Д О Б Р И Ч К И Р А Й
О Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
05.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
четвърти октомври две хиляди и осемнадесета
година,в състав:
Съдия - Веселин С. Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№773 по описа на ДРС за 2018 година
Производството е по реда на
чл.59,ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на Х.Н.П. ***,
с ЕГН ********** срещу Електронен фиш /ЕФ/ серия ”К” №0268853 на ОД на МВР-Добрич.
С процесния ЕФ за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1,
т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 300 /триста/ лева.
Против ЕФ е
постъпила жалба от санкционираното
лице, чрез процесуален представител
/адв.Д.С.К. от АК-гр.Варна/ , с която се релевират претенции за погасяване на административнонаказателната
отговорност, поради изтекла давност.
Редовно
призован за съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована за
съдебно заседание, не се представлява от процесуален представител. Изложено е бланкетно
становище, с което се моли жалбата да бъде оставена без уважение, а наложеното
с ЕФ административно наказание „глоба” да се потвърди.
Съдът, след
като подложи на анализ и преценка както поотделно, така и в тяхната
доказателсвена съвкупност събраните по делото доказателства, в каквато насока е
обхвата и пределите на въззивната проверка, намери за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от легитимирано лице с правен интерес и в законоустановения в
чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок. Разгледана по същество, същата се явява
основателна.
Държавната
институция ОД на МВР–Добрич е издала срещу жалбоподателя Х.Н.П. ***, с ЕГН **********
електронен фиш /ЕФ/ серия ”К” №0268853 за налагане на глоба на основание
чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП в размер на 300 /триста/ лева,
с оглед на извършено административно нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП. В
издадения ЕФ констатираното адм.нарушение е описано по следния начин: На 11.07.2012
година в 17:14 часа в гр.Добрич, по
бул.”Добруджа”, в кв.”Рилци” с МПС „АУДИ А4”, регистрационен номер **** е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M №518;
разрешена стойност на скоростта - 50 км/ч; установена стойност на скоростта - 94
км/ч; превишена стойност на скоростта 44 км/ч; собственик на когото е
регистрирано МПС- Х.Н.П., с посочени данни на ЕГН и постоянен адрес.
Към ЕФ
е приложен снимков материал /разпечатка/ от клип №8875, радар №518 от дата 11.07.2012
година; час: 17:14:56 часа. На снимковия материал към ЕФ са посочени и конкретни
GPS - координати, където е било установено превишението на скоростта на
автомобила: EL 27 46.8306 и NL 43 35.2231, с помощта на горепосочената мобилна
система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение тип №TFR1-M 518.
Съобразно представените данни от съдържанието на клип №8875, с описаното техническо
средство е отчетена скорост на движение от 97 км/ч, при разрешена 50 км/ч за
населеното място, т.е. налице е превишение с 47 км/ч /наказуема скорост/.
След извършване на справка в
регистъра на СПП-КАТ към ОДМВР – гр.Добрич от страна на длъжностните лица е установен
собственикът на въпросния автомобил – Х.Н.П. ***, с ЕГН **********. Въз основа на изложените
обстоятелства и съдържащи се данни в заснетия с горепосоченото техническо
средство „видео-клип” е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание
чл. 189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, при което му е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 300
/триста/ лева.
Описаната фактическа обстановка
се установява по несъмнен и категоричен начин
от приложените по делото писмени доказателства и показанията на св.И.К.Й.,
който в качеството си на полицейски служител към датата на установяване на
нарушението - 11.07.2012 година в 17:14:56 часа, е осъществявал контрол с описаната
по-горе мобилна система за
видео-контрол на нарушенията на правилата за движение.
Съдът
счита, че при издаването на обжалвания ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средства – система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип TFR1-M № 518 няма допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. В този смисъл, от формална
страна ЕФ съдържа всички изискуеми рекзивити, посочено от
законодателя в разпоредбата на чл.189,ал.4 от ЗДвП. Посочената е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /ОД на
МВР-Добрич/,мястото където е установено нарушението /гр.Добрич, по бул. ”Добруджа”, в кв.”Рилци” /датата и точния час на извършването му /11.07.2012 година, в 17:14 часа/, марката и модела на моторното превозно средство/„АУДИ А4”/ , неговия рег.номер /В 9777 РР/ собственикът, на когото е регистрирано превозното
средство /Х.Н.П. ***, с ЕГН **********/ нпаравено е
точно и ясно описание на
нарушението /извършено нарушение за скорост – 94 км/ч, при ограничение 50 км/ч и превишена стойност на скоростта от 44 км/ч/, нарушената разпоредба - чл.21,ал.1 от ЗДвП/, размерът на глобата /300
лева/, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане /в 14-дневен срок в БНБ по указаната сметка на името на
отбелязания фонд/.
В атакувания електронен фиш е отбелязано конкретно,
че нарушението се свежда до управление на МПС, с превишена скорост от 44 км/ч,
при разрешена такава от 50 км/ч за населено място.Горното формира еднозначен
извод, че ангажирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, за извършено административно
нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата е законосъобразно.
Безспорно установено е по делото, че превишената скорост на движение
на управлявания от жалбоподателя л.а. „АУДИ А4”, с рег.№ **** е установена с автоматизирано техническо средство – система
за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение тип №TFR1-M 518. Касае се за одобрен тип техническо средство, съгласно наредбата за средствата за измерване, подлежащо
на метрологичен контрол, на което срокът на валидност е до 24.02.2020 година. От
представените писмени доказателства по делото е видно, че към дата 11.07.2012
година, когато е измерена превишената скорост на движение, мобилната видео-радарна
система е била монтирана на служебен автомобил на ОД на МВР-Добрич, както и че
същата е преминала успешно проверка в Лабораторията за проверка на средствата
за измерване при ГДНП. В този смисъл, мобилната радарна система, монтирана на
служебния автомобил на КАТ е била технически изправна и извършените с нея измервания
са съобразени със Закона за измерванията.
Към
издадения електронен фиш е приложена и снимкова разпечатка от клип № 8875
на радар 518 от дата 11.07.2012 година. Съгласно разпоредбата на чл. 189,ал.15
от ЗДвП снимковия материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес.
А колкото до обективното
несъответствие между констатираната с техническото средство превишена скорост на
движение на ППС от 97 км/ч и отразената
в ЕФ /94 км/ч/ може да се посочи, че правилно същата е занижена с 3 км/ч, което
се явява съобразено с техническите характеристики и параметри на системата за видео-контрол тип „TFR1- M”, при условие, че производителят
допуска отклонение от плюс/минус 3 км/ч,
при измерване на скорост на движение до 100 км/ч. Ето защо, правилно в ЕФ е посочена
„редуцираната стойност” скорост 94 км/ч, а не действително засечената скорост от
мобилната система за видео-контрол от 97 км/ч, което се явява в полза на
нарушителя и на практика не утежнява неговото положение.
Съдът намира, че описаното в ЕФ
административно нарушение, изразяващо се в управление от жалбоподателя на МПС в
населено място с превишена скорост от 44 км/ч, над пределно допустимата за
населените места на горепосочената дата 11.07.2012 година , в 17:14 часа се
явява безспорно доказано. Всъщност, по изложените фактически данни в ЕФ не се
спори. С жалбата се релевират претенции единствено за изтекла погасителна давност,
поради което се моли съдът да прекрати административно-наказателното
производство на посоченото основание.
Съдът,след като извърши цялостна проверка на
санкциониращият административен акт намира, че в конкретния случай е изтекъл
предвидения в закона давностен срок, погасяващ административно-наказателното
преследване по отношение на нарушението, обективирано в ЕФ. Съдържащите се в
последния безпротиворечиви данни сочат, че деянието, за което е привлечен към
отговорност жалбоподателя е извършено на
11.07.2012 година. Съгласно действащата към момента на разглеждане на спора редакция
на чл.80,ал.1,т.5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, ако не е
възбудено в продължение на 3 години за всяко престъпление, което не се наказва
с наказание лишаване от свобода за повече от 1 година. В чл. 81, ал. 1 от НК са уредени случаите, при които давността спира да тече, а в ал.2 на
същия член, законодателят посочва случаите на прекъсване на давността, като изрично
се сочи и това, че след извършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност. От легалния прочит на разпоредбата на
чл.81,ал.3 от НК е видно, че
независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване
се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден
в чл. 80 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН,
която препраща по въпросите относно обстоятелствата, изключващи отговорността,
се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено
друго. Отговор на това, дали разпоредбата на чл.11 от ЗАНН
препраща изрично към уредбата относно погасяване на наказателното преследване
по давност в НК е даден в Тълкувателно Постановление № 1 от 27.02.2015 г.на ОСС
– НК на ВКС и на ВАС – ОСС. Съгласно цитираното Тълк.постановление,
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН
препраща към уредбата, относно погасяване на наказателното преследвано по
давност в НК. И доколкото в чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на
разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност, то тази
празнина в ЗАНН се преодолява с приложението на чл.81,ал.3 от НК, във вр. с
чл.80, ал.1, т.5 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН.
В разглеждания
случай, от момента на извършване на административното нарушение 11.07.2012
година, до окончателното произнасяне от съда с решение, е изминал
законоустановения период от време, след изтичането на който се погасява възможността
административнонаказващият орган да реализира властническите си правомощия по
административнонаказателното правоотношение, респ. се погасява и
административнонаказателната отговорност на дееца.
Предвидената погасителна давност в чл.80, ал.1, т.5
от НК е три години, и по аргумент на чл.81,ал.3 от НК абсолютната
давност за наказателно преследване
следва да бъде четири години и шест месеца. Следователно, от момента на
извършване на административното нарушение -11.07.2012 година до настоящия
момент на провеждане на съдебното заседание по делото на дата 04.10.2018 година,
е изтекъл абсолютният давностен срок за възбуждане на административно
-наказателно преследване спрямо нарушителя. Изложените съображения налагат за съда
еднозначен извод да отмени обжалвания ЕФ и прекрати административното
производство (аргумент от чл. 334, т. 4 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН)
без да възниква задължение да коментира по въпроса за размера на адм. наказание.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
О Т М Е Н Я Електронен
Фиш серия ”К” №0268853
на ОД на МВР-Добрич, с който на Х.Н.П. ***, с ЕГН ********** за извършено административно нарушение
на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата, установено с автоматизирано техническо средство №TFR1-M, с инв. №518 по реда на чл.189, ал.4
от Закона за движението по пътищата, на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1,т.5 от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300
/триста/ лева.
Прекратява административно-наказателното
производство по А.Н.Д. №773/ 2018 година, водено по описа на Районен съд - гр.Добрич.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от
уведомяването на страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия :