Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София,20.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
9-ти състав, в публично съдебно заседание на пети март две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
М. КУЗМАНОВА
При участието на секретаря Юлия
Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д №2022 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Ищецът твърди в ИМ, че е сключил договор за кредит с първия
ответник на 30.08.2006 г.за 186 000 евро, усвоен на 01.09.2006 г. след
учредяване на обезпечение- вписана законна ипотека върху ПИ с пл.№ 3101,кв.51
по плана на гр.София, подновена на 22.06.2016 г. Договорът е бил обявен за
предсрочно изискуем и по ч.гр.д. № 15475/2011 г. му били издадени за описаните
суми в ИМ заповед за изпълнение и ИЛ. Въз основа на тях било образувано изп. дело №
965/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Д. срещу първия ответник с опис на ипотекирания имот,
изнесен на публична продан, но към момента на ИМ в съда, такава не била
извършена.Сочи,че е увреден от първия ответник, който като взискател,
наред с други, по изп.
дело № 176/2009 г. по описа на ЧСИ М. К. е инициирал публична продан на имоти,
които сам бил дал в обезпечение на отпуснатия кредит от банката. Ищецът е
направил искане за налагане на запор върху вземанията на първия ответник чрез
ЧСИ Г. Д., но ЧСИ М. К. е отговорил, че запорът не може да се изпълни, поради
липса на подлежащи суми за изплащане на този ответник.През м. декември 2016 г.
се присъединил като взискател по изп.д.
№ 176/2009 г. по описа на ЧСИ М. К., като от 04.03.2016 г. до 04.04.2016 г. е протекла публична продан на имотите по изп.д.на ЧСИ М.К. и с постановление за възлагане от
18.10.2016 г. първия ответник бил обявен за купувач на имоти с пл. номера:1857,
2630, 2675, 2676 и 2747, в кв. 21б, по плана на гр. София, местност „Студентски
град“ и попадащи в ПИ с идентификатор № 68134.1607.1857. Постановлението за възлагането е влязло в сила на 30.11.2016
г., а на 01.12.2016 г. е вписан и нотариален акт за прехвърляне недвижимите
имоти от първия на втория ответник. Ищецът твърди, че задължението на първия
ответник към втория ответник е възникнало след неговото задължение.Умишлено
длъжникът е вписал постановлението за възлагане преди нотариалния акт за
прехвърлянето на имотите,с цел увреждането му. Излага доводи, че управителят на
дружеството приемател едновременно е бил и пълномощник на първия ответник, което
сочи увредата по чл. 135 ЗЗД и знанието на втория
ответник за същата. Като втори довод твърди, че първия ответник е бил на трудов
договор в дружество „С.В.” ЕООД, което до 30.05.2016 г. е с едноличен собственик
на капитала на същия управител,впоследствие и управител на втория ответник. Отделно
твърди, че същото лице - Д.Ц.Г.е била и
едноличен собственик и управител на друго ЕООД , собственост на втория
ответник, като двете дружества са взискатели по изп.д. № 176/2009 г. по описа на ЧСИ М. К. по договор за
цесия от 01.12.2016 г., сключени с първия ответник и участници в публични
продан по същото дело.Сочи незаконосъобразност на начина на плащане по
публичната продан, след като имотите са възложени на първия ответник, а сумата
за тях е внесена от втория ответник. Претендира обевяване
за недействителна по чл. 135 ал.1 ЗЗД, сделката, обективирана в нот. акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на парично задължение (дълг срещу
собственост),
вписан в СВ –София с вх. рег.№75959/
01.12.2016 г., акт №197, том СLХХVI, дело №55226.
Ответниците оспорват исковете. Първия ответник излага доводи за недопустимост
и неоснователност,тъй като ищецът се е присъединил по изп.
д. № 176/2009 г. по описа на ЧСИ М. К. като взискател
и се е ползвал от наложените възбрани върху имотите. Отделно ищецът е имал
вписана законна ипотека върху ПИ с пл. № 2747 и се е удовлетворил от цената при
продажбата му, получавайки сума в размер
на 66 440,40 лева. Сочи, че с иска по отношение на този имот банката цели
повторна реализация на имот, даден й в обезпечение, която цел е противоправна. Постановлението за възлагане на имота не е
обжалвано от банката. Твърди също че имотът, даден за обезпечение на процесния договор за кредит е продаден и ищецът от него е
получил 217 238,95 лева, поради което не било вярно, че не са постъпвали
суми за погасяване на задължението му. Сочи,
че липсва увреждане на ищеца-кредитор, тъй като освен, че банката е удовлетворена
от цената на имота, има и други възбрани, наложени от ЧСИ Г. Д. по изп.
д. № 695/2011 г. в полза на банката върху негови недвижими имоти, с които
вземането на последната е напълно обезпечено, тъй като стойността им е
достатъчна да покрие задълженията му. Вторият ответник оспорва иска като
неоснователен с подробни доводи относно липсата на знание за увреда от страна на дружеството. Сочи, че управителката на
дружеството не е получавала запорно съобщение за
наложения запор на трудовото възнаграждение на първия ответник и че упълномощаването
не поражда знание у пълномощника дали упълномощителят
има или не кредитори и ако има кои са те. Прехвърлителната
сделка, чиято относителна недействителност се иска е възмездна и престацията на втория ответник се изразява в плащането на
цената на имотите на ЧСИ.
С
определение от 03.10.2019 г. е прекратено производството по делото чрез
оттеглянето на иска по отношение на продадения имот пл. № 2747, поради изплатената
за целия имот сума - 217 283,95 лв. от ЧСИ М.К..
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от
фактическа страна:
С договор за ипотечен кредит от 30.08.2006 г. на първия ответник ответник, „Б.Д.“ЕАД
е отпуснала кредит в размер на 186 000 евро за закупуване на ПИ № 3101,
кв. 151, находящ се в гр. София, р-н Студентски със
срок на издължаване – 300 месеца и обезпечен с ипотека в полза на банката-кредитор
върху същия имот.
Ипотеката върху имота, служеща за
обезпечение на задължението по кредита, е вписана на 31.08.2016 г.в СВ гр. София с вх. рег. № 56754/31.08.2006 г., акт
№191, том IV и в последствие е подновена
на 22.08.2016 г. с молба, вписана в Служба по вписванията гр. София с вх. рег. № 51731/22.08.2016г., акт №162,
том XLVI.
От представените:заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК и ИЛ, издадени по ч.гр.д. №
15475/2011 г.66 с/в, по описа на СРС се установява, че П.Х.П. е осъден да заплати
на „Б.Д.” ЕАД сумата от: 183 336, 48 евро, главница
по процесния договор за кредит, ведно със законната
лихва от 12.04.2011 г. до изплащане на вземането;10 401, 53 евро договорна лихва за периода 01.10.2011 г. -11.04.2011
г.; 5 043, 99 евро лихва за забава
за периода 04.01.2011 г. - 11.04.2011 г.; 7
800, 67 лева - държавна такса и 4 338,78 лева - юрисконсулско
възнаграждение.
Безспорно е,че въз
основа на посочените по горе ЗИ по чл. 417 и ИЛ е образувано изп. дело № 965/2011 г.по описа на ЧСИ Г.Д., видно от представените молба за образуване
на изпълнително дело вх. № 8614/15.07.2011 г. по описа на ЧСИ Г. Д. и Запорно съобщение
изх. №02927/29.02.2016 г. за налагане запор на трудовото възнаграждение надлъжника в „С.В.“ ЕООД по образуваното изп.
дело ведно с разписка, че дружеството
не е намерено на адреса и уведомление.
По делото е приета СТЕ на в.л. А.. От
заключението й се установява, че по изп. дело
№ 956/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Д. в полза на ищеца и взискател „Б.Д.“
ЕАД са наложени възбрани върху следните недвижими имоти на първия
ответник:поземлен имот с
пл. № 3101, кв. 151, по плана на град София, местност „Студентски
град“, целият с площ от 815 кв.м., по ½ идеални части от две жилищни сгради тип „А“: №
18 и № 19 - с
идентификатори 11583.502.83.18 и 11583.502.83.17, със застроени площи на всяка от
по 44,00 кв.м и с РЗП от по 88,79 кв.м., находящи се
във ваканционно селище „Елеганс“, гр. Свети Влас,
община Несебър и ¼ идеална част от апартамент с
идентификатор № 48489.8.92.3.6, находящ се в гр.
Монтана, ул. „************Според в.л. А. пазарната стойност на ПИ с пл. № 3101 е 358
460 лева; на притежаваната от
длъжника ½ идеална част от
жилищна сграда тип „А“ № 19 - 20 340 лева.; на притежаваната от
длъжника ½ идеална част от
жилищна сграда тип „А“ № 18 – 20 340 лева и на притежаваната от
длъжника ¼ идеална част от апартамента в Монтана с идентификатор 48489.8.92.3.6. – 15 980 лева.
С постановление за възлагане на недвижим имот от18.10.2016 г. по изп. дело №
176/2009 г. на ЧСИ М.К.,
на ответника П.Х.П. са възложени
1737,41/ 2194,41 идеални части от ПИ с идентификатор
№ 68134.1607.1857, в който попадат ПИ с пл. № 1857; №:2630, №:2675, №2676 и №2747,всички находящи се
в кв. 21б, по плана на гр. София, местност „Студентски град“. Постановлението е
влязло в законна сила на 30.11.2016 г. и е вписано в СВ на 01.12.2016 г. видно
от справката за извършените вписвания и
отбелязвания по персоналната му партида. Ищецът е присъединен кредитор по
същото дело на ЧСИ М.К. съгласно молбата за
присъединяването му от 19.04.2017 г. въз основа на ИЛ издаден по гр.д. №
18476/2017 г. 126 с/в СРС във връзка със вземане срещу лицето- собственик на
ипотекирания имот пл.№ 2747. В протокола за извършено
разпределение на суми от 07.10.2016 г. и писмото от ЧСИ с вх. №
134362/01.11.2019 г. е посочено, че на ищеца като присъединен кредитор е била
изплатена сумата от 68 835,60 лева, и че същият е бил уведомен за
насрочения опис на процесните имоти, за насрочената
за тях публична продан, както и за насроченото
разпределение, което не е обжалвано от негова страна, както и че върху имот №2747
е имало договорна ипотека в полза на „Б.Д.“
ЕАД Идеалните части от имота са
възложени на П.Х.П. с посоченото по-горе постановление за сумата от
321 480 лева, която е преведена на ЧСИ М. К. от втория ответник „Н.б.п.“ ЕООД,
което не се оспорва от страните.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу погасяване на парично задължение /дълг срещу собственост/, вписан в
СВ с вх. рег. № 75959/01.12.2016г.,акт №197, т. СLХХVI, дело №55226 придобитите
с постановлението за възлагане 1737,41/2194,41 идеални части от ПИ с
идентификатор № 68134.1607.1857 са прехвърлени от П.Х.П. на втория ответник „Н.б.п.“ ЕООД, като прехвърлителят
е представляван по сделката от пълномощника си Д.Ц.Г., която е действала и в
качеството си на законен представител на приемателя. В акта изрично е записано,
че дружеството е заплатило вместо П.Х.П.
покупната цена на имотите по изп. дело №176/2009 г.
по описа на ЧСИ М. К..
Видно от Заповед РД-50-362/29.07.2008г. на кмета на СО район Студентски(вписана в
СВ)и скица на ПИ № 15-406845/18.08.2016 г., петте имота, за които се иска обявяване
недействителност (1737.41/2194.41 ид.части) – сключената
прехвърлителна сделка между ответниците, са включени в ПИ с
идентификатор № 68134.1607.1857.Останалите ид.части
от същия имот (ПИ № 68134.1607.1857) са
придобити от втория ответник „Н.б.п.“ ЕООД съгласно приложените нотариалните
актове (л.52-77) който впоследствие е учредил право на строеж.
При така изложената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД
за обявяване на относителна недействителност по отношение на ищеца на разпоредителната сделка, сключена между ответниците
и обективирана в нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу погасяване на парично задължение /дълг срещу собственост/ № 119, т. V,
рег. № 7677, н.д. № 689/2016 г. по описа на нотариус С. Ф., вписан в СВ гр. София с вх.рег.№75959/01.12.2016 г., акт №197, том СLХХVI, дело №55226, прехвърлените идеални части, съответстващи на имоти с планоснимачни номера: №:1857,
№:2630, №:2675, №2676,всички находящи се в кв. 21б,по
плана на гр. София, местност „Студентски град“ и попадащи в ПИ с идентификатор
№ 68134.1607.1857.
Ищецът излага
твърдения, че е кредитор на първия ответник - П.Х.П., както и за намаляване на
имущество на този длъжник вследствие на процесната
разпоредителна сделка. Съществува интерес от водене на Павловия иск в случаите на разпореждане с недвижим имот, когато отмяната на
разпореждането ще доведе до възможност кредиторът да насочи изпълнението на
вземането си върху този имот, предвид което съдът счита предявения
иск за допустим.
Искът по чл. 135,ал.1 ЗЗД е конститутивен
и за провеждането му, следва да се установи по делото в комулативност
на следните обстоятелства: че ищецът има
качеството на кредитор спрямо първия ответник - длъжник; че длъжникът е
извършил правно действие, което е осъществено след възникване на вземането му,
което правно действие намалява имуществото на длъжника и затруднява удовлетворението
на кредитора, както и че двамата ответници към момента на извършване на атакуваното правно
действие са знаели, че увреждат кредитора при възмезден характер на атакувания договор.
В този смисъл, фактическият състав на Павловия иск включва следните
предпоставки - наличие на действително вземане на ищеца, извършване на действие от страна на длъжника, което уврежда кредитора,
както и знание за увреждането у длъжника и у третото лице, с
което той е договарял, когато сделката е възмездна.
По делото не е спорен фактът,
че ищецът е кредитор на първия ответник. От събраните по делото доказателства се
установява наличието на вземане в полза на ищеца. Не са спорни обстоятелствата относно сключения
договор за ипотечен кредит от 30.08.2006 г., както и образуваното изп. дело № 965/2011 г.
по описа на ЧСИ Г.Д. за вземанията на ищеца, възникнали на основание същия
кредит, за които вземания ищецът се е снабдил със ЗИ по чл. 417 и ИЛ по ч. гр. д. № 15475/2011 г. 66 с/в по описа на СРС. Ответниците не
представиха доказателства, за погасяването на задълженията изцяло. В производството по Павловия иск съдът не може
да проверява, съществуването на вземането, което легитимира ищеца като кредитор, поради в случая ищецът установи качеството си на кредитор по
отношение на първия ответник - П.Х.П..
Безспорно се установи, че атакуваната
сделка е извършена доста след възникването на вземането на ищеца по кредита от 30.08.2006
г. (издадените ЗЗИ по чл. 417 ГПК и ИЛ от 05.05.2011
г. и подадената молба за образуване изпълнително дело до ЧСИ Г.Д. от 15.07.2011
г.) а разпоредителната сделка, чиято относителна недействителност се претендира
е сключена на 01.12.2016 г. - обективирана в нот. акт от същата дата.
По отношение на втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно наличие на увреждане на кредитора, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл.133 ЗЗД и чл. 422 ГПК цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредитора
и същият може да насочи изпълнението върху която и да е част от него или върху
която и да е вещ, като негова е преценката дали да се възползва от дадено
обезпечение или насочи изпълнението върху друго имущество. В тази връзка възражението на ответника П.Х.П. за липса
на увреждане, съпоставено с
факта, че вземането на ищеца е обезпечено с имущество на значителна стойност, възлизаща
общо на 415 120 лева според заключението на СТЕ, само по себе си обосновава
извод за липса на увреждане.
Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска по
чл. 135 ЗЗД е от категорията на обективните предпоставки и налага пълно и
главно доказване, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или
увеличава неплатежоспособността си. За тази цел длъжникът следва да се е лишил от свое имущество или да
е намалил свое такова, или по какъвто
и да е начин да затруднява удовлетворяването на своя кредитор.От сключения договор
за поръчка от 15.04.2016 г., между ответниците се установява, че на П.Х.П. като довереник
е възложена покупката на имоти, като страните изрично са договорили, че
довереникът извършва всички действия от свое име, но за сметка на доверителя „Н.б.п.“ЕООД. Той е сключен в предвидената от закона форма за
действителност и има достоверна
дата - с нотариално удостоверени подписи на страните (рег. № 4187 от
15.04.2016г.) предхожда завеждането на разглеждания иск.При положение,че
договорът за поръчка е сключен в предвидената
в чл. 292, ал.
3 ЗЗД форма и има достоверна дата с оглед извършената нотариална заверка на подписите на страните
по същия правата на довереника се смятат за права на
доверителя и по отношение на кредиторите на довереника съгласно ал. 2 от същата
разпоредба. Ето защо съдът счита за основателно възражението на първия ответник
за липса на увреждане,обосновано от факта,че е действал в качеството си на
довереник на втория ответник при
придобиването на имотите. В случая наличието на валидно сключен договор
опровергава твърдението на ищеца за увреда на
кредитора.
Обстоятелството,
че покупната цена на имотите е
била заплатена точно от довереника „Н.б.п.“ ЕООД, на когото същите са били прехвърлени с
атакуваната сделка, също обосновава извод, че придобиването на процесните имоти е в изпълнение на същия договор за поръчка
и правата
върху тях се считат за такива на доверителя, тъй като при сключен договор за поръчка, ако довереникът действа от
свое име, в отношенията му с доверителя
съгласно чл. 292, ал. 2 ЗЗД, правата от сключените в изпълнение
на договора сделки с
трети лица се считат за права на доверителя.
Закупувайки имотите предмет на
атакуваната сделка с чужди средства и като довереник въз основа на сключен договор за поръчка длъжникът П.Х.П. не е могъл да
се разпореди с тях впоследствие, по начин увреждащ правата на кредитора му,.
Ето защо съдът счита, че в случая от една страна липсва намаляване имуществото
на длъжника, от друга – не е налице възможност на кредитора да насочи
изпълнението на вземането си върху придобитото въз основа на договора за
поръчка имущество и на трето място - няма и как имуществото предмет на сделката, да се върне в патримониума на
длъжника.
По отношение на доводите на ищеца за незаконосъобразност на
проведената публична продан, законодателят е предвидил специален ред за обжалване на възлагането,
оспорване на действителността на продажбата. Ето защо е недопустимо произнасяне по законосъобразността на
извършената публична продан и начина на плащането й в настоящото производство с
оглед специалните разпоредби в ГПК.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че не установи и не се доказа знанието
на приобретателя за увреждането - последната
предпоставка за уважаването на иска. Сам по себе си фактът, че управителят на
приемателя по сделката „Н.б.п.“ ЕООД - Д.Ц.Г.е участвала при сключване на
договора в нотариална форма и като пълномощник на прехвълителя
П.Х.П. не може да доведе до извод, че у представляваното от нея дружество е
имало знание за съществуването на други права, които сделката уврежда. Същото
важи и за факта, че П.Х.П. е бил служител на друго дружество, управлявано от
нея. Действително ЮЛ се управлява от определени органи, чрез които
то участва в гражданския оборот като законът определя за воля на ЮЛ да се счита
изявената воля на физическите лица, които го представляват и чрез които ЮЛ
прави и приема волеизявления, но видно от представените по делото разписка и уведомление, запорното съобщение на трудовото възнаграждение на П.Х.П. не е било получено от Д.Ц.Г., като и в
двата документа е посочено, че адресатът не е открит на посочения адрес. Наред
с това не се установи твърдяното участие от „Н.б.п.“ ЕООД и свързани с него дружества в редица публични продани по изп. дело №176/2009г.,
тъй като участието в публична продан не
предполага знание, за това кои са присъединените кредитори по делото, по което
се провежда проданта и за какъв дълг са присъединени. С оглед
качеството на страните презумпцията на чл. 135, ал.
2 ЗЗД не би могла да намери директно приложение, а фактът на
знанието у приобретателя не бе установен и с
достатъчно косвени доказателства.
С оглед изложеното съдът намира,че
по делото не са налице всички
предпоставки от фактическия състав на Павловия иск – чл. 135 ЗЗД, което
обосновава неоснователност на предявения иск поради което съдът го отхвърля
По разноските:
При този изход на делото право
на разноски имат само ответниците. Видно от приложените списъци по чл. 80 ГПК
първия ответник претендира общо 1 800 лв. разноски от които 1500 –адв.възнаграждение и 300 лв., а втория ответник – 1500 лв. адв.възнаграждение. Ищецът е направил възражение за
прекомерност на адвокатските възнаграждения заплатени от ответниците, което е
неоснователно с оглед минималния размер на възнагражденията съгласно Н № 1/
2004 г. Ето защо на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на
първия ответник – 1 800 лв. а на втория – 1 500 лв. разноски по
делото.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на
„Б.Д.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо него договора,
обективиран в нот. акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на парично задължение /дълг срещу
собственост/ №
119, т.V,рег.№7677, н.д. № 689/2016 г. на Нотариус С. Ф., вписан в СВ - гр. София с
вх.рег.№75959/01.12.2016 г.,акт №197,
том СLХХVI, дело №55226, с който П.Х.П. е прехвърлил на „Н.Б.П.“ЕООД 1737.41/2194.41
идеални части от ПИ с идентификатор
№ 68134.1607.1857, с площ по КК 2 193,00
кв.м. представляващ УПИ ІІ – 1857, 2630, 2675, 2676, 2747 и 3265 в кв. 5а по
плана на гр.София, местност Малинова долина части:1-ва,2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и
6-та“ в който УПИ попадат бивши поземлени имоти от
кв.21б, с планоснимачни номера:
№:1857, №:2630, №:2675, №2676 - по плана на гр. София, местност „Студентски
град“
ОСЪЖДА „Б.Д.”
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на П.Х.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 1 800 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Б.Д.”
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на„Н.Б.П.“ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***-самостоятелна
постройка на гърба на бл. 61, до трафопост
на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 1 500 лева,
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: