Р Е Ш Е Н И Е
№ 2447
гр. Пловдив, 14. декември 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХI касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа КАНД № 2802 по описа
на съда за 2021г., докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 1318 от 16.08.2021г., постановено по АНД №
2893/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII нак.състав е потвърден Електронен фиш серия К №
3897873 на ОДМВР-Пловдив, с който на Н.А.Ц., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400,00 /четиристотин/ лева на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП. Санкцията е
наложена за нарушение извършено на 21.07.2020г. в 08:36 часа на път II-64, км. 50+500, посока гр.Пловдив към с.Труд.
В
жалбата се навеждат касационни основания за постановяването на атакуваното
решение при неправилно приложение на материалния закон и при недоказаност на
административното обвинение. Изтъква се като основен мотив, че
административнонаказващият орган не е доказал по безспорен начин, че
касаторката е собственик на заснетото в нарушение МПС и това не е било
изследвано и от ПРС. Иска се отмяна на
решението и постановяването на друго, с което да се отмени обжалваният
електронен фиш.
Ответникът по касация- ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не взема
становище по депозираната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив предлага да се остави в сила обжалваното
решение.
Настоящият
съдебен състав приема, че разглежданата
касационна жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК,
следователно е допустима.
Съгласно чл. 218, ал.1 от АПК, Административен
съд-Пловдив разглежда касационната жалба на посочените в нея основания, а на
основание ал.2 проверява служебно валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон.
Предмет на правен спор пред районния съд е
законосъобразността на ЕФ серия К, № 3897873, издаден против касатора на
основание и по реда на чл. 189, ал.4-11 от ЗДвП, за това, че на 21.07.2020г. в
08:36ч. на път II-64,
км. 50+500, посока гр.Пловдив към с.Труд, Н.Ц. управлявала лек автомобил
Фолксваген голф, рег. № РВ3101ВК при въведено ограничение на скоростта с пътен
знак В26(60км/ч.) със 104 км.ч. Фактът на превишение на скоростта, принципно не
се и оспорва. Твърдението е, че автомобилът е собственост на Ц.Н.Ц., починал, и
за това са представени доказателства на л. 9 по делото на ПРС. Фишът е връчен
на 25.02.2021г., за което свидетелства приложената към преписката разписка.
Съгл. разпоредбата на чл. 189, ал.5 от ЗДвП ЕФ се изпраща на лицето по чл. 188,
ал.1 или ал.2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. В случая възражение в такава насока на това основание изобщо не е
било правено, поради което и ЕФ не е анулиран. Съгласно чл. 188, ал.1, изр.
второ собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Въпреки гореизложеното настоящият състав на
съда намира, че касационната жалба е основателна, понеже ПРС е допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неизясняване на
фактическата обстановка, поради което процесният съдебен акт следва да бъде
отменен, а делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В тежест на органа /администрацията/, който
ангажира нечия лична административнонаказателна отговорност, е да докаже
обвинението си както от обективна, така и от субективна страна. В случая на ОД
на МВР Пловдив лежи тежестта за доказване на всички признаци от състава на
деянието- обективни и субективни.
В съдебното производство пред районния съд,
доколкото то се подчинява на разпоредбите в НПК нито съставеният електронен
фиш, нито съпътстващият го снимков материал или изхождащи от страна по делото
други документи /схеми, приложения и др./ имат обвързваща доказателствена сила.
Чрез снимковия материал и останалите доказателства, събирани в хода на
производството, съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка чрез
допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение и
от кого е извършено.
Електронният фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, не е
доказателствено средство и поради това не се приема по реда на чл. 283 от НПК.
То е актът, който е обект на обжалване в производството. Съдържащите се в него
твърдения подлежат на доказване в същото. Съгласно чл. 14, ал.2 от НПК,
доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила. Такава сила не му придава и друга специална
законова правна норма. Специалната разпоредба на чл. 189, ал.2, във вр. с ал.1
от ЗДвП признава такава сила, но само по отношение на редовно съставен акт за
административно нарушение, а електронният фиш не може да бъде приравнен на
такъв акт, без наличието на специална разпоредба, т.к. процесуалните норми,
вкл. и тези, регламентиращи реда за установяване на юридически факти /какъвто е
нарушението/ са императивни и не могат да бъдат тълкувани и прилагани
разширително и по аналогия /чл. 46, ал.3 от ЗНА/. Дефиницията на
"акт" по ЗДвП се съдържа в разпоредбата на чл. 189, ал.1 от закона,
съгласно която това са "Актовете, с които се установяват нарушенията по
този закон...", които "се съставят от длъжностните лица на службите
за контрол, предвидени в този закон.". В закона не е предвидено специално
длъжностно лице, работещо в тези служби, което да издава фишовете. Не случайно
реквизитите на ел. фиш не съдържат автор /издател/. Разпоредбите на чл. 189,
ал.1 до 3 от ЗДвП касаят именно АУАН, а не електронните фишове. За последните
законодателят е приел специални правила- чл. 189, ал.4- ал.11 от същия
нормативен акт.
В тази връзка лицето, привлечено към
административнонаказателна отговорност, не е длъжно да доказва, че не е
извършило твърдяното нарушение /чл. 103, ал.2 от НПК/. Положителният факт /че е
извършило такова/ се доказва от съответната администрация. Дори и изложените
възражения в жалбата да не са доказани, това не води до извода, че е доказано
деянието, за което е ангажирана отговорността на субекта.
Доказването на наличното нарушение следва да
стане с допустими и относими към спора доказателства, признати като такива от
НПК, като задължителен елемент за такова установяване при твърдяно нарушение по
чл. 21, ал.1 от ЗДвП е местоизвършването на деянието- населено място, извън
населено място, автомагистрала или скоростен път, т.к. от този факт зависи
преценката за наличие или липса на нарушение. Въззивният съд е този, който
установява фактите и в този вид дела той няма функцията на безучастен
наблюдател, а следва активно да съдейства за установяване на обективната
истина. Според чл. 107, ал.2 от НПК съдът събира доказателствата по направените
от страните искания, а по свой почин- когато това се налага за разкриване на
обективната истина. В случая има налице такава необходимост. Според чл. 107, ал.3
от НПК съдът събира и проверява както доказателствата, които разобличават
обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които
оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му. Още в жалбата си до ПРС Ц.
е оспорила приетото от АНО, че е собственик на МПС, поради което този спорен
момент е следвало да бъде изяснен, като се установи по несъмнен начин собствеността
върху автомобила. Не е за подминаване и фактът, че още преди издаване на ЕФ
администрацията е имала знание, че собственик на автомобила е Ц.Н.Ц., така
Справка за първоначална регистрация, представена с административнонаказателната
преписка. Липсата на мотиви на районния съд, относно собствеността на
автомобила, не позволява да се направи преценка за съответствието на решението
с материалния закон. Съществува законова забрана такива да се правят с
решението при касационната проверка на съдебния акт.
В заключение настоящата съдебна инстанция
намира, че решението на районния съд следва да бъде отменено и делото да се
върне за ново разглеждане на друг съдебен състав от същия съд.
Ето защо Пловдивски административен
съд, ХХI к. състав на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1318 от 16.08.2021г., постановено по АНД №
2893/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII нак.състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на
друг състав от същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: