10.2017г., 09.10.2017г. и 13.04.2018г.,
или ответницата е заплатила сумата в общ размер на 140 лева. От представената
от ищеца справка, по който начин той признава за извършените от ответница
плащания, не е видно дали плащанията са отнесени към дължимите главници,
съгласно процесните шест фактури, или към погасяване на други задължения на ответницата
към ищеца. С представянето на справката обаче, ищецът е счел, че същите са относими към настоящото дело и в частност по размера на
задължението, предмет на предявения иск.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният главен положителен
иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1, във връзка с чл.322 от ТЗ и чл.327, ал.1 от ТЗ е допустим.
По делото не се спори, че страните са
били обвързани през процесния период от валидно
облигационно правоотношение с предмет – доставка на питейна вода, пречистване и
отвеждане на отпадни води. Следва да се отбележи, че през процесния
период от време страните по делото са били в облигационна връзка, а юридическия
факт, от който е възникнала тя, е договор. Макар и писмен такъв да не се
представя, от предмета на делото и твърденията на страните, а и от ангажираните
писмени доказателства, може да се направи несъмнен извод за наличието на
договорни отношения. Самото ползване на предлаганата услуга е доказателство за
възникнали договорни отношения между страните. От една страна претендираните от ищеца суми за заплащане са за период от
време, през който именно ответницата, по нейно заявление, е имала качеството на
абонат в ищцовото дружество, а оттам и потребител на
доставената от ищеца услуги. Сумите не се претендират като задължения,
възникнали по времето, когато титуляр на партидата е бил И.К.Д., поради което и
същите не се дължат от законните наследници на последния, съобразно
наследствените квоти (по чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН). Затова поради обстоятелството, че ответницата
през процесния период единствено е заявила качеството
си на абонат на обекта на потребление, същата дължи заплащане на цялата стойност
на предоставените от ищеца-доставчик услуги, независимо от обстоятелството, че
притежава 5/8 идеални части от собствеността върху имота, където се предоставя
услугата.
Ответницата съгласно чл.32, ал.1
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор град Бургас, е имала
възможност да подаде писмено възражение срещу размера на дължимите суми по процесните шест фактури в срок – 7 работни дни от датата на
получаване на всяка от фактурите. Това тя не е сторила.
В Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството и в Общите условия на „В.и к.” ЕАД Б. е посочено,
че показанията на водомерите се отчитат на определен период от време. В чл.31
на Общите условия на „В.и к.” ЕАД *** е посочено, че операторът издава
ежемесечни фактури и че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Неспазването през част от процесния
период на това задължение не се дължи на виновно поведение на служителите на ищцовото дружество, с оглед на това, че за отчитането на
показанията на водомера, респ. служебното начисляване на суми, е приложена
разпоредбата на чл.35, ал.5 от Наредба № 4/04.09.2004г. Тези клаузи дават основание
да се направи извод, че задължението за заплащане на потребената
питейна вода има характер на периодично плащане, тъй като са определени
периодите, в които се извършва отчитане показанията на водомерите и
фактурирането им, както и срока, в който трябва да се извърши плащането.
Следователно е налице периодичност на задължението, явно се касае до повтарящи
се еднородни задължения през определени периоди от време. Макар законът да не
съдържа легална дефиниция на понятието „периодично плащане”, правната теория и
практика са наложили единното разбиране, че при задължения за периодично
изпълнение длъжникът трябва в течение на определено време да извършва еднородни
престации – плащания, които се повтарят през
определени или неопределени периоди от време.
След като в Общите условия на „В.и к.” ЕАД *** е посочено кога става
отчитането показанията на водомерите, фактурирането и срока, в който трябва да
бъде извършено плащането, както и последиците от неплащането в срок, намира
приложение общото правило, че „срокът кани вместо човека” и покана не е
необходима за изпадането в забава.
Към момента на подаване на
заявлението и издаването на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, длъжникът
по заповедта и ответник в настоящия процес е дължал част от сумите по нея, а
именно сумата в размер на 353,** лева, тъй като до този размер се доказа
претенцията на ищеца, която е предмет и на настоящия иск по чл.422 от ГПК – потребени В и К услуги за доставка, отведена и пречистена
вода през отчетен период от 08.03.2014г. до 10.03.2015г. Останалата сума в
размер на 32,69 лева, като разлика над този размер до пълния претендиран размер от 385,84 лева, се доказа в настоящия
процес, че представлява общия размер на лихви за забава върху отделните
периодични вземания по главниците, които лихви не са въведени като предмет на
настоящия иск по чл.422 от ГПК, и които по същество не са били въведени и като
предмет на претенцията по заповедното производство, макар да са включени в общата
сума и да се твърди, че те се дължат въз основа на издадени фактури, описани в
заявлението по чл.410 от ГПК. Поради това за разликата над 353,** лева до
пълния претендиран размер от 385,84 лева искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
След издаване на заповедта за
изпълнение обаче, част от тази сума е било заплатена, като по-голямата част от
плащането е извършено след образуване на настоящото дело, като ответникът с
извършеното от него плащане на сумата в общ размер на 140 лева е погасил
частично задължението.
Фактът на плащането, чрез което е
погасено част от задължението, настъпил след завеждане на иска, съдът е длъжен
да вземе предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК, поради което искът следва да
бъде отхвърлен за част от вземането на това основание – поради извършено в хода
на делото плащане, и същият следва да бъде уважен до остатъка от неизплатената
част на дължимото задължение, а именно сумата в размер на 207,** лева.
Плащането е извършено за погасяване на сумите, за които са издадени шестте процесни фактури, което по същество означава, че макар и с
извършено частично плащане, ответницата е признала задължението си в претендираните от ищеца размери, които съдът прие за
основателни и доказани, поради което искът следва да бъде уважен до сумата в
размер на 207,15 лева. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва за
забава, считано от подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение.
С оглед правилата на процеса в полза
на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски, съобразно уважената част от иска, а именно сумата в общ
размер на 343,14 лева, включваща платена държавна такса в размер на 22,88 лева,
платен депозит за вещо лице в размер на 228,82 лева, и за юристконкултско
възнаграждение в размер на 91,52 лева, определено на основание чл.78, ал.8, вр. чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Сумата по разноските по настоящото дело, направени
от ищеца, ответницата следва да бъде осъдена да му заплати.
Предвид разясненията, дадени в ТР
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по направените в заповедното производство разноски,
които съдът намира за доказани в размер
на 68,65 лева, която сума ответницата
също следва да бъде осъдена да заплати на ищеца.
Ответницата не е направила
разноски по делото, поради което такива не следва да й се присъждат на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлената поради неоснователност част от иска.
Предвид гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Е.Г.Д. с ЕГН **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „В.и к.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** В.В.№ *,
представлявано от Изпълнителния директор инженер Г.Т., сумата в размер на 207,15 лв. (двеста и седем лева и 15 ст.),
представляваща неизплатена част от парично
задължение за потребени през периода от 08.03.2014г.
до 10.03.20**г. В и К услуги – доставена, отведена и пречистена вода, по фактури
№№ ********** / 25.07.2014г., издадена за сумата в размер на 65,16 лева, с
неплатен остатък 29,52 лева с включен ДДС, ********** / 25.08.2014г., издадена
за сумата в размер на 21,72 лева с включен ДДС, ********** / 25.09.2014г.,
издадена за сумата в размер на 30,41 лева с включен ДДС, ********** /
27.10.2014г., издадена за сумата в размер на 21,72 лева с включен ДДС, **********
/ 25.11.2014г., издадена за сумата в размер на 17,38 лева с включен ДДС и 003**20768
/ 25.03.20**г., издадена за сумата в размер на 232,40 лева с включен ДДС, ведно със законната лихва, считано от
10.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена
Заповед № 252/12.05.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 432/2017г. по описа на
Несебърския районен съд, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 385,84 лв. (триста осемдесет и пет
лева и 84 ст.), ОТХВЪРЛЯ иска поради заплащането на сумата в размер на 140 лв.
(сто и четиридесет лева), с което извършено плащане след предявяване на иска е
погасено част от задължението, и поради неоснователност и недоказаност на иска
за част от сумата в размер на 32,69 лв. (тридесет и два лева и 69 ст.).
ОСЪЖДА Е.Г.Д. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „В.и
к.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** В.В.№ 3, представлявано от Изпълнителния директор инженер Г.Т.,
сумата в размер на 68,65 лв. (шестдесет
и осем лева и 65 ст.), представляваща част от разноските, съобразно
уважената част от иска, направени в заповедно производство, развило се по
ч.гр.д.№ 432/2017г. по описа на Несебърския районен съд.
ОСЪЖДА Е.Г.Д. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
В.В.№ 3, представлявано от Изпълнителния директор
инженер Г.Т., сумата в размер на 343,14
лв. (триста четиридесет и три лева и 14 ст.), представляваща направени по
настоящото дело разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: