Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 04
януари 2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение – първи въззивен състав, в открито съдебно
заседание, проведено на седми декември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря Боровинова и с участието на прокурор от СОП Коцева, като
разгледа докладваното от съдия Тодорова в.н.а. дело № 398 по описа на съда за
2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение № 26 от 05.03.2020 г. на Районен съд – гр.С., постановено по а.н.д. № 76/2019
г. по описа на същия съд, обвиняемия И.С.Ц.,***, ЕГН *********, е признат за
виновен в това, че на 22.02.2017 г., около 15,00 часа, на ски писта в „Харамия“
в к.к. „Б.“, по непредпазливост е причинил на Д. Д. Г., гражданин на
Великобритания, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на кости от
лявата подбедрица – малкопищялната
кост, което е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на
левия долен крайник за период по-голям от 30 дни – престъпление по чл.133 пр.2,
вр. чл.129 ал.2 от НК, поради което и на основание
чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност за посоченото престъпление
и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000
/хиляда/ лева.
С
посоченото решение обвиняемия И.С.Ц. е осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати по сметка на
Районен съд – гр.С., направените във фазата на съдебното производство разноски
в размер на 523,48 лева.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба
от адвокат И.В. – упълномощен защитник на обвиняемия И.С.Ц., с оплакване за
неговата неправилност - незаконосъобразност и необоснованост. В тази насока се
излагат конкретни твърдения, че първоинстанционното
решение е постановено при неправилна преценка на доказателствената
съвкупност; при липса на извършен обективен и пълен анализ на доказателствата;
при превратно обсъждане на част от доказателствата; при липса на мотиви; при
неправилно приложение на материалния закон спрямо установените по делото факти.
По тези съображения, защитата на обвиняемия Ц. в лицето на адв.В.,
моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
постанови ново такова, с което същия да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция,
упълномощеният защитник на обвиняемия И.Ц. – адвокат И.В. поддържа жалбата срещу
първоинстанционната присъда, съобразно оплакванията и
исканията, изложени в същата. Поддържа основният си довод, изнесен по реда на
чл.320 ал.4 НПК в допълнителното изложение към жалбата, за допуснато при
изготвяне на постановлението на прокурора, съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия,
в частност - на правото му на защита. Аргументацията в тази насока е свързана с
твърдения на защитата за липса на възведени в процесуалния акт на прокурора,
съществени обстоятелства, обосноваващи повдигнатото на обвиняемия фактическо
обвинение. Като липсващи такива, се сочат от защитникът, фактите относно
механизма на причиняване на телесното увреждане на пострадалия. Посочено е, че
като част от тази фактология, не следва да се
възприемат от съда, застъпените в прокурорското постановление изводи на съдебно-медицинската
експертиза, съгласно които нараняването на пострадалия е могло да бъде получено
от удар със сноуборд. Отправят се и оплаквания от защитата по отношение на
процесуалната деятелност на първостепенния съд, касаеща
постановения от него осъдителен съдебен акт, с произнасянето си на който, същия
е „излязъл извън параметрите на обвинението” в няколко насоки: - относно
възприетия непряк механизъм на причиняване на телесното увреждане на
пострадалия; - досежно приетата за проявена от
обвиняемия, непредпазлива форма на вина при извършването на деянието; - относно
ангажиране на отговорността на Ц. за нарушение на правилата за изпреварване при
движение на ски пистите. Във връзка се тези приети от първата инстанция
констатации, се изтъква от защитникът, че същите са „нови” по смисъла на чл.378
ал.3 от НПК и съответно са налагали упражняването на правомощието на първия
съд, за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора. Другото оплакване на защитата е отправено срещу основния извод на
първостепенния съд, послужил за основа на постановената от него осъдителна
присъда – че инкриминираната телесна повреда на пострадалия е настъпила при
сблъсъка му с обвиняемия, в резултат на което пострадалия паднал на земята.
Според защитникът, така сторения в атакувания акт, решаващ извод на първата
инстанция се базира изцяло на предположения, в нарушение на чл.303 от НПК. Иска
се от въззивния съд, на основание чл.335 ал.2, вр. чл.334 т.1, вр. чл.378 ал.5
от НПК да отмени обжалваното решение и да постанови ново такова, с което обвиняемия
Ц. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.133 ал.2, вр. чл.129
ал.2, вр. ал.1 от НК. Алтернативно се заявява искане
пред въззивната инстанция за отмяна на атакувания
съдебен акт и връщане на делото на прокурора, респ. на първата инстанция.
