№ 8304
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110111415 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от КРЕДИТ ИНС АД
/правоприемник на "КРЕДИТ ИНС" ООД, ЕИК *********/ против М. Ч. ИВ.. В исковата
молба се твърди, че между ответника и ищеца бил сключен договор за кредит от разстояние
Екстра №30250 от 15.04.2014 г. за сумата от 600 лева с краен падеж 15.04.2015 г. Договорът
бил сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, като кредитодателят бил вписан в регистъра като финансова институция.
Ответникът кандидатствал за получаването на потребителски кредит чрез сайта на
дружеството като предоставил личните си данни. Въвеждането на лични данни означавало
съгласие е условията на договора. На ответника били предоставена преддоговорна
информация и той се запознал с нея. Било образувано производство по чл. 410 ГПК. По ч.
гр. д. № 15335/2021 г. по описа на СГС била прието възражение по чл. 423 ГПК, поради
което ищецът предявява настоящия иск в срока по чл. 422 ГПК. Иска се ответникът да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 550 лв. – главница по договора за
кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 17.11.2014 г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски. При евентуалност прави възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК. Сочи банкова сметка за плащане: IBAN BG 45 UNCR 70001521684432.
Ответникът М. Ч. ИВ. е ангажирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК. Относно спазването на срока по чл. 131 ГПК ответникът е представил извлечение от
ССЕВ /л. 59/, от което се установява, че отговорът на исковата молба е подаден на
27.04.2020 г. и е постъпил в СРС на 28.04.2022 г. в 08:53 ч. С протоколно определение от
27.06.2022 г. е изискана информация от Служба „Регистратура ГП“ при СРС, дали чрез
ССЕВ – Система за сигурно електронно връчване, е отчетено и получено по системата
1
писмо с документи за връчване „ОИМ по гр. д. № 11415/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в“ от
М.И., което е изпратено на 27.04.2022 г. в 19:04:31ч. и получено от СРС на 28.04.2022г. в
08:53:58 ч. Постъпил е доклад от служител регистратура и са представени доказателства, че
отговорът на исковата молба е постъпил на 28.04.2022 г. като съдебните книжа не са
регистрирани поради пропуск на съответния служител. Препис от исковата молба и
приложенията е връчен на ответника на 29.03.2022 г. /л. 21/, поради което и съдът намира,
че е спазен срокът по чл. 131 ГПК.
С отговора на исковата молба се моли производството да се прекрати, евентуално
исковата претенция да се отхвърли. Претендират се разноски. Относно допустимостта на
производството се твърди, че обичайното местопребиваване на ответника е извън
територията на Република България. Счита се, че при приемане на възражението от
въззивния съд, заповедта е следвало да бъде обезсилена. По съществото на спора, не се
оспорва да се сключен договор за кредит, оспорва се сумата предмет на договора да е
усвоена от кредитополучателя, евентуално се твърди, че задълженията по кредита са изцяло
погасени. Намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен. Твърди, че не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и 20 и чл. 11, ал. 2 от ЗПК,
сумата по договора никога не била получавана от ответника.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
Правна квалификация на предявения иск – чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл. 6 ЗПФУР.
По допустимостта:
По производството е приложено ч. гр. д. № 62842/2014 г. на СРС, 88 състав, по
което е издадена заповед за изпълнение от 27.11.2014 г. и изпълнителен лист. Подадено е
възражение по чл. 423 ГПК. С определение от 10.01.2022 г. по гр. д. № 15335/2021 г. по
описа на СГС е прието възражението на М. Ч. ИВ. срещу заповедта за изпълнение по ч. гр.
д. № 62842/2014 г. на СРС, 88 състав и е обявено за спряно по силата на закона
принудителното изпълнение във връзка с издадения изпълнителен лист. СГС е приел, че са
налице предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК, а по искането за обезсилване на
заповедта за изпълнение е посочил, че в настоящата си редакция чл. 423, ал. 3 ГПК не
предвижда такава последица от приемането на възражението.
Ищецът се ползва от изпълнително основание - издадената заповед. Оплаквания
срещу самата нея могат да се релевират единствено в заповедното производство по реда на
чл. 413 ГПК, не и в исковото, при разрешаване на материалнопавния спор относно
вземането. Заповедното производство е уредено като съдебна процедура пред съд, която
цели заявителят - кредитор да събере по бърз начин вземането си, по опростен ред, поради
липсата на правен спор по него. В заповедното производство съдът не изследва дали са били
налице предпоставките за издаване на заповедта, не извършва контрол относно
2
правилността на действията на заповедния съд, включително относно редовността на
заявлението /виж решение № 59/16.06.2016 г., по гр. д. № 4364/2015 г. на IV г. о. на ВКС/.
Заповедният съд е намерил, че заявлението отговаря на изискванията на чл. 411, ал.
2 ГПК и е издал заповед за изпълнение, въззивният съд в производството по чл. 423 ГПК
след проверка и изрични доводи, не е намерил необходимост от обезсилване на заповедта за
изпълнение и изпълнителният лист. Въпросът за предпоставките по чл. 411, ал. 2 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, респ. за обезсилването й е разгледан от съда в
производството по подаденото възражение, същият е решен и са дадени указания за
предявяване на специалния установителен иск. Определението по чл. 423 ГПК е влязло в
сила, поради което и въпросите разрешени с него не следва да се преразглеждат от
настоящия съд. Още повече, в настоящата редакция на чл. 423, ал. 3 ГПК не е предвидена
възможност за обезсилаване на заповедта и изпълнителния лист, когато длъжникът няма
обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България –
чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК, на която хипотеза се позовава ответникът. Възраженията на
ответника в тази насока са неоснователни. Определението по чл. 423 ГПК е задължително,
както за заповедния, така и за исковия съд в производството по чл. 422 ГПК. Като
постановено в извънинстанционно производство, аналогично на отмяната на влезлите в сила
решения, определението по чл. 423 ГПК е окончателно и не подлежи на отмяна, още по-
малко на инцидентен контрол за законосъобразност от исковия съд в производството по чл.
422 ГПК /виж решение № 66 от 21.06.2022 г. по т. д. № 506/2021 г. на I т. о. на ВКС,
решение № 150 от 20.03.2020 г. по т. д. № 279/2019 г. на II т. о. на ВКС/.
Съобщението с указанията за възможността за предявяване на установителни искове
е връчено на ищеца, като последният е упражнил правото си на иск и в рамките на
определения от закона едномесечен срок е предявил настоящият установителен иск. Ищецът
е правоприемник на "КРЕДИТ ИНС" ООД, ЕИК *********, което се установява от служебна
справка в ТР. Искът е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По делото е представен договор за кредит от разстояние Екстра №30250 от
15.04.2014 г. и ОУ към него. Първата предпоставка за уважаване на претенцията е
наличието на валидно облигационно отношение между ответника и ищеца, по което
кредитодателят е изпълнил задълженията си.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10,
ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен
носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка
от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен носител" е всеки носител,
даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин,
който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които
е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на
съхранената информация. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване предоставянето
3
на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се
прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления - ЗЕДЕУУ.
Договорът за кредит за разлика от договора за заем е формален с изисквания за
конкретно минимално съдържание и форма, както и постигане на съгласие за съществени
белези на правоотношението. Въпреки това предаването на сумата от кредитодателя на
кредитополучателя има съществено значение с оглед изпълнението на основното
задължение на кредитодателя по договора. Непредоставянето на уговорената с договора за
кредит сума води до невъзможност договорът да прояви действието си, респ. за
кредитополучателя не възникват задължения по договора.
С отговора на исковата молба изрично е оспорено ответникът да е получил/усвоил
посочената в договора за кредит сума. С определение от 27.06.2022 г. е указано на ищеца, че
не сочи доказателства за усвояване на сумата по договора за кредит от ответника. Въпреки
изпълнението на изискванията по чл. 146, ал. 2 ГПК ищецът не е ангажирал никакви
доказателства за установяване на посоченото обстоятелство. Процесуалният представител на
ответника е заявил, че с оглед датата на договора, то разписката вероятно вече не се
съхранява в системата на „ИзиПей“ АД, поради което и не е направил доказателствено
искане. Ищецът не се възползвал от предвидената в чл. 192 ГПК възможност да поиска с
писмена молба от съда да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ се у
него документ – в конкретния случай „ИзиПей“ АД да представи оригинала на разписката,
съдържащ подписа на лицето, което е получило процесните суми. Дори и да беше
установено, че третото неучастващо по делото лице не съхранява документа, то спорното по
делото обстоятелство може да бъде установено и чрез други доказателства, вкл. и косвени
такива. По делото не са ангажирани дори доказателства процесната сума да е преведена от
ищеца на „ИзиПей“ АД, нито са направени доказателствени искания за допускане на ССчЕ,
която да проследи счетоводните отразявания при ищеца, а евентуално и при третото за спора
лице.
Представената на л. 9 справка за направени преводи не доказва предаването на
сумата по договора на ответника. От една страна, липсва основание за плащане в
представените преводни документи, същите не са първични счетоводни документи, а
извлечение от счетоводните отразявания при ищеца, а и датите и сумите в същите не
съответстват на падежните дати и дължимите на тях суми по договора за кредит. От друга
страна, дори да се установяваше частично плащане по договора, то същото не доказва при
условията на пълно и главно доказване, че сумата по договора е усвоена от
кредитополучателя.
С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на обстоятелството, че ответникът е получил процесната сума. Недоказаният факт
се приема за неосъществил се в обективната действителност. Предаването на сумата е
необходима предпоставка за пораждане на задължението на кредитополучателя за връщане
на средствата по кредита. При липсата на тази предпоставка предявеният иск се явява
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
4
Само за пълнота на изложението следва да се посочи и следното:
Ищецът не установява по делото и спазването на изискването на чл. 18, ал.1, т. 1
ЗПФУР, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация по чл. 8 ЗПФУР на
потребителя. Съдът приема, че представените по делото писмени доказателства – заявка №
30250 и общи условия към договора, имат характер на частни неподписани документи,
които изхождат от ищеца и не са в състояние да обосноват извод, че фактически са били
предоставени на ответника и същият се е запознал с тях. Съгласно чл. 175 ГПК направеното
от страната признание на факт се преценява от съда с оглед всички обстоятелства по делото.
Дори да можеше да се приеме, че между страните е сключен договор за кредит от
разстояние, по който кредитодателят е изпълнил задължението си по ЗПФУР, както и
задължението си да предостави сумата по договора за кредит, то договорът за кредит от
разстояние Екстра № 30250 от 15.04.2014 г. не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК /не е посочен годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит/. Налице е и
противоречива информация относно годишният лихвен процент - в т. 4.1. от договора е
посочено, че ГЛП е 68 %, а в приложение № 1 към договора е посочено, че дължимата лихва
е 80 %, което представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Ето защо процесният
договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Макар и ЗПК да е специален закон, разпоредбата на чл. 23 ЗПК представлява
материалноправна разпоредба, която урежда единствено и само последиците от
недействителността на договора за потребителски кредит. Тази разпоредба обаче не се
различава по нищо от разпоредбата на чл. 34 ЗЗД, уреждаща двустранната реституция. В
случаите, при които договорът бъде прогласен за нищожен/унищожен страните си дължат
връщане на даденото като насрещни престации на основание - чл. 55 във вр. с чл. 34 ЗЗД
/виж решение № 403 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1543/2010 г., III г. о./.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора разноски се дължат в ползва на ответника. Съдът следва
да се произнесе и по разноските в производството по чл. 423 ГПК. Произнасяне по
разноските се дължи при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - от исковия съд при разрешаване на
спора за съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение, респ. от
заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл. 415, ал. 2 ГПК /при обезсилване на
заповедта/. В този смисъл са и дадените разрешения по тези въпроси с т. 4 от Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК , касаеща разноските в
производството по чл. 303 ГПК, но приложима и в производството по чл. 423 ГПК.
Ответникът е заплатил сумата от 25 лв. – заплатена ДТ по ч. гр. д. № 15335/2021 г.
по описа на СГС. Съгласно чл. 415, ал. 5 ГПК, когато заявителят не представи доказателства,
че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или
5
изцяло. Предмет на исковото производство е единствено претенцията за главницата по
договора. Претенциите за договорна лихва и лихва за забава не са предмет на
производството по чл. 422 ГПК. На ответника следва да се присъдят разноски по
съразмерност спрямо предмета на производството по чл. 422 ГПК, а относно останалите
разноски и след преценка наличието на предпоставките на чл. 415, ал. 5 ГПК за частично
обезсилване на заповедта за непредявените в срока по чл. 415 ГПК искове, ще се произнесе
заповедният съд по ч. гр. д. № 62842/2014 г. на СРС. Дължимите на ответника разноски за
претенциите за лихви не са зависими от крайния изход на настоящия спор, а от наличието
или не на предпоставките на чл. 415 ГПК. Оттук и на М.И. ще се присъди сумата от 9.89 лв.,
а по искането за разноски за останалата част ще се произнесе съдът по ч. гр. д. № 62842/2014
г. на СРС.
На представлявалото го при условията на чл. 38 ЗА АД “Вълев и Лимберов“ също
следва да се присъдят разноски. Уговарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ
като безплатна не се презумира и следва да бъде установено от данните по делото, но
изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38,
ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда
/виж определение №515/02.10.2015г. по ч. т. д.№2340/2015 г. на I т. о. на ВКС /. В
договорите за правна защита и съдействие е посочена разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
/л. 10 от производството пред СГС и л. 20 от настоящото производство/, посочено е, че
ответникът е материално затруднен. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА. От
служебна справка в НАП се установява, че Адвокатско дружество „Вълев и Лимберов“ е
регистрирано по ЗДДС, поради което към дължимите възнаграждения следва да се начисли
и ДДС - § 2а от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Адвокатското
възнаграждение в производството по чл. 423 ГПК с оглед материалния интерес по делото и
съобразно чл. 7, ал. 7 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата е в размер на 360 лв. с ДДС /300
лв. без ДДС/. В настоящото производство е претендирана единствено главница в размер 550
лв., поради което и минималното адвокатско възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата е в размер на 360 лв. с ДДС /300 лв. без ДДС/. Оттук и на Адвокатско дружество
„Вълев и Лимберов“ ще се присъдят 360 лв. с ДДС за настоящото производство за оказаната
безплатна правна помощ на ответника. За производството по чл. 423 ГПК разноски са
дължими по съразмерност като относно претенциите за лихви ще се произнесе заповедният
съд, съобразно гореизложеното. Оттук ще се присъди сумата от 142.45 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "КРЕДИТ ИНС" АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. Цар Борис III-ти № 85, ет. Мецанин /правоприемник
6
на "КРЕДИТ ИНС" ООД, ЕИК *********/, срещу М. Ч. ИВ., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. София, ул. ХАН АСПАРУХ № 60, ет. 3, положителен установителен иск за
признаване на установено, че М. Ч. ИВ. дължи на ищеца сумата от 550 лв. – главница по
договор за кредит от разстояние Екстра №30250 от 15.04.2014 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 17.11.2014 г. до окончателното изплащане, за която
сума е издадена заповед от 27.11.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 62842/2014 г. на СРС, 88 състав.
ОСЪЖДА "КРЕДИТ ИНС" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. Цар Борис III-ти № 85, ет. Мецанин, да заплати на М. Ч. ИВ.,
ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. ХАН АСПАРУХ № 60, ет. 3, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 9.89 лв. за съдебни разноски по ч. гр. д. № 15335/2021 г. по
описа на СГС, съразмерно със сумата предмет на производството по чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА "КРЕДИТ ИНС" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. Цар Борис III-ти № 85, ет. Мецанин, да заплати на Адвокатско
дружество „Вълев и Лимберов“, ЕИК *********, с адрес гр. София, ул. ХАН АСПАРУХ №
60, ет. 3, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 360 лв.– разноски за оказана безплатна
правна помощ на М. Ч. ИВ. в настоящото производство и сумата от 142.45 лв. разноски за
оказана безплатна правна помощ на М. Ч. ИВ. в производството по ч. гр. д. № 15335/2021 г.
по описа на СГС, съразмерно със сумата предмет на производството по чл. 422 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7