Решение по дело №212/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя С. С. Т., чрез адвокат Р. А. от АК София, с адрес [населено място], пл. „***“ № 1, ет. 8 против съдебно решение № 104 от 10.03.2025 година, постановено по АНД № 20241720201626 по описа за 2024 година на Районен съд Перник. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 14-2400120 от 04.09.2024 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Перник, с което на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя С. С. Т., в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ), за неизпълнение на задължението по чл. 415, ал. 1, във връзка с чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

Касационната жалба, съдържа доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Моли съда да отмени решението на районния съд и да се реши делото по същество, като се отмени процесното наказателно постановление, а в условията на евентуалност делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Касационната жалба е връчена на ответника – директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Перник, който в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е депозирал отговор, с който я оспорва като неоснователна.

В проведено съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адвокат К. А. от АК Хасково, която поддържа касационната жалба и пледира решението на районния съд и процесното наказателно постановление да се отменят. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък.

В проведено съдебно заседание ответникът по жалбата – директорът на ДИТ Перник, редовно призован не се явява, представлява се от старши юрисконсулт Н. М., който поддържа подадения отговор по касационната жалба. Моли съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведено съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за законосъобразност на решението на районния съд. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила, като правилен и законосъобразен.

Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК, след като на основание чл. 218 от АПК взе предвид изложените в касационната жалба доводи, становищата на страните по делото и заключението на представляващия Окръжна прокуратура Перник, и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С НП № 14-2400120 от 04.09.2024 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Перник, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ЗАНН е наложил имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя С. С. Т., в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от КТ, за това, че в срок до 08.05.2024 година не е изпълнил задължително предписание № 5, дадено му от контролен орган с протокол от извършена проверка № ПР2416172 от 07.05.2024 година, а именно: работодателят да запознава работниците/служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях, съгласно разпоредбата на чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Перник. Спорът е разгледан в производството АНД № 20241720201626 по описа за 2024 година, като НП е потвърдено. Районният съд е потвърдил процесното наказателно постановление с мотиви за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. Доводите в жалбата за несъответствие на акта и издаденото въз основа на него НП с изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и конкретно за липса на описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване и дата на извършване на нарушението, са отхвърлени от решаващия първоинстанционен състав като неоснователни. По същество, след обсъждане доводите на страните и анализ на събраните, представени и приобщени по повод спора доказателства, районният съд е приел от фактическа страна, че пред съда е доказано неизпълнение на даденото предписание от наказаното лице – негов адресат, съответно е направен извод от правна страна, че с така неизпълненото законово задължение формираният извод за осъществено нарушение по чл. 415, ал. 1, във връзка с чл. 404, ал. 1 от КТ е законосъобразен и обоснован. Решението е мотивирано и с липса на предпоставки за приложението на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Наложената имуществена санкция е приета от районния съд за законосъобразна по вид и в размер, съответен на характера и тежестта на нарушението, кореспондиращо и с целите по чл. 12 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно – чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с касационната жалба оплаквания и служебно – до приложимия материален закон, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на съдебния акт. Съображенията на касационния съд са следните:

По доводите в жалбата срещу изводите в решението за проведено административнонаказателно производство със съставени АУАН и НП, съдържащи реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и по ред, съобразен с изискванията на процесуалния закон:

Касационният съд напълно споделя мотивите на решаващия първоинстанционен състав на съдебния акт. Съставеният за процесното нарушение АУАН има за съдържание изискваните от чл. 42 от ЗАНН реквизити. Процесното нарушение в случая е осъществено чрез бездействие. За това нарушение от значение е да се установи неизпълнението на конкретен административен акт – предписание, с адресат – настоящия касатор, издадено от конкретен контролен орган, в рамките на достатъчно индивидуализирано производство, който факт не е спорен по делото.

По доводите в жалбата срещу изводите на районния съд по отношение на описанието в АУАН и НП на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване: Неоснователно е и това оплакване на касатора. Както мотивирано е отбелязал в решението районният съд, всички обективни елементи от фактическия състав на нарушение по чл. 415, ал. 1, във връзка с чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са включени в описанието на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, съдържащи се в АУАН и НП.

По приложението на материалния закон, за което касационният съд следи служебно:

Районният съд, в процесуално законосъобразно производство и в изпълнение на задължението му да издири обективната истина, е събрал необходимите за изясняване на спора доказателства. Въз основа на приобщения по делото доказателствен материал е направил основани в приложимия закон правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ „за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда... могат да прилагат следните принудителни административни мерки: т. 1. да дават задължителни предписания на работодателите...“ По делото са налице доказателства за приложена спрямо настоящия ответник приложена принудителна административна мярка по смисъла на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, а именно дадено от страна на контролни органи на Инспекцията по труда – в случая ДИТ Перник, задължително предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, обективирано в Протокол № ПР2416172 от 07.05.2024 година. Съгласно т. 5 от задължителните предписания, обективирани в този протокол на работодателя е дадено конкретно предписание. По делото доказателства за изпълнение на така даденото предписание и в указания срок, не са представени.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ „който не изпълни задължително предписание на контролен орган по спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лева“.

С оглед на така цитираната правна рамка и като е съобразил с доказателствата по делото, районният съд е приел, че в срок до 08.05.2024 година, както и до датата на приключване на процесната проверка, в хода на която нарушението е установено 29.07.2024 година, пред контролните органи на ДИТ Перник не са представени доказателства за изпълнение от страна на настоящия касатор на това предписание. При това положение районният съд правилно е приел, че в производството по делото е доказано неизпълнение на процесното предписание. Като не е изпълнил и в срок задължително предписание, дадено му от контролни органи на ИТ, касаторът е осъществил състав на административно нарушение по чл. 404, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ, санкционирано с предвижданата съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ имуществена санкция, определена съобразно правилата за определяне на наказанието по чл. 27 от ЗАНН и в размер, съответен на характера и тежестта на нарушението. Основани в приложимия материален закон, във връзка с фактите, установени по делото са изводите на районния съд за липса на предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно по чл. 415в, ал. 1 от КТ. Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон.

Предвид всичко изложено настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяната му, поради което решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на направените съдебни разноски.

С оглед изхода на делото следва да се уважи искането на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което касатора следва да му заплати сумата в размер на 80 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. решение № 104 от 10.03.2025 година, постановено по АНД № 20241720201626 по описа за 2024 година на Районен съд Перник.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя С. С. Т. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Перник, с адрес [населено място], пл. „***“ № 1 съдебни разноски в размер на 80 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.