РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. Ямбол, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20242330103308 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Ш. А. В. от гр. Я., чрез пълномощник
адвокат, със съдебен адрес в Я., ул. „***- партер, чрез адв. М.- ПАК, против „Ейч Джи-
Кредит Груп“ ООД, искане за прогласяване на нищожност на сключен между страните
договор за потребителски кредит № *** год., на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22,
вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на *** год. между Ш. А. В. и „Ейч Джи- Кредит Груп“
ООД бил сключен договор за потребителски кредит в размер на 1500,00 лв., при фиксиран
годишен лихвен процент 3, 00 % и ГПР 42. 58 %. В договора било уговорено, че заемателя
ще погаси кредита на 12 месечни вноски, всяка от тях на стойност 150, 00 лв., с крайна
падежна дата 29.11.2022 г. и обща сума за заплащане в размер на 3300, 00 лв. В тази връзка
се твърди, че ищцата следвало да погасява с погасителните вноски лихвата и неустойката по
договора, а споследната вноска да върне главницата. Съгласно чл.21 от договора за кредит,
вр. чл.II.4.1 ОУ кредитополучателя се бил задължил да предостави в срок от три дни
поръчител, който да отговарял на посочените в чл.21 от договора условия. Ако не изпълнил
това условия същия дължал неустойка в размер на 1260 лв., която щяла да се плаща
разсрочено, като се кумулирала към вземанията за лихви по погасителния план. Твърди се,
че ищцата не дължи изпълнения на вземането за неустойка и договорна лихва, с оглед на
това, че намирали своето основание в нищожна кредитна сделка. Процесния договор бил
нищожен поради изначална недействителност на съществен елемент от договорното
съдържание по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, като договорната лихва, която не била породила валидни
правни последици на основание противоречие с добрите нрави, поради значителна
1
нееквивалентност на насрещните престации по договорно съглашение, водеща до
злепоставяне на интересите на потребителя на финансови услуги с ответника, с цел
извличане на собствена изгода на кредитора. Кредитора не бил изпълнил и изискването на
чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на
възнаградителната лихва. Договора се явявал и като нищожен и като сключен при
неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. с чл.10, ал.1, вр. с чл.19, ал.1 и ал.2,
вр. с чл.21 и чл.22 ЗПК, като разписаният ГПР не бил точен и подвеждащ защото в него не
била включена скритата под формата на неустойка договорна лихва, още повече, че
разписаният в договора ГПР от 42.58 % излизал извън законоустановените рамки, съгласно
чл.19, ал.4 ЗПК. Кредиторът не бил изплънил и изискването да посочи кои компоненти
формирали размелът на ГПР. На собствено основание била нищожна и неустоечната клауза,
като не притежавала изначало обезщетителни и обезпечителни функции и съставлявала
скрито оскъпяване на кредита. По силата на чл.22, вр. с чл.21 ЗПК, неизпълнението на
изискванията в договорното съдържание да бъдат включени точни, верни и действителни
съществени елементи на договора за потребителски кредит водили до изначална
недействителност на кредитната сделка с произтичащите от това последици по чл.23 ЗПК.
Уговорената в процесния договор възнаградителна лихва била нищожна, като
противоречаща на добрите нрави по чл.26 ЗЗД, като неравноправна по смисъла на общия
фактически състав на чл.143 ЗЗП и като заобикаляща изискванията по ЗПК по смисъла на
чл.21 ЗПК. Ако бъдела включена неустойката месечния лихвен ппроцент нямало да бъде
3.00 %, както било записано, а следвало да бъде по-голямо число, ако в него участвало и
вземането от 1260 лв. формирано като неустойка, като бил нарушен чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, с
оглед на това, че не бил посочен реалния годишен лихвен процент. Кредитора бил го
наименовал „неустойка“, за да преодолеел ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК. Счита се, че
уговорената възнаградителна лихва била неравнопрпавна по смисъла на чл.143 ЗЗП, като се
развиват подробни съображения в тази насока. Следвало също така да се отбележи, че
съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части не влечала нищожност на договора,
когато те били заместени по право от повелителните правила на закона или когато можело да
се предположи, че сделката била сключена и без недействителните й части. В случая не
били налице нито една от тези две хипотези- нищожните клаузи на процесния договор
относно определянето на процента на ГПР да бъдели заместени по право от повелителните
норми на закона или, че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него на била
включена клаузата за ГПР, като се изходило от характера на този договор, който бил
възмезден и включването на клаузи за договаряне на ГПР по него било въведено като
изрично изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В предвид това в случая не била приложима
нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславяла
недействителност на целия договор. Счита се, че сключения между страните договор за
потребителски кредит следвало да бъде провъзгласен за нищожен, поради противоречие със
закона, като до момента ищцата платила сумата в размер на 1500, 00 лв.
Иска се уважаване на предявение иск и присъждането на направените по делото
разноски.
2
В депозирания в срок отговор ответното дружество твърди, че предявения иск бил
недопустим, евентуално неоснователен. Твърди се, че самостоятелно предявяване на иска за
обявяване на нищожност на сключения договор за потребителски кредит било
безпредметно, при положение че било налице изпълнение по същия. В тази насока се
твърди, че ищцата изпълнявала сключения договор, като погасявала задължението си на
вноски от по 150 лв., като в издадените от ответното дружество квитанции се посочвало
точно какво се погасява. Противно на изложеното в чл.3 от договор за потребителски кредит
от *** г. , изрично било посочено ГПР който бил 42.58 %, като олихвяването се извършвало
ежемесечно. Договора бил със срок за една година, като последния падеж на задължението
било на 29.11.2022 г., като кредита не бил погасен в договорения срок и последното плащане
от длъжника било на 28.04.2023 г. Твърди се, че с подписването на договора и схемата на
погасяване на кредита, длъжника се бил съграсил с всички условия касаещи предоставения
му заем, включително бил приел да заплати неустойка за това, че не бил предоставил
изискането от кредитора обезпечение. При сключването на договора за кредит на ищцата
били предосдтавени ОУ при кредитиране от ответното дружество, като в същите било
посочено по какъв начин се образува ГПР по кредита. В ГПР не се включвали разходите
които потребителя заплащал при неизпълнение на задълженията си по договора за
потретилески кредит, каквито били лихвите за забава и неустойките. Иска за обявяване на
договора за нищожен бил предявен повече от две години след крайната дата на погасяването
му и същия не бил нищожен, тъй като бил сключен в законоустановената фарма, при
спазване на шрифта, както на самия него, така и на пхредставените на длъжника ОУ. Всички
клаузи от договора за потребителски кредит били приети от кредитополучателя, в т.ч. и ОУ
и погасителния план.
Иска се прекратяване на производството или отхвърляне на иска като неоснователен и
недоказан и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В съдебно заседание по същество ищеца, чрез пълномощника си поддържат иска така,
както са предявени и молят за уважаването им изцяло по изложените в исковата молба
съображения.Поддържат и заявената претенция за присъждане на разноски, съобразно
представен списък по чл.80 ГПК и правят възражение за размера на претендираното от
ответника адв. възнаграждение
В съдебно заседание по същество ответното дружество, чрез пълномощника си
поддържат отговора на исковата молба и молят за отхвърляне на предявения иск по
посочени съображения. Поддържат и заявената претенция за присъждане на разноски,
съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят че на *** г. между тях е сключен договора за потребителски кредит
№ ***, за сума в размер на 1500 лв. В чл.3 от договора било уговорено, че периодичността и
датите на погасителните вноски са посочени в „схема за погасяване“, представляваща част
от договора, а именно на 11 месечни вноски. Лихвата по кредита била 3 % от стойността на
главницата и ГПР в размер на 42.58 %, като олихвяването се извършвало ежемесечно. При
3
неспазване на раздел V чл.21- в срок от три дни да предостави един поръчител, се
начислявала неустойка. Общия размер на всички плащания възлизал на 3 300 лв.
Представено е Приложение № 1, схема за погасяване към договор № *** от *** г., от
която е видно, че първата вноска е с падеж 29.12.2021 г. , като падежа на последната вноска
бил на 29.11.2022 г., като първите 11 вноски са в размер на 150 лв. и последната в размер на
1650 лв., включващи в себе си главница от 1500 лв., лихва в размер на 540, 00 лв. и
неустойка в размер на 1260 лв.
По делото са представени от страна на ищеца квитанции към приходни касови ордери
10 бр. с които се установява, че по посочения по-горе договор за потребителски кредит
ищцата погасила на ответното дружество сумата от 1500 лв.
По делото е назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която
посочва, че на основание направени справки и изчисления и съгласно изискванията на
закона, в чл.3 от договора бил посочен ГПР по кредита, в размер на 42, 58 %, както и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Анализът
показвал, че в размера на ГПР бил определен в съответствие с изискванията на чл.19, ал.2
ЗПК, съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК и включвал единствено
договорената между страните възнаградителна лихва. Неустойката по чл.3 от договора, в
размер на 1260 лв., не била включена при изчисляването на ГПР, в предвид разпоредбата на
чл.19, ал.3 ЗПК, съгласно който при изчисляването на ГПР не се включвали разходите, които
потребителят заплащал при изпълнение на задължението си по договора за потретилески
кредит. Посоченият в процесния договор за кредит ГПР съответствал на разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК, която ограничавала размера на ГПР до петкратния размер на законната
лихва на просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС
на Р. България. Законната лихва към м.11.2021 г. била в размер на 10,00 %. При включване на
неустойката по чл.3 от договора за кредит в размер на 1260 лв. в ГПР, същия щял да се
увеличи над 100 % и би надхвърлил петкратния размер на законната лихва.
В съдебно заседание в. лице на въпрос на пълномощника на ищеца адв. М.- ЯАК
потвърди, че ако в ГПР бъде включена неустойката щяло да се надхвърли петкратния размер
на законната лихва и затова неустойката не била включена в ГПР.
Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата е
обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 предл.І –во ЗЗД .
За да е налице правен интерес от предявения установителния иск за нищожност на
договор, то решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с
уважаването му да се постигне определен правен резултат. Съгласно разпоредбата на чл.9,
ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. По силата на
чл.9, ал.3 ЗПК ответника има качеството на потребител на финансова услуга по см. на § 13,
4
т.12 ДР на ЗЗР. Доколкото в случая се касая за защитими интереси на икономически по-
слаби участници в оборота, уреждащият тази материя Закон за потребителските кредити
предвижда редица императивни разпоредби за спазването на които съдът е задължен да
следи служебно (в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г.
от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., на ОСГТК на ВКС).
В настоящия случай сключеният между договор е договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК и следва да отговаря както на общите изисквания за
действителност, така и на специалните такива, предвидени в ЗПК.
Съдът счита, , че е налице валидно възникнало правоотношение между Ш. А. В., в
качеството й на кредитополучател и ответника „Ейч Джи- Кредит Груп“ ООД – гр. Я., в
качеството му на кредитодател по силата на сключения Договор за потребителски кредит №
*** от 29.11.2021 г. по посочените по горе- параметри.
В чл.11, ал.1, т.1- т.27 ЗПК е уредено съдържанието на договора за потребителски
кредит, като в чл.22 ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК задължителна част от съдържанието на договора е
посочването на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се отразят взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в приложение № 1 начин.
В чл.19, ал.1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
Според § 1,т.1 ПЗР на ЗПК, общи разходи по кредита са всички разходи, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,
или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В тази връзка, не може да се приеме механично добавяне в общите разходи на кредите
процесната неустойка.
Отделно от това обаче клаузата за неустойка е нищожна, като противоречаща на
добрите нрави. Процесната неустойка от договора за паричен заем е предвидена за
неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчител, като е
въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения- 3-дневен от
получаване на заемната сума, както и са въведени редица сложни условия, на които да
отговаря поръчителя, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на
предоставения заем. При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката
очевидно не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и
санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения. На първо място горното
следва от това, че на заемателя е отпуснат заем в размер на 1500, 00 лв., а уговорената и
начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е в
размер на 1260, 00 лв., т. е. в размер пхриблизително колкото е главницата по заема. Освен
това неустойката се начислява еднократно и за неизпълнение на непарично задължение
/компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на
5
вноските по заема и за периода на неизпълнението, поради което е изключено да се приеме,
че размерът й се получава твърде висок в сравнение с дължимата сума и с реалните вреди и
това се дължи на периода на неизпълнение от страна на ответника. На практика неустойка
би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на
договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за заем е да върне
предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за
ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с
процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с
неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният
елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка.
В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да
очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за
отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква
и събира информация ( чл.16 и сл. ЗПК ) и едва след анализа й да прецени дали да
предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на обезпечение
следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за
изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на
последния последиците от неизпълнението на това свое задължение. Не може да се приеме,
че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя
отнасящо се до осигуряване на поръчител не е определено като предварително условие за
сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчител съдът преценява като
утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е
невъзможно в предвидения 3 - дневен срок от усвояване на сумата на договора за заем, като
по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.
Това цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от
периодичните вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на заема. Неустойката
не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на
дълга, от размера на насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при
неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за заем задължение на длъжника, което
не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство. Претендираната неустойка
противоречи и на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза,
задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.
Отделно от това при изчисляване на ГПР, чл.19, ал.3 ЗПК изрично изключва плащания,
възникващи при неизпълнение на задължения по договора за потребителски кредит. Тази
разпоредба идва да покаже, че освен да защити потребителя, законодателят има за цел
добросъвестното спазване на неговите задължения и стриктното им изпълнение. Засилената
защита на потребителя се простира дотам, докъдето от негова страна също е налице
добросъвестност и своевременно и точно изпълнение. Уговорената неустойка не влиза в
противоречие с целта на въведеното ограничение на ГПР, а дори напротив, цели
минимизирането на риска от неизпълнение и осигурява добросъвестно поведение от страна
на длъжника, като го стимулира да спазва стриктно договора, без да поставя в риск. В
настоящия случай, размерът на ГПР е посочен в договора, като същият се формира по
определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В това приложение са посочени редът и
начинът на изчисление на ГПР, както и значимите компоненти на изчисляването му. В този
смисъл е и практиката на СЕС. Съгласно чл.4, параграф , и 2 от Директива 87/102 ,
договорът за кредит трябва да се изготви в писмена форма и в него трябва да се посочи ГПР,
както и условията, при които последният може да бъде променян. В член 1а от тази
Директива се определят условията за изчисляване на ГПР, а в член 4, буква а от нея се
6
уточнява, че ГПР трябва да се изчисли "в момента, в който кредитният договор е сключен".
В случая, към момента на сключване на договора, предвидената в договора неустойка не се
дължи, доколкото нейната изискуемост настъпва при неизпълнение на посоченото
задължение в тридневен срок от сключването на договора. Нещо повече, чл. 11, ал. 1, т. 10
предвижда, че ГПР се изчислява към момента на сключване на договора за кредит, към която
дата на кредитора няма как да е известно дали заемателят ще изпълни всички поети с
договора задължения или не. Ето защо, неустойката няма как да бъде включена в ГПР. При
сключване на Договора, ответното дружество няма как да включи в общия размер на
плащанията едно условно задължение, което не е известно дали ще възникне, тъй като
зависи от бъдещо несигурно събитие, а именно изпълнението на задължението за
обезпечаване на кредита от ищеца.
Тази неустойка представлява сигурна печалба за кредитодателя, което увеличава
стойността на договора и води до неоснователно обогатяване за сметка на потребителя, тъй
като увеличава подлежащата на връщане сума.
Във връзка с горното, следва да се отбележи, че кредиторът има задължение и
разполага с източници на информация, за да оцени предварително кредитоспособността на
потребителя, съгласно чл.16 ЗПК и ако оценката му е лоша, вместо да сключи договор, той
може да откаже да предостави кредит, каквато възможност е дадена в чл.18 ЗПК. В случая,
включването на клаузата за обезпечение прехвърля риска от неизпълнение на задължението
на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника върху
последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му.
Непредставянето на обезпечение само по себе си не води до някакви вреди за заемодателя.
Такива биха възникнали едва при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за
връщане на заетата сума и невъзможност за удовлетворяване от имуществото му. Този риск,
обаче, следва да се съобрази от кредитора към момента на сключване на договора за
потребителски кредит и да намери отражение при вземането на решение за отпускането му,
а не предварително да се постави условия за предоставяне на обезпечение. В случая е
налице уговорка, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитора и потребителя.
Претендираната неустойка противоречи и на чл.143, ал.2 т.5 ЗЗП, който предвижда
забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Отделно от това следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не
са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК за посочване на годишния процент на разходите по кредита, договорът за
потребителски кредит е недействителен. В случая, видно от договора и приетата по делото
експертиза, в него е посочен годишен процент на разходите, който не съответства на
действителния такъв, съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата
на чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а съгласно §1,т.10 ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя " са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Видно от
представения по делото договор за кредит, кредитополучателят се е задължил да заплати
неустойка при непредоставяне в срок на съответното обезпечение, платима заедно с
погасителните вноски по заема. Установява се, че задължението за неустойка не е включено
7
в посочения в договора годишен процент на разходите по кредита, въпреки че разходите за
заплащането му са пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните
разпоредби на чл.19, ал.1 ЗПК и § 1,т.1 ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при
изчисляването му. Действително съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 ЗПК, при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит, но посочената разпоредба се отнася за неизпълнение на основното задължение на
потребителя- да върне предоставения му кредит, а не за неизпълнението на други
задължения. Да се приеме обратното, означава да се допусне възможност за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, чрез предвиждане в договора на разходи за
неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на
които да не се включва в ГПР.
Предвид неточното посочване на ГПР в договора за кредит, потребителят е бил
въведен в заблуждение относно действителната му цена, което следва да се окачестви като
нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директ
И. 2005/29/ ЕО. Посочването в договора за кредит на годишен процент на разходите,
различен от действителния такъв, противоречи на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
поради което следва да се приеме, че договорът за кредит не съдържа посочване на
годишния процент на разходите по кредита и не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, което съгласно разпоредбата на 22 ЗПК води до неговата недействителност.
На основание чл.78,ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в
общ размер на 962 лв., включващи 630 лв. адвокатски хонорар, 132 лв. държавна такса и 200
лв. депозит за вещо лице.
Възражението на пълномощника на ответното дружество, за недължимост на
договореното възнаграждение на пълномощника на ищеца е неоснователно. В представения
договор за правна защита и съдействие е посочено, че е договорено възнаграждение на
адвокат М.- ЯАК в размер на 630 лв., които са платени в брой. Това, че в договора не е
посочено че е внесена посочената сума за договорно възнаграждение, не е основание същата
да не бъде присъдена.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Ш. А. В. , ЕГН: **********, против „ ЕЙЧ
ДЖИ- КРЕДИТ ГРУП“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, че
сключеният между страните договор за потребителски кредит № ***/*** г. е нищожен на
осн. чл.22 ЗПК, вр. чл.10, ал.1 и 2 ЗПК и чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД-
поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА „ ЕЙЧ ДЖИ- КРЕДИТ ГРУП“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол, да заплати на Ш. А. В. , ЕГН: ********** , направените по
настоящото дело разноски в размер на 962, 00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8
9