Решение по дело №527/2022 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 184
Дата: 11 декември 2022 г.
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20221840200527
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Ихтиман, 11.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20221840200527 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН вр. чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на М. Р. Р. против Електронен фиш Серия К №
4032409, издаден от ОДМВР – София, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2
във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2,
т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 700 лв.
В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш, като неправилен
и незаконосъобразен при подробно изложени изложени съображения.
В съдебно заседание е депозирана е молба от процесуалния
представител на наказания, с която се поддържа подадената жалба и се
отправя искане за отмяна на електронния фиш.
АНО – ОДМВР-София чрез процесуалния си представител с писмено
становище оспорва жалбата, като неоснователна
По допустимостта на жалбата:
По делото не са представени доказателства за датата на връчване на
електронния фиш на жалбоподателя. Представено е единствено извлечение от
АИС – АНД, в което е направено отбелязване, че ЕФ е връчен на 04.09.2022 г.
Липсва обаче подпис на наказания, удостоверяващ връчването, както и данни
1
за лицето осъществило връчването. Ето защо може да се направи извод, че
административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си надлежно
да документира надлежно връчването на обжалвания акт. Пропускът не може
да бъде в тежест на нарушителя. Доколкото жалбата е подадена на 16.09.2022
г. и в АИС-АНД е направено отбелязване, че ЕФ е връчен на 04.09.2022 г., то
следва да се приеме, че е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 ЗДвП, от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
На 17.09.2020 г. в 08:33 часа в обл. Софийска, по автомагистрала
„Тракия“ км. 46+200, посока на движение от гр. София към гр. Пловдив, при
въведено с пътен знак В-26 ограничение от 70 км./ч, с мобилно АТСС „TFR1 -
М“ с № 507 била установена скорост на движение 132 км./ч. (след отчитане на
допустима грешка в полеви условия 3%), т.е. превишаване с 62 км./ч. на
разрешената скорост при движение на лек автомобил „Мерцедес ГЛЦ 250Д
4МАТИК“ с рег. № ****.
Въз основа на данните от АТСС след справка в електронната система на
КАТ за собственик на автомобила с Електронен фиш серия К № 4067430,
издаден от ОДМВР – София, за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал.
1 ЗДвП на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя, в качеството
на собственик, е наложено административно наказание глоба в размер на 700
лв.
Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение ATCC „TFR-1М“ е одобрена и вписана в регистъра на одобрените
за използване типове средства за измерване, на 24.02.2010 г., със срок на
валидност на одобряването 24.02.2020 г.
Процесната мобилната система с № 507 е преминала проверка в периода
05.02.2020 г. в ГД „Национална полиция“, сектор „Управление на
собствеността“ – полицейска техника лаборатория за проверка на анализатори
за алкохол в дъха и радар скоростомери, оправомощена със Заповед № 2050-
4/11.02.2019 г. от ДАМТН, като допустимата грешка при измерване на
скоростта в реални условия е ±3 %, за което е съставен протокол.
Мобилната система е поставена за контрол на участъка от пътя – АМ
2
„Тракия“, км. 46+200, с посока на движение на контролираните МПС от гр.
гр. София към гр. Пловдив, за което е съставен протокол.
Със Заповед № РД 11-246/11.04.2017 г., е въведена временна
организация и безопасност на движението, включваща ограничение на
скоростта на движение на пътни превозни средства (ППС) на 70 км./ч. в
участъка от 45+700 до км. 46+266 дясно платно на АМ „Тракия“, като срокът
на действие е удължаван до 30.06.2021 г. със Заповеди №№ РД 11-
1065/27.10.2017 г., 11-19/12.01.2018 г., 11-440/31.05.2019 г., 11-
1323/30.10.2019 г., 11-229/17.03.2020 г., 11-576/26.06.2020 г. и 11-
1328/22.12.2020 г., 11-706/24.06.2021 г., № 11-1425/14.11.2021 г. и 11-
325/29.04.2022 г. със срок на действие до 30.09.2022 г. Временната
организация на движението е въведена еднократно на 26.06.2020 г., за което е
изготвен протокол и не е прекратявана.
В изпълнение на заповедта е поставен знак В 26 с означена скорост 70
км/ч.
На 16.09.2022 г. (датата на депозиране на процесната жалба) наказаният
М. Р. е депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП с данни за лицето
извършило нарушението – * М.в *ов, ЕГН ********** и копие от
свидетелството му за управление на МПС с № *********, постъпила в
ОДМВР – София с вх. № 12155/16.09.2022 г.
Във връзка с декларацията липсва изрично произнасяне по реда на чл.
189, ал. 5 ЗДвП от административнонаказващия орган. Същият е
администрирал депозираната от наказания Р. въззивна жалба, без да анулира
издадения Електронен фиш серия К № 4067430, с което с конклудентни
действия очевидно е приел същата за неоснователна. Неустановено лице, на
неустановена дата, е поставило резолюция в горния ляв ъгъл на декларацията
„Отказ депозирана жалба!“. С писмо с вх. № 5002/18.11.2022 г., изготвено от
служител на АНО, същият е уведомил РС – Ихтиман, че процесният
електронен фиш не е анулиран поради статуса му на обжалван. До наказания
Р. е изпратено писмо с идентичен сисъл.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: копие на заповед от 2016 г. на
министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на
3
електронен фиш, и копие на образец на електронен фиш; справка от
Българския институт по метрология, с приложено копие на удостоверение за
одобрен тип, протокол за използване на техническото средство – преносима
система за контрол на скоростта на МПС тип преносима система за контрол
на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„TFR1-M“, Писмо с вх. № 4583/24.10.2022 г. на директора на ОПУ-София на
АПИ и приложените към него заповеди, скица на пътната сигнализация в
участъка от км. 45+200 до км. 46-266 платно на АМ „Тракия“ посока Бургас,
протокол от 11.04.2017 г. за въвеждане на ВОБД, снимка към eлектронен
фиш, издаден от ОДМВР – София, справка за собственост на лек автомобил,
справка АИС АНД, писмо с вх. № 5002/18.11.2022 г. на ВПД началник сектор
ПП при ОДМВР-София, приложените към него препис на декларация по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП и СУМПС.
От протокола за използване на АТСС се установява времето, мястото,
посоката на контрол, серийният номер и вида на техническото средство, с
което е осъществен и служителят, осъществил контрола. Посоченото в него
хармонизира смислово със снимка към електронния фиш.
От приложената снимка към електронния фиш се установява
нарушението, индивидуализирано чрез време и място на извършване, скорост,
регистрационен номер на автомобил.
От приложените удостоверения се установява техническата годност на
процесното АТСС, както и че използваната система е от одобрен тип със срок
на валидност до посочената по-горе дата.
От заповедта на председателя на УС на АПИ, приложената към нея
скица на пътната сигнализация, протокол от 11.04.2017 г. и писмо с вх. №
4583/24.10.2022 г. на директор ОПУ София към АПИ, което има характер на
справка и приложените заповеди, се установява въведената временна
организация на движението на процесния участък, включваща ограничение на
разрешената скорост за движение и срокът за това.
От писмо с вх. № 5002/18.11.2022 г. на ВПД началник сектор ПП при
ОДМВР-София и приложените към него препис на декларация по чл. 189, ал.
5 от ЗДвП и СУМПС се установяват обстоятелствата около депозираната
декларация и причините, поради които АНО не е анулирал процесния ЕФ.
Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви,
4
взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не
разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда, както и авторството на извършеното нарушение, противно
на становището на жалбоподателя изложено в жалбата.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Отговаря на изискванията на
чл. 189, ал. 4 ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат
вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните
работи образец. Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш.
Нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е специална по отношение на изискванията
към съдържанието на електронния фиш и съответно има приоритет пред
общата норма въвеждаща реквизитите на АУАН и НП и е достатъчно фишът
да има съдържанието, което е дадено в ЗДвП – място на извършване на
нарушението, дата, час, МПС, собственик, описание на нарушението,
нарушена разпоредба, размер на глобата, начин на плащане, обжалване. По
дефиниция, електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което
въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва
5
да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което в случая е сторено, т. е. не е налице законово изискване
да бъде посочено лицето, издало електронния фиш. В заключение
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на
ЕФ и сред тях не фигурира „дата на съставяне на ЕФ“ (за разлика от чл. 42, т.
2 и чл. 57 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН и НП).
Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки
фактор.
Облекчената процедура по чл. 189, ал. 4 ЗДвП за налагане на
административно наказание, е приложима при установяване на нарушение по
чл. 21 ЗДвП и с мобилно автоматизирано техническо средство или система.
При изпълнение на функциите си, определените от министъра на вътрешните
работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за
движение по пътищата да използват технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на МПС /чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП/, като нормата на чл.
189, ал. 15 ЗДвП изрично определя като веществени доказателствени средства
снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства
или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на МПС. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е
регламентирано, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Съгласно легалната дефиниция по § 6,
т. 65 ДР на ЗДвП /нова, ДВ бр. 19/ 2015 г. /, „автоматизирани технически
средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
6
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. На основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП
Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн.
ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./. С посочената Наредба се уреждат условията и
редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.
2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., стационарните и мобилните
автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение,
като в чл. 3 от Наредбата е регламентирано, че за установените от АТСС
нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.
С оглед на посочената нормативна регламентация не може да се твърди,
че, нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се
санкционират чрез издаване на електронен фиш само при установяването им
при използване на стационарни АТСС, но не и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол, тъй като в
последния случай трябва да се състави АУАН. Нормативно установените
условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване и
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от
контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС
(чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/ 2013 г. на ВАС.
Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение, се основава на
наличието на непълноти в нормативната регламентация към момента на
приемане на ТР от гл. т липсата на изрично разписани правила за
използването на мобилните технически средства, като е прието, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
7
процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията
на ЗДвП /ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за
допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП е допустимо и когато
нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно АТСС, функциониращо
автоматично. Следователно няма законово регламентирана пречка за
прилагане на облекчената процедура по чл. 189, ал. 4 ЗДвП за налагане на
административно наказание при установяване на нарушение по чл. 21 ЗДвП
чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи. Предвид
цитираните законодателни изменения задълженията на контролните орган е
да въведат в експлоатация съответната мобилна система и да изготвят
протокол за това, като липсва правило, съгласно което да са задължени да
констатиран нарушения по ЗДвП единствено чрез издаване на АУАН.
При издаването на електронния фиш не е допуснато съществено
процесуално нарушение свързано с неспазване на давностните срокове,
установени в чл. 34 ЗАНН. Съкратеното производство за
административнонаказателна отговорност чрез издаване на електронен фиш,
въведено в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН,
поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП.
Макар и нормата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП да предвижда, че електронният фиш
е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по
отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта.
Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и
наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им
/предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП/, нито във връзка с
процедурата по съставянето им. Ето защо сроковете по чл. 34 ЗАНН в
конкретната хипотеза са неприложими (вж. Решение № 723/17.07.2020 г. по
КНАД № 554/2020 г. на АССО). Те регламентират сроковете за съставяне на
АУАН и за издаване на наказателно постановление, а електронният фиш не е
нито едното, нито другото. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към
разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП
случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на
наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания.
8
Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се издават,
остават извън обхвата на препращащата норма.
В случая приложение намират разпоредбите на чл. 81, ал. 1, т. 5 от НК и
чл. 81, ал. 3 и чл. 81, ал. 1, т. 5 НК – три години от извършване на деянието,
като независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок от 4 години. Процесното деяние
е извършено на 17.09.2020 г., поради което към датата на подаване на жалбата
– 16.06.2022 г., респективно постановяване на настоящото решение, срокът по
нито една от цитираните разпоредби не е изтекъл.
Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Изготвен е
снимков материал в съответствие с изискванията на чл. 2 от Наредбата.
Не е налице несъответствие между установена скорост на движение,
посочена в снимката към електронния фиш и в електронния фиш, като е
приложен чл. 16, ал. 5 от Наредбата чрез приспадане максимално
допустимата грешка за съответния тип АТСС, в случая 3%.
Административно-наказващият орган е посочил, че скоростта на движение е
132 километра в час след приспаднат толеранс от 3%, а и отделно от
снимката е видно, че измерената скорост е 136 км., с оглед на което липсва
непълнота на електронния фиш.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, като е изготвен е протокол. Липсата на снимка на разположението
на мобилната система по чл. 10, ал. 3 от Наредбата не представлява
съществено процесуално. Това е така, защото същото се установява от
подробно попълнения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата. На следващо
място местоположението на уреда се установява и от GSP и географските
координати на снимката към електронния фиш. Те автоматично генерирани и
позволяват с точност и без субективизъм да се разкрие локацията на АТСС.
Поради това липсата на снимка по чл. 10, ал. 3 от Наредбата не може да се
разглежда като съществено нарушение на процедурата по издаване на
електронен фиш (в този смисъл е и трайната практика на касационната
9
инстанция – вж. напр. Решение № 1159/10.11.2020 г. по КНАХД № 705/2020
г. на АССО).
Към датата на нарушението – 17.10.2020 г., срокът на валидност на
удостоверението за одобрен тип средство за измерване на АТСС TFR1-M е
изтекъл (на 24.02.2020 г.). Същата не е преминала последваща проверка, но
това не опорочава административно-наказателната процедура. Съгласно чл.
30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения
тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които
отговарят на одобрения тип се считат от одобрен тип. Случаят е точно такъв.
Конкретното средство за измерване TFR1-M е преминало проверка на
02.06.2020 г., видно от Протокол № 3-40-20 г. и същата съответства на
одобрения тип. Следователно мобилната система е била годно и надлежно
средство за измерване скоростта на пътното превозно средство към датата на
нарушението и отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. В този
смисъл е и трайната съдебна практика (Решение № 589 от 17.06.2021 г. по
к.а.н.д. № 309/2021 г. АдмС.-София област, Решение № 672 от 29.10.2020 г. на
АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 830/2020 г., Решение № 252 от 20.11.2020 г. на
АдмС - Кюстендил по к. а. н. д. № 250/2020 г., Решение № 5944 от 18.10.2018
г. на АдмС - София по адм. д. № 6067/2018 г. и Решение № 787 от 28.10.2010
г. на АдмС – София област по ч. к. а. д. № 594/2010 г.).
Не се споделят доводите, че липсата към преписката на приложена
заповед на директора на ДАМТН, с която лабораторията при ГДНП е
оправомощена да извършва последващи проверки, сочи, че замерването те
извършено с технически неизправен уред. При преглед на публично
достъпния в интернет страницата на ДАМТН списък на лица, оправомощени
за проверка на средства за измерване и на компоненти и допълнителни
устройства към тях е видно, че към 28.11.2022 г. процесната лаборатория
фигурира под номер 6 (https://www.damtn.government.bg/wp-
content/uploads/registri/opr.lica.pdf). При това положение няма причина да се
счита, че последващата проверка на техническото средство е извършена от
неоправомощена лаборатория.
Спазено и изискването на чл. 79, ал. 2 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г.
за сигнализация на пътищата с пътни знаци Видно от скицата към ВОБД
сигнализацията е съответна на Приложение № 16 към чл. 79, ал. 2 от
10
Наредбата, като скоростта постепенно е ограничена от 140 км.ч. до 70 км.ч.
със съответните знаци В26.
Поради изложеното не се констатира да е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила при издаване на електронния фиш.
Допуснато е обаче неправилно приложение на материалния закон по
отношение на наказаното лице.
От приложените доказателства безспорно се установява, че на
17.09.2020 г. в 08:33 часа в обл. Софийска, общ. Ихтиман по автомагистрала
„Тракия“ км. 46+200, посока на движение от гр. София към гр. Пловдив, при
въведено с пътен знак В-26 ограничение от 70 км./ч, с мобилно АТСС „TFR1 -
М“ с № 507 е установена скорост на движение 132 км./ч. (след отчитане на
допустима грешка в полеви условия 3%), т.е. превишаване със 62 км./ч. на
разрешената скорост при движение на лек автомобил „Мерцедес ГЛЦ 250Д
4МАТИК“ с рег. № ****, собственост на жалбоподателя М. Р..
След като обаче в срока за обжалване на електронния фиш наказаният е
подал декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП с данни за нарушителя и копие от
свидетелството му за управление на МПС, то въззивникът Р. е неправилно
санкциониран. Това е така доколкото разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
въвежда процесуална възможност за собственика или лицето, на което
управлението е предоставено, да обори въведеното в чл. 188, ал. 1 ЗДвП
основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Това
се осъществява посредством подаване на писмена декларация от
собственика/ползвателя в 14-дневен срок от получаването на ЕФ, придружен
с копие от СУМПС на лицето, извършило нарушението. При депозиране на
тези документи в срок АНО е длъжен да анулира първоначално издадения
електронен фиш и да издаде, и изпрати електронен фиш на лицето, посочено
в декларацията.
По настоящото дело, макар наказаният Р. да е изпълнил изискванията на
чл. 189, ал. 5 ЗДвП да представи кумулативно декларация и копие от
СУМПС, АНО неправилно не е анулирал по реда на чл. 189, ал. 5, изр.
последно ЗДвП електронния фиш. С това е допуснал неправилно приложение
на материалния закон по отношение на наказаното лице, което налага отмяна
на обжалвания акт на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 ЗАНН, тъй като може да се
направи извод, че М. Р. не е извършил вмененото нарушение.
11
За пълнота е необходимо да се отбележи следното. Както беше
посочено настоящият състав приема, че с администриране на депозираната от
Р. въззивна жалба до РС – Ихтиман, без да постанови изричен акт във връзка
с декларацията по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, аминистративнонаказващият орган
мълчаливо е оставил без уважение декларацията. Това се подкрепя от
резолюцията, поставена върху декларацията („Отказ депозирана жалба!“) и
съдържанието на уведомителните писма до РС – Ихтиман и наказания Р., че
поради постъпила жалба електронният фиш не може да се анулира.
Изложеното в писмата разбиране е неправилно. ЗДвП и ЗАНН не съдържат
подобно ограничение. Няма пречка при подадена в срок декларация с данни
за нарушителя, придружена с копие от СУМПС на нарушителя и депозирана
едновременно с нея въззивна жалба срещу ЕФ, административнонаказващият
орган да се произнесе първо по декларацията и при наличие на основанията
за това да анулира първоначално издадения електронен фиш. След анулиране
на електронния фиш АНО следва да върне депозираната въззивна жалба на
основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 323, ал. 1, т. 3 от НПК, като подадена от лице
без правен интерес от обжалване. Без правен интерес, поради липса на акт
(електронен фиш), който да се обжалва, тъй като същият е анулиран,
следователно след анулирането жалбоподателят няма качеството на
нарушител и не е сред лимитативно изброените в чл. 59, ал. 2 ЗАНН лица с
право на въззивна жалба. Това е законосъобразното развитие на
производството и ограничава възможността да бъде ангажирана
аминистративнонаказателна отговорност на лице, което не е извършило
нарушение, а АНО да понесе разноски за адвокатско възнаграждение в
съдебното производство поради неправилно определен субект на отговорност.
Същевременно в ситуация, като процесната, за въззивният съд не съществува
възможност да прекрати въззивното производство със задължителни указания
АНО да се произнесе по декларацията, като преюдициална спрямо въззивната
жалба. Не съществува такава възможност, тъй като не е предвидена в ЗАНН
или в ЗДвП, а съгласно чл. 63, ал. 6 ЗАНН съдът прекратява
административнонаказателното производство само, когато това е предвидено
в закон. Ето защо, по мнение на настоящият състав, единственото
законосъобразно развитие на производството е отмяна на основание чл. 63,
ал. 3 ЗАНН на електронния фиш. Предвид данните от процесната декларация
за действителния нарушител и копие от СУМПС, няма пречка, ако АНО я
12
счете за основателна, да ангажира административнонаказателната му
отговорност.
По делото липсва искане за присъждане на разноски в полза на
наказания, не се доказва и извършване на такива, поради което няма
основание за произнасяне във връзка със същите.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. чл. 58д,
т. 4 ЗАНН, Районен съд - Ихтиман
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4032409, издаден от ОДМВР -
София.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на глава
дванадесета от АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
13