Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         28.02.2019г.                                       Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 11.02.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №638 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Искът е предявен от “П.К.Б.” ЕООД гр.София срещу И.С.И. и Д.Г.И. ***. С исковата молба се твърди, че на 01.07.2016г. страните са сключили Договор за потребителски кредит №**********. По силата на договора ищецът е предоставил на ответниците сумата от 4100,00лв., с която са били погасени две задължения на ответника И.С.И. – към „Изи Асет Мениджмънт“ АД в размер на 190,00лв. и към „Неткредит“ ООД в размер на 565,45лв. Остатъкът до предоставения размер на заема е бил преведен по сметка на И.С.И.. Ответниците са се задължили да върнат сумата със съответното оскъпяване на 24 месечни вноски, всяка по 253,47лв. Ответниците са закупили и пакет от допълнителни услуги на стойност 3074,88лв., като за издължаване на тази цена, месечната вноска за погасяване на кредита нараства на 381,59лв. Ответниците са заплатили няколко месечни вноски на обща стойност 3362,00лв., след което са изпаднали в забава. Неизплатеният остатък от кредита възлизал на 5853,51лв. След неизпълнение на задължението си за заплащане на една месечна вноска за повече от 30 дни, кредитът е станал предсрочно изискуем на 01.06.2017г. Ищецът твърди, че надлежно е уведомил ответниците за предсрочната изискуемост на кредита и за прекратяването на договора, Ответниците дължали и неустойка, съобразно договора, но ищецът не претендира същата. За сумата за главница ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №515/2018г. по описа на РС-Гълъбово. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответницата Д.Г.И. е подала в срок възражение срещу нея, а по отношение на ответника И.С.И. заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на ищеца да предяви установителен иск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците му дължат солидарно заплащане на сумата от 5853,51лв. – главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №**********/04.07.2016г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените в настоящото производство разноски.   

Ответникът И.С.И. не е подал писмен отговор и не е изразил становище по иска.

Ответникът Д.Г.И., в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Не оспорва сключения между страните договор. Твърди, че неправилно ответницата е третирана като съдлъжник. Твърди, че не е получавала заем по процесния договор, а е само поръчител по същия. От представените от ищеца доказателства следвало, че задължението по договора е обявено за предсрочно изискуемо на 02.05.2017г., като уведомление за това е изпратено на 03.05.2017г. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на 29.08.2018г., т.е. след изтичане на шестмесечния срок, предвиден в чл.147 ЗЗД, който ползва поръчителя. Освен това имало разминаване между сумата, за която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение и сумата по исковата молба, което било недопустимо. На тези основания моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да й бъдат присъдени разноските по делото.

В съдебно заседание ответницата Д.Г.И. заявява, че е постигнала извънсъдебно споразумение с ищеца за разсрочено заплащане на задължението, поради което моли съда да прекрати делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

На първо място следва да се отбележи, че постигането на извънсъдебно споразумение не е достатъчна предпоставка за прекратяване на делото. Ищецът с изрична молба заявява, че желае поддържа предявените искове. Не е направил изявление нито за оттегляне, нито за отказ от исковете, нито за спиране на производството, нито за сключване на съдебна спогодба. Освен това делото се води срещу двама ответници. Поради тази причина съдът намира искането за прекратяване на делото за неоснователно.

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №515/2018г. по описа на РС-Гълъбово, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 5853,51лв. – главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №**********/04.07.2016г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение №323/29.08.2018г., но ответницата Д.Г.И. е подала в срок възражение срещу нея, а по отношение на ответника И.С.И. заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на ищеца да предяви установителен иск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК

От представените и приети като писмени доказателства копия на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Искане за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт от 01.07.2016г., Молба от И.С.И. от 01.07.2016г. – 2 броя, Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №**********/01.07.2016г., Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 01.07.2016г., Общи условия на “П.К.Б.” ЕООД към договор за потребителски кредит, Погасителен план, Извлечение от сметка към Договор за потребителски кредит №**********, Преводно нареждане – 3 броя, Анекс №1 към Договор за потребителски кредит №********** за отлагане на вноски от 22.11.2016г., Погасителен план към Анекс №1, Уведомително писмо – 2 броя, Удостоверение за актуално състояние на ищеца, се установява, че на 01.07.2016г. ответниците са сключили договор за кредит с ищеца за сумата от 4100,00лв. С подписването на договора ответниците са се задължили да върнат предоставения им кредит със съответното оскъпяване при годишен процент на разходите от 49.89 % и годишен лихвен процент от 41.17 %, като общата сума, която следва да върнат възлиза на 6083,28лв. Сумата следвало да бъде изплатена на кредитора на 24 броя вноски, всяка от които възлиза на 253,47лв. При подписването на договора, ответниците закупили пакет от допълнителни услуги „Екстра“, за което е договорено заплащането на възнаграждение в размер на 3074,88лв., разсрочено на 24 вноски по 128,12лв. Или общото задължение по кредита възлиза на 9158.16лв., което следва да бъде погасено на 24 месечни вноски по 381,59лв. всяка, като срокът за погасяване е 20-число на месеца.

Съгласно подписната от ответниците декларация, която е част от договора за кредит, ответниците са запознати с Общите условия към договора и те са неразделна част от същия. Отделно от това страните са подписали и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, който пакет всъщност е задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя по негово искане и при определени, лимитативно изброени условия в Общите условия една или няколко от посочените в точките от едно до пет услуги – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на датата на падежа и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Подписан е и погасителен план.

На 04.07.2016г. сумата от 190,00лв. е преведена по сметка на „Изи Асет Мениджмънт“ АД за погасяване на задължение на ответника И.С.И., сумата от 565,45лв. е преведена по сметка на „Неткредит“ ООД за погасяване задължение на И.С.И., а сумата от 3344,55лв. е преведена на ответника И.С.И. по посочена от него банкова сметка.

***тниците, същите са изпаднали в забава, поради което ищецът е обявил цялото вземане за предсрочно изискуемо. По делото не бяха представени доказателства за уведомяването на ответниците за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит, в случай на просрочие на една месечна погасителна вноска за повече от 30 дни, настъпва автоматична предсрочна изискуемост на кредита. Съдът намира, че предвид тази разпоредба, с която ответниците са се съгласили, не е било необходимо ищецът да обявява предсрочната изискуемост на задължението. Нормата на чл.60, ал.2 от ЗКИ се отнася до банките, каквато ищцовото дружество не е, и то в хипотезата на заповедното производство по чл.417 от ГПК, при което, при постановено незабавно изпълнение кредиторът се снабдява веднага с изпълнителен лист. В настоящия случай ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК и при него длъжникът получава заповедта за изпълнение, а впоследствие и исковата молба, т.е. до него достига волята на кредитора за обявяването на предсрочната изискуемост, преди последният да се е снабдил с титул за принудително изпълнение.

Процесният договор съдържа всички изискуеми реквизити на договор за кредит. В самия договор, а не в общите условия към него са посочени както размера на годишния лихвен процент, така и на годишния размер на разходите. В подписания от страните погасителен план са диференцирани за всеки месец размера на погасителната вноска, както и какъв размер от главницата и какъв размер от лихвата се погасява. На няколко места както в искането за отпускане на кредит, така и в договора за кредит е записано, че закупуването на пакет допълнителни услуги не е условие за подписване на договора за кредит. С всички тези условия кредитополучателят и солидарният длъжник са се съгласили, подписвайки съответните документи. Общите условия към договора също са подписани от ответниците. Няма клаузи от договора или от общите условия, които да дават възможност на ищеца да променя едностранно условията по договора, което би обосновало неравнопоставеност на страните.

Съгласно чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.“ Размерът на законната лихва се изчислява като към основния лихвен процент се прибавят 10 пункта, което означава, че по процесния договор годишният процент на разходите не надвишава максимално определения петкратен размер.

По изложените съображения съдът намира, че клаузите на процесния договор за кредит са действителни и са породили желаните от страните правни последици.

При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено, че между страните съществува облигационно отношение по сключения договор за кредит. По делото не се оспорва, че процесният договор е породил желаните правни последици, и по – конкретно, че кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума. Не се оспорва и, че ответниците са изпаднали в забава, която е станала основание за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Ответниците не са направили никакви възражения за извършени от тях плащания на претендираните суми. В настоящото производство не бяха представени никакви доказателства, които да установяват погасяване на претендираните суми. Не бяха изложени и такива твърдения.

В писмения си отговор ответницата Д.Г.И. изразява становище, че като поръчител по договор трябва да се ползва от разпоредбите на ЗЗД относно поръчителството и, че не дължи претендираната сума. Впоследствие обаче в съдебно заседание представя копие на Извънсъдебно споразумение за преструктуриране на дълга 80% с трето лице по ДК №**********/08.02.2019г., от което става ясно, че тя признава задължението си към ищеца. Сключването на извънсъдебно споразумение за разсрочено плащане на задължението не е основание за прекратяване на делото, нито за отхвърляне на иска спрямо ответницата, тъй като с него не се доказва плащане на претендираната сума. С оглед признанието на дълга от страна на ответницата съдът не следва да излага мотиви по възраженията й направени с писмения отговор относно приложимостта на разпоредбата на чл.147 ЗЗД.

В производството по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу вземането. В случая, ищецът установява правопораждащия факт, от който произтича вземането му. Ответниците не ангажират доказателства, че са изпълнили задължението си по договора. Ето защо, съдът приема, че ответниците дължат на ищеца претендираната сума, а именно: 5853,51лв. – главница, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.

Предвид гореизложеното, съдът намира предявения установителен иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответниците са станали причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в тяхна тежест следва да възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответниците следва да бъдат възложени разноските в размер на 117,07лв., представляващи платената от ищеца държавна такса, 100,00лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответниците да заплатят и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №323/29.08.2018г.

Воден от горните съображения, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.И. с постоянен адрес:***, тел.: ***, ЕГН ********** и Д.Г.И. с постоянен адрес:***, тел.: ***, ЕГН ********** дължат солидарно на “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, тел.: ***, представлявано от С.Н.Н., О.Л., Д.Х.и И.Х.Г., изпълнение на парично задължение в размер на 5853,51лв. /пет хиляди осемстотин петдесет и три лева и 51 стотинки/ – главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №**********/04.07.2016г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 28.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №323/29.08.2018г. по ч.гр.дело №515/2018г. по описа на РС гр.Гълъбово.

ОСЪЖДА И.С.И. с постоянен адрес:***, тел.: ***, ЕГН ********** и Д.Г.И. с постоянен адрес:***, тел.: ***, ЕГН ********** да заплатят солидарно на “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, тел.: ***, представлявано от С.Н.Н., О.Л., Д.Х.и И.Х.Г., направените разноски по делото в размер на 217,07лв. /двеста и седемнадесет лева и 07 стотинки/, представляващи платената от ищеца държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

   ОСЪЖДА И.С.И. с постоянен адрес:***, тел.: ***, ЕГН ********** и Д.Г.И. с постоянен адрес:***, тел.: ***, ЕГН ********** да заплатят солидарно на “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, тел.: ***, представлявано от С.Н.Н., О.Л., Д.Х.и И.Х.Г., направените разноски по заповедното производство за държавна такса в размер на 117,07лв. /сто и седемнадесет лева и 07 стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв. /петдесет лева/, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №323/29.08.2018г. по ч.гр.дело №515/2018г. по описа на РС гр.Гълъбово.

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: