Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София, 01.10.2018
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, 15
въззивен състав в публичното заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
СНЕЖИНА КОЛЕВА
при секретаря Мариела Миланова, като разгледа
докладваното от съдия Магдалинчева в. н. ч.
х. д. № 3645/2018
год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава Двадесет и първа от НПК.
С присъда от 02.05.2018 г. по н.ч.х.д. № 9632/2015г. на
СРС, НК, 5-ти състав подс. Я.И.Д. е признат за виновен в това, че на 06.12.2014
г., в гр. София, по БНТ, в телевизионно предаване „Вяра и общество“, с водещ Г.Б.,
чрез думата „мошеник“ е казал нещо унизително за достойнството на частния
тъжител Д.Б.М. (с църковно име архимандрит Д.), като обидата е разпространена
по друг начин, поради което и на основание чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл.
146, ал. 1 от НК и чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му
е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Със същата присъда подс. Я.И.Д. е признат за невиновен в
това, че на горната дата и място, в горепосоченото предаване, чрез думите:
„брокер, който търгува с измислени църковни санове срещу много пари“, „...на
съмнителни бизнесмени продава...“, ,,...с мутренски език“, „...капка в
блатото“, „...нехае за Църквата“ е разгласил позорни обстоятелства по отношение
на частния тъжител, като клеветата е разпространена по друг начин, поради което
и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
С присъдата подс. Я.Д. е осъден да заплати разноски по
делото в размер на 220.00 лева – възнаграждение за вещо лице, а също и 5.00
лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
В законоустановения срок е постъпила жалба от упълномощения повереник на частния тъжител – адв. М.С.. В
жалбата и допълнението към нея се твърди, че определеният от първата инстанция
размер на наказанието на тъжителя е занижен. Оспорва се и оправдаването на
подсъдимия Д. за квалифицираната клевета. Иска се осъждане на по – високо наказание
за престъплението обида и издаване на осъдителна присъда по отношение на
престъплението клевета.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и от защитника на подсъдимия
– адв. Е.Б.. В жалбата и допълнението към нея се твърди, че присъдата е
издадена в нарушение на материалния и процесуален закон. В подкрепа на
твърдението, че присъдата е издадена при допускане на съществени процесуални
нарушения защитникът посочва, че в съдебното заседание на 12.12.2017г. съдът е
дал ход на делото в отсъствие на тъжителя и неговия повереник, т.е. без участие
на страна, която да поддържа обвинението, а на 02.05.2018г. е отказал да отложи
разглеждането на делото и да даде възможност на подсъдимия да даде обяснения,
както той е поискал. В подкрепа на твърдението, че в осъдителната част
присъдата е издадена в нарушение на материалния закон защитникът посочва, че
инкриминираният израз „мошеник“ съдът е извадил от контекста на цялото
съдържание на телевизионното интервю и без основание е стигнал до извода, че в
обективно и субективно отношение подсъдимият е накърнил честта и достойнството
на частния тъжител. Иска се присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на СРС или алтернативно – да бъде произнесена нова въззивна
присъда, като подсъдимият бъде оправдан за престъплението обида.
Във въззивните жалби на повереника на частния тъжител и
на защитника на подсъдимия не е направено искане за събиране на нови
доказателства.
На основание чл. 327 от НПК, включая и в съдебно
заседание, въззивният съд на собствено основание е преценил, че разглеждането
на делото в тази инстанция не изисква събиране на гласни, писмени или
веществени доказателства.
В производството пред СГС частният тъжител Д. /Д./ Б.М.
не се явява.
Повереникът му поддържа жалбата по съображенията,
изложени в нея.
Подсъдимият Я.И.Д., редовно призован, не се явява.
Защитникът му пред първата инстанция адв. Е.Б. е
уведомила съда, че е престанала да упражнява адвокатска професия, като е
известила за това обстоятелство и подсъдимия.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните
доводи и служебно провери правилността на присъдата, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред СРС е протекло с допускане на
процесуални нарушения, които поради невъзможността им да
бъдат отстранени, предполагат отмяна на първостепенната присъда. Констатираните
от въззивния съд процесуални нарушения са в следните три посоки:
1. С частна тъжба до СРС Д. /със светско име Д./ Б.М.
е поискал да бъде осъден Я.И.Д. за две престъпления против личността,
представляващи квалифицирани обида и клевета. Според фактите по тъжбата
престъпленията са извършени на 06.12.2014 г., в гр. София, по
БНТ, в телевизионно предаване „Вяра и общество“, с водещ Г.Б., а самите обидни
и клеветнически изрази са изречени по адрес на тъжителя чрез думите: „брокер,
който търгува с измислени църковни санове срещу много пари“, „на съмнителни
бизнесмени продава“, ,,мошеник с мутренски език“, „капка в блатото“, „отявлен
мошеник, който нехае за Църквата“.
С разпореждане от 03.09.2015г. съдията - докладчик е дал
ход на тъжбата и правна квалификация на деянията, за които подсъдимият е
предаден на съд, подвеждайки ги под текстовете на чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. с чл. 146, ал. 1 от НК и чл. 148, ал.
2, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. с чл.147, ал. 1 от НК. От начина, по който е
формулирана тъжбата, в която няма отграничаване на това кои думи са обидни и
кои клеветнически и от начина, по който е изготвено разпореждането на
съдията-докладчик от 21.10.2015 г., в което също няма подобна диференциация, е
видно, че подсъдимият Д. е предаден на съд за обида и клевета, осъществени чрез
едни и същи думи и изрази - всички онези, посочени по - горе. С присъдата си
първостепенният съд е осъдил подсъдимия Д. за квалифицирана обида, осъществена
чрез думата "мошеник" и го е оправдал за квалифицирана клевета,
осъществена чрез думите „брокер, който търгува с измислени църковни
санове срещу много пари“, „на съмнителни бизнесмени продава...“, ,,с мутренски
език“, „капка в блатото“, „нехае за Църквата“. По този начин е останало висящо
обвинение - при обидата няма произнасяне за думите извън думата
"мошеник", а при клеветата обратно - има произнасяне за изразите, но
не и за думата "мошеник". Това нарушение е процесуално и съществено,
защото при описаното вече произнасяне е останало висящо обвинение по всяко от
частните обвинения. Не може да се приеме, че нарушението е отстранимо от
въззивния съд, защото той не следва да подмени волята на първия и на една
инстанция да се произнесе по частично останалото обвинение, по което няма воля
за осъждане или оправдаване на подсъдимия. Така констатираното от въззивния съд
нарушение налага отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция
от стадия на съдията - докладчик. На този етап от производството новият
докладчик следва да обездвижи частната тъжба, като укаже на тъжителя да посочи
като цитат кои от инкриминираните думи и изрази осъществяват състава на обидата
и кои на клеветата. Ако волята на тъжителя е да има произнасяне по всички
изрази и по двете частни обвинения, при постановяване на новата присъда районният
съд следва да се произнесе в пълнота и по тях.
2. Второто съществено процесуално нарушение е допуснато в
съдебното заседание на 12.12.2017г. В молба, входирана в деловодството на съда
предходния ден, повереникът на тъжителя е посочил, че е възпрепятстван да се
яви на тази дата, поради служебен ангажимент. В съдебното заседание на
12.12.2017г. не се е явил и редовно призованият частен тъжител Д. М.. Съдът
обаче е дал ход на делото и в това заседание е допуснал и разпитал в качеството
на свидетел Д.С., чийто показания впоследствие са залегнали в присъдата.
Въпреки че повереникът в писмената молба и защитникът на подсъдимия в откритото
заседание не са възразили да се даде ход на делото, районният съд не е имал
процесуално основание да го направи. По аргумент от чл. 80 от НПК по делата от
частен характер обвинението се повдига и поддържа от частния тъжител. По тази
категория дела частният тъжител - лично или представляван от повереник,
изпълнява функцията, която прокурорът има по делата от общ характер. Тъй като
наказателното производство пред районния съд не може да се развие без страна,
която да поддържа обвинителната функция /законодателят изрично е посочил в кои
случаи това е допустимо в текста на чл. 378, ал. 1 НПК/, позицията на
повереника, че не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие не е
обвързваща за съда, който е бил задължен да насрочи процеса за друга дата, тъй
като самата молба е съдържала уважителна причина за неявяване. Че участието на
частния тъжител и/или негов повереник е необходимо условие за законосъобразното
приключване на процеса пред първата инстанция следва и от разпоредбата на чл.
24, ал. 4, т. 5 от НПК. Макар и не директно текстът указва, че производството
не може да се разгледа без частен тъжител или негов представител, уреждайки
мълчаливото оттегляне на тъжбата, поради ненамиране на тъжителя на известния
адрес или неявяването му без уважителни причини в съдебно заседание. В тези
случаи прекратяването на производството се основава на презумпцията, че щом
тъжителят е прекъснал процесуалните си връзки със съда, той се е дезинтересирал
от производството. В конкретния случай обаче щом с поведението си, свързано с
упълномощаване на повереник и депозиране на молба от него, тъжителят е показал желание
процесът да продължи, единственият законосъобразен начин, по който е могъл да
процедира районният съд, е включвал отлагане на съдебното заседание за друга
дата. Като не е сторил това, а в това заседание е събрал доказателства в
отсъствие на тъжителя М., които е използвал при присъдата - частично
оправдателна по характер, съдът е нарушил неговите права.
3. Съдът е нарушил правата и на подсъдимия Я.Д.. В
последното по делото заседание, проведено на 02.05.2018г., подсъдимият Я.Д. не
се е явил. Съдът с основание е дал ход на делото без него, тъй като той е бил
редовно призован от една страна, от друга - не е посочил уважителни причини за
отсъствието си и от трета - обвинението не е било за тежко престъпление и по
реда на чл. 268, ал. 2 от НПК не е прието, че явяването на подсъдимия е от
значение за разкриване на обективната истина. На финала на съдебното следствие
обаче защитникът е поискал отлагане на делото за друга, близка дата, на която
подсъдимият да даде обяснения. Районният съд е посочил, че подсъдимият не е
представил уважителни причини за неявяването си, отказал е да отложи делото и
го е решил в същото съдебно заседание. По този начин подсъдимият Д. е бил лишен
от основно свое право по чл. 55 от НПК, а първоинстанционият съд флагрантно е ограничил
правото му на защита и е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановената присъда. Нарушено е също
така и правото
на лична защита на подсъдимия (чл. 6, т. 3 от ЕКПЧОС) и правото му на
лично участие като елементи от правото на справедлив процес. Обстоятелството,
че подсъдимият не се е явил в съдебното заседание на 02.05.2018г. не означава,
че той не е могъл да даде обясненията си в следващото, още повече, че самият
съд не го е задължил да присъства в зала. В тази връзка основополагащото за
правото на защита ППВС 6-77 посочва, че подсъдимият има право да дава обяснения
по обвинението във всеки етап на процеса, стига той да е в такъв стадий, в
който се извършват следствени действия. Въпреки незадължителното си присъствие,
като основна страна в процеса подсъдимият е имал право да иска изясняване на
обстоятелствата по делото чрез всички законови средства, а основното, което
законът му предоставя, е правото да даде обяснения. След като първият съд го е
лишил от това право е допуснал процесуално нарушение абсолютно и неотстранимо
от тази инстанция /В този смисъл е Решение № 500/2009г. на 3 н.о., Решение
№ 55/1990 на 1 н.о и Решение № 796/1991 г. на 2 н.о., Решение № 546 от
14.01.2013 г. на 1 н.о. и много други/.
Коментираните нарушения са съществени и непредолими от
възззивния съд. Те биха могли да се поправят от друг състав на районния съд в ново
съдебно производство, в което ясно да се дефинират фактическите рамки на
повдигнатите обвинения и да се спазят процесуалните права на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 334, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 348, ал .3, т. 3 НПК, СГС, НО, 17 - ти въззивен състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ присъда от 02.05.2018 г. по н.ч.х.д. № 9632/2015г. на
СРС, НК, 5-ти състав.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане на друг състав на съда от стадия на съдията -
докладчик.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.