Присъда по дело №844/2009 на Окръжен съд - Русе

Ру­сен­с­ка­та ок­ръж­на про­ку­ра­ту­ра е обвинила под­съ­ди­мия А.А.Д., български гражданин, с постоянен адрес в София, ЕГН **********, в това, че на 18.03.2009г., в Русе, при условията на про­дължавано престъпление, на два пъти, прокарал в обръщение, под­правени парични знаци - една банкнота с номинал 200 €, със сериен номер 00020315651 и една банкнота с номинал 200 € със сериен номер 202120314149, като знаел, че са подправени, престъпление по чл.244 ал.1 пр.1, вр.чл.26 ал.1 от НК, както и в това, че

на 18.03.2009г. в Русе, в условията на продължавано пре­стъпление, на два пъти, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у П.Г.П. и А.П.Б.,***, че им заплаща закупените стоки с истински банкноти с номинал 200 € и с това причинил на „Янис Дорадо-1” ООД - Русе, имотна вреда в размер 388 лв. и на А.П.Б. имотна вреда в размер 390 лв., престъпление по чл.209 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Русенска окръжна про­куратура поддържа обвинението.

Подсъдимият А.А.Д. се признава за виновен. По негово искане, поддържано и от специално назначения служебен за­щитник, е проведено предварително изслушване, при което подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвини­телния акт и наказателното производство е проведено по реда на чл.373 ал.2 и 3 от НПК. По отношение наказанието, което следва да му се на­ложи, двамата пледират за снизходителен размер, към минимума, пред­­ви­ден в закона.

Съ­дът, след пре­цен­ка на съб­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­­­­но­ве­но от фак­ти­чес­ка стра­на след­но­то:

Подсъдимият А.А. е роден на ***г. в Ис­танбул, Република Т.. Произхожда от градско семейство, в което ба­щата е турчин, а майката гъркиня. Притежава българско гражданство. За­вършил е основно образование. Не работи. Разведен е, като от брака си има едно дете, родителските права върху което са предоставени на май­ката. Осъждан е пет пъти за квалифицирани кражби, документна измама и управление на МПС, след употреба на алкохол.

В началото на март 2009г. подс.Д. се снабдил по неустановен при разследването начин с две неистински банкноти с номинал 200 € със серийни номера 00020315651 и 202120314149. Те били отпечатани с оф­сетов печат върху хартия, която се различавала по плътност и по морфо­логични белези от хартията на банкнотите, емитирани от Европейската централна банка. Върху тях липсвал характерния за оригиналите релеф в пе­чата, а водните знаци и осигурителната нишка били имитирани чрез от­пе­чатване на обратната страна на банкнотите. Холограмният стикер бил ими­тиран чрез два слоя фолио. Сребристо, с нанесени изображения и про­зрачно, създаващо холограмен ефект, различен от оптическият холограмен ефект при оригиналните банкноти. Серийните номера били отпечата­ни на лазерен принтер. Макар да съзнавал, че банкнотите са неистински, решил да ги прокара в обръщение, като ги представи за истински и за­ку­пи с тях стоки с по-ниска стойност от посочения в тях номинал, предлагани в търговската мрежа. С това целял да си набави незаконна имуществена облага, тъй като срещу вещ без стойност, щял да получи стоки, има­щи действителна цена и истински парични знаци под формата на ресто.

В изпълнение на замисленото, на 18.03.2009г. подсъдимият при­стигнал в Русе. Около 16,30 часа се намирал в централната градска част и влязъл в магазина на ул.„Александровска”№ 106, собственост на „Янис Дорадо-1”ООД, собственост на свидетелите П. и Я. Парашкевови. В момента те били в магазина, в който продавали златна и сребърна бижутерия. Подс.Д. избрал дамска сребърна гривна на стойност 83 лв. и попитал дали може да я плати с банкнота от 200 €. Свид.П. се поколебал и първоначално го отпратил в банката, намираща се в съ­седство. Подсъдимият напуснал магазина, но не отишъл в банката. Изчакал известно време и след двадесетина минути се върнал в магазина. Обяснил на свид.П., че банката е затворена и няма къде да обмени банкнотата, а много държал да купи гривната, защото била за неговата приятелка. За повече достоверност казал, че скоро се бил върнал от чужбина и нямал в себе си български пари. Бил много настоятелен и убедителен, поради което свидетелят, който не искал да изпусне клиента, повярвал и се съгласил да приеме плащане с предложената банкнота. Изчислил стойността й по курс 1,94 лв./€ и приел подадената от подсъдимия подправена банкнота със сериен номер 00020315651. Свид.П. не разбрал, че е неистинска и му върнал ресто от 305 лв. в истински бъл­гарски банкноти. След това подсъдимият избрал опаковка за гривната, в която свидетелят му я предал. След като получил гривната и рестото, подс.Д. напуснал магазина. Насочил се към магазин за бельо, намиращ се на бул.„Цар Освободител”№ 1, собственост на свид.А.Б.. Било около 17,30, когато решил там да пласира втората подправена банкнота. Обяснил на свидетелката, че иска да купи луксозно бельо за жена си и тя му предложила комплект, който струвал 114 лв. Подсъдимият го одо­брил и предложил на свид.Б., да плати в евро, тъй като бил свър­шил българските пари. Тя му повярвала и се съгласила. Тогава подс.Д. й подал неистинска банкнота от 200 € със сериен номер 202120314149. Сви­детелката не разбрала, че е неистинска и я приела, като изчислила стой­ността й по курс 1,95 лв./€. Предала му комплекта и върнала ресто от 276 лв. в истински български банкноти. Подсъдимият взел дамския комплект и парите, след което напуснал магазина.

Когато впоследствие, свидетелите П. и Б. установили, че банкнотите са неистински и разбрали, че са измамени, подали жалби в полицията, като предали и получените от подсъдимия банкноти от по 200 €.

На досъдебното производство е назначена техническа експертиза, според чието заключение, двете банкноти от по 200 € се отличават по редица белези от истинските.

В резултат от действията на подсъдимия, на „Янис Дорадо-1”ООД били причинени имуществени вреди в размер 388 лв., а на свид. Б. - в размер 390 лв., които до постановяване на присъдата не са въз­становени. В тях е включена и равностойността на продадените стоки, ко­ито не са върнати или заместени.

Тези фактически положения съдът приема за доказани според самопризнанието, направено от подс.Александрос Д. при предвари­телното изслушване, свидетелските показания на П.П., Я.П. и А.Б., а също така от техническата експерти­за на банкноти и на CD с видеозапис от охранителна камера, протоколи за доброволно предаване, протоколи за разпознаване на лица, декларация, свидетелство за съдимост и веществените доказателства - две неистин­ски банкноти от 200 € със серийни номера съответно 00020315651 и 202120314149, предадени на съхранение в БНБ и CD с видеозапис от ох­ра­нителна камера, приложен в запечатан плик на лист 64 от досъдебното про­изводство.

При анализа на установените фактически обстоятелства, съдът пре­це­нява, че са доказани всички обстоятелства, имащи отношение към обективните приз­наци на състава по чл.244 ал.1 пр.1, вр.чл.26 ал.1 от НК, тъй като на 18.03.2009г., в Русе, при условията на продължавано пре­стъп­ление, на два пъти, прокарал в обръщение, подправени парични знаци - две банкноти с номинал 200 €, със серийни номера съответно 00020315651 и 202120314149, като знаел,че са подправени.

Това деяние е осъществено чрез действие, с две отделни де­я­ния. Описаните две банкноти с номинал 200 €, не са емитирани от Европей­ската централна банка, а са създадени с помощта на копирна техника, по­ради което са неистински по см.на чл.244 ал.1 от НК. Прокарването им в обръщение е извършено от подсъдимия под формата на плащане по склю­чени, договори за покупко-продажба със свидетелите П. и Б.. Като убедил продавачите да ги приемат, неистинските банкноти би­ли въведени паричния оборот, а подс.Д. реализирал посочения върху тях номинал в стоки и редовни платежни средства.

Деянието е извършено от него при пряк умисъл. Подсъдимият е пълнолетен и вменяем, поради което бил в състояние да разбира свой­ството и значението на извършеното. Той съзнавал наличието на всич­ки обективни признаци, а именно, че заплаща закупените стоки с неис­тински банкноти от по 200 €, представляващи вещи без стойност, срещу ко­ито получава пари и стоки равни на означения върху тях номинал. В ин­те­лектуалния момент на умисъла му съществували представи и за това, че в резултат от действията му, неистинските платежни средства попадат като редовни в паричния оборот. Представен и също и волевия момент на уми­съла, тъй като, заради реализираната имотна облага, подсъдимият же­лаел настъпването на този забранен от закона резултат.

Налице е усложнена престъпна дейност, тъй като подс.Д. осъ­ществил две отделни деяния, които съдържат признаците на състава по чл.244 ал.1 пр.1 от НК. Те са извършени през непродължителен период от време и при сход­на фактическа обстановка - покупка на стоки в магазин от търговската мрежа. На­лице е еднородност на вината - пряк умисъл, като второто деяние представлява от обективна и субективна стра­на продължение на пред­­ходното. При наличието на предпоставките по чл.26 ал.1 от НК, е на­ли­­це едно престъпление, за което следва да бъде наложе­но само едно на­казание.

Приетите за установени фактически обстоятелства налагат из­вода, че са доказани всички обстоятелства, имащи отношение и към обек­тивните приз­наци на състава по чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, тъй като на 18.03.2009г., в Русе, при условията на продължавано престъпление, на два пъти, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил за­блуж­­дение у свидетелите П.Парашкевов и А.Б., че им за­пла­ща закупените стоки с истински банкноти с номинал 200 € и с това при­чи­нил на „Янис Дорадо-1”ООД - Русе, имотна вреда в размер 388 лв. и на Ане­лия Бонева имотна вреда в размер 390 лв.

Това деяние също е осъществено чрез действие. Описаните две банкноти с номинал 200 €, не са емитирани от Европейската централна банка, а са създадени с помощта на копирна техника, поради което са не­истински по см.на чл.244 ал.1 от НК. Подсъдимият не съобщил на свиде­телите това обстоятелство, а напротив, в разговора с тях създал лъжливо впечатление, че банкнотите представляват редовно платежно средство. В резултат на така създадените неверни представи, те извършили акт на имуществено разпореждане, като му предали владението на стоки и ресто под формата на истински български левове, с което им била нанесена имуществена вреда в посочените по-горе размери.

Това деяние също е извършено от него при пряк умисъл. Подсъдимият е пълнолетен и вменяем, поради което бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното. Той съзнавал наличието на всички обективни признаци, а именно, че заплаща закупените стоки с неистински банкноти от по 200 €, представляващи вещ без стойност, сре­щу които получава пари и стоки равни на означения върху тях номинал. В интелектуалния момент на умисъла му съществували представи и за това, че в резултат от действията му, свидетелите Парашкевов и Бонева извършват актове на имуществено разпореждане, от които понасят опре­делени вре­ди. Представен и също и волевия момент на умисъла, тъй като, с цел получаване на имотна облага, равностойна на причинените вреди, подсъдимият желаел настъпването на този забранен от закона ре­зул­тат.

Налице е усложнена престъпна дейност, защото подс.Д. осъ­ществил две отделни деяния, които съдържат признаците на състава по чл.209 ал.1 от НК. Те са извършени през непродължителен период от време и при сход­на фактическа обстановка - покупка на стоки в магазин от търговската мрежа. На­лице е еднородност на вината - пряк умисъл, а второто деяние представлява от обективна и субективна страна продължение на пред­­ходното. При наличието на предпоставките по чл.26 ал.1 от НК, е на­ли­­це едно престъпление, за което следва да бъде наложено само едно на­казание.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс.Д. за престъплението по чл.244 ал.1 пр.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, съдът съобрази, че след извършване на деянието, предвиденото наказание лишаване от свобода е утежнено, с въвеждане за пър­ви път на минимум от две години. Преди това изменение, обнародвано в д.в. бр.27/10.04.2009г. и към момента на извършване на процесното де­яние, наказанието е било лишаване от свобода до осем години. Този раз­мер, трябва да бъде обсъден като по-благоприятен, във връзка с разпо­редбата на чл.2 ал.2 от НК. Поради направеното самопризнание, предвид нормата на чл.373 ал.2 от НПК, на подс.Д. трябва да се наложи на­ка­зание пробация, с оглед разпоредбите на чл.58„а” и чл.55 ал.1 т.2 б.„б” от НК. При определяне неговия размер, съдът взе предвид като отегчава­щи отговорността обстоятелства наличието на множество осъждания и про­явената упоритост в умисъла. Като смекчаващо отговорността обстоятел­ство обсъди сравнително ниското качество на прокараните в обръщение неистински банкноти и задължението за полагане грижи за едно мало­лет­но дете, макар и установено само по данни на подсъдимия. При превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът отмери наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: задължителна ре­гистрация по настоящ адрес за срок от две години, задължителни перио­дични срещи с пробационен служител за срок от две години и двеста и петдесет часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото, в продъл­жение на три години.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс.Д. за престъплението по чл.209 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, съдът съобрази, че в посочената норма е предвидена санкция ли­шаване от свобода до шест години. Поради направеното самопризнание, предвид нормата на чл.373 ал.2 от НПК, на подс.Д. трябва да се на­ложи наказание пробация, с оглед разпоредбите на чл.58„а” и чл.55 ал.1 т.2 б.„б” от НК. При определяне неговия размер, съдът взе предвид ка­то отегчаващи отговорността обстоятелства наличието на множество осъждания, преимуществено за користни престъпления, проявената упори­тост в умисъла и наличието на невъзстановени вреди. Като смекчаващо отговорността обстоятелство обсъди само задължението за полагане гри­жи за едно малолетно дете. При превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът отмери наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, задължителни периодични срещи с пробационен служи­тел за срок от две години и двеста и петдесет часа годишно безвъзмез­ден труд в полза на обществото, в продължение на три години. Въпреки, че законодателят е предвидил за това престъпление по-лека санкция (с по-нисък максимум), съдът определи еднакво по размер наказание, поради наличието на вреди - отегчаващо отговорността обстоятелство, което ня­ма отношение към престъплението по чл.244 ал.1 пр.1 от НК.

Двете престъпления са извършени преди да има влязла в си­ла присъда за което и да било от тях, поради което подлежат на групиране. Предвид разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК, на подс.Д. следва да се на­ложи общо наказание от същия вид и размер, а именно пробация, включ­ващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по на­стоящ адрес за срок от две години, задължителни периодични срещи с про­бационен служител за срок от две години и двеста и петдесет часа го­диш­но безвъзмезден труд в полза на обществото, в продължение на три го­дини.

Предметът на престъплението, две подправени банкноти с номинал 200 €, със серийни номера 00020315651 и 202120314149, които при­надлежат на подсъдимия и са послужили за из­върш­ване на умишлено пре­стъпление, следва да се отнеме на основание чл.53 ал.1 б.„а” пр.2 от НК в полза на държавата.

Подсъдимият трябва да заплати направените съдебни разноски.

При­чи­на за из­вър­ш­ва­не на прес­тъп­ле­ни­ето е ниско правосъз­­нание на подсъдимия и стре­меж за материално облагодетелстване по не­правомерен начин.

Мо­ти­ви­ран та­ка съ­дът пос­та­но­ви при­съ­да­та си.

Пред­се­да­тел: