№ 15024
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110112396 по описа за 2022 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „Т е предявил установителни искове да бъде признато със
сила на присъдено нещо , че ответника му дължи следните суми: 4 045,17 лв,
представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „1111, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. ; 666,45 лв, представляващи
мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2019г. до
28.10.2021г.; 47,12 лв, представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за
същия имот през периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г.,и 9,87 лв, представляващи
мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от
01.12.2018г. до 28.10.2021г. , заедно със законната лихва върху двете главници от
17.11.2021г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по заповедното гр.д. № 65556/ 2021г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е
предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково
производство).
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 23.11.2022г.
юриконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
1
Ответната страна К. И. В. оспорва предявените искове изцяло по основание и по
размер според изявленията на пълномощника й в представения на 27.04.2022г. по реда на
чл.131 ГПК отговор на исковата молба. Твърди се , че ответницата не е собственик на
процесния имот , тъй като е прехвърлила правото на собственостна друго лице – И.В с
договор за дарение от 09.08.1991г. и той на 28.12.2001г. е подал до ищцовото дружество
молба-декларация за откриване на партида на негово име за имота.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответницата поддържа
оспорването на исковете. При устните състезания в съдебното заседание на
23.11.2022г. адвокатът на ответницата е пледирал за отхвърляне на исковете. Доводи за
неоснователността им са посочени и в представената на 24.11.2022г. писмена защита от
адвоката на ответницата.
Подпомагащата страна – „Б (конституирана с определението по чл.140 ГПК –б.с.)
не изразява становище по исковете и не представя доказателства
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
65556/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на исковете. :
Предявените установителни искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
С исковата молба е представен нотариален акт № 106, том ХХХХХV, дело №
10354/1991г. на нотариус рли НС при ІІ СРС , удостоверяващ договор за дарение , с който
ответницата е прехвърлила правото на собственост върху процесния апартамент на друго
лице И.В (нейн син) , като си е запазила право на ползване върху имота пожизнено и
безвъзмездно.
С отговора на исковата молба ответницата е представила Молба-декларация от И.В с
дата 28.12.2001г. до ищеца за откриване на партида на негово име за процесния имот.
Допълнително ответната страна е представила и преписи от съдебно решение № ІІІ-87-
89/23.05.2014г. по гр.д. № 19554/2013г. на СРС, 87 състав и съдебно решение №
473555/20.08.2018г. по гр.д. № 18629/2017г. на СРС, 71 състав (постановени по искове за
заплащане стойността на топлинна енергия в същия имот между същите страни , но за
предходни периоди), неоспорени от ищцовата страна , от които се установява , че молбата-
декларация от И.В е била подадена в ищцовото дружество на 28.12.2021г. , но въпреки това
2
ищцовото дружество не е променило титуляра на партидата на името на новия собственик
И.В.
От молбата – декларация на И.В се установява , че предходният титуляр на партидата
за процесния имот не е била ответницата , а друго лице- Иван Генчев Викьов.
Следователно по настоящото дело не е доказано , че ответницата е подавала
заявление за откриване на партида за процесния имот на нейно име , нито , че е сключила
договор за продажба на топлинна енергия с ищцовото дружество , нито че е извърщвала
каквито и да са други действия , от които да е видно , че е била страна по облигационно
правоотношение с ищеца.
Според посоченото в Тълкувателно решение № 2/2017г. от 17.05.2018г. по тълк. д. №
2/2017г. на ССГК на ВКС задължени за плащане цената на доставената в имот топлинна
енергия са т.нар. „битови клиенти” по смисъла на §1,т.2а ДР на ЗЕ , които не са само
лицата по чл.153,ал.1 ЗЕ (собствениците и титулярите на вещно право на полване) , но и
всички други ползватели на облигационно основание , които обаче са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди , доказан чрез откриване на индивидуална
партида на ползвателя пред топлопреносното предприятие или чрез други доказателства.
Това означава , че при наличие на собственици и титляри на вещни или облигационни
права на ползване върху топлоснабдения имот „битов клиент” по смисъла на §1,т.2а
ДР на ЗЕ , т.е купувач на топлинна енергия и задължен за плащането й , е този от тях ,
който е сключил договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди в имота,
удостоверен с документи за откриване по негово искане на партида за целия имот.
По настоящото дело ищецът не е доказал , че ответницата е била сключила
договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот през процесния период.
По делото няма представени никакви писмени доказателства за съществуване на
договорно правоотношение между ищеца и ответницата за продажба на топлинна енергия по
делото. Не са представени (например заявление за откриване на партида на името на
ответницата , договор или други документи). В представените с исковата молба фактури и
други счетоводни документи не е вписано името на ответницата.
По предявените искове доказателствената тежест е за ищеца , което означава , че
не ответникът трябва да доказва, че не е бил собственик и ползвател на имота през
съответния период , а ищецът трябва да докаже и то при условията на пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение), че ответникът е бил собственик или ползвател на
имота, респективно , че е бил сключил договор за продажба на топлинна енергия за имота.
Както бе посочено, по настоящото дело ищецът не е представил надлежни писмени
доказателства (нотариални актове или писмени договори) , че ответницата е била сключила
договор за продажба на топлинна енергия през процесния период.
Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на договорно
правоотношение между ищеца и ответницата за продажба на топлинна енергия през
процесния период в процесния имот , както и ползването от ответницата на
3
тази топлоенергия.. Следователно не е доказана пасивната материално-правна
легитимация на ответницата по предявените установителни искове, която е едно от
условията за тяхната основателност.
Поради посочените причини , тъй като ответницата не е била потребител на топлинна
енергия за процесния апартамент през процесния период , тя не е материално-правна
легитимирана да отговаря по предявените установителни искове. Пасивната материално-
правна легитимация е едно от условията за основателността на исковете.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да
бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в
процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е
въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.
Предявените установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД са неоснователни и
като такива следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските по делото :
На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
дело – платените адвокатски възнаграждения в заповедното производство (510 лв) и по
настоящото исково дело (550 лв), които се установяват от представените договори за правна
помощ.
Възражението на ищцовата страна за прекомерност на платените от ответницата
адвокатски хонорари е неонователно и следва да бъде отхвърлено, защото в конкретния
случай не е налице хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК, тъй като не е налице прекомерност на
платените адвокатски възнаграждения , доколкото те са съизмерими с минималните
вазнъграждения по Наредба № 1/2004г. на ВАС.
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете са отхвърлени.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т ЕИК111 със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. 1111, против К. И. В., ЕГН: **********, гр. София,
район „1111 чрез адв. Е. Б., обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК
във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150
ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че ответницата дължи
на ищеца сумите : 4 045,17 лв, представляващи стойността на доставена , но
неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „1111, по
4
договорни отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. ; 666,45
лв, представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от
15.09.2019г. до 28.10.2021г.; 47,12 лв, представляващи цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г.,и 9,87 лв,
представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за
периода от 01.12.2018г. до 28.10.2021г. , заедно със законната лихва върху двете главници
от 17.11.2021г. до окончателното плащане,за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 65556/ 2021г. по описа на СРС,68 състав.
ОСЪЖДА „Т” ЕАД, ЕИК111 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. 1111
ДА ЗАПЛАТИ на К. И. В., ЕГН: **********, гр. София, район „1111 чрез адв. Е.
Б.,следните суми : 550 лева (петстотин и петдесет лева), представляваща направените от
ответника разноски по настоящото исково производство- платеното възнаграждение за един
адвокат, и 510 лева (петстотин и десет лева), представляваща направените от ответника
разноски по заповедното гр.д. № 65556/2021г. по описа на СРС, 68 състав - платеното
възнаграждение за един адвокат.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Б, гр.София , бул.
„Братя Бъкстон” № 85.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5