Решение по дело №10105/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261311
Дата: 17 ноември 2020 г. (в сила от 18 декември 2020 г.)
Съдия: Дафина Николаева Арабаджиева
Дело: 20195330110105
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 261311

 

гр. Пловдив, 17.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти  гр. състав, в публично съдебно заседание на    двадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря  Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10105 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството по делото е образувано въз основа на  искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” 250 против  Н.А.К., ЕГН:**********, с адрес ***, с която са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86  ЗЗД за признаване на  установено, че  се дължат сумите, както следва: сумата в размер на 732,33 лв.- главница, представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в гр. П. за периода от 04.12.2015г. до 08.01.2019г.,  ведно със законна  лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 01.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер от 77,14  лв.- мораторна лихва към главницата за периода от 29.02.2016г. до 31.12.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 1753 по описа за 2019 г. на ПРС. Претендират се и сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство. 

 Ищецът посочва, че за периода от 04.12.2015г. до 08.01.2019г. по партидата на  ответника    има натрупани задължения към „Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на  732,33 лв .-главница, както и мораторна лихва към главницата в размер от  77,14  лв. за периода от 29.02.2016г. до 31.12.2018г. за обект на потребление,  находящ се в гр. П. За потребените за посочения период количества вода са издадени фактури за главници, подробно описани в исковата молба.

Съгласно чл.33,ал.2 и чл.44 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор гр.Пловдив,одобрени от КЕВР на дата 11.08.2014 година и аналогичните разпоредби на предходно действащите Общи условия/съответно чл.31,ал.2 и чл.42, посочени в исковата молба/, при неспазване на 30-дневния срок за плащане потребителите дължат законна лихва по реда на чл.86,ал.2 от ЗЗД, поради което на длъжника Н.А.К. са издадени фактури за лихви,тъй като същият не е спазил установения между страните срок за заплащане на предоставените му от ВиК услуги.

Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). ответникът има качеството на   потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурира в базата данни на оператора като потребител с *** за водоснабдения имот, посочен по-горе. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се сочи, че се уреждат от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са общодостьпни на сайта на дружеството www.vik.bg.

Сочи,се че ответникът има качеството на потребител съгласно Наредба №4 от 14.09.2004г. и ОУ за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор гр Пловдив в качеството си на собственик и ползвател на водоснабдения недвижим имот,който представлява къща.

Отчетът в имота на потребителя е извършван съгласно разпоредбата на чл.23,ал.5 от ОУ, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6,ал.1,т.5 от ЗРВКУ с Решение *** от 09.06.2007г. и аналогичната разпоредба на ОУ на ВиК оператор гр.Пловдив,одобрени от КЕВР с решение *** от 11.08.2014 при условията на неизправно измервателно устройство. При условията на неизправно измервателно устройство са начислявани количества вода по тарифа,като съгласно разпоредбата на ОУ се начислява по 5 куб.м. за  нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицирано жилище на всеки един обитател,като е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателното устройство. Ответникът многократно бил уведомяван за необходимостта от монтиране на годно измервателно устройство,но действия от негова страна не са последвали. В карнетата фигурират подписи на потребителя,видно от приложените по делото карнети.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от  ГПК срещу ответника за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не са заплатени.  Препис от заповедта е връчен на длъжника при условията на чл. 47,ал.5 ГПК,   т.е.  налице е хипотезата на чл. 415 ал. 1 т.2 ГПК  и ищецът има правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени, като се претендират разноски.

В случай,че са налице предпоставките на чл.238,ал.1 от ГПК моли съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.    

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Н.А.К..

В първото по делото съдебно заседание ответникът се явява лично, като твърди, че къщата му е изгоряла и няма водоподаване към имота и същият не се ползва. Оспорва претенциите на ищцовото дружество.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа  и правна страна страна:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и  канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й.

В чл.2, ал. 3 от общите условия, действащия към исковия период, приети с Решение на ДКЕВР № *** от 11.08.2014 г. , е предвидено, че потребител по смисъла на общите условия, може да е и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги – за времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това лице (наемател) да бъде потребител на ВиК услуги за определен срок.  

 В случая ответникът не оспорва, че е собственик и ползвател на описания в исковата молба имот, като това обстоятелство е отделено, като безспорно.  Посочва, че 8 човека хващат вода от една и съща тръба. Твърди, че не употребява пералня, като къщата е изгоряла. Не спори, че има чешма на двора, като твърди, че има водомер, но не знае дали работи, като пусне чешмата.  Посочва, че от декември 2015 г. живее сам на имота, като не е идвал *** да проверява и вътре в къщата не се ползва вода. Посочва, че преди месец му връчили съобщение да си смени водомера.

Приети са общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор, гр.Пловдив, одобрени с решение на ДКЕВР ***/09.06.2006г. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от общите условия потребители на В и К услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 23 изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от  три месеца  за потребители за питейно – битови нужди в присъствието на потребителя или негов представител. При неосигуряване на представител отчетът се подписва от свидетел, какъвто може да бъде и служител на В и К оператора. Съгласно чл.25, ал.8 при липса на индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана вода се определя по 6 куб.м. за топлофицирано жилище и по 5 куб.м. за нетоплофицирано за всеки обитател. Заплащането става в 30-дневен срок от фактурирането според чл.31. В чл. 41 и чл. 42 от общите условия е предвидено, че ВиК операторът може да прекъсне или преустанови предоставянето на В и К услугите при писмено заявление на потребителя за временно или постоянно (трайно ) прекъсване на водопроводното и канализационното отклонение, които той използва след заплащане на услугата, съгласно ценоразпис на В и К оператора и след осигуряване на достъп до измервателния уред.

Прието е като писмено доказателство удостоверение от 03.10.2017 г., издадено от Служба „Пожарна и аварийна безопасност”, в което е отразено, че на 08.09.2017 г. е получено съобщение за пожар, ликвидиран от РДПБЗН – П. в къща на адрес: гр. П.

По делото са приети като писмени доказателства копия от карнети, в които е отразено, че за процесния период начисляването е по Тарифа по 10 куб.м. на месец. Налице е подпис срещу дата 04.05.2018г., както и срещу други дати, които са извън исковия период. Относно датата 04.05.2018 г. ответникът при явяването си в съдебно заседание посочва, че подписът е негов, но не помни конкретният случай. От разпита на св. Д.Е. – ***, отчитал имота през  периода 2010-2015 г. се установява, че макар, че са живели повече хора в къщата, то е начислявано за  2 човека по Тарифа поради липса на работещ водомер.Посочва, че устно е предупреждавал обитателите, че трябва да си сложат водомер, но нямало ответна реакция. Посочва, че през целия период в имота не е имало работещ водомер.

От приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза се установява, че при извършения оглед на имота на ответника, находящ се в гр. П. не се установява наличие на измервателно устройство (водомер), отчитащ потреблението на питейна вода, доставяна от ВиК оператора. Вещото лице установява, че навън има чешма, като в северозападния край има едноетажна постройка, съседна в имота в северна посока е разположен санитарен възел с тоалетно седало по западната му стена и тоалетна мивка по северната му стена. Вещото лице констатира, че в имота не е наличен водомерен възел, както и измервателно устройство, отчитащо потреблението на вода. Установява се, че имотът е водоснабден, като налягането на водата в изградената в имота водопроводна инсталация е слабо. За подобен проблем с налягането се оплакали и в съседните имоти. Вещото лице не установява по какъв начин е водоснабден имотът, като от възможния външен оглед и твърдения на съседи, се констатира включване на множество съседни имоти към едно водопроводно отклонение от ***.  Посочва се, че с изграждането на неоразмерена водопроводна мрежа с множество потребители се обяснява липсата на напор в крайните отверствия за водочерпните прибори на процесния и съседните имоти. Вещото лице сочи, че измервателното устройство, което следва да се монтира в имота на ответника трябва да е индивидуално измервателно устройство. Не установява през процесния период да е поставяно в имота индивидуално измервателно устройство, нито към датата на експертизата такова да е налице. Не се установява и да е поставяна пломба от ВиК оператора.

По  делото не се установява по безспорен начин дали през процесния период е имало неизправен водомер или същият е липсвал. В исковата молба се твърди, че претендираните суми са начислявани въз основа на неизправен водомер, а впоследствие в писмената защита след установеното от вещото лице, че към настоящия момент няма водомер се твърди, че сумите са начислявани поради липса на водомер. Св. Е. също не дава категорични показания дали в предходния период, за който той е отчитал имота е имало водомер или същият е бил неизправен, доколкото същият сочи, че в имота не е имало „работещ водомер“. Това обстоятелство е от значение за установяване на приложимата в конкретния случай процедура, доколкото при липсващ водомер не следва да се връчва уведомление за смяна на същия, а при неизправен е необходимо ответникът писмено да е уведомен за необходимостта от смяна на водомера. Липсва отразяване и в приетите по делото карнети дали се касае за неизправен или за липсващ водомер, а обстоятелството, че към настоящия момент няма водомер не установява липсата на същия към процесния период.

Освен това не става ясно по какъв начин имотът е водоснабден, като вещото лице не установява това обстоятелство, а единствено констатира, че има слабо водоподаване. Установява се, че няколко потребители са се включили към една тръба, но дали това е станало със знанието на ищцовото дружество или незаконно не се установява по делото. Не се констатира да е налице и водомерен възел, а съгласно  чл. 8 от общите условия сградните водопроводни инсталации и вътрешните водоснабдителните мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен възел. В случая не се установява да е изграден водомерен възел, като вещото лице констатира, че към една и съща тръба са свързани няколко потребители. Съгласно чл. 7 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. имотите на потребителите се водоснабдяват, като сградните водопроводни инсталации или вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен възел. Съгласно чл.7, ал.3 от наредбата, водопроводните отклонения с водомерните възли и канализационните отклонения са част от общите мрежи на водоснабдителните и канализационните системи и се изграждат и поддържат от операторите. 

В Чл. 11., ал. 2 от Наредбата е предвидено, че  водопроводното отклонение е елемент на техническата инфраструктура съгласно чл. 64 ЗУТ и представлява участък от водоснабдителната мрежа, който започва от водовземната скоба или фасонната част и се състои от водовземна част, водопроводни тръби и тротоарен спирателен кран и завършва с водомерен възел. Когато след водопроводното отклонение има повече от един потребител, водомерът на водопроводното отклонение е общ водомер.

В тежест на ищеца е да докаже, че са били налице предпоставките за служебно начисляване на количествата вода в процесния имот за процесния период, а именно, че в имота на ответника е констатирана неизправен водомер в каквато насока са твърденията на ищеца в исковата молба. Не се установява нито спазване на процедурата, съгласно ОУ при констатиране на неизправен водомер, нито категорична липса на водомер през целия процесен период. Не се установява и броя на обитателите в процесния имот – да са били, именно двама, поради което да е начислявано по 10 куб.м вода, като вещото лице е заварило в имота жената на ответника, свидетелят твърди, че в имота са живеели повече лица, а ответникът сочи, че живее сам. Не се установява и по какъв начин е извършван отчета, посещаван ли е имота на място, имал ли е ***а достъп, като е налице подпис само срещу едно от показанията, отразени в карнета, а разпитаният свидетел е отчитал имота преди процесния период. Предвид всичко изложено  не се установява по безспорен и категоричен начин, че е налице регламентирано свързване на имота на ответника към водоснабдителната мрежа, твърденията в исковата молба, че е налице неизправен водомер, спазване на процедурата, съгласно ОУ при неизправен водомер, както и последващите твърдения за липса на водомер.

Не се установява с категоричност и хипотезата на неизправен водомер, за да се начислява количеството изразходвана вода съгласно член 26, ал. 2 от ОУ на ВиК. Но дори и да се приеме, че е налице неизправно измервателно средство,  не се установи ищецът да е изпълнил задълженията си по член 20, ал. 1 от ОУ и член 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. - да даде предписание за отстраняване на повредата на водомера и да определи срок за това, като демонтира пломбата на холендъра.

За да се уважат исковите претенции, то следва ищецът да установи същите по безспорен и категоричен начин, като неустовяването им обуславя и отхвърляне на същите, тъй като решението не може да се основава на предположения, а на доказани факти, своевременно въведени в предмета на спора.

На основание гореизложените доводи предявените искове следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани.

Ответникът не е направил, нито претендира разноски, поради и което такива не следва да се присъждат.

С оглед горното съдът,

Р Е Ш И:

 

 ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” 250 против  Н.А.К., ЕГН:**********, с адрес *** искове за признаване на  установено, че  се дължат сумите, както следва: сумата в размер на 732,33 лв.- главница, представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в гр. П. за периода от 04.12.2015г. до 08.01.2019г.,  ведно със законна  лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 01.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер от 77,14  лв.- мораторна лихва към главницата за периода от 29.02.2016г. до 31.12.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 1753 по описа за 2019 г. на ПРС

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