РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Пловдив, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300502001 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№7269/02.08.2021г. депозирана от Г.Н. Ж. – Г. с
ЕГН-**********, чрез процесуалния и представител адв. Н.Д. против Решение
№1002/20.06.2021г., постановено по гр.д.№7058/2021г., по описа на Районен съд –
гр.Пловдив, дванадесети състав, с което се задължава Г.Н. Ж - Г.а , ЕГН **********, от
Пловдив , ЖК Т. бл. ** да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо П.
АТ. Г., ЕГН **********, с адрес в Пловдив ул. „***; забранява се на Г.Н. Ж. - Г.а , ЕГН
********** да се доближава до жилището на П. АТ. Г., ЕГН **********, с адрес в Пловдив,
ул. „*****, до училището на същия, обичайните му местопребиваване, местата за социални
контакти и отдих, както и до самия П., за срок до постановяване на решение или друг
окончателен акт по делото, за срок от осем месеца. С постановеният съдебен акт на Г.Н. Ж. -
Г. , ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер от 200 лева, платими по бюджета на
съдебната власт, чрез РС Пловдив и е признато за недоказано извършеното от ответника с
отговора му оспорване на истинността на съдебно- медицинско удостоверение № 300/ 2019г.
( л. 6 от делото). Решението се обжалва като незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, постановено в противоречие с целият доказателствен материал по делото, по
съображения подробно изложени в жалбата. Моли акта да бъде отменен, като въззивният
съд постанови друг по същество, като остави без уважение молбата на П. АТ. Г., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на своя баща АТ. П. Г. с ЕГН-********** за
налагане на мерки по Закона за защита от домашно насилие, както и да обезсили
1
издадената заповед за защита. Претендират се разноски и пред двете съдебни инстанции,
съгласно представения списък.
Въззиваемата страна П. АТ. Г., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
своя баща АТ. П. Г. с ЕГН-**********, чрез процесуалните си представители адв. В.К. и
адв. Е. М. – П. оспорват жалбата като неоснователна. Молят да се потвърди обжалвания акт,
като правилен и законосъобразен по съображения изложени в отговора. Претендират се
разноски пред въззивната инстанция, съгласно представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН, от лице имащо право на
жалба, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред Районен съд – гр.Пловдив е образувано въз основа на молба
от П. АТ. Г., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на баща си АТ. П. Г., ЕГН
**********, против Г.Н. Ж. - Г., ЕГН **********, майка на молителя, с искане за налагане
на мерки за защита срещу упражнявано от последната домашно насилие спрямо П.. Няма
спор, че ответницата е майка на молителят и последната упражнява родителските права
върху сина си след развода и с бащата. Молителят твърди, че майка му системно го
обиждала и нагрубявала без причина, като го наричала с негативни епитети, посягала му и
физически. Това била причината молителят да подаде сигнали на националната телефонна
линия за деца, както и до администрацията за закрила на детето, които сигнали,
впоследствие оттеглял под давление на майка си.
Молителят твърди, че по-големият му брат, също бил подложен на физически и
психически тормоз от майка им, поради което същият се изнесъл от жилището им и отишъл
да живее при баща им. Предмет на настоящата молба е акт на насилие от 06.04.2021г, на
която дата молителят твърди, че е бил ударен от майка си, за получена от него слаба оценка
в училище. Твърди се, че ответницата с гняв започнала да стиска детето за врата, одрала го
с нокти отзад по врата, след което му ударила един шамар по врата. Тъй като в този
момент молителят бил клекнал пред лаптопа си, от ударът загубил равновесие и паднал на
пода. След падането му, майка му го изритала неколкократно. Иска се от съда, с оглед
твърдяния акт на насилие, да допусне защита по смисъла на чл. 5 от Закона за защита от
домашното насилие, т. 1 , 3 и 4 , чрез предвидените мерки в максимален срок; да се
задължи ответницата да се въздържа от насилие, да й се забрани да се доближава до
молителя, на когото да се определи местоживеене при бащата.
Ответницата изразява становище за допустимост на молбата, но моли същатата да
бъде отхвърлена като изцяло неоснователна, доколкото изложените в нея факти и
обстоятелства не отговарят на обективната истина.
Първоинстанционният съд е уважил молбата на П. АТ. Г., ЕГН **********,
2
действащ лично и със съгласието на баща си АТ. П. Г., ЕГН ********** за издаване на
заповед за защита срещу домашно насилие, като е приел, че ответницата Г.Н. Ж. - Г. е
осъществила спрямо детето акт на домашно насилие на 06.04.2021г, изразяващ се в
причинени емоционални и физически травми, чрез стискане и одиране с нокти по врата, и
ритане в паднало положение, поради което е наложил мерки по чл.5 ЗЗДН спрямо
ответницата Г.Н. Ж. - Г.
Недоволна от постановеният съдебен акт жалбоподателката Г.Н. Ж. - Г. твърди, че
не са налице категорични доказателства, обосноваващи извода, за извършено от нея спрямо
непълнолетния и син домашно насилие, поради което молбата за вземане на мерки за
защита срещу домашно насилие, е неоснователна.
Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от акт на
домашно насилие - било то физическо или психическо, осъществен спрямо него от някое от
лицата, изрично изброени в член 3 от ЗЗДН. Целта е да бъде дадена възможност на
пострадалите да потърсят и получат защита на правото си на лична неприкосновеност от
съда чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителите му. В този
смисъл, за да се предостави защита на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали
спрямо него е извършен акт на насилие било то физическо, психическо и/или емоционално
по смисъла на член 2 от ЗЗДН, и този факт да бъде установен в конкретните си проявни
форми.
В конкретният случай към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
подписана от молителят, съдържаща изложение на всички обстоятелства, описани по-горе.
Нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН придава самостоятелна и презумптивна доказателствена
стойност на декларацията в случай, че по делото липсват други доказателства. С оглед на
специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е представен
улеснен за молителя, търсещ защита, ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на
която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства,
съдът да издаде заповед за защита от домашното насилие само на основание приложената
декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на
датата, мястото, времето, конкретните действия, с които е извършено насилието по смисъла
на чл. 2 от ЗЗДН. В този случай доказателствената тежест на ответника при направеното
оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване
относно нейната доказателствена сила. Законът за защита срещу домашното насилие
изрично предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл. 12, ал. 1 и
чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН, с възможност за събиране на доказателства от страните –съгласно чл.
13 от ЗЗДН. По този начин е охранено и правото на защита на ответника в производството,
който има възможност и следва да опровергае доказателствената стойност на декларацията
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, установено изрично в чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, чрез представяне на
съответни доказателства.
В конкретния случай освен декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, молителят е
3
ангажирал и писмени, и гласни доказателства.
От приложеното по делото пред първата инстанция медицинско удостоверение №
300/2019г. издадено от Отделение по Съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД
гр.Пловдив, чията година е корегирана на 2021г. от издателя в представеното пред
въззивния съд Медицинско удостоверение, се установява, че при извършен преглед на
08.04.2021г. от д-р П. М. Д., лекар в отделение по съдебна медицина, са констатирани
кръвонасядания с неправилна форма по задната повърхност на шията на молителя, които е
възможно да бъдат причинени чрез побой и ритане в паднало положение. Настоящият
съдебен състав приема, че независимо от допуснатата грешка в номера на удостоверението,
доколкото деня, месеца и годината на извършване на прегледа са правилно изписани в
съдържанието му, а Удостоверението има сила на официален свидетелстващ документ,
чиито констатации са задължителни за настоящия състав на основанието по чл. 179 от ГПК,
то направените констатации при извършения преглед от лекар в отделение по съдебна
медицина, доказват твърдяните от молителя в молбата и декларацията обстоятелства.
Пред настоящата инстанция по искане на жалбоподателката, за оборване на
изложеното в декларацията и разколебаване нейната доказателствена сила, е допусната и
съответно приета съдебно –психологическа експертиза, която съдът кредитира като
компетентна и обективно изготвена. Установява се от заключението на вещото лице Ф.П.,
че като последици от индидента на 06.04.2021г., които са констатирани в психо-
емоционалната сфера на П.Г., е изявеното усещане за обида и унижение. Вещото лице
посочва, че именно усещане за обида и унижение, фактически са маркерите за наличието на
форма на емоционално насилие, било то инцидентно или епизодично. В сферата на
емоционалните възприятия на молителя, личността му е неуважена от майката Г. Ж. – Г.,
спрямо която вещото лице към момента на проведената психо-диагностична среща
установява наличие на симптоматично отчуждено поведение.
Установява се от изготвения социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“
гр.Пловдив, че пред социалния работник, молителят П.Г. е споделил, че на 06.04.2021г.,
майка му се е ядосала по повод ненаписана домашна по английски език, ударила го по
врата, той загубил равновесие, защото бил клекнал и паднал на земята, след което майка му
започнала да го рита с крак в ребрата. Споделил е още, че майка му и друг път го е удряла,
когато е ядосана за нещо си изкарва яда на него, но до този момент никога не са му ставали
синини.
Настоящият съдебен състав от съвкупната преценка на доказателства по делото,
приема че изложеното в декларацията се потвърждава по един несъмнен и категоричен
начин от събраните писмени доказателства, свидетелските показания, изготвения социален
доклад и изготвената съдебно психологическа експертиза, което обосновава извода, че на
06.04.2021г Г.Н. Ж. - Г. е извършила акт на домашно насилие спрямо непълнолетния си
син П. АТ. Г., ЕГН ********** по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗЗДН, изразяващо се в
причинени на непълнолетния и син емоционални и физически травми, чрез стискане и
одиране с нокти по врата на детето, и ритане в паднало положение.
4
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че са налице законовите предпоставки
да бъдат наложени мерки за защита от домашно насилие спрямо непълнолетното дете, а
именно Г.Н. Ж. - Г.а да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо П. АТ.
Г., ЕГН **********; забранява се на Г.Н. Ж. - Г.а , ЕГН ********** да се доближава до
жилището на П. АТ. Г., ЕГН **********, с адрес в Пловдив, ул. „****, до училището на
същия, обичайните му местопребиваване, местата за социални контакти и отдих, както и до
самия П..
По отношение размера на наложената мярка, съдът намира че срокът, за който се
определят мерките за защита, следва да бъде съобразен с конкретната ситуация и да
отговаря на целите на закона. Установява, че в сферата на емоционалните възприятия на
П.Г., личността му е неуважена от авторитарния стил и родителския модел на поведение
на майката, които емоции са трансформирани в обида. За пълнота и прецизност обаче,
следва да бъде отбелязано, че състоянието на отношенията между майка и син частично се
дължат на липсата на съзнателно сътрудничество и насърчаване от страна на бащата. С
оглед изложеното съдът намира, че определеният срок от 8 месеца, е съобразен с
тежестта на извършения акт и е достатъчен, за да изпълни целите и предназначението на
наложената марка.
По отношение на началната дата на срока, се констатира от въззивната инстация, че
както в постановения съдебен акт, така и в издадената на 21.06.2021г. Заповед за защита
№27, мярката е наложена считано „ до постановяване на решение или друг окончателен
акт по делото“. Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде изменено решението
на първоинстанционния съд в тази част, като датата от която тече срокът от 8 месеца
за налагане на определените мерки, следва да е считано от датата на постановяване на
първоинстанционния акт – 20.06.2021г.
Предвид гореизложеното съдът намира, въззивната жалба за неоснователна, с оглед
на поддържаните в нея оплаквания, а решението на Районен съд – гр.Пловдив за правилно
и законосъобразно, изключая частта с която е определена началната дата на срока на
наложената мярка, която начална дата следва да бъде изменена в горния смисъл. В
останалата част , решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на ответникът по жалбата се дължат разноски в размер
450лв, представляващи адвокатски хонорар.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Решение №1002/20.06.2021г., постановено по гр.д.№7058/2021г., по
описа на Районен съд – гр.Пловдив, дванадесети състав, в частта в която е определен
началния момент на срокът за налагане на мерки за защита, като вместо това
5
ПОСТАНОВЯВА:
МЕРКИТЕ за защита от домашно насилие се налагат за срок от 8 месеца,
считано от 20.06.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1002/20.06.2021г., постановено по гр.д.№7058/2021г.,
по описа на Районен съд – гр.Пловдив, дванадесети състав, в останалата обжалвана част.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за защита №27 от 21.06.2021г. издадена въз основа на
Решение №1002/20.06.2021 по гр.д.№7058/2021г., по описа на Районен съд – гр.Пловдив,
дванадесети състав.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НОВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
Препис от заповедта да се изпрати на съответното РУП към ОД на МВР за
изпълнение - чл. 21, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Г.Н. Жекова - Г.а , ЕГН **********, от Пловдив , ЖК ****, да заплати на
П. АТ. Г., ЕГН **********, с адрес в Пловдив , ул. „****, действащ лично и със
съгласиетона баща си баща АТ. П. Г. с ЕГН-********** направени по делото разноски в
размер на 450.00лв/ четиристотин и петдесет лева/
Решението е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6