№ 371
гр. П., 29.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
Административно наказателно дело № 20231230200429 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. И. В., с ЕГН **********, от /населено
място/, чрез адв. И. Я., АК – Б., /населено място/, против Наказателно
постановление (НП) № 23-0314-000272 от 22.05.2023 година на Началник на
РУ - П. към ОДМВР - Б., с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 6, т. 1
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 183, ал. 7 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300
(триста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един)
месец, и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.
1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 10 (десет) лева. С жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, издадено в
нарушение на административно-производствените правила и материалния
закон, като се иска неговата отмяна.
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателката се явява лично и
с надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
депозираната жалба и навежда допълнителни съображения за
незаконосъобразност на административния акт. Моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Административно-наказващият орган (АНО) (въззиваемата страна)
Началника на РУ - П. към ОДМВР - Б., редовно призован, не се явява, не се
1
представлява. В писмото, с което е изпратена административната преписка е
инкорпорирано становище за правилност на наказателното постановление и
потвърждаването му.
Районна прокуратура – Б., Териториално отделение - П., редовно
призовани, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи от фактическа страна
следното:
На 30.04.2023 г. в /населено място/, общ. П., по повод празника на
/населено място/, компетентните органи на МВР, сред които и свидетелят А.
Б. Б., осъществявали служебните си задължения по охрана на обществения
ред, като били позиционирани на ул. „Младост“ в /населено място/. На същата
улица, в средата й, бил поставен пътен знак „В2“, забраняващ влизането в
двете посоки. Около 21.25 часа на същата дата – 30.04.2023 г., управлявайки
собствения си лек автомобил Тойота Корола с рег. № ***, жалбоподателката
навлязла след пътния знак „В2“, забраняващ влизането в двете посоки. В хода
на осъществената проверка, длъжностните лица установили, че водачът на
автомобила не носи свидетелство за управление на МПС от съответната
категория и контролен талон към него от съответната категория. Предвид
констатираното нарушение и в кръга на службата си, на 30.04.2023 г.,
свидетелят Н. С. Й., на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР Б., РУ П.,
във връзка с възложените му функции е съставил против жалбоподателката Б.
И. В., в качеството й на водач на лек автомобил "Тойота Корола", с рег. № ***
и в нейно присъствие Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) Серия GА № 906329. Това процесуално действие актосъставителят е
извършил и с участието на колегата си – свидетеля А. Б. Б.. В изготвения
АУАН актосъставителят сочи, че водачът, управлявайки собствения си
автомобил, навлиза след знак забраняващ влизането на съответното ППС при
въведена временна забрана за движение – нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП,
както и че същият не носи СУМПС от съответната категория и контролен
талон към него от съответната категория – нарушение чл. 100, ал. 1, т. 1
ЗДвП. АУАН е предявен на жалбоподателката на същата дата - 30.04.2023
година, която отказала да го подпише, който отказ, по реда на чл. 43, ал. 2 от
ЗАНН е удостоверен с подписа на свидетел. Срещу така съставения акт в
законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение.
След получаване на образуваната преписка от Началника на РУ - П. към
ОДМВР - Б., на 22.05.2023 г. е издадено обжалваното НП № 23-0314-000272
от 22.05.2023 г. В издадения санкционен акт, от административно-наказващия
орган са възприети изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН,
както и правната квалификация на нарушенията, дадени от контролния орган.
За нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 7 от същия
закон, на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба“
2
в размер на 300 (триста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 (един) месец, а за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от същия закон, на жалбоподателката е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 (десет) лева.
Обжалваното наказателно постановление е връчено лично на
жалбоподателката на 29.05.2023 г., едновременно с връщане на отнетото
СУМПС с № *** и контролен талон № ***. Възражения относно начина и
формата на връчване на наказателното постановление не се противопоставят
в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на Началника на РУ към ОДМВР – Б., РУ
П., да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, се доказва от
приетата по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, видно от която последният е бил оправомощен да издава
НП и се явява носител на санкционна власт. АУАН е съставен от компетентно
лице – Н. С. Й. на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР Б., РУ П., който
безспорно е длъжностно лице и е компетентен да съставя АУАН за
нарушения по ЗДвП, видно от приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на Министъра на вътрешните работи.
В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани
актосъставителят Н. С. Й. и свидетелят по съставянето на акта А. Й. Б..
Свидетелят Й. изнася, че на инкриминираната дата били изпратени от
ОДЧ в /населено място/ за оказване на съдействие на колеги от автопатрул
охрана на обществения ред. На място установили колегата им - свидетеля Б.,
както и лек автомобил „Тойота Корола“, управляван от жалбоподателката,
който автомобил бил навлязъл след пътен знак „В2“. Уточнява, че знакът,
въвеждащ забрана за влизане на МПС в двете посоки, е преносим и същият е
на стойка, бил поставен на средата на улицата, която представлявала входа на
населеното място, както и че платното за движение било широко, имало
улично осветление, а служебният автомобил бил позициониран
перпендикулярно на улицата, преди забранителния знак. Свидетелят Й.
посочва още, че му били представени документите на автомобила, но не и
тези на водача. При така установеното и в нейно присъствие, е съставил акт
против жалбоподателката, която се запознала с акта, подписала го и получила
препис от същия. Свидетелят Б. установява, че по повод предстоящия
празник (събор) на /населено място/, той и негови колеги били изпратени да
охраняват обществения ред в населеното място и в частност с цел
предотвратяване произшествия с пешеходци. Изнася, че забранителният знак
бил поставен в центъра на улицата, а полицейският автомобил, както и
служителите на реда, снабдени със светлоотразителни жилетки, били
изнесени в страни на знака, по начин, по който да не пречат, но и да се виждат
от всички участници в движението, като твърди, че е имало видимост към
знака. Установява, че жалбоподателката навлязла с автомобила си след знака,
както и че същата им казала, че видяла, както забранителния знак, така и
полицейските служители, от които и свид. Б., но предприела маневрата, като
3
се мотивирала с обстоятелството, че по улицата след знака имало и други
автомобили.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, т.к.
намира, че същите са обективни, еднопосочни и непротиворечиви,
кореспондират помежду си и са дадени добросъвестно.
Към доказателствения материал по делото е приобщено писмо рег.№ 11-
03-492-002/27.09.2023 г. от Община П., съгласно което за празника на
/населено място/, през месец април 2023 г. не е издавана от Кмета на община
П. заповед на основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА за налагане на
временно ограничение на движението в /населено място/, общ. П..
Приобщено е и писмо рег.№ 314000-7882/25.09.2023 г. от РУ – П., с
което изпращат докладна записка за извършена проверка от Д.В.. Съгласно
докладната записка, до Кмета на Община П. е изпратено писмо с искане за
изготвяне на справка, от която да е видно дали е изпращана в РУ П. заповед
на Кмета на Община П. за налагане на временно ограничаване на движението
на основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА в /населено място/, общ. П., през
месец април 2023 г., във връзка с празника на селото. В докладната е
посочено, че до момента на изготвянето й, няма отговор от ОА П., както и че
в РУ П. е получено единствено писмо от Кмета на /населено място/ с
програма на тържествата в селото.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства,
които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и
установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като
последователна и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното наказателно постановление/, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/. Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е
неоснователна, по следните съображения.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка, относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от
жалбоподателя основания.
Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, в рамките на
правомощията си, съдът обсъди акта първо от формална страна, при което
констатира следното:
4
В настоящия казус, Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – И.А.Т. – Началник РУ към ОДМВР – Б., РУ П., който
към дата 22.05.2023 г. е бил оправомощен да издава наказателни
постановления, видно от приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от оправомощено лице и
в хипотезата на отказ от подписването му по чл. 43, ал.2 от ЗАНН,
удостоверено с подписа на свидетел. Наказателно постановление е издадено
от материално и териториално компетентен орган, видно от приложената
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок. Вмененото на жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща й да разбере в какво е „обвинена“ и срещу какво да се
защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като санкцията
за нарушението е индивидуализирана правилно.
Съдът не споделя бланкетните доводи, изложени в жалбата инициирала
настоящото производство, за нарушение на процесуалния и материалния
закон, без посочени конкретни нарушения. Напротив – налице са всички
елементи от състава на административните нарушения, като същите са
поднесени по ясен и разбираем начин, като изрично, както в АУАН, така и в
наказателно постановление е посочено на коя дата и на кое място
жалбоподателката е била установен да управлява собствения си автомобил
като навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното ППС при
въведена временна забрана за движение, посочен е видът на забранителния
знак, както и че не носи свидетелство за управление на МПС и контролен
талон към него от съответната категория. Това описание е достатъчно
изчерпателно и не създава никакви затруднения пред жалбоподателката или
съда да разбере в какво точно административно-наказателния орган твърди,
че се изразява нарушението.
По отношение на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП:
Съдът намира, че жалбоподателката е осъществила от обективна и
субективна страна състава на вмененото й нарушение, като същата не се е
съобразила с разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, съгласно която участниците
в движението следва да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка. В конкретния случай жалбоподателката не е
съобразила поведението си с пътен знак „В2 - Забранено е влизането на
пътни превозни средства в двете посоки“, с оглед въведена временна забрана
за движение, който пътен знак е включен в Раздел III „Пътни знаци за
въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана“ – група „В“ на
Правилник за прилагане на Закона за движение по пътищата. Забраната е
въведена по повод празник на населеното място, на входа на което е поставен
знакът и съответно цели безопасност на движението при струпване на много
5
хора, както и предотвратяване на инциденти с участието на пешеходци.
Безспорно е по делото, че жалбоподателката на инкриминираните дата,
място и час е имала качеството на водач и е управлявала собствения си лек
автомобил „Тойота Корола“, с рег. № ***, което обстоятелство се
потвърждава от свидетелските показания дадени в хода на съдебното
следствие, като същото не се оспорва и от жалбоподателката, т.е. същата е
била участник в движението. От събраните в хода на съдебното следствие
гласни доказателствени средства по недвусмислен и категоричен начин се
доказа, че жалбоподателката е предприела управление на собственото си
МПС, изразяващо се в навлизане в платното за движение след процесния
знак, забраняващ влизането на съответното ППС при въведена временна
забрана за движение. Поради това, съдът приема за доказано, че
жалбоподателката е осъществила от обективна страна състава на вмененото
му административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като в качеството си на
участник в движението, не е съобразила поведението си с пътен знак „В2 -
Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки“ при
въведена временна забрана за движение.
От субективна страна предвид формалния характер на нарушението
деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл, какъвто в случая е
налице. Жалбоподателката е управлявала моторното превозно средство, с
ясното съзнание, че с поставения знак е въведена забрана за влизане на ППС-
та, но въпреки това е навлязъл в пътното платно след забранителния знак.
Правилно административно-наказващия орган е наложил на
жалбоподателката предвиденото в санкционната норма на чл. 183, ал. 7 от
ЗДвП кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 1 месец и глоба в размер на 300,00 лева, за това, че водачът е навлязъл след
знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при
въведена временна забрана за движение.
Съдът не споделя становището на процесуалния представител на
жалбоподателя, че действията на полицейските служители са
незаконосъобразни, тъй като няма издадена заповед на Кмета на Община П.
на основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА за налагане на временно
ограничение на движението в /населено място/, общ. П.. Независимо от това,
че няма издадена Заповед на Кмета на Община П., движението е било
ограничено с поставен на видно място пътен знак „В2 - Забранено е влизането
на пътни превозни средства в двете посоки“ при въведена временна забрана
за движение, което се потвърждава и от двамата разпитани по делото
свидетели. Жалбоподателката, като правоспособен водач и участник в
движението следва да е добре запозната, както със Закона за движение по
пътищата, така и с Правилника за приложението му, и да спазва установените
с цитираните актове правила, в частност означенията, въведени с пътните
знаци и да се съобразява с тях.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
6
На база анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът
намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна и
състава на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Безспорно се установи
от показанията на полицейския служител Й., че при извършената проверка
водачът не е представил свидетелство за управление на МПС от съответната
категория и контролния талон към него, което задължение за водача е
въведено с вменената за нарушена разпоредба. В тази връзка, правилно
административно-наказващия орган е наложил на жалбоподателката
предвиденото в санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП,
действаща към момента на извършване на административното нарушение,
глоба в размер на 10,00 лева.
В заключение, настоящият състав счита, че в конкретния случай
отговорността на жалбоподателката е била ангажирана законосъобразно, като
в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
производствените правила, а наказанието е правилно индивидуализирано в
предвидения от закона абсолютен размер за всяко от безспорно установените
административни нарушения.
Конкретният случай не може да се квалифицира като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като изрично разпоредбата на чл. 189з от
ЗДвП забранява приложението на „маловажния случай“ по чл. 28 от ЗАНН за
нарушения по ЗДвП, поради което и на това основание не следва случаят да
се приеме за такъв.
Ето защо, съдът намира обжалваното наказателно постановление за
законосъобразно и същото следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0314-000272 от
22.05.2023 година на Началник на РУ - П. към ОДМВР - Б., с което на Б. И.
В., с ЕГН **********, от /населено място/, за нарушение на чл. 6, т. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 183, ал. 7 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300
(триста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един)
месец, и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.
1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 10 (десет) лева, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Б. в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
7
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8