О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………… 2020 година гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІІІ СЪСТАВ в закрито заседание на пети март две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията адм.дело №
629 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Главен
архитект на Община Варна, чрез ю.к. Иглика Стамова против Заповед №
ДК-11-ВН-08/11.02.2020г. на Началник РДНСК – Варна.
Съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима, поради следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.215 ал.1 от ЗУТ индивидуалните административни актове по
този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са
отменени или оставени в сила, могат да се обжалват пред съответния
административен съд по местонахождението на недвижимия имот. Разпоредбата на чл. 149 ал.1 от ЗУТ
/Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003г. /Изм. - ДВ, бр. 61 от 2007г., изм. и доп., бр. 25
от 2019г./ сочи, че за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се
издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и
по реда на АПК, като в ал.2 изчерпателно са посочени кои са заинтересувани лица
по ал. 1 на чл.149 ЗУТ.
Органите, издали разрешение за строеж, уведомяват писмено съответните органи на Дирекцията за национален строителен контрол по местонахождение на строежа за издадените разрешения за строеж и заповеди за допълването им по чл.154 ал.5 и изпращат копия от тях в 7-дневен срок от издаването им. Съгласно чл.215 ал.5 ЗУТ /Нова - ДВ, бр. 87 от 2010г., изм., бр. 101 от 2015г., доп., бр. 13 от 2017г., изм., бр. 25 от 2019г./в производството пред съда по дела, образувани по повод оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за строеж по реда на чл.156 ал.3, се призовават Дирекцията за национален строителен контрол, органът, издал разрешението за строеж, и заинтересуваните лица. При това ново законодателно разрешение органът, издал разрешението за строеж няма право да обжалва заповедта по чл. 156, ал.3 ЗУТ.
По отношение на Главния архитект заповедта на Началника на РДНСК, издадена
в производство по чл.156 ал.3 от Закона за устройство на територията се явява
контролен административен акт. Като издател на контролирани в това производство
индивидуални административни актове Главният архитект няма право на
административно оспорване на процесната заповед, тъй като не засяга, не
нарушава нито застрашава негови законни права, свободи и интереси в качеството
му на административен орган, а доколкото вменява задължения, те се основават на
специалните разпоредби на ЗУТ, регламентиращи, както неговите правомощия да
издава административни актове така и правомощията на началника на РДНСК в
производството по обжалването на тези актове. Отделно от горното процесната
заповед подлежи на обжалване от заинтересованите лица, чийто кръг е определен в
нормата на чл.149 ал.2 от ЗУТ, като главния архитект не е измежду изчерпателно
посочените лица, които имат право да оспорват посочения в ал. 1 от същата
разпоредба индивидуален административен акт. Преди изменението на разпоредбата
на чл.215 ал.5 ЗУТ с ДВ бр.25 от 2019г. бе посочено изрично, че органът, издал акта по чл. 216, ал. 1, има право да обжалва
заповедта по чл. 156, ал. 3, което правомощие в
актуалната редакция е отречено. Лица, които са правно легитимирани да
обжалват Заповед № ДК-11-ВН-08/11.02.2020г. на Началника на РДНСК - Варна са възложителите посочени в отмененото
разрешение за строеж, по реда предвиден в чл.156, ал.4 във вр. с чл. 215, ал. 4
от ЗУТ.
Призоваването
на Дирекцията за национален строителен контрол, и органът, издал разрешението за строеж, така както е посочено в чл.215 ал.5 ЗУТ, не е идентично с правото на
жалба и наличието на активна процесуална легитимация на главния архитект да
оспорва актовете постановени в производството по чл.156 ал.3 ЗУТ.
Съгласно чл.147 ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат
гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са
нарушени или застрашени от акта, или за които този акт поражда задължения.
Съгласно тази разпоредба и чл.120 от Конституцията на Република България
съдебното оспорване в административния процес представлява процесуален ред за
разрешаване на спорове между граждани и организации от една страна и
администрацията от друга, възникнали по повод издадени от администрацията
административни актове, а не между различни административни органи в това им
качество. Горният принцип е залегнал и в приложимия специален закон- ЗУТ,
изрично определящ кръга на заинтересованите лица с право на жалба.
Предвид изложените съображения жалбата се явява процесуално недопустима
поради липса на активна процесуална легитимация по отношение на оспорващия и
като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно
производство следва да бъде прекратено. Въпросът за
допустимостта на жалбата се следи служебно от съда като положителна процесуална
предпоставка за разглеждането й, поради което и на основание чл.159, т.4
от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Главен архитект на Община Варна, чрез ю.к. Иглика
Стамова против Заповед № ДК-11-ВН-08/11.02.2020г. на Началник РДНСК – Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 629/2020г. по описа на Административен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред ВАС в 7 дневен срок от съобщението до страните.
Административен съдия: