РЕШЕНИЕ
№ 18057
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110141261 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от И. В. И., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ********************, съдебен адрес: **************** чрез адв. Д. Д.
срещу „***************“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
******************** с която се иска да бъде установено по отношение на ответника, че
ищеца не му дължи сумата от 4000 лева, представляваща задължение по изпълнителен лист,
издаден на 21.09.2011 г. от Софийски Районен Съд, 40 състав, по ч.гр.д. № ********** г., във
основа на който е образувано изп.д. № ************ по описа на ЧСИ МБ.
Твърди се, че на 19.03.2020 г., между „ОТП” ЕАД и “***************” ЕООД е
сключен договор за цесия, по силата на който “ОТП” ЕАД цедира към ответника
„***************“ ЕООД, вземането си по изпълнително дело № ************ г. по описа
на ЧСИ МБ, с рег. № *******, с район на действие СГС, с което напълно заменя “ОТП” ЕАД
като кредитор по вземането.
Ищецът сочи, че на 26.06.2025 г. е депозирал молба с вх. № *************** г. до
ответника „***************“ ЕООД, с която изискал отписване на задълженията на
доверителя ми – И. И., от системата им, преустановяване на подаването на информация за
същите до Централния кредитен регистър, както и да бъде изискано от ЧСИ МБ
прекратяване на изпълнителното производство, тъй като същите са погасени по давност. С
тази молба, се е позовал на института на погасителната давност. Изрично е заявено, че
всички задължения вече са с характер на естествени задължения и няма да бъдат заплатени
доброволно. Видно от отговор с изх. № ***************-out/., „***************“ ЕООД,
заявяват, че считат възражението за настъпила погасителна давност за неоснователно и
отказват отписването на задълженията на доверителите ми и съответно прекратяването на
изпълнителното производство.
Видно от Съобщение с изх. № ************* г. от ЧСИ М. Б, последните предприети
изпълнителни действия са налагане на запор на трудово възнаграждение от 09.09.2014г., а
последните молби, депозирани от взискателя по изпълнителното дело от „***************“
ЕООД, са за конституиране по делото и за насрочване на дата за опис на движими вещи от
1
05.05.2020 г. Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания.
Поддържа се и, че в конкретния случай, на 05.05.2020 г. е прекъсната погасителната
давност от взискателя с предприетите изпълнителни действия с Молба до ЧСИ МБ с вх. №
**************** г. С прекъсването е започнала да тече нова погасителна давност, която
е изтекла на 05.05.2025 г., и след изтичането на която всички задължения на ищеца са
погасени по давност, като до настоящия момент не са предприемани повече изпълнителни
действия.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която искът се оспорва
като неоснователен.
Сочи се, че въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително
производство под номер на дело № ************г. по описа на ЧСИ *М И. Б, рег.№ *******
при КЧСИ, с район на действие СГС. Доколкото вземането е установено със заповед за
изпълнение, която не е оспорена и е влязла в сила, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД, новата погасителна давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право
в случая е петгодишн. Поддържа се, че към датата на образуване наизпълнителното дело
срещу длъжника № ************ г. по описа на ЧСИ МБ, per. № ******* при КЧСИ, е било
в сила Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от
18.11.1980г., където е изрично постановено, че - „Погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.“. След дата
26.06.2015г. са били приложими постановките дадени в т.10 на Тълкувателно решение N2 2
от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. В същото е прието, че прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен.
Изпълнителен способ.
Твърди се, че такива изпълнителни действия са били поискани от страна на взискателя
по хода на изп. дело ************ г. по описа на ЧСИ МБ, като на дата 05.05.2020г. по
делото е депозирана молба от страна на „***************“ ЕООД с вх.№ *************, с
която дружеството е поискало да се конституира в правата на взискател по делото въз основа
на договора за цесия, както и да се насрочи дата за опис на движими вещи на адреса на
длъжника, което е довело до прекъсване на погасителната давност.
Прави се позоваване на това, че и давността е била спирана на 13.03.2020г. с приемане
на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. Доп. - дв,
6р. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020г.), обн. ДВ 28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г.
Цитирана е съдебна практика.
Претендират се разноски.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа
страна следното:
И. В. И. от една страна и „**********“ ЕАД от друга страна са били страни по ч.гр.д.
№*********** г. на Софийския районен съд, 40 състав, по което на 21.09.2011 г. е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата от 1000 лева- главница по договор за
издаване и обслужване на кредитна карта ************* от 21.10.2008 г., сумата 50 лева-
заемни такси, сумата 457.01 лева- лихва за забава за периода от 26.02.2010 г. до 02.09.2011 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-03.09.2011
г.- до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски- сумата 30.14 лева-
2
държавна такса и сумата 100 лева- юрисконсултско възнаграждение.
На същата дата- 21.09.2011 г. въз основа на постановеното незабавно изпълнение в
полза на „**********“ ЕАД е бил издаден изпълнителен лист за сумите по заповедта за
изпълнение.
По молба на взискател „**********“ ЕАД“ от 01.11.2011 г. е образувано изп.дело №
2011*******0407681 по описа на ЧСИ МБ. С молбата взискателят е възложил на съдебния
изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението. Поискано е
извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника, запориране на трудово
възнаграждение.
Със запорно съобщение изх. №***************** г. е наложен запор на ППС,
собственост на длъжника- л.а. Ауди ****************
С молба вх. №************ г. „ОТП **********“ ЕАД е поискало да бъде
конституирано като взискател по образуваното изпълнително дело, като дружеството се е
легитимирало като цесионер на вземанията на „**********“ ЕАД срещу длъжника въз
основана на Договор за покупко-продажба на вземания от 06.03.2012 г.
С молба вх. №************ г. взискателят „ОТП **********“ ЕАД е поискал да бъде
наложен запор върху трудово възнаграждение, което длъжникът получава от работодателя
си „*********“ с ЕИК: **********.
С молба вх. №************** г. взискателят „ОТП **********“ ЕАД е поискал да
бъде наложен запор върху трудово възнаграждение, което длъжникът получава от
работодателя си „*********“ с ЕИК: **********.
Със запорно съобщение изх. №*********** г. е наложен запор върху вземанията на
всяко възнаграждение за труд, което „*********“ ЕООД изплаща на длъжника.
С молба вх. №**************** г. ответникът „***************“ ЕООД е поискал да
бъде конституиран като взискател по делото, като се е легитимирал въз основа на договор за
цесия от 19.03.2020 г., сключен между „ОТП **********“ ЕАД и „***************“ ЕООД.
С молбата е поискано да се насрочи дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на
длъжника.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се
провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.
3
Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на
иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които
обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички
правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само
тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение №
214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № ************ г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.
По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на
процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен
лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.
В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за
изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му
поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист в полза на заявителя.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в
общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок,
какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична
правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако
длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен срок,
заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй
като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно
основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /в
посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС,
ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска по чл.424 ГПК
длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото
вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да
поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.423 ГПК. Този
режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се
предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК (отм.),
чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с
изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава
крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на
вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от влязла в сила заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна давност. / в т.см. са
определение №214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № ************ г. на ВКС, IV г. о., определение
№60818/15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 6/21.01.2016 г. по
т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о./.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело -
2011*******0407681 по описа на ЧСИ МБ - 01.11.2011 г. давността не е изтекла.
Изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/1980 г.
На основание нормата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение.
Според Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС,
4
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането.
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, бе
дадено различно тълкувание по отношение на погасителната давност – според касационната
инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано ИЛИ е предприето последното валидно изпълнително
действие. С това решение бе обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд. Така дори и само искане за извършване на изпълнително
действие, без то да е извършено от съдебния изпълнител също прекъсва давността.
На основание нормата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено тълкувание по отношение на погасителната давност
– според касационната инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години.
С т. 3 от Тълкувателно решение №2/04.07.2024 г. по тълк. дело №2/2023 г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В тази връзка съдът не
изследва дали са били налице предпоставките за перемиране на изпълнителното дело.
В процесния случай по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия и
е поискано извършването на такива, годни да прекъснат давността на :
-28.11.2011 г.,
-13.02.2014 г
-08.08.2014 г.
-05.05.2020 г.
За последен път давността е прекъсната на 05.05.2020 г.и след като новата давност за
вземането е започнала да тече от 05.05.2020г. то същата е изтекла на 22.05.2025 г./ с
отчитане на периода на извънредното положение – в случая от 05.05.2020 г. до 21.05.2020 г.
– давност не е текла/
Така новата 5-годишна давност е изтекла към 21.05.2025 и към датата на депозиране на
исковата молба всички вземания са били погасени /22.07.2025 г./
При посочените мотиви съдът намира, че по отношение на ответника не съществува
правото на принудително изпълнение спрямо ищеца за сума в размер на1000 лева- главница
по договор за издаване и обслужване на кредитна карта ************* от 21.10.2008 г.,
сумата 50 лева-заемни такси, сумата 457.01 лева- лихва за забава за периода от 26.02.2010 г.
до 02.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението-03.09.2011 г.- до изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски- сумата 30.14 лева- държавна такса и сумата 100 лева- юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 21.09.2011 г. по заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 21.09.2011 г., издадена по ч.гр.д. №*********** г. на
Софийския районен съд, 40 състав и въз основа на който изпълнителен лист е образувано
5
изп.д. 2011*******0407681 по описа на ЧСИ МБ.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски за заплатена
държавна такса в размер на 160 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. В. И., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ********************, срещу „***************“ ЕООД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: г*************** иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК вр. чл. 439 ГПК, че по отношение на ответника НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА
ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ за сума в размер на 1000 лева- главница по договор за
издаване и обслужване на кредитна карта ************* от 21.10.2008 г., сумата 50 лева-
заемни такси, сумата 457.01 лева- лихва за забава за периода от 26.02.2010 г. до 02.09.2011 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-03.09.2011
г.- до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски- сумата 30.14 лева-
държавна такса и сумата 100 лева- юрисконсултско възнаграждение, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 21.09.2011 г. по заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
21.09.2011 г., издадена по ч.гр.д. №*********** г. на Софийския районен съд, 40 състав и
въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.д. 2011*******0407681 по
описа на ЧСИ МБ.
ОСЪЖДА „***************“ ЕООД с ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
да заплати на И. В. И., с ЕГН **********, съдебно-деловодни разноски в размер на 860
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6