№ 732
гр. Варна, 22.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500303 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по:
1. Въззивна жалба вх. № 80812/22.11.2022 г. от Р. Б. К., ЕГН
**********, с местожителство в гр. Варна, ул „Ал. Г.“, № ** срещу Решение
№ 3267/31.10.2022 г., постановено по гр.д. № 2004/2022 г. на ВРС, XXXIX с.,
В ЧАСТТА с която е прието за установено, че дължи на А. Й. Б., ЕГН
**********, с местожителство в гр. Варна, ул. „Ф.“, **, сумата 572.00 лв.,
дължима по Запис на заповед, издаден на 05.05.2021 г., с падеж 18.05.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда
29.11.2021 г. до окончателното изплащане, осн. Чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535
ТЗ, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по
ч.гр.д. № 17165/2021 г., на ВРС, LIII с. И В ЧАСТИТЕ, с които е
отхвърлен предявеният насрещен иск за осъждане на А. Й. Б., ЕГН
********** да му заплати сумата 1750.00 лв., представляваща неплатен
остатък от уговорено възнаграждение по Договор за изработка на мебели за
кухня от 05.05.2021 г. и сумата 1400.00 лв., представляваща неплатено
възнаграждение по Договор за изработка на мебели за баня от 01.05.2021 г., за
изработването на шкаф за баня и етажерка, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и е
отхвърлен предявеният в условията на евентуалност насрещен иск за
осъждане на А. Й. Б., ЕГН ********** да му заплати сумата 1750.00 лв.,
дължима за изработването на обзавеждане за кухня, както и сумата 1400.00
лв. възнаграждение за изработка на мебели за баня, за изработването на шкаф
за баня и етажерка, без възлагане, но приети и ползвани, на основание 61 ЗЗД.
Въззивникът счита, атакуваното решение в първите две части за
неправилно, а в последната му част за недопустимо. Счита, че съдът не е
следвало да се произнася по предявения евентуален иск с правно основание
чл. 61 ЗЗД, тъй като той следвало да бъде разгледан само в случай, че бъде
прието, че договори за изработка на обзавеждане за баня и за кухня, между
1
страните не са били сключвани. Това процесуално условие счита да не се е
сбъднало, поради което в тази му част решението като недопустимо,
подлежало на обезсилване. Касателно неправилните части от решението,
сочи, че съдът след като правилно е установил наличието на каузална връзка
между ценната книга и облигационните отношения между страните по
делото, неправилно е преценил събраните в хода на производството
доказателства досежно изпълнението на договорите за изработване на
обзавеждане за кухня и баня и съответно е достигнал до неправилни правни
изводи. Счита, че показанията на св. Василев за ищеца не е следвало да бъдат
кредитирани, тъй като не били резултат на непосредствени впечатления,
неясни и несвързани са и са повлияни от ищеца. Следвало е да бъдат
кредитирани показанията на св. К., за ответника, който въпреки, че е син на
въззивника имал преки впечатления от изпълнението на договора, тъй като
самият той е участвал, както в изработването, така и при монтирането на
мебелите. Счита, че съдът безкритично е кредитирал съдебната експертиза,
която била неясна и непълна, донякъде поради липса на компетентност. Съдът
неоснователно не приел представен снимков материал, който удостоверявал
изпълнението на възложената работа. По същество отправя искане за отмяна
на атакуваното решение в първите му две части и отхвърляне на предявения
от въззиваемия иск, както и уважаване на предявения от въззивника насрещен
иск. Релевира доказателствени искания.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна А.
Б., депозира писмен отговор вх. № 9204/06.02.2023 г., в който оспорва
жалбата и изложените в нея оплаквания. Счита, че постановеното решение в
атакуваните от въззивника части е правилно, обосновано, законосъобразно и
постановено в унисон с материалния закон. Счита, всяко едно от изложените
във въззивната жалба оплаквания за неоснователно и излага кратки доводи в
подкрепа на становището си. По същество моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение.
2. Въззивна жалба вх. № 80812/22.11.2022 г. А. Й. Б., ЕГН **********,
с местожителство в гр. Варна, ул. „Ф.“, ** срещу Решение № 3267/31.10.2022
г., постановено по гр.д. № 2004/2022 г. на ВРС, XXXIX с., В ЧАСТТА с която
е отхвърлен иска му за приемане за установено, че Р. Б. К., ЕГН **********, с
местожителство в гр. Варна, ул „Ал. Г.“, № ** дължи разликата над 572.00
лв. до предявения размер 3000.00 лв., дължима по Запис на заповед, издаден
на 05.05.2021 г., с падеж 18.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението в съда 29.11.2021 г. до окончателното изплащане,
осн. Чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 17165/2021 г., на ВРС, LIII с.
Въззивникът счита решението в атакуваната му част за необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон. Излага, че съдът правилно е
приел, че между страните по делото е налице валидно облигационно
правоотношение, на осн. устен договор за изработка на обзавеждане на кухня
и баня, правилни са изводите досежно момента на сключването му – м.
септември 2020 г. и срокът за изпълнение на възложената работа, както и
правилно е прието, че е налице частично изпълнение на работата в границите
на срока. Неправилни обаче били изводите досежно извършените плащания
по договора от страна на ищеца, а именно, че заплатена е само сумата 3000.00
лв., обективиран в издадената ценна книга, което било в резултат на
неправилна преценка на събраните гласни доказателства. Сочи, че съдът не е
2
съобразил и уточненията внесени с депозирано писмено становище. По
същество отправя искане за отмяна на решението в атакуваната му част и
уважаване на иска в пълен размер.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият Р. К.
депозира писмен отговор вх. № 2550/12.01.2023 г., в който счита решението в
атакуваната му част за правилно и законосъобразно и оспорва оплакванията
изложени във въззивната жалба като излага доводи в подкрепа на
становището си. По същество, моли за потвърждаване на решението в тази му
част и релевира доказателствени искания.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирани лица, чрез надлежно оправомощени процесуални
представители, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, процесуално
допустими са и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл. 260
и чл. 261 ГПК.
По доказателствените искания на въззивника Р. К. съставът на
ВОС намира следното: В границите на въззивното производство е налице
забрана за събиране на доказателства – чл. 266, ал. 1 ГПК, освен, когато се
касае за изрично посочените изключения. Съобразно разпоредбата на чл. 266,
ал. 3 ГПК във въззивното производство може да се иска събирането на
доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд,
поради допуснати процесуални нарушения.
Първото от направените доказателствени искания е за приобщаване към
доказателствата по делото на представени протоколи от съдебни заседания по
други производства пред ВРС, в които като свидетел е бил разпитван Милен
Василев. Показанията дадени от свидетеля в границите на производства с
различен предмет, са ирелевантни за настоящото производство, а от друга
страна доказателствената им стойност няма как да бъде ценена, предвид
заложения принцип в ГПК за непосредственост при събиране на
доказателствата, поради което това искане следва да бъде оставено без
уважение.
Второто и третото доказателствени искания следва да бъдат разгледани
в съвкупност. Макар и пред първоинстанционния съд, изслушаното и прието
заключение на съдебната експертиза да не е било оспорено в никаква негова
част от отв. К., доколкото същото има отношение към основателността на
всички искове по размер, то съставът на въззивния съд намира, че следва да
бъде допусната повторна експертиза, с формулираната от отв. К. задача. На
следващо място, представените пред ВРС 3 бр. снимки действително не
представляват годно доказателствено средство по действащия ГПК. От друга
страна обаче, при въведените твърдения от страна на К., за пълно изпълнение
на възложената му работа, а от страна на Б. за частично такова, то същите е
следвало да бъдат приети и предоставени на съдебния експерт, който да
извърши проверка на място и да установи, налице ли е съответствие между
показаното на снимките обзавеждане и монтираното на място в апартамента
на ищ. Б..
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът
на ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА за разглеждане, като допустими и редовни:
1. Въззивна жалба вх. № 80812/22.11.2022 г. от Р. Б. К., ЕГН
**********, с местожителство в гр. Варна, ул „Ал. Г.“, № ** срещу Решение
№ 3267/31.10.2022 г., постановено по гр.д. № 2004/2022 г. на ВРС, XXXIX с.,
В ЧАСТТА с която е прието за установено, че дължи на А. Й. Б., ЕГН
**********, с местожителство в гр. Варна, ул. „Ф.“, **, сумата 572.00 лв.,
дължима по Запис на заповед, издаден на 05.05.2021 г., с падеж 18.05.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда
29.11.2021 г. до окончателното изплащане, осн. Чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535
ТЗ, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по
ч.гр.д. № 17165/2021 г., на ВРС, LIII с. И В ЧАСТИТЕ, с които е
отхвърлен предявеният насрещен иск за осъждане на А. Й. Б., ЕГН
********** да му заплати сумата 1750.00 лв., представляваща неплатен
остатък от уговорено възнаграждение по Договор за изработка на мебели за
кухня от 05.05.2021 г. и сумата 1400.00 лв., представляваща неплатено
възнаграждение по Договор за изработка на мебели за баня от 01.05.2021 г., за
изработването на шкаф за баня и етажерка, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и е
отхвърлен предявеният в условията на евентуалност насрещен иск за
осъждане на А. Й. Б., ЕГН ********** да му заплати сумата 1750.00 лв.,
дължима за изработването на обзавеждане за кухня, както и сумата 1400.00
лв. възнаграждение за изработка на мебели за баня, за изработването на шкаф
за баня и етажерка, без възлагане, но приети и ползвани, на основание 61 ЗЗД
И 2. Въззивна жалба вх. № 80812/22.11.2022 г. А. Й. Б., ЕГН **********, с
местожителство в гр. Варна, ул. „Ф.“, ** срещу Решение № 3267/31.10.2022
г., постановено по гр.д. № 2004/2022 г. на ВРС, XXXIX с., В ЧАСТТА с която
е отхвърлен иска му за приемане за установено, че Р. Б. К., ЕГН **********, с
местожителство в гр. Варна, ул „Ал. Г.“, № ** дължи разликата над 572.00
лв. до предявения размер 3000.00 лв., дължима по Запис на заповед, издаден
на 05.05.2021 г., с падеж 18.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението в съда 29.11.2021 г. до окончателното изплащане,
осн. Чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 17165/2021 г., на ВРС, LIII с.
ПРИЕМА като доказателство по делото представените пред ВРС 3 бр.
цветни снимки. Същите да се предоставят на съдебния експерт с оглед
изпълнение на задачата на експертизата.
НАЗНАЧАВА съдебна експертиза, експертът по която след запознаване
с материалите по делото и оглед на имота на ищеца Б., да даде заключение по
поставената в доказателствената част на отговор вх. № 2550/12.01.2023 г. (стр.
63-64 от въззивното дело) задача, както и след съпоставяне на приетите 3 бр.
цветни снимки да отговори налице ли е съответствие между показаното на тях
обзавеждане и монтираното на място в имота на ищеца.
ОПРЕДЕЛЯ депозит на експертизата в размер на 350.00 лв., платим от
въззивника К. в 1-седмичен срок от съобщаването, по сметка на ВОС, с
представяне на доказателства за това по делото.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Б. А., който да се уведоми след
доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на вещото лице да представи заключението си в границите на
срока по чл. 199 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат съдействие на вещото лице при
4
изпълнение на възложената му задача като неизпълнението на това
задължение ще бъде ценено съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника К. за допускане
като доказателства по делото на представени с въззивната жалба протоколи от
проведени пред ВРС съдебни заседания. Посочените да се пришият към
корицата на делото.
НАСРОЧВА в с. з. на 26.04.2023 г., 14:30 ч., за която дата и час да се
призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение на
въззивника Б., ведно с копие от отговора на възз. К..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5