ОПределение
№ 814/15.6.2023г.
гр. Пазарджик,
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ІV -
административен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА
ЗЛАТЕВА - НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия Златева - Найденова адм.
дело № 398 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с една жалба от Г.А.С., ЕГН **********,***,
чрез адв. В.С., като с жалбата се твърди, че:
1) се
обжалва мълчалив отказ на Началника на Затвора – Пазарджик първоначалният
режим на жалбоподателя да бъде заменен
със следващия по – лек по реда на чл. 66 от ЗИНЗС;
2) се
обжалва мълчалив отказ на Началника на Затвора – Пазарджик жалбоподателят да
бъде преместен за доизтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от
открит тип на основание чл. 64 от ЗИНЗС;
3) е
предявен иск съобразно чл. 284 и сл. от ЗИНЗС с твърдения, че жалбоподателят е
поставен при условия, нарушаващи чл. 3 от ЗИНЗС и ЕКЗПЧ – пренаселеност и лоша
хигиена при изтърпяване на наложеното му наказание.
С Определение № №
610/02.05.2023 г.
постановено по адм.д. № 398/2023 по описа на Административен съд – Пазарджик,
производството по делото е разделено, доколкото съдът е сезиран с три отделни
оплаквания, които подлежат на оспорване и проверка за тяхната валидност и
законосъобразност, респ. на проверка на основателност на предявения иск по
различен процесуален ред.
Оспорването на мълчалив
отказ на Началника на Затвора – Пазарджик първоначалният режим на жалбоподателя да бъде заменен със
следващия по – лек по реда на чл. 66 от ЗИНЗС е оставено за разглеждане по
настоящото адм.д. № 398/2023 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик. Представена в тази връзка е
Молба вх. № 2111 от 10.04.2023 г. от жалбоподателя, с която се иска
първоначалният му режим на изтърпяване на наказанието да бъде заменен със
следващия по – лек.
От страна на Началника
на Затвора – Пазарджик е изискана информация дали по молбата на жалбоподателя е
налично произнасяне във връзка с искането по чл. 66 от ЗИНЗС.
С писмен отговор вх. №
3990 от 11.05.2023 г. ответният орган е посочил, че липсва изрично произнасяне
на Началника на Затвора – Пазарджик по повод искането по чл. 66 от ЗИНЗС,
инкорпорриано в Молба вх. № 2111 от 10.04.2023 г. на жалбоподателя. Жалбата е
оспорена като недопустима и неоснователна.
Административен съд - Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното:
Жалбоподателят е
отправил Молба рег. № вх. № 2111 от 10.04.2023 г. по реда на чл. 66 от ЗИЗНС до
Началника на Затвора гр. Пазарджик с искане за замяна на режима за изтърпяване
на наказанието. Липсва произнасяне по същата, включително и към настоящия
момент. Тоест липсва нарочна заповед, с която режима за изтърпяване на
наказанието на лишения от свобода да е заменен или съответно да е отказана
замяната.
При тези данни настоящият съдебен състав
преценява жалбата като недопустима, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС (изм. ДВ, бр.13/2017г., в сила от 07.02.2017 г.)
първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на
затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни, на една
четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване
наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя.
Съобразно чл. 66, ал. 2 от ЗИЗНС, Началникът на затвора се произнася с
мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението
за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по
режимно-охранителната дейност или на началника на съответното затворническо
общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се
изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието.
Заповедта подлежи на оспорване с протест по реда на Административнопроцесуалния
кодекс в 14-дневен срок от връчването ѝ пред административния съд по
местоизпълнение на наказанието.
Видно от редакцията на
разпоредбата, в правомощията на началника на затвора и изцяло по негова преценка
е замяната на режима на изтърпяване на наказанието на конкретно лишено от
свобода лице с по-лек такъв. Поради това по подадената молба на Г.А.С. не се дължи
произнасяне, доколкото замяната на режима в по-лек може да се извърши само по
преценка на Началника на затвора и без наличието на сезиране. В случая не се
формира мълчалив отказ за замяна на режима, тъй като за Началника на Затвора не
е налице задължение за произнасяне.
В конкретния случай
няма издаден административен акт по чл. 66, ал. 2 от ЗИНЗС и Началника на
Затвора гр. Пазарджик не се е произнесъл със заповед, която да подлежи на
оспорване по реда на АПК, на основание чл. 66, ал. 2, изр. 3-то от ЗИНЗС.
Следва да се отбележи, че тази заповед се издава в условията на дискреция и при
наличието на кумулативно дадени в правната норма на чл. 66, ал. 1 и ал. 2 ЗИНЗС
предпоставки.
ЗИНЗС, като специален
закон, не предвижда възможност и ред за обжалване на изрична заповед на
началника на затвора, с която той отказва замяна на първоначалния режим със
следващия по-лек. Видно от редакцията на разпоредбата, в правомощията на
началника на затвора е замяната на режима на изтърпяване на наказанието с
по-лек такъв, като началникът на затвора действа служебно, а подадено от
затворника искане не създава задължение за произнасяне с изричен акт. По такова
искане не може да се формира нито изричен, нито мълчалив отказ, който да
представлява подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. В този
смисъл е Определение № 2954 от 28.02.2019г. по адм.д. № 1160/2019 г. на
Върховния административен съд, Първо отделение.
Освен това, принципно
въпросите, касаещи режима на изтърпяване на наказанието не са свързани с
възникването и съществуването на административно правоотношение, поради което е
недопустимо да бъдат отнасяни за разрешаване пред административните съдилища,
особено тогава, когато това не е изрично предвидено в специалния закон. В
светлината на тези разсъждения, принципът, залегнал в чл. 120, ал. 2 от Конституцията е неприложим. В този смисъл са Определение № 1750 от 04.02.2020
г. по адм. д. № 477/2020 г. на Върховния административен съд и Определение №
14541 от 24.11.2020 г. по адм. д. № 12188/2020 г. на Върховния административен
съд.
С оглед изложеното, съдът намира, че
е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК и жалбата на Г.А.С. срещу мълчалив
отказ на Началника на Затвора – Пазарджик първоначалният режим на жалбоподателя да бъде заменен със
следващия по-лек по реда на чл. 66 от ЗИНЗС се явява недопустима, поради липса
на годен за оспорване акт, поради което следва да се остави без разглеждане, а
образуваното производство по делото – да се прекрати.
Водим от горното на
основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Г.А.С. срещу мълчалив
отказ на Началника на Затвора – Пазарджик първоначалният режим на жалбоподателя да бъде заменен със
следващия по-лек по реда на чл. 66 от ЗИНЗС, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 398/2023 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик.
Определението подлежи
на обжалване на основание чл. 66, ал. 3 от ЗИНЗС с частна жалба пред тричленен
състав на Административен съд - Пазарджик в 7-дневен срок от неговото
съобщаване.
СЪДИЯ:
/п/