Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 29.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на шести юли две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 110 по описа за 2020г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „М.8.“ ООД, ***, депозирана чрез
адвокат С.И.от Шуменска адвокатска колегия, срещу Решение № 101/17.02.2020г. на
Районен съд – гр.Шумен, постановено по ВАНД № 2710/2019г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 27-0000892/10.12.2019
г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен, с което на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на „М.8.“ ООД, ***0516677, е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 14,
ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 60, ал. 1 от Наредба №2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага
аргументи, че дружеството не е допуснало вмененото му нарушение, доколкото
работодателят е спазил изцяло задълженията по осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. Поддържа и становището за „маловажност“ на санкционираното
неизпълнение на задължение. Претендира присъждане на съдебни разноски. В
съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се
представлява.
Ответната страна, Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Шумен, депозира писмена молба, в която обективира
твърдения за законосъобразност на наложената на дружеството имуществена
санкция. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се
представлява.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна и
моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
По повод възникнала
злополука на 23.10.2019г. с работника Ф.М.М., била извършена проверка на „М.8.“
ООД, ***0516677, от служители на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Шумен. Същата се извършила на 23.10.2019г. на строежа
в гр.Шумен, където възникнала злополуката, а на 01.11.2019г. в Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Шумен била
извършена проверка по документи, предоставени от дружеството.
За резултатите на 13.11.2019г. бил изготвен протокол №
ПР1934716, констатиращ злополука с работник на дружеството - лицето Ф.М.М.,
работещ на длъжност „общ работник, строителство сгради“, настъпила на
23.10.2019г. на строеж „Жилищна сграда с
гаражи – кв.25 гр.Шумен /ул. „Китка“ №5/“, на който грубия строеж се изпълнявал
от екип на „М.8.“ ООД, ***0516677 - подизпълнител.
На 23.10.2019 год.
работниците от „ММС-88“ ООД изпълнявали кофражите над плочата на IV етаж на кота
+11,07 м. на двете шайби (Ш5 и Ш4), които били разположени по дългите страни на
стълбищната клетка на сградата. Работниците Ф.М.М. и Б.Р.Р.работили по кофража
на шайба Ш4, а Б.Р.С.и Г.М.И.- на шайба Ш5. Кофражните платна на шайба Ш4 били
укрепени с 4 бр. надлъжни греди. За работна площадка използвали дървени талпи,
които били разположени на нивото на плочата на кота +11,07 м.
Следобед до около 15:00
ч. Ф.М. и Б.Р.укрепили първите три (отдолу нагоре) надлъжни греди, след което
талпите от работната площадка пред шайба Ш4 били преместени и била изградена
такава пред шайба Ш5. Около 15.20 часа М. и Р.пристъпили към укрепване на
четвъртата (най-горната) надлъжна греда пред шайба Ш4. Б.Р.подавал от обратната
страна укрепващата арматура, а Ф.М.я посрещал откъм стълбищната клетка и
притягал към гредата с шпайнер скоби (клиновидни
чопове). Поради отсъствието вече на работна площадка Ф.М.бил стъпил на втората
надлъжна греда с размери 10/10 см. на кота около +11,70 м. и се придържал с
ръка към фиксираната временно с гвоздеи четвърта надлъжна греда, която била
съставена от две парчета с дължини 3 м. и 1,50 м.
От тежестта му малкото
парче от четвъртата надлъжна греда поддало и се откачило, в резултат на което Ф.М.паднал
от височина около 1,10 м. в горната част на стълбищното рамо към плочата на
кота +11,07 м., а оттам залитнал назад, спънал се и изкъртил страничното
кофражно платно на стълбищното рамо. Поради липса на временна система за
странична защита (предпазен парапет) на стълбищното рамо паднал надолу още
около 1,85 м. върху по-долното стьлбищно рамо на кота около + 8,75 м. От удара
при падането Ф.М.натъртил левия си хълбок.
В хода на проверката на
основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ били снети писмени обяснения от управителя
на дружеството М.Ж., в които лицето не оспорило констатираните от проверяващите
обстоятелства. Попълнени били и писмени декларации на основание чл. 402, ал. 1,
т. 3 от КТ от лицата Ф.М., Б.Р.и Б.С..
На 13.11.2019г. свидетелят
П.С.съставил срещу „М.8.“ ООД АУАН № 27-0000892 за това, че в качеството му на
работодател при осъществяване на дейността
си не е изпълнило задължението си по осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд на работещите, като на 23.10.2019г. е допуснало
извършване на работа на височина (укрепване на кофражи на Шайба Ш4 на ниво над
плочата на 4 - ти етаж на кота + 11,07 м.) от общия работник строителство на
сгради Ф.М., без да е осигурил безопасността му от падане чрез подходящо
оборудване (работна площадка), както и временна система за странична защита
(предпазен парапет) на стълбищното рамо към плочата на 4 - ти етаж на кота
+11,07 м., използвано за подход на работещите на строежа.
Деянието било
квалифицирано като нарушение по чл. 14,
ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 60, ал. 1 от
Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на СМР. Актът бил съставен в присъствието на
представляващия дружеството М.Ж. - управител, на когото бил и връчен. При
предявяване на акта не били отразени възражения. Такива не били направени и в
законоустановения срок.
Въз основа на събраните материали
по преписката, наказващият орган издал впоследствие и процесното наказателно
постановление.
При така установената фактическа
обстановка предходният съдебен състав е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са били издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени
на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Съдът е
посочил още, че административнонаказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН
реквизити, същият е предявен и връчен на жалбоподателя. Констатирал е и наличие
на всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити в НП, при
което вмененото на дружеството нарушение е било индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Предходната инстанция е счела, че не са налице основания за отмяна на
правораздавателния акт и по същество, доколкото приобщените писмени и гласни
доказателства установяват допускането на приписаното на работодателя
правонарушение на режима за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд. По тези съображения районният съд е потвърдил оспореното пред него НП.
Настоящия съдебен състав счита, че
обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно и не са налице
сочените от инициатора на настоящото производство отменителни основания.
При постановяването му съдът е
изследвал всички обстоятелства по установяването на административното нарушение
и налагането на административното наказание. В хода на съдебното следствие са
събрани писмени и гласни доказателства, които заедно с възраженията на касатора
съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, при постановяването на
своето решение. Въззивният съд, в съответствие с изискванията на чл. 84 от ЗАНН
във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение,
формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените
писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както
и тежестта на наложеното административно наказание.
Административнонаказателната
отговорност на дружеството е ангажирана на основание чл. 413, ал. 2 от КТ,
според която със съответната имуществена санкция или глоба се санкционира работодател,
който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Съгласно легалната
дефиниция на понятието „Здравословни и безопасни условия на труд“, дадена в § 1
от ДР на ЗЗБУТ, това са такива условия на труд, които не водят до професионални
заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо,
психическо и социално благополучие на работещите лица.
Установява се по безспорен начин, че
касаторът в качеството си на работодател и изпълнител на проверявания обект, не
е спазил законоустановените изисквания за безопасни условия на труд, въведени
при работа на височина, а именно не е осигурил подходящо оборудване /работна
площадка/, както и временна система за странична защита /предпазен парапет/, чрез които да се
предотврати риска от падане от височина на хора или предмети, което му
поведение не е било съобразено с императивното изискване на чл. 60, ал. 1 от Наредба
№ 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи, в резултат на което
общият работник Ф.М.е загубил равновесие и е паднал от височина около 2,9м.
върху по-долното стълбищно рамо на кота около +8,75м и е претърпял трудова
злополука.
В този смисъл неоснователни са
възраженията на касатора, касаещи установената фактическа обстановка, както и
доводите за несъставомерност на конкретното деяние. По делото е безспорно
установено, че работодателят е допуснал на 23.10.2019г. на посочения в НП обект
до извършване на работа по укрепване на кофражи на Шайба Ш4 на ниво над плочата
на 4-те етаж на кота +11,07 м. от Ф.М., без да е осигурил съответните системи и
оборудване. Данните по делото сочат с категоричност, че такива мерки не са били
своевременно предприети, в какъвто смисъл са и обясненията на работниците и
управителя М.Ж.. След като от работодателя не са поставени никакви
приспособления, които да предотвратят това падане, се обоснова извода, че
същият не е изпълнил законоустановените му задължения да осигури здравословни и
безопасни условия на труд на своите работници. За това обстоятелство навежда и
наличниятпо делото снимков материал. Твърденията на касатора в противен смисъл,
а именно, че изцяло са били спазени специфичните задължения по осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, настоящата инстанция намира за
неоснователни, тъй като същите не се потвърждават от приобщените писмени и
гласни доказателства.
Съдебният състав не намира и
основание за приложение на „института на маловажния случай“ на административно
нарушение, какъвто аргумент е изложен в сезиращата касационната инстанция
жалба. Кодексът на труда съдържа специален текст, а именно чл. 415в, който в
случая е неприложим. На първо място, в резултат от нарушението на работодателя
за работника Ф.М.несъмнено са настъпили вредни последици, което препятства
възможността за квалифициране на простъпката като „маловажна“.
При тези обстоятелства касационният
състав приема, че след като е анализирал представените по делото доказателства,
районният съдът е формирал правилен и законосъобразен съдебен акт, като
изложените в същия аргументи за законосъобразност на оспореното НП се споделят
изцяло от касационната инстанция. Поради това процесното съдебно решение следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 101/17.02.2020г. на
Районен съд – град Шумен, постановено по ВАНД № 2710/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
29.07.2020г.