В
съдебно заседание пред настоящата втора инстанция представителят на СОП
предлага атакуваното решение да бъде потвърдено, като правилно, обосновано и
законосъобразно. Излага доводи, че районния съд не е допуснал твърдяните в жалбата нарушения на материалния и на
процесуалния закон. Според прокурорът от СОП, ангажираната по делото доказателствена съвкупност, категорично установява, че
обвиняемия е могъл да избегне настъпването на инцидента, причинил телесните
увреждания на пострадалия, в случай че е съобразил скоростта си на движение на
ски пистата с изменението на траекторията на групата, движеща се пред него. Ето
защо, по мнение на прокурорът от СОП, правилно е била реализирана от първата
инстанция, отговорността на Ц. за извършеното от него непредпазливо
деяние.
Настоящият съдебен състав на СОС,
след като обсъди доводите на страните, във връзка
с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваното решение
съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено следното:
Настоящата въззивна инстанция, при
изпълнение на задължението си по чл.313 и чл.314 от НПК, във вр. с чл.378 ал.5 от НПК, да извърши цялостна проверка на правилността на първоинстанционния
съдебен акт, включваща и проверка на правилността на доказателствената
дейност на първата инстанция и доколкото именно оценката на доказателствата е
оспорена с въззивната жалба, констатира допуснати в
тази насока от първостепенния съд, особено съществени процесуални нарушения, с
оглед разпоредбата на чл.348 ал.3, т.2, пр.1 от НПК, съставляващи самостоятелно
отменително основание по чл.335 ал.2 от НПК.
Недостатъците в решаващата дейност на районния съд се отнасят, както до
оценката на доказателствата и формирането и обективирането
на изводите по фактите, така и до липса на изложени съображения за изведените от
първостепенния съд правни заключения по приетите фактически констатации.
При постановяване на атакуваното решение, с което е наказан при условията на чл.78а от НК обвиняемия И.С.Ц.
по възведеното му обвинение по чл.133 пр.2, вр.
чл.129 ал.2 от НК, първоинстанционният съд не е
изпълнил процесуалното си задължение да изготви мотиви в съответствие с
изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, включващи посочване на доказателствената
основа на възприетите фактически обстоятелства и обсъждане на противоречията
между доказателствените материали, с мотивиране на
изводите за кредитирането им.
Несъмнено е, че първият съд е
формулирал фактическите обстоятелства, които е приел за установени и че е
извеждал аргументи от доказателствените източници, но
същевременно на практика липсва анализ на доказателствата и противоречията в
тях, както и излагане на мотиви защо се кредитират едни, а други се лишават от
доверие. Кратко и лаконично, без да направи оценка на събраните по делото доказателствени материали /някои от които съдържат в себе
си вътрешни противоречия, а други – противоречия по между си/, без да изложи
съображенията си въз основа на кои доказателства и доказателствени
средства е направил изводите си по фактите, и без да даде отговор на поставени
от защитата въпроси и направени възражения, съдът е маркирал мотивите си,
считайки, че така е изпълнил задължението си по смисъла на чл.305 ал.3 от НПК.
В частност, районният съд не е направил анализ и оценка на нито един от
събраните по делото доказателствени източници, а
именно гласните доказателствени средства – показанията
на свидетелите Х. Л., Д. Г., Г. С., Б. Д., К. М.,
заключенията на изготвените и приети по делото съдебно-медицински експертизи и
съдебно-техническа експертиза. Липсва също така извършена от решаващия съдебен
състав каквато и да е съпоставка между показанията на тези свидетели, дадени
при проведените им разпити в хода на производството и обективирана
в резултат на същата, преценка на това, показанията на кои свидетели се
възприемат за правдиви и с какви доводи. Това е необходимо не само защото
показанията на посочените свидетели са значими по отношение на предмета на
доказване, но и защото се констатират съществени противоречия между сведенията,
дадени от тези свидетели, касаещи действията на обвиняемия и поведението на
пострадалия въпросния ден. Липсата на дължимия анализ на доказателствата при
налични противоречия в доказателствените източници,
не дава яснота за процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда и това
рефлектира на правото на защита на страните и в частност на това, да разберат
основанията за постановяване на съдебния акт.
Такива пороци в процеса на
формиране на вътрешното убеждение на първостепенния съд се констатират и по
отношение правната оценка на приетите по делото заключения на
съдебно-медицинските експертизи и съдебно-техническата експертиза. Макар
районният съд да е декларирал, че е оценил доказателствата в тяхната
съвкупност, липсва извършено обективно и пълно изследване на изводимите от тези
заключения експертни констатации, които не са еднопосочни – че установеното
травматично увреждане на пострадалия е в резултат на удар с или върху твърд тъп
предмет, със значителна сила – може да се получи от удар със сноуборд
/заключение на СМЕ № П-58 – л.36,37 от ДП/; че изолираното счупване на фибулата на пострадалия е получено по индиректен механизъм
– от усукване по оста на крайника при фиксирано стъпало /допълнителна СМЕ –
л.67-73 от съдебното производство/. Предвид
особеният характер на експертизата като доказателствено
средство /способ/ в наказателния процес, нейната роля е да направи извод от
едни факти, които са известни, за други факти, които не са известни и за които
са нужни специални знания. На
така посочените обаче доказателствени факти, няма и следа
от направен анализ от страна
на решаващия съдебен състав,
в проверяваното решение. С изнесената в мотивите на същото
констатация, че „събраните доказателства в съвкупност еднозначно и несъмнено
установяват, че увреждането е причинено от подсъдимия, приетата
съдебно-медицинска експертиза е пълна, специализираната експертиза на вещото
лице-експерт по ски спортове е аргументирана и непротиворечива, поради което се
цени”, първият съд не е изпълнил задължението си по чл.305 ал.3 от НПК. Тези
декларативни изрази не удовлетворяват изискването за конкретен анализ на
ангажираните доказателствени източници, включващ и
такъв на противоречията в тях, с посочване на обстоятелствата, които се приемат
за установени, въз основа на тези доказателствени
източници. Процесуалните правила, свързани с оценката на събраните по делото
доказателства, изискват в мотивите да се посочи въз основа на кои доказателствени материали, какви обстоятелства се приемат
за установени по делото, а при противоречия в доказателствените
източници, да се изложат от решаващия съд съображенията му, поради които се
възприемат едни, а други – се отхвърлят.
Неизпълнението на тези
задължения, визирани в разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК от районният съд при
изготвяне на мотивите му към постановения съдебен акт /обжалваното решение/, не
позволява да бъде извършена проверка от контролиращата инстанция на действителната
воля на съда и на съдържанието на взетото от него решение по въпросите,
визирани в чл.301 ал.1 от НПК, като от процесуалноправна гледна точка
съставлява липса на мотиви по смисъла на чл.348 ал.3, т.2, пр.1 от НПК.
Известно е, че липса на мотиви на съдебния акт се констатира когато такива
отсъстват изобщо, така и когато те са
толкова формални и незадълбочени, или съдържат съществени вътрешни противоречия
досежно приетите за установени обстоятелства,
включени в предмета на доказване с оглед фактическите и правни рамки на
обвинението, че не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел решаващия
съд и по какъв начин е формирано вътрешното му убеждение.
Съгласно основният принцип на
наказателното съдопроизводство – този по чл.14 от НПК, съдът винаги е длъжен да
изследва обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото и въз
основа на всички доказателствени източници. В случая първоинстанционният съд е нарушил и принципа на чл.14 НПК,
тъй като съдържането на постановения от него акт не сочи на спазване на
процесуалния ред на изграждане на вътрешното убеждение на съда въз основа на
„всички обстоятелства по делото”. Този ред е предвиден от закона, за да е
гаранция срещу произволно и необосновано формиране на субективната увереност на
съда относно фактите по делото, както и гаранция за това, че това вътрешно
убеждение може да бъде проследено от страните, за да се разбере как е била
формирана волята на съда, а от друга страна, за да може да бъде поставено на
контрол от следващата инстанция.
Тези доводи на въззивната инстанция не търпят корекция и предвид особения
характер на проведеното от първостепенния съд съдебно производство, в резултат
на което е бил постановен оспорения съдебен акт – такова по реда на глава 28-ма
от НПК. Въпреки, че употребеното от процесуалния закон родово понятие за акта,
с който съдът се произнася в рамките на това производство е „решение” и
предвидените облекчени процесуални правила, при които същото се провежда, то
същият не изоставя правомощията на съда, изискващи да се отговори на въпроси,
на които съдът дължи отговор при постановяване на присъда и едва след това да
пристъпи към освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. В този смисъл е интерпретиран закона в приетото от
ОСНК на ВКС – Тълкувателно решение № 3/20.11.2014 г., съгласно което „съдът
следва да установи дали предаденото на съд лице е извършило инкриминираното
престъпление, т.е. да отговори на въпросите формулирани в разпоредбата на
чл.301 ал.1, т.1 и т.2 от НПК и след положителен отговор на същите, ако се
констатира наличието на предпоставките на чл.78а от НК, може да освободи
виновния от наказателна отговорност”.
Гореобсъжданата липса на мотиви съгласно
цитираната разпоредба от НПК /чл.348 ал.3, т.2, пр.1 от НПК/ в контролирания
съдебен акт, води до съществено нарушение на процесуалните правила и е от
категорията на абсолютните основания за неговата отмяна, защото накърнява
процесуалното право на страните да получат в пълен обем защита на своите
интереси. Предвид характера на
допуснатото нарушение, въззивният съд намира, че
същото може да бъде отстранено единствено при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Противното би означавало страните
да бъдат „лишени от една инстанция по същество”, с решението на която могат и
следва да получат категоричен и непротиворечив отговор на въпросите, обсъждани
при постановяване на присъдата.
Гореизложеното от своя страна
обуславя и извод за отмяна на
атакуваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на същия първоинстанционен съд, в съответствие с
притежаваната от въззивната инстанция процесуална
компетентност да упражни правомощията си, предоставени й с разпоредбата на
чл.334 т.1, пр.2 във вр. с чл.335 ал.2, вр. чл.378 ал.5 от НПК.
Предвид характера на допуснатото
в контролираното решение съществено процесуално нарушение, настоящият състав на
СОС не обсъжда доводите по същество на спора, изложени от защитата във въззивната жалба и в съдебно заседание. Следва, обаче да
бъде обсъдено отправеното от защитата искане пред въззивната инстанция за
отмяна на атакуваното решение на първата инстанция и връщане на делото за ново
разглеждане на РП С.. В подкрепа на това искане, защитникът на обвиняемия е
изложил доводи за допуснато от
прокуррора при изготвяне на постановлението съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до нарушаване
правото на защита на обвиняемия и изразяващо се в липса на посочени в него съществени факти от обвинението
– липса на описан механизъм на настъпване на констатираното при пострадалия
телесно увреждане. Тези оплаквания на защитата не могат да бъдат споделени от
въззивната инстанция откъм основателност. В обстоятелствената част на изготвеното
от РП С. и внесено за разглеждане в районния съд, постановление с предложение
по реда на чл.78а от НК, коректно са изложени фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му,
съгласно изискванията на чл.246 ал.2 от НПК, доразвити в т.4 от ТР № 2/2002 г. на ВКС и то по начин,
гарантиращ ненарушаване на правото на защита на обвиняемия Ц.. Посочено е, че Ц.
се обвинява в причиняването по непредпазливост, на пострадалия на средна
телесна повреда /счупване на кости от лявата подбедрица
на малкопищялната кост/, изразяваща се в трайно
затруднение на движението на левия долен крайник за период по-голям от 30 дни.
Относно механизма на причиняване на посоченото увреждане, прокурорът е изложил
конкретни твърдения, че свидетелят М., който пострадалия Г. обучавал в
управлението на сноуборд на пистата в к.к.”Б.”,
видял, че „до него минал Ц., който се спускал бързо по пистата със сноуборда
си”, след това видял „как Ц. се ударил в Г. и последния паднал. Г. усетил удар
в левия си крак, от който паднал на пистата. Г. имал болки в левия си крак и не
могъл да се изправи”. Описани по посочения начин, съставомерните
признаци на деянието в извършването, на което е обвинен Ц., са достатъчно
конкретно, ясно и пълно дадени, и по начин по който не се препятства
възможността му да разбере в какво точно престъпление се обвинява – в
причиняване на средна телесна повреда по непредпазливост, чрез нанесен удар в
левия крак на свидетеля Г., при управлението на сноуборд. Това дали така твърдяното
телесно увреждане е причинено в резултат на удар в крака на пострадалия, с
управлявания от обвиняемия сноуборд или с части от тялото му, респ. или
индиректно - в резултат на падането му на земята от удара на обвиняемия, е
въпрос на доказване в процеса. Ето защо, в случая е очевидно, че в процесуалния
акт на прокурора, не са допуснати пропуски или непълноти, касаещи главните
факти от предмета на доказване, които да бъдат третирани като основание за
връщане на делото в досъдебната му фаза.
По изложените съображения и на основание
чл.334, т.1, пр.2 във вр. с чл.335 ал.2 от НПК, С. окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло решение № 26 от 05.03.2020 г. на Районен съд – гр.С., постановено по а.н.д.
№ 76/2019 г. по описа на същия съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на същия първоинстанционен съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационна проверка.
Председател:
Членове: 1.
2.